ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ
Съвместна рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българското национално радио
Програма Хоризонт , 28 септември 2006 г., четвъртък, 11.00 12.00 часа
На тема:
КАК ДА ЖИВЕЕМ ПО-ЧИСТО И ДА ДИШАМЕ ПО-ЧИСТ ВЪЗДУХ
В НАШИТЕ ГРАДОВЕ?
ВОДЕЩАТА САВЕЛИНА САВОВА: Започва "Общински радиофорум" - една съвместна инициатива на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление, днес, на 28 септември 2006 г., с тема: "Как да живеем по-чисто и да дишаме по-чист въздух в нашите градове?". А дали изобщо се замисляме за чистотата на въздуха си или приемаме това за даденост, или за едно внимание на еколозите, което е в сферата на теорията... Разговорът за глобалното затопляне вече все по-често присъства, дори в ежедневието ни. Обменяме реплики за времето, което означава, че проблемът е едва ли само на еколози, метеоролози и изследователи на страната. Има и хора като гостите в студиото. Разказите на хора, пътували много по света за това как много велосипеди в страната Х съществуват, хората се придвижват с велосипеди и че това не е просто защото хората много обичат да спортуват, а и защото искат да пазят въздухът си, за нас, българите, като че ли, са все още непонятни. Но аргументите, че има стъпки, има действия, има начини, които могат да променят, поне мъничко дори въздухът, който дишаме, очевидно, не са съвсем безпочвени. Ето, това е отправната точка на разговорите ни днес в Общински радиофорум . Велосипедът - срещу автомобила, така да наречем тезата, в чиято подкрепа ще бъдат разговорите ни в следващите минути. Иначе казано -
КАКВО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА НА ОБЩИНСКО НИВО, ЗА ДА МОГАТ ВЕЛОСИПЕДИСТИТЕ ДА СЕ ИЗРАВНЯТ ПО ПРАВА С АВТОМОБИЛИСТИТЕ? Възможно ли е това, изобщо?
Добър ден казвам сега на гостите ни: Любомира Колчева и Тодор Недков. И двамата представляват една неправителствена организация "ЕкоОбщност", която работи доста усилено по тези проблеми. Добър ден!
ГОСТИТЕ В СТУДИОТО: Добър ден!
ВОДЕЩАТА САВЕЛИНА САВОВА: Да започнем така - имат ли шансове хората с велосипеди срещу хората с автомобили?
ТОДОР НЕДКОВ: Шансове, разбира се, имат, още повече, че нещата в последните десет или петнадесет години в София твърде много са се променили и ако трябва да сравняваме, освен напредък в автомобилизма (в смисъл от социалистическата кола към една нова или съвременна западна) по същия начин и съвременните велосипеди вече не са едновремешните балканчета, а карането им в София става също така и необходимост. Само два факта: многократното поскъпване на цената на градския транспорт, от една страна, а от друга - поевтиняването на велосипедите в магазина. Тоест, ако Вие в момента си купите велосипед, след три месеца негово каране из София и пестене от билетчета за градския транспорт, Вие вече ще бъдете на сметка. И другият, не по-малък, чисто практически принос към движението на София и за Ваша лична сметка, това е, че, карайки колело на някаква кратка дистанция, до 5 км да речем в София, Вие почти сигурно ще стигнете почти едновременно с автомобила до там, за където сте тръгнали по едно и също време. Тоест, не само по-евтино ще излезе с колелото, но и също толкова бързо, което въобще не е малко и не е без значение.
САВЕЛИНА САВОВА: Да, но, за да се случи всичко това, трябва да има условия, трябва да има, пак казваме, права на хората, дори когато говорим за велосипедисти. Знам, че Вие сте един от авторите на проекто-предложение за изменение на Наредбата за движение в София. Как може да се регламентира правото на хората с велосипед чрез една Наредба?
ТОДОР НЕДКОВ: Бих искал да започна малко по-отдалече, а именно - и в момента в Наредбата за организация на движението на Столична община има един-единствен член за велосипедисти, в който се казва, че те могат да карат по уличното платно и трябва да спазват Закона за движение по пътищата. Това е на практика всичко. И че тази Наредба и законодателството по въпроса като цяло отразява една представа за велосипедистите, които са децата, които карат в парка, или най-много от времето на Ненчо Стайков колоездачната обиколка на България - за група велосипедисти, състезаващи се по улицата. Но, всъщност, ние вече гледаме на велосипеда не като средство за забавление, а именно като транспортно средство. И колкото и банално да звучи, почвайки да се занимаваме с този въпрос, това, което считаме за необходимо в началото, е именно промяна в тази Наредба. Вече инициирахме в Столичен общински съвет предложението ни какво трябва да се промени, проведоха се няколко срещи. В не много бързо темпо, но, все пак, се надяваме на разбиране от тяхна страна и на стъпки в тази посока.
