http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=581060

Автор: Shutterstock

Неправителствени организации, спечелили проекти по Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК) и вече работещи по тях, се страхуват, че няма да могат да ги завършат. Причината е, че експертите в Министерството на държавната администрация, които отговарят за наблюдението на проектите, бавят отчетите, твърдят от фондациите. Според тях финансирането може да бъде спряно, защото оценителите не дават мнението си в посочените срокове и така се нарушават европейските изисквания. 

Един чиновник наблюдава 50 проекта

Ако експертите, които проверяват отчетите на организацията, се забавят, тя няма да успее да си възстанови изразходваните вече суми, каза Калина Бозева от фондация "Междуетническа инициатива за човешки права", която е бенефициент по един от проектите. Изпълнението на проект започва с аванс, който е равен на 20% от цялата му стойност, а след изчерпването на сумата неправителствените организации поемат финансирането. Изхарченото след това се възстановява, но само след проверен отчет. Не се спазва срокът от 45 дни след отправяне на искането за възстановяване на парите, тъй като не е възможно трима чиновници, колкото и качествени да са те, да обработят документация на 170 действащи проекта, твърдят от организациите. В момента все още се оглеждат отчетите от август и септември, казва Бозева. В разгара на дейностите сме, всеки месец имаме сериозни разходи, които не можем да отложим, защото графикът им е отдавна уточнен по договор с фирмите за външни услуги, спечелили търг. А тъй като не ни се възстановяват средствата навреме, не можем да работим, добави тя.  Ако пък не се ползват заявените при търговете услуги и не се плаща навреме, може да започнат съдебни дела за неустойки, което може да застраши цялата програма.

Капацитетът на един проверяващ е максимум до 10 проекта на месец в зависимост от обхвата им като дейности и суми, е мнението на Красимир Лойков от център "Образование за демокрация". С изпълнението и наблюдението по проектите се занимават 4 експерта, а с финансовия мониторинг - трима, каза Мария Димитрова, началник-отдел "Мониторинг и публичност" в Министерството на държавната администрация, ръководено от Николай Василев. Общо проектите по ОПАК са 170. На човек се падат средно по 50-ина. Ние сме длъжни да дадем отговорите си 45 дена след подаването на документите, уточни Димитрова. Самите бенефициенти обаче настояват нещата им да се гледат едва ли не веднага, след като са ги подали, а това често става в последния момент, обясни тя.

Проблемите ще се натрупват

Според Българската стопанска камара проблемите с оценяването на проектите ще се увеличават, особено с напредването на оперативните програми, тъй като на администрацията не й достигат експерти чисто физически. Процесът с усвояването на евросредствата може значително да се ускори, ако министерствата дадат на външни експерти оценяването на проектите или в комисиите вкарат представители на бизнеса, е мнението на Камен Колев, зам.-председател на БСК. Финансовият контрол върху изплащането на средствата пък може да се даде на експерт-счетоводители, смята той.

Проблемите с усвояването на средствата идват и от това, че всички са се фокусирали върху парите, а се забрави, че става дума за политики, които са подплатени с определени суми, смята Калина Бозева от фондация "Междуетническа инициатива за човешки права". Според нея оперативните програми и структурните фондове са отдавна заложена бомба заради лошия начин на правене на политики от властите. Не може всичко да се свежда само до едно усвояване на европарите, казва Красимир Лойков. Абсурдността на тази логика според организациите се илюстрира най-ясно от разпространените билбордове, които приканват "Европейските фондове са при теб, пресегни ръце и ги вземи".

Според Калина Бозева трябва да се има предвид, че проектите не са само вземането на едни пари, а всъщност са материалната страна на реализирането на някакви нужди на обществото.

