Преамбюл

Асамблеята на европейските региони (АЕР), на срещата си в Базел на 4 декември 1996 година:

1. Имайки предвид, че АЕР представлява почти 300 европейски региона с различна територия и различна административна и политическа структура, с общо население почти 400 милиона души;

2. Имайки предвид, че регионите имат различен статут, който варира според тяхната история, култура и конституционни принципи и характеризира териториалното устройство на всяка държава. Въпреки че уважава това разнообразие, настоящата Декларация е израз на стремежа на регионите към по-нататъшна регионализация в рамките на институционалните граници на техните държави, които имат федерална, децентрализирана или автономна структура. Настоящият документ не следва да бъде приеман като задължаващ регионите по отношение на която и да било от гореспоменатите структури;

3. Имайки предвид, че регионите са важна и незаменима част от европейското развитие и интеграция;

4. Съзнавайки, че регионите имат различен произход и функции, като някои от тях са основани на базата на самостоятелни исторически общности, етнични групи или дори нации, докато други са създадени като административни области, упражняващите дадените им от държавата правомощия;

5. Осъзнавайки важността, която има за Европа процесът на интеграция и регионализация;

6. Отбелязвайки, че посредством исторически, лингвистични, културни, социални, икономически и географски връзки хората все повече се идентифицират със своя регион, както и че разнообразието на региони представлява неоценимо богатство;

7. С убеждението, че държавите със силни регионални политически структури, т.е. със законодателни права и собствени източници на финансиране, могат оптимално да разрешат икономическите и социалните си проблеми;

8. Имайки предвид, че регионалните реалности налагат участието на регионите в държавните органи и в действия на международно равнище;

9. Осъзнавайки, че регионите, в рамките на националното си законодателство, представляват незаменим елемент от демокрацията, децентрализацията и самоопределението като позволяват на хората да се идентифицират със своята общност и чрез увеличаване на възможностите за участието им в обществения живот;

10. Съзнавайки, че регионите и техните жители имат безкрайни възможности в осъществяването и по-нататъшното развитие на благоприятно политическо, икономическо и културно сътрудничество помежду си;

11. Отбелязвайки огромния потенциал за политическо, социално, икономическо и културно сътрудничество между европейските региони и значимостта на такова сътрудничество на национално, трансгранично и международно равнище за развитието на обединена и хомогенна Европа и за подпомагане информираността и разбирането на действията й от обществото като цяло;

12. Имайки предвид, че регионалното участие в процеса на вземане на решения в европейските институции, в съответствие с принципа на субсидиарността, допринася за подобряване прозрачността на действията на Европейския съюз сред гражданите;

13. Имайки предвид значимостта на проекта на Съвета на Европа за Европейска харта за регионално самоуправление (1996) и Обществената харта за регионализъм на Европейския парламент (1988);

14. С убеденост в значението на настоящата Декларация, която е израз на политическа воля и стремежи, които регионите желаят да разпространят в цяла Европа, като същевременно уважават разнообразието, което налага различни решения;

Прие следната Декларация:

Член 1 - Регионът: понятие и определение

1. Регионът е териториален орган на публичното право, създаден на ниво, намиращо се непосредствено под държавното и притежаващ право на политическо самоуправление.

2. Регионът е признат в националната конституция или в законодателство, което гарантира неговата автономия, идентичност, правомощия и организационна структура.

3. Регионът има своя конституция, автономен статут или друга законодателна уредба, която представлява част от държавната законодателна уредба на най-високо равнище, уреждаща поне организацията и правомощията му. Статутът на даден регион може да бъде променен само със съгласието на засегнатия регион. Различни региони на територията на една държава могат да имат различен статут, според техните исторически, политически, социални или културни характеристики.

4. Регионът е израз на специфична политическа идентичност, която може да приема различни политически форми, отразяващи демократичната воля на всеки регион да приеме онази форма на политическа организация, която сметне за подходяща. Регионът притежава своя администрация и служители и приема собствени представителни знаци.

Член 2 - Институционално устройство

1. Регионът има пълен правен статут.

2. Основната структура на региона се състои от представително събрание и изпълнителен орган. Организационната му структура се определя единствено от региона.