А сега по-конкретно - какво представлява нашето предложение за изменение на Наредбата? - Да се запише в този нормативен документ, че Столична община се стреми към изграждането и построяването на няколко велолъча в София, като един велолъч може да се състои от, примерно, велоалеи, каране през парка или улици като "Витошка", която е ограничена за ползване от моторните превозни средства. Така че да бъде позволено на всеки един велосипедист, бил той в Люлин или в Младост, да може спокойно да стигне до Центъра на София в реално време. Това е на първо място.
После обръщаме внимание върху необходимостта от изграждане на велопаркинги в София. Тук нещата са толкова трудни, колкото и с автомобилите, макар и по една по-друга причина. Ако автомобилите заемат най-вече място на тротоарите и на уличното платно при тяхното паркиране, при велосипедите по-скоро проблемът е, че те могат да бъдат лесно откраднати. Тоест, паркингите би трябвало да бъдат на охраняеми места. И има два подхода: eдиният е велопаркинги да има на общинска територия, примерно там, където има училища, или метростанциите или дори гарите и автогарите. И другият е пред супермаркети, магазини, обществени сгради, които не са общински. Днес пристигнах с колело до радиото видях, че вече има паркинг за велосипеди, тук, на "Драган Цанков", пред Националното радио, и бях изключително доволен от това, което видях.
Не по-малко важно място е именно общината да събира ежегодно информация за това как се карат велосипеди в София, колко велосипедисти има, колко километра са минати, колко злополуки с велосипедисти са се случили на територията на Столична община
САВЕЛИНА САВОВА: А има ли такава статистика изобщо?
ТОДОР НЕДКОВ: Статистика за произшествията от национален мащаб води КАТ, но за вземане на управленски решения за в бъдеще всяка община, която се стреми към изграждането на велосипедна мрежа, трябва да събира и такава информация, за да бъде наясно какво се случва, а също така и за да може да се отчете пред гражданското общество.
Последното нещо, което ще спомена, е регламентирането на ползването на градския транспорт от велосипедистите. Защото, много лесно е, примерно, да се разреши ползването на метрото от колоездачите, тъй като в момента то е забранено. Един човек, на когото му се вижда твърде много да кара от Люлин до Центъра, може да качи колелото си на метрото, да слезе в Центъра, да си свърши работата с него, карайки, примерно, не 7-8, а 2-3 км и да се върне обратно. Или дори още по-лошия случай - когато нещо се развали по колелото и то трудно се тика, повярвайте ми, това разстояние до "Люлин" ...
САВЕЛИНА САВОВА: Разбирам...
Да включим и Любомира Колчева в разговора. Едни такива инициативи имат, разбира се, и обществен отзвук, имат и подкрепата, предполагам, на много хора. Какво показва Вашата работа в тази посока?
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: Бих споделила неща, които са съвсем от скоро. Фондация "ЕкоОбщност" се опитва вече втора година да организира различни прояви в страната, с наши партньори. И тази година ние се спряхме на градовете Русе, Стражица, Попово и Козлодуй. Има вече включени някои инициативи, свързани с идеята за подобряване на велоалеите или велолентите, да ги наречем, в София. И трябва да кажа, че отзвукът в страната, особено сред младежите, сред учениците, е страшно голям. Под формата на празник например, на 22 септември, който е Денят без автомобил, страшно много деца и техните велосипеди се включиха в различни състезания в тези градове и за тях това беше малък празник, признание за това, че те са равнопоставени на пътя или ако не на пътя - на градския площад или там, където се провеждаха състезанията. На 22-ри в Южен парк ние правихме също така мини интервюта и събирахме подкрепа от страна на гражданите. И въпреки че денят беше доста дъждовен и мрачен, се оказа, че има доста велосипедисти в парка и абсолютно всички (без един младеж, който малко ме учуди наистина) подкрепиха идеята за предлагане на Столична община на дискусия по темата - да се инициира, да започне да се мисли в малко по-друг аспект) така че ние събрахме в рамките на час - час и половина повече от 300 подписа при условие, че беше дъждовно, аз пак правя тази уговорка.
