ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ
съвместна рубрика по програма Хоризонт на
Българското национално радио и
Фондацията за реформа в местното самоуправление
2 декември, четвъртък, 2004 г.
РОЛЯТА НА МЕСТНИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ ВЛАСТИ В ПРОЦЕСА НА ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ
Водеща: Борислава Борисова
Борислава Борисова: Започва Общинският радиофорум , уважаеми слушатели. Знаете, че това е един час, в който се опитваме да ви запознаем с ролята, отговорностите и успехите на местните власти в България. Този Общински радиофорум е плод на съвместните усилия на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление. А днешният разговор, днешната тема има конкретен повод и това е проведената от Комитета на регионите на Европейския съюз, в началото на ноември, в Хатфийлд Хийт, малко градче край Лондон, еднодневна конференция на тема Следващото разширяване на Европейския съюз, ролята на регионите и градовете . В присъствието на представителите на Комитета на регионите на Европейския съюз, на Генералната Дирекция Разширяване на Европейския съюз , представителите на четири страни кандидатки - Хърватска, Турция, България и Румъния - дискутираха някои от основните проблеми, стоящи пред тях, разбира се, в процеса на евроинтеграция, от гледна точка на местните и на регионалните власти. Нашата страна беше представена на форума от д-р Красимир Мирев, кмет на О бщина Търговище и председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), а също така и съ-председател на Смесения консултативен съвет между Комитета на регионите и НСОРБ; и г-н Лъчезар Росенов, общински съветник в Община Добрич и председател на Управителния съвет на Фондацията за реформа в местното самоуправление.
На тази конференция, посветена на тези проблеми, стана ясно какви са най-проблемните сфери за развитието на местното самоуправление в светлината на евроинтеграцията за нашата страна и за другите страни кандидатки. За Хърватска от най-голямо значение, се оказа, има дискусията за интеграцията на завръщащите се емигранти. В случая с Турция, например, общо се разглежда ролята на местните власти в процеса на евроинтеграция
Сега казвам Добър ден! на нашия гост в студиото господин Лъчезар Росенов. А малко по-късно в предаването ще разчитаме и на телефонна връзка и с доктор Красимир Мирев, кмет на Община Търговище и председател на Националното сдружение на общините в България. Добър ден, господин Росенов!
Лъчезар Росенов: Добър ден!
Борислава Борисова: Да започнем с това, аз си позволих да кажа какви са били основните проблемни сфери, които са били като акцент за отделните страни участнички в тази конференция, състояла се край Лондон. Да кажем, обаче, от тази гледна точка, дали можем да възприемем България като първата страна от следващото разширение на Европейския съюз?
Лъчезар Росенов: Да, имахме това чувство, че България е най-близо до присъединяването. Това беше многократно подчертавано в изказванията на членовете на Комитета на регионите. Всъщност, за първи път се почувствахме като отличниците. България, местните власти на България участват в работата на Комитета на регионите вече три години. Тези изслушвания за напредъка на местните и регионалните власти на отделните страни се провеждат всяка година. Досега бяхме в компанията на другите десет страни кандидатки, които станаха членки на Европейския съюз и за нас беше интересно да слушаме за напредъка на тези страни и за тяхната подготовка. Сега беше интересно на останалите три страни да слушат за България и да слушат затова докъде българските местни власти са стигнали. Всъщност, бяхме и единствената страна, която е приключила преговорния процес. Както е известно, Румъния има да закрива още глави, а Хърватска е пред започване на преговори и на срещата се говореше за определяне на дата за подписване на договор за започване на преговорите. Турция все още се бори за правото си да започне преговорния процес, тъй като не само местните власти бяха представени, но присъстваха и дипломатически представители на съответните страни. Слушахме едно изключително добре подготвено експозе на първия секретар на Турското посолство във Великобритания, който разказа историята на кандидатстването на Турция (а те са започнали още през 1957 година) и настоятелно поиска Комитетът на регионите да подкрепи започването на преговорите за Турция. Но още веднъж искам да подчертая, бяхме в най-благоприятна позиция.
Борислава Борисова: Да, това, което казахме, обяснява може би факта защо България и Румъния от всичките страни участнички в тази конференция, са поставили акцент върху важността на финансовата децентрализация и въобще децентрализацията като цяло. Така ли е, за България и Румъния това ли е важният въпрос, който трябва да се решава?