Безсмислените начинания

Неправителствените организации са установили в резултат от проучвания в рамките на проект как и доколко гражданите участват във формирането на публичните политики в няколко обществени сфери, че институциите на всички нива произвеждат нормативни документи, програми, планове за действие без консултации с гражданите или пък след формални обсъждания. Аналогична е практиката по изготвянето на проекти и по европейски програми. Организациите смятат, че общинските управи на много места правят проекти за собствени цели или на лобитата около тях.  Освен че никой не се допитва до хората, няма и контрол на гражданите върху политиките. Затова някои проекти са съвършено абстрактни и абсурдни, а в същото време струват много и са потребни само на определени заинтересувани кръгове, но не и на цялото общество, смятат от неправителствения сектор. 

От там посочват като пример за изолираните от нуждите на местната общност провеждани политики строежа на мезонети от по 180 квадрата в ромския квартал в Пловдив с пари от Световната банка. Ромите, които по традиция живеят родово, не харесват жилищата, само дето те вече са построени, а парите са похарчени напразно. Никой не се е интересувал предварително и не е попитал ромите трябват ли им такива апартаменти, каза Красимир Лойков от пловдивската организация център "Образование за демокрация".

"Община Пловдив кандидатства с проект за ремонта на училища по оперативната програма "Регионално развитие", но в него са включени не сградите, които имат нужда от реновиране, а тези, които са на близки до съветниците хора. В едното училище директор е бил зам.-министър, в друго пък - един от общинските съветници", дава пример Лойков.

От сдружение "Асоциация Интегро" от Разград пък разказват за програмата на социалното министерство за обучение на безработни роми. Но се оказва, че на местно ниво тя не работи, защото една голяма част от хората не са регистрирани в бюрата по труда и не могат да бъдат включени в нея. Чиновниците не са проверили, че в бюрата по труда няма регистрирани млади хора, които да участват в обучението. Служителите от администрацията трябва да излязат сред хората, за да разберат какво им е нужно, иначе не могат да направят работещи програми, твърди Камен Макавеев от сдружението.

Гражданското участие

Европейският съюз е изготвил процедури как гражданите да се включват при изготвянето на различни политики. Съществува дори Европейска харта за гражданско участие, припомнят от организациите. Не може да се пусне например регионален план, без да си доказал, че си взел мнението на живеещите там хора и си попитал кои са приоритетите им - примерно болница ли да се построи или училище, казват те.  Това са механизми, при които всяко ниво документ трябва да е съгласуван с гражданите, да е проучено всичко и по отговорен начин да е заложено в проекта. Работни групи, изнасяне на приемни по квартали, радиодебати, дискусии - това са все форми на предварително допитване до хората, след което различните гледни точки се вписват в изготвената чернова на документа. От голямо значение е и наличието на механизъм за контрол от страна на гражданите. Това може да не са задължително НПО-та, а граждански организации или групи по интереси. Важното е да има различни канали за чуване на хората, тогава и формулираните политики ще са по-ефективни.    

Случилото се в германското градче Арнсберг продължава да се разказва като един от най-добрите проекти за гражданско участие за последните години. Общинският съвет там се изправя пред бюджетни проблеми през 90-те години на миналия век. Тогавашният кмет приема, че подходящият отговор на проблема е насърчаването на гражданите за участие във вземането на решения по всички ключови въпроси. Той организира среща "Бъдеще" и всички заедно решават, че вместо изграждането на предвиден скъп тунел трябва да се създаде по-ефективна система за светофарите и да се направи допълнителен път, за да се намалят задръстванията. 

Отличничката

Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК) е така нареченият отличник сред останалите програми, защото първо по нея, при това успешно, започна усвояването на средства. Досега са преведени близо 22.5 млн. лв. Усвоените пари за 2007 г. са 64%, като до края на годината министър Василев очаква да се усвоят на 100% парите за 2007 г. Минималната стойност на проектите е 100 хил. лв., като бюджетът на "Административен капацитет" е 181 млн. евро до 2013 г. Програмата включва дейности за подкрепа на добро държавно управление, развитие на човешките ресурси в структурите на държавната администрация, съдебната система и гражданското общество, подобряване качеството на административните услуги и развитие на електронното правителство.