3. Членовете на представителното събрание се избират с пряко и тайно гласуване от населението, чрез упражняване на универсалното право на глас. Асамблеята може да има законодателни правомощия, подлежащи на ограниченията, заложени в националното законодателство.

4. Изпълнителният орган е политически отговорен пред представителното събрание, според процедурите и условията, заложени в националното законодателство.

5. Членовете на представителното събрание и изпълнителния орган не могат да бъдат обект на надзор от централната власт, която е длъжна да им осигури възможност свободно да изпълняват задълженията си.

Член 3 - Правомощия

1. Разпределянето на правомощията между държавата и регионите се определя от националната конституция или законодателство, в съответствие с принципите на политическа децентрализация и субсидиарност. Според тези принципи, функциите следва да бъдат упражнявани на възможно най-близко до гражданите ниво (вж. приложението).

2. Прилагането на националното законодателство, било то пряко или посредством делегиране, като общо правило трябва да бъда отговорност на региона.

3. Регионът трябва да отговаря за всички функции, имащи преобладаващо регионален характер.

4. Там, където държавата разполага с децентрализирана администрация на регионално ниво, тя следва да прехвърли съответните служители и финансови ресурси към регионалните органи, за да се избегне дублирането на функциите.

5. Регионите упражняват своите правомощия на индивидуална основа. Регионите в границите на една държава са съгласни да хармонизират, където това е приложимо, действията, предприемани в конкретните области на техните правомощия. Те сами определят необходимите процедури за изпълнението на тази цел.

6. Държавни решения и мерки, които засягат правомощията или интересите на регионите, в частност мерки, които се отразяват върху финансовото им състояние или върху това на местните власти, както и решения, които засягат обхвата на законодателните правомощия на регионите, не могат да бъдат приемани без предварителното съгласие на засегнатите региони.

Приложение към член 3, алинея 1

Примери за правомощия на съществуващи региони:

- регионална икономическа политика

- регионално планиране, строителна и жилищна политика

- енергия и околна среда

- селско стопанство и риболов

- образование на всички нива, университети и научни проучвания

- култура и масмедии

- обществено здравеопазване

- туризъм, отдих и спорт

- полиция и обществен ред.

Член 4 - Финансиране

1. Регионът има финансова автономия и разполага с достатъчни собствени ресурси, позволяващи му пълното упражняване на правомощията му. Той се ръководи от принципите на икономии, ефективност, ефективно използване на ресурсите, обслужване на гражданите и прозрачност в

2. Основополагащите принципи на обществените финанси и разпределянето на приходите, както и държавните насоки за управлението на регионалните бюджети, са заложени в националната конституция или законодателство. Регионите имат решаваща роля при определянето на финансовото законодателство на национално ниво.

Член 5 - Финансови ресурси на региона

1. Финансовите ресурси на региона се състоят основно от данъци, прехвърляни частично или изцяло от държавата, както и собствени данъци.

2. Регионът получава приходи от изпълнението на функциите си. За тази цел той има право да получава определен дял от националните данъчни приходи. Приходите му трябва да бъдат достатъчни и концентрирани равномерно върху малък брой основни източници на данъчни приходи, с цел осигуряване на стабилно управление на регионалния бюджет и осигуряване прилагането на икономическа политика, насочена към устойчиво развитие.

3. В рамките на националното законодателство регионът има право да налага собствени данъци и да определя източници на данъчни приходи. За тази цел той установява критерии за определяне на своите данъци, мита и такси. Там, където това е позволено от закона, регионът може да реши да наложи добавки към държавните данъци.

4. Когато няколко власти делят един източник на данъчни приходи, обхватът и процедурата за разпределението на тези приходи се определят в законодателството. Държавните финансови трансфери от общ характер имат предимство пред специалните трансфери, които се уреждат само чрез законодателно установени критерии.

5. Когато регионът няма право да събира данъци, той трябва да бъде включен в определянето на организацията на съответните органи и данъчни процедури. Той трябва също да бъде включен и в определянето на състава и процедурите на компетентните съдилища.

6. В рамките на ограниченията, наложени в законодателството, регионът може да търси кредити за финансиране на инвестиции. Кредитните ограничения и условията, при които се наблюдава тяхната законосъобразност, се уреждат в законодателството.