Лъчезар Росенов: Това е един от важните въпроси. Но всъщност, финансовата децентрализация е тази, която дава инструментите на местните власти, за да решават самостоятелно многобройните предизвикателства на присъединяването. Но нека да не забравяме, че около 70 % от текстовете на подписаните вече преговорни глави касаят по някакъв начин местните и регионалните власти и децентрализацията се разглежда не само и не толкова като даване на някакви права на местните власти. А по-скоро като инструменти и механизми за повишаване възможността да се отговори на всички тези изисквания и предизвикателства. Всъщност, децентрализацията е процес, който отдавна е приключил в западноевропейските страни членки на Европейския съюз, където на местните власти се гледа като на тези власти, които са най-близо до хората и най-естествено е те да решават техните проблеми. И на местните власти в страните членки на Европейския съюз са прехвърлени достатъчно права, пълномощия, средства и инструменти за провеждане на политики. Държавата се е разтоварила от тези функции. Докато при нас централизацията е изключително силна и рефлексът централната власт да решава и най-малките проблеми, да се намесва и в най-малките детайли в работата на една община са все още много силни и непреодолими, за съжаление.
Борислава Борисова: Г-н Росенов, да използвам възможността да Ви попитам, тъй като вече е приет на първо четене бюджетът за следващата година, представители на правителството обявиха, че по отношение на общините в него се задълбочават принципите на финансова децентрализация Мислите ли, че това е така?
Лъчезар Росенов: Не, не мисля. Това в официалните правителствени документи се декларира вече пет-шест години, а реалните резултати са други. Има малко подобрение, но трябва да кажа, че това е под огромния натиск на общините, на Националното сдружение на общините, на регионалните асоциации, на работата, която провежда Фондацията за реформа в местното самоуправление, на многобройните срещи, на помощта, която ни оказва Американската агенция за международно развитие, която е радетел за финансовата децентрализация в България. Но централният апарат много бавно отстъпва правото на общините да ръководят собствените си финанси. Не искам да влизам в подробности, но и този път бюджетът не беше, разбира се, достатъчно дискутиран с общините и доста формално бяха подготвени общинските планове, в смисъл, те бяха подготвени добре, но формално приети и неотчетени при формирането на бюджета Както си знаят, така си го правят
Борислава Борисова: Вече имаме връзка и с доктор Красимир Мирев. Той е кмет на Община Търговище, председател на Националното сдружение на общините в България и съ-председател на Смесения консултативен Комитет на Комитета на регионите и НСОРБ. Както ви казах, в началото на нашето предаване, той също е един от двамата ни представители на тази конференция, организирана от Комитета на регионите на Европейския съюз, проведена в началото на месец ноември край Лондон и посветена на ролята на регионите и градовете при следващото разширяване на Европейския съюз. Добър ден, доктор Мирев!
Д-р Красимир Мирев: Добър ден!
Борислава Борисова: Г-н Росенов вече каза, че акцент във Вашето изказване е била финансовата децентрализация. Ако трябва да поставим въпросът така - имахме ли с какво да се похвалим пред Комитета на регионите по отношение на финансовата децентрализация?
Д-р Красимир Мирев: Аз мисля, че ако се сравняваме с другите държави, които бяха поканени, можем да отчетем като резултат, че ние сме доста по-напред от тях. Като подготовка за предстоящо влизане до 2007-ма година, ние отчитаме, че имаме много сериозни проблеми и че времето ни е доста малко, за да ги ликвидираме всичките и да влезем по един подходящ начин.
Борислава Борисова: Да припомните отново, накратко, за нашите слушатели, какви са тези проблеми, които многократно се обсъждат
Д-р Красимир Мирев: Аз едва ли мога в това предаване да кажа за всичко, не толкова за проблеми, но и за методики, за необходимости, но ще се опитам в няколко направления да кажа нещата
За да има самостоятелна и достатъчно силна и конкурентноспособна местна власт - забележете, не конкурентноспособна с правителството, ние нямаме какво да делим с него, но конкурентноспособна с другите общини от Европейския съюз, защото ние влизаме на този пазар, ако щете за пари и проекти, заедно с всички останали страни на Европейския съюз - считаме, че към този момент, първо като бюджет, форми и разпределения, не става по достатъчно прозрачен начин. За да стане това, е необходимо да бъдат изготвени стандарти, както за общински, така и за делегирани държавни дейности. Това е първото.
