Foundation for Local Government Reform
Проектът Демокрацията в Бургаски регион: самоуправление и власт. Интерактивно създаване на политика развитие в Бургас

Проектът Демокрацията в Бургаски регион: самоуправление и власт. Интерактивно създаване на политика развитие в Бургас

Тодор Станев,

Председател на Регионален младежки съвет - Бургас

Проектът Демокрацията в Бургаския регион: самоуправление и власт. Интерактивно създаване на политика стартира в гр. Бургас с три дискусии тип кръгли маси през месеците май и юни 1998 г., на които различни заинтересовани групи обсъждаха кои са най-важните проблеми на града и кои могат да бъдат решени със съвместните усилия на местната власт и гражданите. Участие взеха представители на общинската администрация, ОС, различни НПО и медии. Очертаха се няколко основни проблема: екологичното замърсяване на града, безработицата, липсата на възможности за реализация на младите хора, престъпността сред младите хора. Лично на мен силно впечатление от тези кръгли маси ми направи фактът, че всички се обединиха около проблемите. Преди това смятах, че общинската администрация, ОС и гражданите имат различни представи за проблемите на града на базата на своите различни гледни точки и интереси. Оказа се обаче, че в общи линии всички са единодушни, че проблемите на Бургас са едни. Тогава у мен логично възникна въпросът: след като всички бяха единодушни, че такива са проблемите, защо нищо не се прави за разрешаването им? Това ме убеди, че наистина има нужда от диалог между тези групи.

През месец септември 1998 г. в Бургас се проведе конференция, която представи резултатите от проведените кръгли маси по места и запозна участниците с теорията и методологията на интерактивното създаване на политика, разяснени от Ейсе Колк, директор на Холандския център за гражданско обучение (IPP, Instituut voor Publiek en Politiek) в Амстердам. Освен гостите от Холандия и организаторите от България, присъстваха граждани, журналисти и местни власти от четирите града, включени в проекта: Бургас, Ямбол, Карнобат и Малко Търново. Социологът Антоний Гълъбов представи своето изследване на външната и вътрешната среда на проекта, според което кръглите маси са откроили различия в представите на участниците за гражданското взаимодействие, но и сравнително еднаква готовност за сътрудничество, която би спомогнала съвместната работа по определени теми за всеки от изброените градове. Според това проучване, журналистите, например, приемат участието си в проекта като принос за създаване на пространство за диалог, в което да се поставят въпросите и възможните им решения; за НПО проектът е форма за реализиране на пряк контакт с представителите на другите групи и за собственото им легитимиране като реални субекти на общинската политика; местната власт пък смята, че подобни инициативи биха могли да повишат доверието на гражданите в самата нея. От определените заедно приоритетни проблеми тогава бе изведено, че за град Бургас с най-голяма ефективност ще бъдат действията за преодоляване на наркоманията и влиянието на сектите сред младите хора.

След тази среща се състояха курсове за обучение по групи: за граждани и НПО, за журналисти и за представители на местната власт. В тях акцентът бе поставен върху пътищата и начините за сътрудничество и за създаване на проекти; социологът д-р Бреде Кристенсен от Холандия изнесе лекция Логическата рамка на проект , която ни запозна със средствата за разработване на даден проект или политика. В групата на гражданите формулирахме примерни проекти за стимулиране политическата активност на младите и участието на гражданите в екологични акции, а от групата на гражданите бе проявено желание за работа по създаване на регионален център за младежка заетост.

Следващият етап по проекта целеше избирането на един проблем, за чието разрешаване различните обществени групи да се договорят да работят заедно по интерактивен начин през следващите месеци. Бяха избрани и работни групи по места, които следваше да подготвят обществения дебат и проекто-решението за проблема. В работната група за Бургас имаше представители на общинската администрация, ОС и неправителствени организации и по-специално младежки НПО. Търсеше се проблем, който да е изключително противоречив, по който да има множество различни мнения и който да има потенцията да бъде решен в дебат между местната власт и гражданите. Когато дискутирахме това, в медиите се беше появил проблемът за младежката престъпност и ние го подхванахме. От страна на ОС бе споменато, че се готви решение за въвеждане на вечерен час. Ние решихме, че младежката престъпност е подходящият проблем, че той е достатъчно противоречив, още повече, че самите млади хора имат съвсем друго отношение към въпроса с ограничаването на младежката престъпност не само чрез административна мярка, каквато е напр. въвеждането на вечерен час.

