ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

СТРАСБУРГ, 15.Х. 1985

ПРЕАМБЮЛ

Държавите членки на Съвета на Европа, подписали настоящата харта;

Считайки, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-тясно единство между своите членове, за да съхрани и осъществи идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство;

Считайки, че един от начините за осъществяване на тази цел е сключването на споразумения в административната област;

Считайки, че местните власти са една от главните основи на всяко демократично устройство;

Считайки, че правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, споделяни от всички държави членки на Съвета на Европа;

Убедени, че това право може да се упражнява най-непосредствено на местно равнище;

Убедени, че съществуването на местни власти облечени с реални отговорности позволява управление, което е едновременно ефективно и близко до гражданите;

Съзнавайки, че опазването и укрепването на местното самоуправление в различните европейски страни е важен принос за изграждането на една Европа, основана на принципите на демокрацията и децентрализацията на властта;

Потвърждавайки, че това предполага наличие на местни власти, притежаващи демократично съставени органи за вземане на решения и ползващи се с широка автономия по отношение на своите компетенции, начините на тяхното упражняване и на средствата, необходими за тяхното осъществяване;

Се договориха следното:

ЧЛЕН 1

Страните се задължават да се считат обвързани със следващите членове по начина и в степента, предписани от член 12 на настоящата харта.

ЧАСТ I

ЧЛЕН 2

Конституционни и правни основи на местното самоуправление

Принципът на местното самоуправление трябва да бъде признат във вътрешното законодателство и, доколкото това е възможно, в Конституцията.

ЧЛЕН 3

Понятие за местното самоуправление

1. Под местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват, в рамките на закона, съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население.

2. Това право се упражнява чрез съвети и събрания, чиито членове са избрани чрез свободни, тайни, равни, преки и общи избори, и които могат да разполагат с изпълнителни органи, отговорни пред тях. Тази разпоредба не накърнява възможността да се прибягва до събрания на гражданите, до референдуми или до всяка друга форма на пряко участие на гражданите, когато това е позволено от закона.

ЧЛЕН 4

Обхват на местното самоуправление

1. Основните компетенции на местните власти се определят от Конституцията или от закона. Същевременно, тази разпоредба не възпрепятства предоставянето на местните власти на компетенции за специфични цели в съответствие със закона.

2. Местните власти разполагат, в рамките на закона, със свобода на действие да проявяват своя инициатива по всеки въпрос, който не е изключен от тяхната компетенция или предоставен на друга власт.

3. Обществените задължения трябва по принцип да се изпълняват, при възможност, от тези власти, които са най-близо до гражданите. Предоставянето на някакво задължение на друга власт трябва да отчита обхвата и естеството на задачата и изискванията за ефикасност и икономия.

4. По правило компетенциите , поверени на местните власти, трябва да бъдат пълни и цялостни. Те не могат да бъдат подлагани на съмнение или ограничавани от друга, централна или регионална власт, освен в рамките на закона.

5. В случай на делегиране на права от централна или регионална власт, местните власти трябва да разполагат, доколкото това е възможно, със свободата да приспособяват тяхното упражняване към местните условия.

6. Местните власти трябва да бъдат консултирани, доколкото това е възможно, своевременно и по подходящ начин, при планиране и взимане на решения по всички пряко засягащи ги въпроси.

ЧЛЕН 5

Защита на териториалните граници на местните власти

За всяка промяна на местните териториални граници, заинтересованите местни общности трябва предварително да бъдат консултирани, евентуално, когато това е разрешено от закона, чрез референдум.

ЧЛЕН 6

Съответствие на административните структури и средства на задачите на местните власти

1. Без да накърняват по-общите разпоредби на закона, местните власти трябва да могат сами да определят своите вътрешни административни структури, с оглед да ги приспособяват към специфичните си нужди и за да ги осигурят ефективно управление.

2. Статут на служителите в местните органи на властта трябва да позволява набирането на качествени кадри въз основа на заслугите и компетентността; за тази цел той трябва да предлага подходящи условия за обучение,възнаграждение и перспективи за кариера.

ЧЛЕН 7

Условия за изпълнение на задълженията на местното самоуправление

1. Статутът на изборните местни представители трябва да осигурява свободното изпълнение на техните функции.

