Foundation for Local Government Reform
ОБЩОДОСТЪПНАТА БИБЛИОТЕКА ПАРТНЬОР НА МЕСТНАТА ВЛАСТ

ОБЩОДОСТЪПНАТА БИБЛИОТЕКА ПАРТНЬОР НА МЕСТНАТА ВЛАСТ*

Доц. д-р Александър Димчев,

Софийски университет Св. Климент Охридски ,

Председател на Съюза на библиотечните и информационните работници

Библиотеката е обществена агенция, създадена да задоволява определени потребности. Три основни феномена влияят върху организацията на библиотеката и изпълнението на нейната социална функция:

- обществото и неговите институции;

- ролята на библиотеката в посрещането на обществените нужди;

- разпространението на информацията и знанието.

В своето историческо развитие институцията библиотека е претърпяла сериозна еволюция. Старите тенденции свързват библиотеката с архив на знанието и едва на втори план се поставя идеята за обществено ползване. Най-новите идеи са съвсем кардинални; те разглеждат библиотеките като обществени центрове за информация. Водещият принцип е премахване монопола на мястото и тяхното превръщане във виртуални, осигуряващи сведения от глобалната информационна среда. Днес библиотеките са динамични организации, който осъществяват все по-разнообразни функции и се движат на ръба на най-новите технологични решения, за да не загубят позиции.

Общодостъпната библиотека като най-широко разпространен вид библиотека се стреми да следва този модел. Тя изпълнява комплекс от задачи, свързани с общността, която обслужва. В специализираната литература съществуват различни термини за този вид библиотека народна, публична, общообразователна, масова. Общодостъпните библиотеки се появяват през втората половина на XIX век като частна инициатива на представители на буржоазната интелигенция, на обществено-просветни организации и общини. Целта, която се преследва чрез тях, е да се спомогне за образованието и просвещението на населението, както и за осигуряване на определени развлекателни нужди. Дълги години съществуват две основни линии по отношение предназначението и функциите на тези библиотеки англо-американското и немско-руското. Първото течение определя публичната библиотека като център за съхранение и разпространение на информация, а второто дава превес на образователния и културно-просветен характер.

В последните десетилетия и особено през последните няколко години идеята за общодостъпната библиотека търпи сериозни корекции и развитие. В основата на формулиране новата мисия на библиотеката съобразно промените в обществото стоят ЮНЕСКО и Международната федерация на библиотечните асоциации (ИФЛА). В най-новите документи на ЮНЕСКО и на ИФЛА за публичните библиотека, за достъпа до информацията и др. тя се определя като:

- врата към знанието на местно ниво и основен участник за разпространението на идеите и културата;

- гарант за равноправния достъп до информацията, за развитието и поддържането на интелектуалната свобода и за подпомагане опазването на основните демократични ценности;

- фактор за подкрепа на пожизненото обучение, независимостта при вземането на решения и културното развитие както на отделни лица, така и на цели групи от хора;

- субект за осигуряване на гражданите на достъп до всички видове обществена информация, на информационни услуги за местния бизнес, асоциации, групи по интереси, общински власти и др.

Тази идеология намира място и във всички основни документи и програми на Европейския съюз за публичните библиотеки. В последните години много страни членки им отделят специално внимание в приетите от техните правителства национални стратегии и доклади за информационното общество. Това се отнася особено до държави с обществена философия, която цени значението на информираните граждани. Библиотеките се разглеждат като местни точки за достъп до научна, образователна, културна, и комунална информация от индивидите и като участници в развиващата се културна икономика , включително икономическото, социалното и технологическото развитие. Засилването на ролята на публичните библиотеки се обвързва със сериозно финансово и технологично осигуряване.

Как стои въпросът с тези значими публични агенции в нашата страна?

Библиотеките са най-старите и най-многобройните културни и информационни институции в България. У нас представителите на т. нар. общодостъпни библиотеки са читалищните, общинските и регионалните библиотеки (последните имат по-особен статут и задачи), доста голяма общност около 3800 библиотеки. Най-значимата част от тях са читалищните библиотеки. Основните цели и задачи на нашите общодостъпни библиотеки до последните 7-8 години следваха успешно тези на публичните библиотеки в другите страни:

  • обслужване на информационните потребности на населението по местоживеене;
  • участие и подпомагане образованието и самообразованието;
  • подпомагане развитието на индивидите в свободното време;
  • спомагане за квалификацията и преквалификацията на населението;
  • координация с други институции училище, архив, музей и др. в населеното място;
  • участие в социалния живот в региона, населеното място и др.