САВЕЛИНА САВОВА: А имат ли хората съзнание, че работата в тази посока е работа и за чистия въздух, не само за лесното придвижване или за ...
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: Честно да Ви кажа, този аспект мисля, че все още не присъства в силна степен. Хората възприемат велосипеда по-скоро като разходка в парка, улесняване на придвижването им между два квартала, да кажем, но това, което се наблюдава в Европейски мащаб, е именно все по-честото използване на велосипедите за придвижване до работа, а при нас мисля, че процентът е доста нисък. И като цяло ние сме още в началото.
САВЕЛИНА САВОВА: Затова исках да Ви попитам каква е световната практика и възможно ли е прилагането й в България?
ТОДОР НЕДКОВ: Световната практика е световна практика. Тя е удачна за местата, в които се е случило нещо
САВЕЛИНА САВОВА: Ама там вече дори между градовете пътуват с велосипеди.
ТОДОР НЕДКОВ: Да, така е. Ние в България и по-конкретно в София трябва да направим нещо, което е по-различно, отколкото да речем съм виждал. Примерно, Солун е един такъв град, който не бих казал, че е много по-напред от София по отношение на велосипедния транспорт, но там човек, използвайки благоприятното разположение на града около залива и слизайки на крайбрежната алея, може на практика лесно да стигне от единия край на града до другия, обикаляйки го целия с колело и карайки, наистина, 5-10 минути по някакъв недобър път или път с коли, какъвто сме свикнали да виждаме ние тук, в София. Разбира се, София не е Солун, няма море, няма го този залив, но ние...
САВЕЛИНА САВОВА: ...И България не е Холандия.
ТОДОР НЕДКОВ: Да, така е. Въпросът е да вземем идеята. А идеята е, че ние имаме паркове в София, които можем да свържем с велоалеи и тогава всъщност ще се получи тази веломрежа, която ще позволи лесното придвижване на по-голямо разстояние.
САВЕЛИНА САВОВА: В смисъл, за да бъдем ясни на нашите слушатели - това да бъде един от начините на хора от Младост да се придвижват към Центъра.
ТОДОР НЕДКОВ: Точно така.
САВЕЛИНА САВОВА: В днешното издание на "Общински радиофорум" говорихме за битката, нека така да я наречем, на велосипеда срещу автомобила, заедно с Любомира Колчева и Тодор Недков от Фондация "ЕкоОбщност". Сега, обаче, ще продължим и с едни други практики на хора от страната. Затова казвам "Добър ден!" на госпожа Тотка Полякова, тя е от Габрово. Тя е наш колега, журналист и ще ни разкаже за един доста интересен проект. Проектът се нарича "Хумор за смет". Нали така?
ТОТКА ПОЛЯКОВА: Точно така. Народно читалище "Габрово" направихме заедно с Фондация "ЕкоОбщност" преразглеждане и преразказване на познатата приказка "Сливи за смет" като "Хумор за смет".
САВЕЛИНА САВОВА: Какво се случи? Защото в приказката знаем какво се случва.
ТОТКА ПОЛЯКОВА: Малко по по-различен начин я заложихме и заложихме на габровското чувство за хумор. Вече пет месеца сме в трескава подготовка за големия ден, а той е скоро - на 30-ти септември, в събота. На този ден ние решихме да покажем, че в Габрово и боклукът струва пари и може да се изтъргува, ако се събере от междублоковите пространства, градинките и детските площадки в квартал Младост - за всякакви лакомства, пиво... Така че още от 9 часа наши самодейци - на читалището и ученици от Националната Априловска гимназия - ще бъдем облечени в национални носии, тръгваме с украсена каруца, мегафон и камиони с пясък, със сечива, ръкавици, метли, шишове за боклук, бои, четки и така нататък. Задачата ни е да амбицираме габровци да се включат в акцията за почистване на градската среда. Като трябва да кажа, че всъщност не разчитахме на случайността, а на добре организирани групи, които вече няколко съботи и недели ентусиазирано облагородяват игрищата, градинките и междублоковите пространства. Общината и Общинската комисия по благоустрояване ни подпомогнаха да поставим пейки, кошчета за боклук на места, определени от самите граждани. А в събота ще раздадем и монтираме още десет кошчета за боклук. За сега групата, наречена "Туистър" - това са двайсетина ученика от 8 до 17 години - е с едни гърди напред пред групите, които са се нарекли "Бабите", "Етаджиите", "Трендафиловците". Но основната надпревара ще бъде сега, в събота.
