Foundation for Local Government Reform
ТЕЛЕВИЗИОННАТА ПРОГРАМА УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ - МЕДИЕН ИЗХОД ЗА НПО В ПЛОВДИВ

ТЕЛЕВИЗИОННАТА ПРОГРАМА УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ - МЕДИЕН ИЗХОД ЗА НПО В ПЛОВДИВ

Марияна Великова,

Сдружение Медии с човешко лице

В последните две-три години стана така, че най-атакуваното понятие е гражданско общество . Разбира се, тези, които си служат с това словосъчетание, явно и откровено показват двоен стандарт, сиреч ако политици, социолози и политолози са в лют спор помежду си кога най-сетне ще се случи гражданското общество, не си дават сметка, че, когато говорят за такова общество, трябва да търсят конкретиката в събитията. Обаче ако същите тези хора пледират за финансови инжекции пред чужди донори, тогава твърде последователно доказват, че гражданско общество в България има, но то е крехко и трябва да бъде подкрепяно. Във всичко това няма нищо нередно, ако обаче игнорираме читателя, слушателя или зрителя. И каква стана тя, се пита човек - нашата страна е демократична, а има ли или няма гражданско общество. Кой да ти каже!? Пък и всекидневните проблеми на хората не се изразяват с такива дефинитивни въпроси като що е то демократично общество . Тези наблюдения вълнуват и екипа на сдружение Медии с човешко лице , който вече втора година занимава пловдивчани със смисъла на гражданското общество. Опасявахме се, че като журналисти рискуваме да бъдем скучни на телевизионната аудитория. Така че приехме единствения изход - да търсим тази сложна философска материя чрез съдбата, живота на обикновените хора. Ето как се развиха ситуациите, след като посветихме едно цяло предаване на темата кога Пловдив ще бъде газифициран, възможно ли е това и за кои пловдивски райони. Искам да кажа, че като телевизионен сюжет предаването отвсякъде би могло да бъде скучно, защото това е една дискусия, организирана от Фондация Общополезни проекти , общината, институциите по енергетика, Института по енергоефективност към Великобритания.

Но какво стана след предаването?! Хората звъняха в редакцията на програма Уважаеми граждани и се оказа, че имат много съществени въпроси и предложения към представителите на местното управление. И това е съвсем естествено. Та нали отоплението, по-добрият им стандарт зависи от тях и от тези, които вземат решения в момента. Всичко това се случи през есента на 1997 година. Оттогава тази тема продължава да е една от най-дискутираните за пловдивчани. Но едва ли някой от местното управление в Пловдив може да помисли, че за проблемите около газификацията на града ни ще се мине тихо, кротко и тайно. Ето един факт от историята на Пловдив, който си има свое място и отражение в дискусиите на Общинския съвет, в местния печат и медиите.

Може би това е един от малкото позитивни и съществени моменти в историята на гражданските организации на нашата територия, местната власт, хората на бизнеса и гражданите, но нали се сещате, че не бих могла да продължа с подобни стабилни примери. Ето защо: Една история за семействата с един родител или както ги наричаме самотните майки. В Пловдив д-р Бистра Сотирова е председател на тази неправителствена организация. Целият ни екип е свидетел на усилията на д-р Сотирова да намери малка, уютна стая в града, за да могат жените и децата да се събират, да общуват и да си помагат. Не ми се иска да споменавам имена от сградата на Голямата община в Пловдив, защото нещата понякога имат давност. Истината е, че проблемите на тези жени откровено бяха пренебрегвани. Доказателственият материал е в нашите репортажи. Само че когато се намеси една медия - в случая предаването ни Уважаеми граждани - все някак общинарите трябва да се размърдат. И така след време сдружение Семейство с един родител получи не стая, а цяла детска градина - порутена, с избити врати и прозорци, окрадени чешми, издълбани детски рисунки от стените. Едва ли тези четиридесет жени са в състояние да ремонтират сградата, за да могат да се събират там. Хората наричат такава помощ мечешка услуга.

Като единомишленици сме убедени, че едно общество по своята същност не може да се случи, то единствено трябва, по мисионерски дори, да се съгражда.

И още един сюжет от тази зима: Пристигат при нас в редакцията изявени пловдивски учители, водени от представители на младежкия център Образование за демокрация , силно обезпокоени заради проектозакона за учебната програма за средните училища. Не по-малко угрижена дойде и началничката на общинския отдел за просвета. Накратко казано, ако този законопроект се приеме, обръща изцяло учебния процес, а се оказва, че и пари няма, за да бъде изпълнен както го изисква самият закон.