Второто - местните приходоизточници непрекъснато да се увеличават: не само като обща сума пари, ами и като направления. Не се съгласяваме, не приемаме да ни бъдат отнемани местни данъци или други местни приходоизточници, без да бъдем компенсирани с други законни такива, а не с централни, централизирани държавни трансфери. И ред, ред други неща В края на краищата, искаме и това е съвсем нормално, всичко, което получаваме като задачи, което поемаме като ангажименти за осъществяване на услуги за нашите граждани, да бъде по един законен, прозрачен начин и финансирано достатъчно добре.
Борислава Борисова: А това, както всички знаем, защото проектобюджетът за следващата година също беше доста обсъждан в публичното пространство, не се случва в него
Д-р Красимир Мирев: Е, не се случва Сега някои неща се случват, но общо взето това, което е като цел, като крайна цел, то не можеше и да се случи тази година, но мисля, че можеше, нормално е тази година беше най-нормално да направим няколко много големи крачки напред. За съжаление, нагонът за централизация в управлението е много силен и в момента.
Борислава Борисова: Да Ви попитам, д-р Мирев, като изключим този основен въпрос, финансовата децентрализация, какви са другите стъпки на местните власти, за да премине българското общество и въобще местните власти у нас, напълно към изискванията и правилата на Европейския съюз?
Д-р Красимир Мирев: Ние приехме цяла програма през месец юли тази година за подготовка на местните власти за приемане в Европейския съюз и това са стъпките, с които ние трябва да създадем капацитет, било технологичен, било кадрови нашите общини, големите, средните, са общо взето добре компютъризирани, но малките въобще не са. Трябва да създадем оня необходим капацитет от наши служители, които могат да свършат тази работа. Освен всичко друго, да могат да осъществят контакт както в хоризонтала, така и във вертикала, така и с другите общини на страни членки на Европейския съюз. Това са много сериозни изисквания. И за времето, което имаме, се изискват огромни усилия, за да го постигнем.
Борислава Борисова: А, можем ли да разчитаме, д-р Мирев, от впечатлението, което имате от участието си в тази конференция, на помощ от страна на Комитета на регионите на Европейския съюз?
Д-р Красимир Мирев: Определено. Защото функцията на Комитета на регионите е да бъде консултативен орган на Европейската комисия. Докладите за напредък, които се изготвят в съответните страни, винаги и задължително са консултирани от Комитета на регионите. Още повече, представителите, които работят там, са хора, които са работили много дълго или продължават да работят в местната власт, в местното самоуправление.Това са хора с изключително богат опит и всъщност на тях не е необходимо да се обяснява или е необходимо много малко да се обясни, за да се разбере проблемът и те по свой начин, консултирайки Европейската комисия, да укажат нещата. Ние, обаче, не бихме желали или мислим, че това е много крайна мярка, в смисъл, чрез тази консултативна помощ в Европейската комисия да получим, видите ли, оценка в доклада за развитие. Ние ще се опитаме и това направихме вече няколко пъти - и в нашата делегация, когато бяхме в Брюксел през април месец и сега през месец септември във Варна, когато те дойдоха, нещата да ги изгладим, заедно с представители на правителството, преди това. Мисля, че това е нормалното, това е доброто. Не е необходимо, както се казва, да си изкарваме нещата навън. Разбира се, когато това е невъзможно, някой път, дали ние ще го споделим или техните наблюдатели, които изготвят също съдоклади по дадените проблеми, те нещата няма как да се скрият, но предпочитаме да ги убедим нещата да стават преди описването в доклада.
Борислава Борисова: Благодаря Ви за този разговор: д-р Красимир Мирев, кмет на Община Търговище, председател на Националното сдружение на общините в България и съ-председател на смесения Консултативен комитет на Комитета на регионите на Европейския съюз.