САВЕЛИНА САВОВА: Извън карнавалното, смятате ли, че се променя отношението на габровци към чистотата на града им?
ТОТКА ПОЛЯКОВА: Не искам да говоря с оптимизъм, но, честно да Ви кажа, и с много други неща се срещнахме. Непрекъснато ни дават съвети какво да направим, като отидем да заговорим за работата. Хората много, много са се отдалечили от едни такива акции, сега го разбрахме. Това го казвам малко с болка. Точно затова намерихме мястото на читалището в един такъв проект, защото искахме хем да облагородим, хем да се повеселим, тоест, каним ги на хепънинг от 16 часа в VІІ основно училище "Светите равноапостоли Кирил и Методий". Така че искаме да привлечем хората с различни атрактивни моменти, ще им дадем дипломи за осиновители, телевизията излъчва призив за участие в акцията, днес цял ден радиата говорят...
САВЕЛИНА САВОВА: По габровски така, весело и с хумор. "Хумор за смет" - за този проект ни разказа Тотка Полякова от Габрово. Сега продължаваме с още добър, пореден опит в тази посока. Добър ден на Иванка Стоева, тя е от Велико Търново.
ИВАНКА СТОЕВА: Добър ден!
САВЕЛИНА САВОВА: ... и е старши специалист в дирекция "Социално-икономически дейности" в Община Попово. Какво е положението в по-малките населени места? Какво се случва в работата Ви в тази посока?
ИВАНКА СТОЕВА: Ние работим с фондация "ЕкоОбщност" по проект "Чистота, здраве и усмивки" и на проведената среща пред Община Велико Търново с обществеността и с медиите стигнахме до един основен извод, който всички по принцип си знаем: че основното нещо във всяка една дейност е контролът по нейното изпълнение. В малките населени места, имам предвид от категорията на Община Попово, каквато сме ние, където работя, тук контролът се осъществява малко по-лесно. По принцип той е въпрос на човешки ресурс. По-малко финанси може да има, но повече човешки ресурс и желание.
САВЕЛИНА САВОВА: А възможно ли е с контрол да се организира така тази дейност, че да има резултати? Само и единствено с контрол ли е възможно?
ИВАНКА СТОЕВА: Всичко останало се прави от страна на общинска администрация, прави се и от страна на държавата. Виждате колко проекти вървят и за почистване на нерегламентирани сметища, и за разделно събиране на отпадъци. В нашия проект става въпрос за здравната и екологична култура на нашето население, най-вече на подрастващите, нашият акцент пада върху това. Много добри общински наредби има по опазване на околната среда, има много добри мероприятия и от страна на администрация, и на държава, и на неправителствени организации, но занижи ли се контролът по изпълнението, резултатите ни разочароват. Нямаме още изградено съзнание за опазване на околната среда. И затова стигнахме до извода, че за момента работата с хората в областта на екологичната култура и оказването на контрол е едно от основните неща.
САВЕЛИНА САВОВА: И хората в Попово чувстват по този начин града си, общината си по-чиста. Благодаря Ви за това участие.
За чистия въздух, за сметта, за ползата от велосипедите, за всичко това говорим днес в "Общински радиофорум", съвместната рубрика на програма "Хоризонт" и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Вървим напред и с един пример от Русе. За гостите на Русе това е един чист град. Как е организирано сметопочистването? - ще разберем сега от Илиян Георгиев - старши инспектор от Община Русе. С него разговаря Ани Костова.
ИЛИЯН ГЕОРГИЕВ: ... Остана да го организираме с помощта както на нашите граждани, така и на контрольорите, които са назначени към общината и на Обществения съвет. С решение на Общински съвет беше създаден Обществен съвет за чистотата на града, към който има назначени контрольори, които контролират дейността на фирмата, която извършва почистването на града.
АНИ КОСТОВА: Какви са основните проблеми на града? Вие започнахте да ги описвате.
ИЛИЯН ГЕОРГИЕВ: Основните проблеми на града са поддържането на междублоковите пространства, чистотата на улиците и на уличните платна, чистотата на централната градска част, където трудно се влиза с техниката, която събира отпадъците от контейнерите.
