Foundation for Local Government Reform
07/2003: Прозрачността в управлението на общините

ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ

съвместно предаване на Фондацията за реформа в местното самоуправление и програма Хоризонт на Българското национално радио - 31 юли 2003 година, 11.00 часа

на тема:

Прозрачността в управлението на общините

Водещата Катя Тодорова:

Слушате Хоризонт . В тази част на деня, във всеки четвъртък от края на месеца, Българското национално радио осъществява един радиочас, в който говорим за местното самоуправление и живота на общините. Иначе казано, за това, което предстои, когато всяко селце или град ще имат максимална самостоятелност, финансова независимост, а решенията ще се определят не от политическите ветрове, а от нуждите на жителите. И така - днешният радиочас ще бъде посветен на прозрачността на общините, на фона на задаващите се местни избори и битки, които се усещат по кокалчетата на доста политици. Това е тема, която е важна най-вече за хората, на които експертите непредубедено трябва да обяснят какво имаме предвид под прозрачно управление.

Очаквайте малко по-късно разговори в студиото с Гинка Капитанова - изпълнителен директор на Фондацията за реформа в местното самоуправление, както и с Живка Дамянова - представител на Коалиция 2000 . Ще ви представим и пример от Велико Търново и ще чуете малко повече информация за ролята на така наречения обществен посредник . Всичко това - след секунди

Първите ни събеседници днес по темата ще бъдат изпълнителният директор на Фондацията за реформа в местното самоуправление госпожа Гинка Капитанова и Живка Дамянова, която е представител на Коалиция 2000 . Те са наши гости в студиото. Добър ден!

Гинка Капитанова:

Добър ден!

Катя Тодорова:

Според Вас, какво разбират хората на този етап под прозрачно управление на общините? Как го виждат сега и как трябва да изглеждат нещата? Да започнем с Фондацията, госпожо Капитанова

Гинка Капитанова:

Общото разбиране за прозрачно управление е това, в тази община, в която Общинският съвет в своето нормотворчество като местен парламент и общинската администрация като институция, която предлага услуги на гражданите, спазват принципите на пълна откритост и максимално гражданско участие, има максимална информираност за всяко едно от техните действия, изградили са различни комуникационни канали за различните слоеве на обществото, имат ясни и публично оповестени механизми за предлагане на услуги, създали са механизми за консултиране с гражданите, както и възможности за граждански контрол върху своята дейност. Напоследък вече прозрачността на управлението се счита като ключ към успеха на всеки един общински съвет и всяка една общинска управа. Така че все повече се увеличават положителните практики в тази насока и най-вече в посока създаването на добри комуникационни канали. Т.е. общината да информира своите граждани, така че да намали до минимум презумцията за корупция, защото като че ли понякога тя е по-силна отколкото възможностите за корупция. Гражданите имат нагласа да мислят, че във всяко едно действие могат да се открият възможности за такива действия. И аз бих могла да дам няколко примера за това. Вече част от общините правят седмични срещи на кметските екипи на открити врата , в присъствието на журналисти, където дават точна и ясна аргументация за предприетите действия, за приходите и разходите на общинския бюджет. Това впоследствие се отразява в медиите, всички граждани са информирани. Имат информационни бюлетини (по-често те са месечни), информационни табла Доста общини вече имат Интернет-страници. Това е вече комуникация най-вече с младото поколение. Има кметове, които имат дискусионни форуми. Или гражданите могат да се обръщат към тях с въпроси. Например, кметът на Община Стара Загора най-редовно отговаря на такива въпроси. Имат електронни прес-центрове, където всеки гражданин, който иска да се осведоми какво става в общината, може да влезе в страницата и да види последните новини. Това е в контекста на ползването на информационните технологии за подобряване на информационните канали

Катя Тодорова:

Което е сред положителните примери, обаче не бива да забравяме, че има места, които много често наричаме, как да кажа, забравени от Бога, където много хора нямат при кого да отидат, на кого да се оплачат и не могат на нищо да разчитат

Гинка Капитанова:

Абсолютно сте права. Точно затова комуникационните канали в различните по големина градове се различават. Тези, които изброих, може би са по-адекватни за големите общини, в които няма толкова пряк достъп между гражданите и кмета и Общинския съвет. Докато за по-малките населени места, там доста често се организират периодични срещи, срещи на място с отчет на извършеното, с различни форми на обществени съвети, консултативни съвети, когато гражданите могат да получат информация, както и да дадат своето мнение. Гражданското участие в местното самоуправление също предопределя категорията прозрачност - когато не само информираш своите граждани, а и търсиш начин да свериш своите действия, най-добре, разбира се, ако се мине и под формата на консултиране с гражданите и във висша степен, вече, партньорство и със самите граждани, а напоследък вече и с бизнеса. Вече в някои общини се налага понятието корпоративен гражданин , или стремежът на бизнеса да играе определена роля за развитието на общността и да има социална политика на територията на тази общност. Напоследък доста набира скорост и ролята на етичните кодекси за поведение както на общинските служители, така и на общинските съветници. Фондацията за реформа в местното самоуправление публикува такъв етичен кодекс на Съвета на Европа, който доста добре се възприе от общините. Голяма част от тях приеха такъв етичен кодекс и предполагам, че тази тенденция ще продължи и след местните избори.