Какво е състоянието на общодостъпните библиотеки в нашата страна днес и къде ще бъдат техните основни допирни точки с местната власт през следващите години, за да отговорят адекватно на социалната поръчка?

Предвид тежката икономическа криза, в която се намира страната, се забелязва сериозно изоставане в развитието на тези библиотеки и изпълнението на техните задължения. Процесът се характеризира със следните тенденции:

- Невъзможност да се поддържат дори на елементарно ниво библиотечните колекции;

- Бавно въвеждане на нови информационни технологии;

- Липса на нормативна база за библиотеките;

- Закриване на библиотеки с доказано място;

- Крайно ограничено финансиране.

Поради тези причини общообразователните библиотеки губят своето традиционно добро място като един от основните комуникационни канали в обществото, регионите, общините и селищата, които обслужват. Последиците от това се отразяват изключително неблагоприятно върху развитието на културните, образователните, икономическите и др. основополагащи процеси. Библиотеките не са в състояние да следват основните функции, присъщи на общодостъпната библиотека: архивна, информационна, образователна, социална и културна.

В условията на икономическата криза у нас общодостъпните библиотеки могат и трябва да поемат определени отговорности пред обществото, да го подпомогнат при преодоляване на трудностите и в търсенето на пътища към бъдещото нормализиране на процесите на развитие. Затова се изисква благоприятна среда, в която те да функционират. За да са адекватни на интересите на местните общности, е нужна сериозна финансова подкрепа, която да осигури съществуването и развитието на библиотеките. Необходима е също така и качествена промяна в тяхната политика на действие и изясняване на мисията им.

Ще се спра накратко на определени политики, към които библиотеките и местните власти трябва да насочат вниманието си и където библиотеките могат да партнират активно, да работят за преодоляване на част от проблемите на локалните общности и за разширяване на приложното си поле на дейност. Част от тях са нови за българските библиотеки. Следването на подобни насоки би довело до икономически изгоди, разширяване влиянието на общинските власти, както и до възвръщане и разширяване авторитета на библиотеките.

1. Поемане тежестите на обществото чрез концентриране на средства в библиотеките за закупуване на информационни източници. Цените на книгите на пазара са високи и хората при крайно ограничените си доходи не могат да си позволят да ги купуват. Населението се нуждае от информация, която може да получи в библиотеките. Като агенции за безплатно библиотечно-информационно обслужване те са в състояние да привлекат и подпомогнат с информация социално слабите слоеве, към чиято категория съгласно статистиката спада 87% от населението на страната. (Най-засегнатите в това отношение са хората на умствения труд интелектуалци, млади хора, ученици и др.)

Необходимо е публичните библиотеки да се обърнат при осигуряването на достъп до информация към определени групи със специални нужди инвалиди, хора в неравностойно положение, етнически общности, пенсионери и др.

2. Помощ за безработните. Расте броят на безработните, библиотеките стават все по-търсен партньор при осигуряване на информация за преквалификация, бизнес и пр. Те могат сполучливо да се използват като база за учебни занятия и курсове.

3. Превръщане на библиотеката в център за социална и бизнес информация. Развиването на тази дейност ще доведе до отваряне на библиотеката към обществото. Необходимо е създаването на бази данни и картотеки за фактографска и текстова информация, потребна на местното население за фирми, услуги, институции, предприятия в региона за икономически показатели, за образователни институции (училища, университети), за търговия, строителство, правни актове, банки, спортни и културни инициативи и др. Подобна дейност се прилага вече активно от редица по-големи библиотеки (Пазарджик, Варна, Плевен и др.). Библиотеките могат също така активно да подпомагат опитите за откриване на нова стратегия за оцеляване на общината.