АНИ КОСТОВА: Какво предвиждате да направите още в областта на почистването?
ИЛИЯН ГЕОРГИЕВ: Предвиждаме да започнем разделното събиране на отпадъците, както е по изискванията на Европейския съюз, за което сме спечелили финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите и в момента стартира процедурата за изграждане на площадки за контейнерите.
САВЕЛИНА САВОВА: Ето, че чухме разказаното от различни хора какво се случва в техните общини. Каква е цялостната картина според вас?
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: За съжаление, това, което каза инспекторът от Русе, е много вярно. И основното, което продължава да е проблем в градската среда, това са наистина междублоковите пространства и чистотата в централната градска част - било в паркове, места, в които хората прекарват голяма част от свободното си време, особено през уикенда. Проблемът, от една страна, е в това, че съдовете са недостатъчни. Тоест, в заведенията, където се консумира, няма достатъчно кофи за боклук. От друга страна, ако влезем в по-личното си пространство и в домовете си, в междублоковите пространства, за съжаление все още хората не ги чувстват като свои, като своя отговорност и се наблюдават неща като изхвърляне на отпадъци, които, в общи линии, са наша лична отговорност.
САВЕЛИНА САВОВА: Да, стана дума и за контрола. Чухме, че хората в по-малката община смятат, че чрез контрола нещата могат да вървят по-добре, като че ли той в големия град обаче е по-трудно осъществим, или?
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: По мое наблюдение, от разговорите с хора от общините и от общинска администрация, за съжаление се оказва, че специалистите по околна среда в общинските отдели са отговорни за страшно много работи и те в много от случаите имат функцията и на инспектор, и контрольор. Ако гражданите подадат сигнал, трябва да се обърнат в повечето случаи към тях и един от проблемите, който често се среща, е това, че, за да може да бъде констатирано едно нарушение, замърсяване примерно - ако аз си изхвърля боклука в градинката между моя и съседния блок, съседът ме вижда, обажда се на инспектора и казва: съседът тук си изхвърля боклука, елате и го санкционирайте, наложете глоба" - защото това е може би единственият начин, по който аз ще спра да си хвърлям боклука. Впоследствие, обаче, трябва да има свидетел. И се оказва, че ако ние все още сме с активна гражданска позиция, когато трябва да се обадим, то после, когато трябва все пак да се подпишем и да бъдем свидетели на това нещо, за да може това нарушение да влезе в институции и да се наложи санкция, се оказва, че не ни се иска.
САВЕЛИНА САВОВА: Това пак ли е народопсихологията?
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: Да.
САВЕЛИНА САВОВА: А като цяло труден, лесен, възможен, формален ли е диалогът ви с общинските администрации или е действен ?
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: Като цяло общинските администрации са отворени към сътрудничество с неправителствени организации, особено когато срещат подкрепа, срещат и човешки ресурс, тоест хора, които са ангажирани по някакъв начин, особено в случаите, когато се работи с по-млади хора. Това се оказва най-податливата част от обществото ни, която реагира и е на активна позиция. В този случай и формите на работа са много атрактивни, интересни, под формата на някакви акции, хепънинги, състезания, конкурси... По мое впечатление общинските администрации са отворени, но друг е въпросът доколко има достатъчно ресурс в общинска администрация принципно, непрекъснато да се занимава единствено и само с тази тема, тъй като задачите са доста.
САВЕЛИНА САВОВА: А има ли достатъчно ресурс? Очевидно няма.
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: Според мен, това наистина е въпрос на индивидуално решение във всяка една община. Както казаха в Русе, например, там сега са взели от началото на годината решение да имат повече инспектори и системата работи. Но на други места не е така. Така че това е наистина трудният въпрос...
САВЕЛИНА САВОВА: Диалогът на велосипедистите с общината, с общинската администрация лесен или труден е? Разбират ли ви или ви гледат с ирония, или?
ТОДОР НЕДКОВ: Не бих казал, че ни гледат с ирония, в никой случай. От друга страна, не е и лесно, защото, както стана дума и в началото, просто има доста насложени неща от социалистическото време, имам предвид като отношение към велосипедистите. Ние говорим за нещо съвсем ново за България, което малко или много все още не се доразбира дори от общинарите.
САВЕЛИНА САВОВА: Вие смятате, че едва ли не велосипедистите са били негативен образ в нашата представа?
ТОДОР НЕДКОВ: Не, не че са били негативен, просто, че образът на велосипедиста от едното време, това са някакви деца, които въртят кръгчета в парка - за това става дума.