2. Той трябва да позволява подходяща финансова компенсация за разходите, извършени вследствие изпълнението на функциите, а също, в случай на нужда, финансова компенсация за пропуснати ползи или възнаграждение за свършената работа и съответната социална осигуровка.

3. Функции и дейности могат да бъдат определени като несъвместими с изпълнението на метната изборна длъжност само със закон или от основните принципи на правото.

ЧЛЕН 8

Административен контрол над дейността на местните власти

1. Административен контрол над местните власти може да се упражнява само по начините и в случаите, предвидени от Конституцията или от закона.

2. Административния контрол над дейността на местните власти трябва по правило да цели единствено осигуряването на спазване на законността и на конституционните принципи. Все пак, административния контрол може да включва контрол за целесъобразност, упражняван от висшестоящите органи по отношение на задачи, чието изпълнение е делегирано на местните власти.

3. Административният контрол над местните власти трябва да се осъществява като се спазва съотношението между обхвата на намесата на контролиращия орган и значението на интересите, които той се стреми да защити.

ЧЛЕН 9

Финансови средства на местните власти

1. Местните власти имат право, в рамките на националната икономическа политика, на достатъчни собствени средства, с които да разполагат свободно при осъществяването на компетенциите си.

2. Финансовите средства на местните власти трябва да бъдат съразмерни с компетенциите, предвидени от конституцията или от закона.

3. Поне част от финансовите средства на местните власти трябва да се получава от местни такси и данъци, чиито размери те имат право да определят в рамките на закона.

4. Финансовите системи, върху които се основават наличните средства на местните власти, трябва да бъдат достатъчно разнообразно и променливо естество, за да им позволяват да следват, доколкото това е възможно на практика, реалните изменения на разходите за осъществяването на техните компетенции.

5. Защитата на финансово по-слабите местни власти налага установяването на процедури за финансово уравняване или на равностойни мерки, насочени към коригиране на последиците от неравностойното разпределение на потенциалните източници на финансиране, както и на финансовите тежести, които падат върху тях. Тези процедури или мерки не трябва да намаляват свободата на избора на местните власти в тяхната собствена сфера на отговорност.

6. По подходящ начин трябва да се вземе мнението на местните власти за начините, по които следва да им бъдат предоставяни преразпределените средства.

7. Доколкото е възможно субсидиите на местните власти не трябва да бъдат предназначени за финансиране на специфични проекти. Отпускането на субсидии не трябва да засяга основното право на местните власти да определят свободно своята политика в пределите на собствените си компетенции.

8. За да финансират инвестиционните си разходи, местните власти трябва да имат достъп, в съответствие със закона, до националния пазар на капитали.

ЧЛЕН 10

Право на сдружаване на местните власти

1. Местните власти имат правото, при упражняване на своите компетенции да сътрудничат и, в рамките на закона, да се сдружават с други местни власти за осъществяване на задачи от общ интерес.

2. Правото на местните власти да влизат в сдружение за защита и развитие на техните общи интереси и правото им да влизат в международни сдружения на местни власти трябва да бъдат признати от всяка държава.

3. Местните власти могат, в условията, които законът може да предвиди, да сътрудничат със съответните власти от други държави.

ЧЛЕН 11

Правна защита на местното самоуправление

Местните власти трябва да разполагат с право на съдебен иск с цел да осигурят свободното упражняване на своите компетенции и спазването на принципите на местното самоуправление, които са залегнали в Конституцията или във вътрешното законодателство.

ЧАСТ II

Други разпоредби

ЧЛЕН 12

Задължения

1. Всяка страна се задължава да се счита обвързана с най-малко двадесет параграфа от част I на Хартата, като поне десет от тях се избират измежду следните параграфи:

n член 2

n член 3, параграф 1 и 2,

n член 4, параграф 1, 2 и 4,

n член 5

n член 7, параграф 1,

n член 8, параграф 2,

n член 9, параграф 1, 2, 3,

n член 10, параграф 1,

n член 11.

2. Всяка договаряща държава, момента на депозиране на своите документи за ратификация, приемане или одобрение, уведомява Генералния секретар на Съвета на Европа за избраните параграфи в съответствие с разпоредбите на параграф 1 на този член.