4. Библиотеката - център за общинска информация. Това може да се постигне чрез предоставяне от местната власт на библиотеката на нормативните актове и приетите решения в общината. Така ще има прозрачност в действията на общинските власти и ще се демократизира достъпът до информацията. Сред пионерите на идеята е Столична библиотека. От своя страна библиотеката може да поеме определени информационни услуги за целите на общинската власт. Това е чудесен начин за лобиране пред местната власт, издигане на нейния авторитет и привличане на средства. Библиотеката може да се окаже и център в общината за информация с регионално значение в областта на културата, екологията, книгата, библиографската информация, туризма, спорта, историята и др. Пример в това отношение е изграждането на Информационно-културен център за гр. Бургас и региона в Регионалната библиотека П. К. Яворов . Идеята се реализира чрез създаване на Web - сървър в библиотеката за града и региона и изграждане на връзки между информационните системи на библиотеката, музея и др. институции, които разполагат със значима за населението информация. Центърът ще осигурява връзките към света и към собствените си информационни ресурси чрез ИНТЕРНЕТ. Интерес представлява и проектът на регионалните библиотеки от 9 града - Благоеврад, Бургас, Велико Търново, Габрово, Монтана, Русе, София, Шумен и Ямбол, чиято цел е на базата на своите автоматизиране локални мрежи да предоставят за общо ползване информация в ИНТЕРНЕТ (библиографска, за културни институти, общински, обществени, нестопански и др. организации в отделните региони). Така ще се разширят възможностите за демократизиране и увеличаване достъпа до информация.

5. Библиотеката - център за внедряване и обучение за работа с нови информационни технологии. Постепенно библиотеките могат да поемат подобна функция. Снабдяването им с компютърна техника ще позволи да се провеждат курсове за подрастващи, с което те ще бъдат подготвени да посрещнат предизвикателствата на новите информационни технологии. С наличната техника библиотеките ще могат да променят своя модел на функциониране, да се информатизират и да въведат нови услуги, с което да се превърнат във все по-търсен партньор особено от младите хора.

6. Библиотеката като консултантски център. Като институция с добро обществено признание и посещавано средище в нея могат да се извършват определени дейности, които се отнасят до широк кръг от населението напр. съвети за попълване на данъчни декларации, за развиване на бизнес, за закони, административни актове и събития и т. н.

7. Библиотеките културни средища за своята общност. В това отношение нашите библиотеки имат добри традиции и опит. Те трябва да работят за разширяване на тази функция чрез използване на различни форми, информационни ресурси и медии, привличане на неправителствени организации за съвместна дейност, формиране на клубове по интереси, привличане на доброволци, желаещи да извършват допълнителна работа за целите на своето и на обществото развитие.

8. Библиотеките като рекреативни центрове и средища за преодоляване на недъзи на обществото. Четенето, музиката и другите средства за почивка, които се предлагат от библиотеките, поддържат и възстановяват човешкия капацитет и организъм за работа. Изследвания доказват, че това е очевидно в икономически западащи региони. Добрите библиотеки могат да способстват на обществото да се бори срещу такива сериозни проблеми като наркомания, порнография, насилие и др.

Посочените промени в дейността на общообразователните библиотеки са свързани с промяна на мисленето и подходите на действие на библиотекарите и ангажираните в местната власт. Те изискват целево финансиране и допълнителна квалификация на кадрите.

Постигането на обща стратегия за действие и подкрепа е гаранция за намиране и утвърждаване новата роля на общодостъпната библиотека, засилване нейните позиции и ефективното изпълнение на социалната й поръчка в епохата на информационното общество. От политическа гледна точка местните власти имат интерес да разполагат с добра библиотека, което ще им спечели сериозни дивиденти сред различните групи на населението.

* В тази посока са ориентирани част от усилията на Съюза на библиотечните и информационните работници (като неправителствена организация) в последните години. Акцентите се поставят върху активизиране дейността на библиотеките към търсене сътрудничество с местните власти и всички институции, които могат да спомогнат за превръщането на общообразователните библиотеки в основни и действени културни, информационни, образователни и комунални центрове в общините. Отделя се съществено значение на продължаващата квалификация и преквалификация на библиотечните специалисти и овладяване подходите на лобиране за постигане на целите.



Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, [email protected]