Катя Тодорова:

Въпросът е това да не остане само на думи. Какво, според Вас, трябва да се промени, за да могат хората да разбират как се вземат решенията в тяхна полза, тоест, когато един кмет вземе някакво решение, хората би трябвало да знаят как го е мотивирал, защо и когато са несъгласни, да могат да стигат до мотивите на това решение.

Гинка Капитанова:

На първо място, бих посочила, че гражданите трябва да бъдат информирани - как функционира самата местна власт, какви са правомощията на Общинския съвет и на общинската администрация в лицето на кмета, разбира се, и неговата администрация, за да могат правилно да отправят своите въпроси, питания, както и своето желание да участват в различни форми на консултиране.

Катя Тодорова:

Тоест, хората да са по-активни

Гинка Капитанова:

Да, точно така. Мисля, че активността трябва да бъде двупосочна - както от страна на общината, която да създаде механизмите за този достъп на гражданите до нейните решения и до вземането на тези решения, така и обратно - самите граждани трябва да бъдат готови да участват в този процес. Обикновено те го правят повече чрез неправителствени организации или различни граждански групи, социални групи, професионални групи. Доста често, в малките общини например, самите Общински съвети разширяват състава на своите постоянни комисии, като включват експерти от самите граждани. И така, самата подготовка за вземането на решения вече е напълно открита. Открити са и заседанията на тези комисии, както и заседанията на Общинските съвети. Някои Общински съвети вече въведоха като практика отделни граждани вече да имат правото да се изказват по обществено значими въпроси

Катя Тодорова:

Един своеобразен Хайд-парк...

Гинка Капитанова:

Да. Абсолютно без да са избрани като такива.

Катя Тодорова:

А тук бих искала да включа в разговора и госпожа Живка Дамянова от Коалиция 2000 , за да поговорим с нея по въпроса, всъщност хората наясно ли са какви са механизмите на прозрачното управление - кога да си търсят правата, когато им се е сторило, че едно решение не е взето прозрачно?

Живка Дамянова:

Според мен и Гинка вече отчасти засегна този въпрос, мисля, че нашата роля като неправителствени организации е тъкмо в това много силна - да подпомогне гражданството на всички населени места - и малките, и средните, и големите, разбира се, добре да знае своите права, да знае механизмите, по които трябва да ги защищава, и да се опитва да упражнява влияние върху вземането на решенията на местните власти.

Катя Тодорова:

Хората, които ни слушат и примерно сега биха искали да отидат в една община и да попитат защо някое решение, което е засегнало живота им, е непрозрачно или прозрачно. Как биха могли да постъпят? Вашите наблюдения какво показват? За да се убедят хората - имат съмнения, примерно, че едно действие на кметската администрация е взето под натиск, че е намесена корупция това, което е най-голям бич за обществото. Как могат да отидат хората и да проверят как е взето решението?

Живка Дамянова:

В такива случаи най-важното е да има установени канали за информация, за сигнали на гражданството, на неправителствените организации, и канали, по които техните жалби - на гражданите, да достигат до съответните инстанции - до кмета, до Общинския съвет. Тъкмо в дейността на нашата организация Коалиция 2000 работата ни с местни неправителствени организации. Вече няколко години си поставяме за цел установяване на такива канали. Така например, установяване на един обществен съвет, както има в Смолян такъв, който е много активен, обществен съвет има и в Шумен. В Шумен например се създаде по инициатива на местната организация Център за изследване на политически процеси и институцията Граждански наблюдател . Този наблюдател е приет от Общинския съвет с един меморандум между организацията и Общинския съвет, който именно наблюдава решенията на Общинския съвет и изпълнението им и е оторизиран фактически да изказва пожелания на гражданите, сигнали Подобни форми се утвърждават. Вярно, това са малко на брой общини, защото от над 260 общини ние работим с около 24-25 общини.

Катя Тодорова:

Трудно ли се приемат тези идеи от общинарите?

Живка Дамянова:

Много интересно е, че първоначално се приемат добре. Един проект за прозрачност на местната власт от неправителствена организация се приема добре от местните власти - от кмета, от Общинския съвет също, но след това

Катя Тодорова:

Ако продължите много да се месите, тогава?

Живка Дамянова:

Но след това, да, при изпълнението, когато трябва да се вземат и конкретни мерки, наблюдава се вече различен подход. Някои, действително, отиват до край, разкривайки всички нерегламентирани дейности било в общинската администрация, било на изборните органи, а други

Катя Тодорова:

А на други пречите

Живка Дамянова:

Да, при други има една мимикрия - да, ние сме за прозрачност, но в същото време

Катя Тодорова:

Не съвсем.

Живка Дамянова:

Но в същото време започват да се отклоняват от така поетите ангажименти Така че, тръгнали сме вече в тази посока

Катя Тодорова:

А Вие като Фондация, какво още бихте казали, какво още може да се желае?

Гинка Капитанова:

Аз първо искам да отговоря директно на Вашия въпрос - какво може да направи един гражданин, когато се интересува от дадено решение

Катя Тодорова:

Да, всъщност, това е и най-важният въпрос.

Гинка Капитанова:

Решенията на Общинския съвет са публични и всеки гражданин може да отиде и веднага да изиска да му бъдат представени тези решения, както и заповедите на кмета и всички взети решения.


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, [email protected]