Какво можем да направим ние в рамките на 20-30 минути ефирно време и дали някой ще чуе пловдивските учители, дали техните основателни притеснения са важни и за другите им колеги в страната! Всъщност, погрижихме се и учители, и община, и НПО, и ученици да кажат своите мнения, да заявят и своята тревога. И след като излъчихме предаването, пловдивчани загряха телефонната ни централа. Така че се наложи по един от пловдивските депутати предаването да бъде изпратено на вниманието на Парламентарната комисия за образование. Както ние като екип, така и пловдивските учители, всички сме убедени, че гласовете за обмисляне на този законопроект няма да потънат - просто това не е възможно. Може би тази реалност е една малка характеристика към образа, който натоварваме с различни дефиниции и наричаме гражданско общество. Точно тук ще припомним, че цялата офанзива около въпросния Законопроект бе възможна и си тежеше на мястото, тъй като хората в общината се отнесоха достатъчно адекватно към вълненията и, смея да твърдя, ефектът беше положителен. Тогава, когато различни инициативи на неправителствени организации опират до местното управление, те имат различен резонанс. Ако човекът, който стои в общината, е подготвен и е наясно със смисъла на гражданското общество, то той реагира като част от тези инициативи, но в повечето случаи тези, които ръководят местното управление, пускат една плаваща бариера между Третия сектор, гражданите и техния кабинет. Защо е така? Ето защо - сериозните неща около проблемите на едно селище продължават, като че ли по закон, да бъдат вменявани единствено на тези, които са общински или държавни служители. В повечето случаи в общините предпочитат сами да вземат решения, които касаят определена група хора, и около тази парадигма могат да се търсят причини какви ли не. Истината е, че тези, които прекрачват прага на общината или кметството и са избрани от уважаемите граждани, трябва да са заредени с ясно гражданско възпитание, което, за съжаление, не се учи никъде и не се дава нито в постановления, нито в укази.

Но, вглеждайки се във фактите от последните две години, би следвало да признаем, че нещата около неправителствените организации намират брод. Ето един конкретен пример от Пловдив: по инициатива на сдруженията НСО Лектори и Юристи за граждански права се създава граждански съвет за застъпничество правата на гражданите пред местната власт. Ангажирани са хора от общината, има открити телефони и пощенски кутии. Пловдивчани са успели да зададат въпроси, които ги вълнуват. Например: Какво се прави по въпроса за незаконните имоти по Марково поле? Това е въпрос на Г. Георгиев и съответно представител на общината ще отговаря публично пред нашата камера, след което в ефира на Пловдивската обществена телевизия ще излъчим част от този диалог. Подобни публични диалози не ни дават кураж, че плаващата бариера между властимащите в момента и тези, които ги избират, ще бъде взаимно контролирана. Преглеждайки прес-листата за заседанието на този граждански съвет, разбирам, че все още поименно не са назовани представителите на общината. Както обикновено става, в последния момент идва някой - добре е, че вече някой идва!

Бих могла да ви разкажа още видео - сюжети, но всъщност предпочитам заедно с екипа да ги правим. Предаването ни Уважаеми граждани е осмислено и резултатно само тогава, когато досягаме интересите и болките на хората (всъщност това означава, че безкрайни кадри от семинари и конференции са табу за нас, както и изтъкването на личности от така наречения Трети сектор - смисълът е: какво те правят за другите, към които са тръгнали доброволно)!

Ето така, с такъв поглед вече втора година в ефира на Пловдивската обществена телевизия живее телевизионната програма Уважаеми граждани - една неатрактивна телевизионна рубрика, но обвързана с въздуха на демократичния ни ден.

Ето ни и нас като екип - хората от сдружение Медии с човешко лице , които смело вдигат бариерата на недоверието между хората и управляващите, търсят равновесието, и по журналистически казано, са медийният изход за гражданското общество в Пловдив: Петко Шойлеков - председател на сдружение Медии с човешко лице , Марияна Великова - автор и водещ на програма Уважаеми граждани , Румен Немски - оператор и младите ни репортери: Димитрина Пандурова, Димитър Русков, Виолета Драганова, Василка Николакова.

Телевизионната програма Уважаеми граждани се излъчва два пъти месечно в ден петък, точно в 20.30 часа в ефира на Пловдивската обществена телевизия. Тя е продуцирана от сдружение Медии с човешко лице и се финансира от ФАР ДЕМОКРАЦИЯ МИКРОПРОЕКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.



Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, [email protected]