Член 6 - Междурегионална финансова равнопоставеност

1. Принципът на солидарността предполага наличието на национална система за финансова равновопоставеност. Целите и процедурите на финансовата равнопоставеност са заложени в националното законодателство. Необходимо е, въз основа на обективни критерии, да се отчита неравномерното разпределение на финансовото бреме между регионите. Финансовата равнопоставеност обаче не трябва да обезкуражава онези региони, които са задължени да извършват уравновесяващи плащания, да използват по подходящ начин източниците на данъчни приходи, с които разполагат.

Нуждите на общинските власти също трябва да бъдат отчетени при изчисляването на уравновесяващите вноски.

Уравновесяването се извършва под формата на трансфери от държавата към регионите и между регионите.

2. Принципът на солидарността се изразява в Европейския съюз също така и под формата на намаляване на междурегионалната неравнопоставеност, с цел постигане социална и икономическа хомогенност в Европа. Структурните фондове на Европейския съюз са един от инструментите за постигането на тази цел.

Член 7 - Участие на централно държавно ниво

1. Регионите играят подходяща роля в държавните законодателни органи.

2. Държавата, в рамките на своите правомощия, прави постъпки за координиране участието на регионалните институции в процесите на вземане на решения на държавно ниво, в случаите, в които тези решения засягат правомощията на регионите.

3. Регионите участват в назначаването на съдебни органи, отговорни за уреждането на спорове, свързани с разпределението на властта между държавата и регионите. Споровете между регионите и държавата се уреждат със съдебни процедури или арбитраж.

Член 8 - Държавата и регионите

1. Отношенията между държавата и нейните региони, както и между самите региони, се подчиняват на принципите на взаимно уважение, сътрудничество и солидарност. Регионите и държавата подкрепят взаимното сътрудничество и се въздържат от приемането на мерки, които биха могли да ограничат упражняването на правомощията на останалите управленчески нива.

2. Там където съществува държавен контрол върху регионите, той се регулира от националната конституция или подходящо законодателство.

3. Регионите имат право да подписват договори или споразумения с други региони в границите на същата държава.

4. Като общ принцип, административните правомощия се упражняват от регионите и само в изключителни случаи от държавата.

Член 9 - Регионите и местните власти

1. При упражняването на своите правомощия регионите и местните власти си сътрудничат в дух на взаимно доверие и в съответствие с принципа на субсидиарността. Регионите и местните власти вземат всички необходими мерки, за да осигурят взаимно сътрудничество, като имат предвид контрола, който регионите могат да упражняват върху местните власти.

2. С местните власти се провеждат консултации върху всички мерки, които засягат сферите на тяхната компетентност или индивидуалните им интереси. На практика тези мерки включват такива, които се отразяват върху финансовите правомощия на местните власти.

Член 10 - Регионите и международните връзки

1. Регионите имат правото да действат на международно ниво. Те могат да сключват договори, споразумения или протоколи с международен обхват, при положение, че са получили съгласието на централната власт в случаите, в които това се изисква от националното законодателство.

2. Регионите популяризират двустранното и многостранното вътрешно и трансгранично сътрудничество помежду си с цел осъществяване на общи проекти.

3. Регионите имат право да създават свои собствени представителства, било то индивидуално или заедно с други региони, в други държави и в подходящи международни организации.

4. В рамките на условията на алинея 1 от настоящия член, регионите участват в международната дейност на своята държава, в съответствие с местното законодателство, когато са засегнати техните правомощия или основни интереси.

5. Държавата се консултира с регионите преди сключването на международен договор, който засяга техните основни интереси. Ако държавата възнамерява да подпише международен договор, който засяга правомощията на регионите, регионите участват в процеса на подготовка и подписване на договора. Начинът на тяхното участие се ръководи от местните процедури, действащи между държавата и регионите. Договорите се изпълняват в съответствие с разпределението на властта между държавата и регионите.

Член 11 - Регионите и трансграничното сътрудничество

1. Регионите, имащи общи граници работят за популяризиране на трансграничното сътрудничество, в рамките на съответното национално и международно законодателство.

2. Регионите, като се придържат към разпоредбите на националните и международните споразумения, имат право да сключват трансгранични споразумения с цел развиване на сътрудничество в рамките на ограниченията на своите правомощия.

3. Регионите имат право, в рамките на законодателната уредба на всяка държава, да създават съвместни съвещателни или изпълнителни органи.