3. Всяка страна може, във всеки един по-късен момент, да уведоми Генералния секретар, че се счита обвързана с всеки друг от параграфите на тази харта, който до момента не е приела в съответствие с разпоредбите на параграф 1 на настоящия член. Тези задължения, поети по-късно, се считат за неразделна част от ратификацията, от приемането или одобрението на Страната, която известява за това и имат същите последици от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.

ЧЛЕН 13

Власти, към които се прилага Хартата

Принципите на местното самоуправление, съдържащи се в настоящата Харта, се отнасят до всички категории местни власти, съществуващи на територията на страните (по договора). При все това всяка Страна може, в момента на депозиране на документите си за ратификация, приемане или одобрение, може да уточни категориите местни и регионални власти, до които тя смята да ограничи приложното поле на настоящата Харта или които смята да изключи от нейното действие. Тя може също да включва допълнителни категории местни и регионални власти в приложното поле на Хартата посредством последващо уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа.

ЧЛЕН 14

Предаване на информация

Всяка Страна изпраща до Генералния секретар на Съвета на Европа всякаква информация относно законодателните разпоредби и другите мерки, предприети от нея с оглед съобразяването с условията, предвидени в Хартата.

ЧАСТ III

ЧЛЕН 15

Подписване, ратифициране и влизане в сила

1. Настоящата Харта е открита за подписване от всяка държава-членка на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация, приемане или одобрение. Документите за ратификация, приемане или одобрение се депозират пред Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Настоящата Харта влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от 3 месеца след датата, на която четири държави членки на Съвета на Европа изразят съгласието си да се обвържат с Хартата в съответствие с разпоредбите на предшествуващия параграф.

3. За всяка държава-членка, която впоследствие изрази съгласието си да се обвърже с Хартата, последната влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от 3 месеца от датата на депозирането на документите за ратификация, приемане или одобрение.

ЧЛЕН 16

Териториална клауза

1. Всяка държава може, в момента на подписване или в момента на депозиране на документите си за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване да посочи територията или териториите, където настоящата Харта ще се прилага.

2. Всяка държава може, във всеки един следващ момент, посредством декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разреши приложението на настоящата Харта върху други територии, посочени в декларацията. По отношение на такива територии Хартата влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от 3 месеца от датата на получаване на декларацията от Генералния секретар.

3. Всяка декларация, направена въз основа на предишните два параграфа, може да бъде оттеглена по отношение на посочените в нея територии, уведомление, адресирано до Генералния секретар. Оттеглянето има действие от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от 6 месеца от датата на получаването на това уведомление от Генералния секретар.

ЧЛЕН 17

Денонсиране

1. Никоя Страна не може да денонсира настоящата Харта преди изтичането на период от пет години след датата, на която Хартата е влязла в сила по отношение на нея. Генералния секретар на Съвета на Европа трябва да бъде предизвестен шест месеца предварително. Това денонсиране не засяга валидността на Хартата по отношение на другите Страни при условие, че винаги има не по-малко от четири такива Страни.

2. Всяка страна може, в съответствие с разпоредбите, посочени в предишния параграф, да денонсира който и да е приет от нея параграф от част I на Хартата при условие, че остане обвързана от определените в член 12, параграф 1 брой и видове параграфи. Всяка Страна, която вследствие денонсиране на някой параграф вече не отговаря на изискванията на член 12, параграф 1, се счита за денонсирала цялата Харта.

ЧЛЕН 18

Уведомления

Генералния секретар на Съвета на Европа уведомява държавите-членки на Съвета на Европа за:

а) всяко подписване;

б) депозирането на документи за ратификация, за приемане или за одобрение;

в) всяка дата на влизане в сила на настоящата Харта в съответствие с член 15;

г) всяко получено уведомление в приложение разпоредбите на член 12, параграфи 2 и 3;

д) всяко получено уведомление в приложение разпоредбите на член 13;

е) какъвто и да е било друг акт, уведомление или съобщение, отнасящи се до настоящата Харта.

Съставена в Страсбург, на 15 октомври 1985 г., на френски и английски, като и двата текста са с еднаква стойност, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералния секретар на Съвета на Европа ще предостави заверени копия до всички страни-членки на Съвета на Европа.