Сега продължаваме разговора с г-н Лъчезар Росенов, общински съветник в град Добрич и председател на Управителния съвет на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Да се върнем, г-н Росенов, отново, към работата на тази Конференция на тема : Следващото разширяване на Европейския съюз, ролята на регионите и градовете и да Ви попитам, защото предполагам, че не е имало само поводи за гордост от това, което е направила нашата страна по пътя към членството ни в Европейския съюз, а е имало и все пак забележки от страна на участниците, например от страна на председателя на Регионалния съвет на Есекс и вицепрезидент на Комисията за международни отношения на Комитета на регионите, лорд Ханингфийлд и от останалите чуждестранни участници? Имаше ли наистина такива моменти? Какво всъщност още българските местни власти имат да извървят като стъпки, за да можем да кажем, че са изпълнени изискванията и правилата на Европейския съюз?
Лъчезар Росенов: Всъщност, Комитетът на регионите се произнася по всяко едно действие на Европейския съюз, на Парламента и на Европейската комисия и е важен орган на Европейския съюз. От тази гледна точка взаимодействието, което имат българските местни власти с Комитета на регионите е много важно за България. И Комитетът на регионите има редица механизми, с които въздейства в помощ на развитието на местните власти в страните кандидатки. България, всъщност, беше единствена от четирите страни, която има смесен Консултативен комитет с Комитета на регионите, сега се говори, че евентуално следващата година ще се прави с Румъния Този смесен Комитет наблюдава процесите в страната кандидатка, излиза с препоръки и може да влияе върху текстовете в докладите за годишния напредък на страните кандидатки. И точно от тази гледна точка трябва да разглеждаме влиянието на Комитета на регионите върху местните власти на страните кандидатки.
Те не толкова съдят, колкото се опитват да помагат. Така например, на Полша е помогнато значително чрез смесения Комитет, внесени са резолюции, внесени са текстове в доклада за годишния напредък на Полша И ние много разчитаме на смесения Консултативен комитет и въобще на Комитета на регионите, че ще ни помогне в много трудната дискусия с централните български власти. Тук не искам по никакъв начин да политизирам. Проблемите бяха същите с правителството на БСП, с правителството на СДС и с правителството на НДСВ. Тук по-скоро става дума за тотално неразбиране от страна на българските държавни ръководители на ролята и мястото на местните власти в една наистина европейска страна. Така че ние не бяхме обект на критики, ние по-скоро бяхме обект на изслушване и обект на внимание, за да изложим нашите проблеми, като целта е по-скоро Комитетът на регионите, със своите правомощия и със своите механизми, да въздейства и да помогне, да получи, бих казал, при приемането на страната кандидатка, подготвени местни и регионални власти като свои партньори. В такава светлина бяха изслушванията и те бяха изключително доброжелателни и внимателни. Може би имаше само известна реакция на настойчивостта, с която представителите на Турция бързат да започнат преговорния процес. Там се получи известна реакция. Иначе сме обект на изключително внимание и доброжелателност от страна на нашите партньори.
Борислава Борисова: Да кажем, г-н Росенов, дали тази Конференция в крайна сметка завърши с някакви определени заключения, да кажете какви са те, ако има такива
Лъчезар Росенов: Не бих казал, че имаше такъв род обобщения по простата причина, че четирите страни се намират на много различен етап в подготовката си за членство. Разбира се, с Румъния сме доста близо, но Турция е далеч, бих казал, за Хърватска също е предстоящо започването на преговорния процес. Освен това проблемите, които споделихме, бяха доста различни. Докато от турска страна се говореше въобще за някакъв напредък, получаване на някакви права от страна на местните власти. Като аргумент беше посочен примерът, че делегацията, за да дойде, не е искала разрешение от централното правителство, което не би могло да се случи преди две години. В Хърватска има изключително тежки проблеми пред местните власти, които бяха споделени, във връзка с изселниците, тези които са избягали от страната, за да спасят живота си, това, което се е случило с тяхното имущество, дошлите имигранти в страната и сега връщащите се изселници и всички проблеми, които произтичат пред местните власти. Така че проблемите бяха различни. Ние споделихме нашите сериозни проблеми, свързани с финансовата децентрализация. И всъщност не бих могъл да кажа, че накрая имаше някаква база за обобщаване. Ако може да се говори за обобщаване, то е, че беше подчертано още веднъж, че с внимание ще бъдат гледани нашите проблеми и с настойчивост ще бъдат поставени пред правителствата на страните кандидатки и пред Европейската комисия. Нещо, което ние очакваме и очаквахме.