В периода декември 1998 януари 1999 г. в Бургас проведохме анкетно проучване по проблемите с увеличената престъпност и употребата на алкохол и наркотици сред младите хора. Предложените решения варират от информационна кампания в местните медии до засилено полицейско присъствие по улиците, курсове по самоотбрана и формиране на доброволни отряди. Основното предложение, за което беше важно да се чуе мнението на гражданите, е идеята за решение на местната власт за забрана достъпа на малолетни и непълнолетни до нощни развлекателни заведения след 22.00 часа, като превантивна мярка. Изследването беше проведено от анкетьори-доброволци сред граждани от различни групи (ученици, родители, общински съветници). Според резултатите от анкетата, с подкрепата на младите хора биха се ползвали действия, насочени към осигуряването на повече и по-качествена информация за младежката престъпност в града, засилено полицейско присъствие по улиците и организирането на курсове по самоотбрана. Предложението за забрана достъпа на непълнолетни до развлекателни заведения след 22.00 часа обаче не се ползваше с одобрението на младежите. Според родителите бяха необходими: цялостна кампания в медиите по млaдeжките проблеми, отново засилено полицейско присъствие и курсове по самоотбрана, което обаче пряко кореспондираше с принципното им съгласие да бъде въведена чрез решение на местната власт забрана за достъпа на малолетни и непълнолетни до нощни развлекателни заведения след 22.00 часа. Ако сравним двете гледни точки, ще видим, че те се отнасят пряко към значимостта на проблема и необходимостта той да бъде преодолян, и се разминават в подкрепата си за конкретните средства, чрез които това да се реализира. Накратко резултатите от анкетата доказаха необходимостта от дебат по проблемите на младежката престъпност и съществуването на реално пространство за този дебат.

След като проучихме мнението на гражданите по проблема, ние от работната група в Бургас трябваше да се заемем с подготовката на Първи и Втори обществени дебати. През месец януари 1999 г. Лизет Декер от Холандския център за гражданско обучение (IPP) ръководи Курс за обучение Как да проведем обществен дебат . С помощта и на знанията, придобити от този тренинг, провеждахме срещи и консултации с различни институции, групи и отделни граждани, които имат отношение към разисквания проблем и подготвяхме възможни варианти за разрешение, които да бъдат представени на Обществения дебат. Поради спецификата на проблема, изискващ сериозна подготовка и ангажиране на различни институции и интереси, решихме да проведем един Обществен дебат в началото на юни 1999 г.

Една голяма община като Бургас логично гледа на своите граждани от по-високо, като на по-малък дребен фактор във вземането на някакви решения. Донякъде с това си обяснявам и не дотам голямата ангажираност на общината в конкретната подготовка на дебата. Тя като че ли омаловажи самия дебат и остави изцяло на нас, хората от работната група, които не са представители на общинската администрация, да го подготвят. Другата трудност произтече от това, че разглежданият проблем (младежката престъпност) е от компетенцията не само на общинските власти, но и на МВР. Тази институция работи със стройни правила. Достъпът до информация и хора в нея, които могат да дадат компетентен анализ, не е много лесен, изисква се разрешение от по-висши инстанции и т. н. Фактът, че наближават местни избори, също внесе известно напрежение и затрудни провеждането на дебата. Подсъзнателно или волно на това събиране от част от участниците беше придаден известен политически привкус. В крайна сметка дебатът се проведе на 11 юни 1999 г.

На дебата присъстваха представители на институции, имащи отношение към проблема (Детска педагогическа стая към РДВР-Бургас, директори на домове, интернати, училища), представители на местната власт (зам.-кмет по образование, култура и вероизповедания, председателите на Комисията по образование и наука и Комисията за младежта, отдиха и спорта към ОС, общински съветници, представители на отдел Образование ), голям брой младежи, ученици, студенти, представители на младежки организации.

Подчерта се, че проблемът има две страни негативна и позитивна. Негативната е свързана с вече настъпилите противообществени прояви, с отстраняването на техните последици и наказването на виновните. Позитивният момент, който открихме в ситуацията, е, че много по-лесно и с по-малък разход на средства може да се работи за превенцията на такива криминални прояви и за отклоняването на интересите на младите хора в по-позитивни дейности.

Очертаха се две основни решения. Едното касаеше начина на стопанисване на Младежкия културен център, който е една конкретна база с функции, които би трябвало да ангажират свободното време и да предоставят възможности за реализация на интересите на младите хора (но по преценката на всички участници не се използва ефективно). Стигна се до следната идея: Вместо да бъде на еднолично подчинение на общината, тази база би трябвало да се стопанисва от обществен съвет, един вид настоятелство, в което общината ще запази своето присъствие в рамките на една квота от една трета. Другите две квоти от по една трета ще бъдат дадени на младежи, организирани в някакви НПО, и на други младежи, които не желаят да членуват в някаква организирана форма, но имат конкретни виждания и интереси.

Другото лансирано и равностойно подкрепено решение беше, че е редно общинската администрация да направи самоанализ и да даде на младите хора отчет за свършеното по предотвратяване на младежката престъпност.

Оценката на самия дебат, която участниците дадоха беше много интересна, силно поляризирана, но и симетрична. С почти равен брой гласове бяха маркирани стойностите не споделям и подкрепям . Почти толкова знака имаше под единия плюс, колкото знака имаше под единия минус. Абсолютната стойност е равна, което показва, че дебатът поне бе разбудил духовете.

Ние поехме ангажимент, след оформянето на тези решения и предложения в подходящ вид, да ги предоставим лично на председателя на Общински съвет-Бургас, като се надяваме, той да ги придвижи колкото се може по-бързо и на първата следваща сесия проблемът да бъде разгледан. Също така имаме желанието този дебат да бъде изнесен и продължен извън залата и евентуалните решения на ОС да бъдат предоставени на общественото внимание.



Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, [email protected]