4. Действията на тези органи са обект на процедурите на компетентните съдилища по същия начин, по който това се отнася и за действията на регионалните органи.

Член 12 - Регионите и Европейският съюз

1. Европейският съюз признава регионите на своите страни-членки и асоциациите от регионален характер като активни участници в неговата политика. Той има орган, съставен от регионални представители, който участва в процеса на вземане на решения по въпроси от регионално естество. Членовете му се предлагат от регионите.

2. Регионите могат да бъдат представяни в институциите на Европейския съюз. Представянето може да бъде съвместно за няколко региона. Европейският съюз и неговите държави-членки, на чиято територия се намират съответните региони, признават техния статут.

3. Регионите, в рамките на обхвата на своите правомощия, или когато бъдат засегнати техните интереси, участват в определянето на позициите, които техните страни заемат в институциите на Съюза.

4. Когато даден въпрос представлява изключителна отговорност на региона или засяга особено неговите интереси, държавата не може да се отклонява от позицията, заета от региона, освен ако националното законодателство не изисква това в интерес на единството. Държавата е длъжна да мотивира всяко отклонение от позицията на региона. В такива случаи регионът има право да участва в процеса на вземане на решения в европейските институции и в частност има право да бъде представен в националната делегация.

5. Регионите прилагат законодателството на Общността в рамките на своите сфери на компетентност.

6. Регионите управляват помощта, отпусната от фондовете на Общността за дела в рамките на техните правомощия. За тази цел регионите поддържат връзки с Европейския съюз без посредничеството на държавата.

7. Регионите имат право да сключват споразумения, имащи за цел подобряването на политиката на Общността. Съдилищата упражняват контрол върху прилагането на законодателството на Общността от регионите. Държавата и регионите се информират взаимно за мерките, които приемат за прилагане на програмите и законодателството на Общността.

8. Регионите имат право да се обръщат към Европейския съд когато мерки, предприети от институциите на Общността накърняват техните правомощия или интереси.

9. Законодателството за избиране на Европейския парламент се обръща към регионалните избиратели в онези държави, в които съществуват децентрализирани политически и административни структури.

10. Трябва да бъдат направени постъпки за контакти между Европейския парламент и регионалните парламенти в качеството им на институции, които изразяват пряко волята на гражданите.

Член 13 - Заключителни разпоредби

1. Асамблеята на европейските региони (АЕР), чрез приемането на настоящата Декларация, която е политическа по характер, има за цел популяризирането и засилването на регионализма в Европа. Предвид голямото разнообразие на регионални условия и стремежи, този документ, който няма задължителна правна сила, има за цел да послужи на някои региони като пътеводител, съдържащ основните стандарти или цели на регионализацията.

2. АЕР и неговите членове се обръщат към националните правителства, Европейския съюз и другите европейски органи, чието съдействие е необходимо за постигане целите на този документ.

3. Декларацията илюстрира също така и факта, че регионът е най-добрата организационна форма за решаване на националните проблеми по подходящ и независим начин. Европейските държави следва да дадат на регионите възможно най-големи правомощия и да им прехвърлят финансовите ресурси за тяхното упражняване, внасяйки поправки в международното законодателство, ако това бъде необходимо.

4. АЕР и неговите членове работят за популяризиране на междурегионално сътрудничество на всички равнища и предлагат помощ в тяхната регионализация като предлагат промени в конституцията или конституционното законодателство, за да позволят създаването на най-подходящите форми на регионални структури.

5. Трансграничното сътрудничество засилва и консолидира регионализма. Развитието на регионална идентичност, основаваща се на трансгранично сътрудничество, води до политическа и социална стабилност.

6. Създаването на Комисията по регионите към Европейския съюз и на Конгреса на местните и регионалните власти в Европа към Съвета на Европа представлява голяма стъпка напред към регионализъм в Европа. Една по-дългосрочна цел е създаването на Европа на регионите като трето ниво на държавното управление; това от своя страна означава, че Комисията по регионите ще получи статут на истинска регионална камара.

7. АЕР и неговите членове оказват подкрепа на асоциациите на местните власти. Основната му цел обаче остава развитието на истинска регионална идентичност.

8. АЕР наблюдава прогреса на отделните европейски държави в постигането на заложените в настоящата Декларация цели.