Трябва да кажа, че ние като българска страна, имахме две изказвания. Едното беше на д-р Мирев, свързано с финансовата децентрализация. И трябва да кажа, че това беше много задълбочено изказване от негова страна, което концентрира опита, много трудния български опит в процеса на финансова децентрализация и много откровено бяха казани проблемите. Аз говорих по-скоро за взаимодействието между местните власти и Комитета на регионите и какво ние очакваме от Комитета на регионите - по-голяма настойчивост, мониторинг, защото трябва да призная, че това беше първото ни участие, в което, след като е приключил преговорният процес, ние можехме съвсем откровено да си поставим проблемите.
Местните власти в тия Конференции, тия изслушвания, които провежда Комитетът на регионите, са поставени в изключително деликатната ситуация да говорят за проблеми в страната си, която се бори за напредък в преговорния процес. И аз това споделих: че би трябвало повече да разчитат на мониторинг, за да добият сами впечатления за развитието на нещата, защото не би могло да се очаква например, че турските местни власти ще кажат какви проблеми имат с централната власт и с това ще забавят още повече процеса на започване на преговори.
Борислава Борисова: И още един въпрос, г-н Росенов. Общините винаги са имали желание да имат по-големи възможности за участие в процеса на усвояването на средствата от Еврофондовете. Беше ли обсъден този въпрос и може ли нашата страна да разчита на подкрепа от страна на Комитета на регионите в тази посока?
Лъчезар Росенов: В рамките на тази Конференция, този въпрос не беше обсъждан. Но трябва да кажа, че той е точка от дневния ред на предстоящата сесия на Смесения консултативен комитет между Комитета на регионите и българските местни власти. През пролетта на следващата година ще се състои следващата сесия на Комитета в Брюксел и там ние трябва да докладваме първо за нашата готовност, за натрупания опит, за административния капацитет, който имат българските местни власти, за степента на участие в усвояване на предприсъединителните фондове и проблемите, които съществуват пред нас.
Посоката на развитие е правилна. Местните власти са допускани до все повече източници на средства и самите местни власти правят все повече, за да подготвят себе си за разработка на проекти. Във все повече общини се създават кадри, които се занимават именно с подготовка на проекти. Организациите на местните власти са подготвили редица учебни пособия. Ще дам като пример Фондацията, на която съм председател, която не само е подготвила редица пособия за подготовка на проекти, но и обучава и участва в подготовката на проекти на общините. Нашите наблюдения са, че българските общини са доста добре подготвени. Не мога да кажа за 100% от тях, но по-големите общини и тези, които са проявили желание, са създали свой капацитет и заедно и с неправителствените организации на тяхна територия или национални неправителствени организации много успешно кандидатстват и усвояват добре средства от предприсъединителните фондове.
Но вие сте свидетели каква битка се води за контрола върху предприсъединителните фондове, битка, която извън България изглежда доста странно и която е прозрачна. И това, което има да се желае, то е българските местни власти да бъдат по-сериозно представени в ръководните органи на фондовете и повече линии за усвояване на средства да бъдат предоставени на българските местни власти. Освен това, много съществено е да бъдат заделени средства за съучастие. Тъй като предприсъединителните фондове изискват общините да имат свое участие. Много често, за съжаление, общините не са в състояние да заплатят разработките, да осигурят средства за финансово съучастие и това е препятствие за усвояване на средства. Но и в тази насока някакви стъпки се правят. Подобни средства, вероятно, ще формира в своя фонд Националното сдружение на общините.
Борислава Борисова: Благодаря Ви за този разговор - Лъчезар Росенов, общински съветник в град Добрич и председател на Управителния съвет на Фондацията за реформа в местното самоуправление, с когото говорихме за ролята на регионите и градовете при следващото разширяване на Европейския съюз.
Това е и краят на днешния Хоризонт до обед , за който работихме заедно: звукорежисьорите Рада Томова и Мария Арнаудова, редактор Севелина Савова, музиката беше по избор на Христина Янкова. Приятен ден и от мен, Борислава Борисова.