САВЕЛИНА САВОВА: Или "Селянинът с колелото"...
ТОДОР НЕДКОВ: Или "Селянинът с колелото", да. И всъщност, тази останка, така да се каже, от миналото, е много трудно да се преодолее. Когато се обърнахме към общината, реакцията беше: Да, да ще направим велоалеи в парка. Паркът е място за майките с деца, за възрастните хора, за хората, които си почиват. Правенето на каквато и да е велоалея в парка значително ще увреди техните интереси. И ние, когато караме в парка, разбира се, трябва да се съобразяваме с тези хора, тъй като той принадлежи на тях, не на нас.
САВЕЛИНА САВОВА: Ама, те не са изкарали автомобилите от парка!
ТОДОР НЕДКОВ: Точно за това става дума - трудностите ни са от тази гледна точка, ние трябва да обясним нещата - как би трябвало да седят и чак след това вече да се предприемат някакви действия, реални и практически.
САВЕЛИНА САВОВА: В края на "Общинския радиофорум" сме днес, заедно с гостите ни в студиото Любомира Колчева от фондация "ЕкоОбщност" и Тодор Недков, който е консултант към фондация "ЕкоОбщност".
В крайна сметка въпросът е променихме ли отношението си към средата, в която живеем, която наричаме околна?
ЛЮБОМИРАКОЛЧЕВА: Ако възприемаме околната среда като ...
САВЕЛИНА САВОВА: И градската ни среда, градската ...
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: Мисля, че има напредък, има промяна.
САВЕЛИНА САВОВА: Имате надежда, така ли?
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: Аз имам голяма надежда, особено имайки предвид това, че все повече места, през които минавам, било в София или в други градове на страната, ми прави впечатление, че общините много активно започват да си поддържат парковете, градската част и за мен това е сигнал, че вървим към добро. Въпросът е, че ние не трябва да го взимаме само за задължение на общината, а да мислим, като посягаме да хвърлим боклук някъде. Живеем в блокове, комплекси, квартали, панелни и много подтискащи, но нещо трябва да ги съживява и този принос следва да е наш.
САВЕЛИНА САВОВА: Но ние говорихме доста за дейностите на общините. В този процес участниците са много. Дори и вие като неправителствена организация ...
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: Можем да говорим и за училища, за детски градини, за други културни институции ...
САВЕЛИНА САВОВА: А равни ли са отговорностите на всички участници в този процес?
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: Не бих казала. По отношение на това дали пряко да замърсяват или не, там всички сме равни. но по отношение на поддържането този процес струва пари. Защото става дума не само за доброто желание и организацията в една институция, но и за наличния бюджет. Мисля, че там има място и бизнесът под някаква форма и мисля, че всички трябва някак си с отворена мисъл и добри намерения да подхождат към това нещо.
САВНЕЛИНА САВОВА: Промениха ли хората мисленето си за това, че глобалното затопляне и промяната във въздуха може да доведе до много страшни неща и замислят ли се за това, като се качват в колите си?
ТОДОР НЕДКОВ: Това е може би още далече от тяхното съзнание и може би това са първите стъпки в това отношение. Все пак, говорейки за велосипедите, още веднъж ще кажа: решаването на този проблем ще допринесе и за подобряване на въздуха в София, намаляване на задръстванията, решаването на някои здравословни проблеми.
САВЕЛИНА САВОВА: И накрая, може би, да поканим хората, които са заинтересовани, имат интерес да работят в тази посока за сътрудничество с Вашата фондация, или?
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: Да, аз ще бъда много благодарна, ако мога да се възползвам от Форума, да приканя фирми, въобще организации, които имат интерес към осъществяване на някакви инициативи било в организирането, било в някакъв принос, било с материали или финансов, да кажем, за някакви детски прояви, училища, работа с ученици, биха могли да се обърнат към "ЕкоОбщност" - http://www.bepf-bg.org/. И да видим какво можем да направим съвместно, за да може да стане някаква мрежа от хора, които правят, мислят и имат добро отношение към чистата среда около себе си.
САВЕЛИНА САВОВА: И пазят!
ЛЮБОМИРА КОЛЧЕВА: И пазят, да.
САВЕЛИНА САВОВА: Това беше всичко в "Общинския радиофорум" днес - една съвместна рубрика на програма "Хоризонт" на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление.