ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ

съвместна рубрика на Фондацията за реформа в

местното самоуправление и програма Хоризонт

на Българското национално радио

30 юли 2004 година

Т Е М А на предаването:

Пилотните проекти по програмата

Подобряване на социалната среда

Водеща:

Една програма си постави за цел да работи с 10 малки общини, където донорски крак не бе стъпвал , а хората се стряскаха, когато чуеха думата проект .

След почти две години работа са проведени повече от 30 обучения и фокус групи на заинтересованите страни, 3 учебни посещения в други общини; реализирани са 24 малки проекта за подобряване на социалната среда в сфери като: създаване на разбиране, стратегии и политики на местно ниво; развитие на образователните, културни и професионални възможности на хора в неравностойно положение; интеграция и развитие на хора с увреждания; социални услуги за младежи и възрастни хора.

20 доброволци изучават езика жестуни , за да са в помощ на съгражданите си със слухови увреждания (Момчилград).

Пенсионери и инвалидизирани четат оферти, вестници и агроиздания в Интернет (Кресна).

Кметът Лечков звъни в с. Микрево, за да почерпи опит в интеграцията на ромската общност.

Деца в неравностойно положение изучават английски и работа с компютър (Пещера).

Млади хора търсят работа чрез Интернет (Брацигово).

Това са само част от резултатите от работата на пионерите от пилотните общини: Кресна и Струмяни, Годеч и Своге, Батак, Брацигово и Пещера, Джебел, Кирково и Момчилград.

Програмата е: Подобряване на социалната среда 2 на Фондацията за реформа в местното самоуправление с финансовата подкрепа на Фондация Чарлз Стюарт Мот (септември 2002 г. - юли 2004 г.).

Така ви казвам, че вие сте със съвместната рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и програма Хоризонт - Общински радиофорум , която обичайно слушахте в предаването ни Хоризонт до обед , в нелятната ни схема. В тази рубрика вече трета година ви представяме проблемите и предизвикателствата пред местните власти в България. Тя е посветена, в днешния й вариант, на успешното приключване на втората фаза на програмата Подобряване на социалната среда . В следващите минути ще чуете: Светла Пецова от село Микрево, Община Струмяни, Пенка Мицева от село Струмяни, Община Струмяни, Дафинка Джурилова от Батак и Елин Осман от Момчилград. Гост в студиото ще е Христина Ковачева - координатор на програмата Подобряване на социалната среда . Добър ден!

Христина Ковачева: Добър ден!

Водеща: Ще се чуем след малко, вече с конкретните примери за това какво се прави по програмата Сега ще чуем интервютата, които подготви нашата репортерка Ани Костова.

Светла Пецева: Целевата група на нашия проект са деца от ромски произход, намиращи се в неравностойно положение. Идеята за проекта възникна поради наличието на следния проблем: висок процент отпаднали или така наречени неприбрани ученици , подлежащи на задължително обучение. А това бяха около 20-30% за територията на Община Струмяни. Това са деца от малцинствен произход, чиито семейства живеят на границата и под социалния минимум. В повечето семейства и двамата родители са безработни, издържат се от социални помощи. Семействата се самоизолират, затварят се в тесния кръг на проблемите и не намират алтернатива за решаването им, но това води до лишаване от възможност за социална реализация и интеграция в обществото.

Водеща: И вие им предоставихте възможност за ?

Светла Пецева: Ние предоставихме възможност на техните деца да продължат образованието си и да намерят сациален контакт и възможност за съвместни инициативи с техните връстници.

Водеща: Какво показват резултатите до момента?

Светла Пецева: Един от основните резултати, който беше заложен като основна цел по проекта, беше подобряване на посещаемостта на училище на децата от малцинствен произход, подлежащи на задължително обучение, така че като резултат имаме: 15% от децата се завърнаха в класните стаи, подобри се нивото на българския език, който първоначално беше проблем за тях, а така се повишиха и контактите с връстниците им, създадоха се условия за успешно интегриране на децата чрез създаване на самочувствие и увереност у тях - в техните способности, във възможностите им. Читалището стана място за разнообразни инициативи и приемственост и толерантност, също между различните общности. Създадоха се : ромска вокална група Звънче и танцова трупа Едерлест , които са достъпни за всички желаещи и създават възможности за изява на най-доброто у децата.

Водеща: Говорим за деца - на каква възраст и какви са техните възможности за реализация след приключване на процеса на обучение?

Светла Пецева: Възрастта на децата е от 7 до 17 години. След приключване на проекта, една част от тях придобиха начални компютърни умения, запознаха се с новостите и технологиите, които навлизат в съвременната комуникация, успяха да покажат своите възможности с различни изяви на танцовата и вокалната група. Имахме посещение на албанска делегация. Децата по проекта бяха домакини. Гостите обмениха опит и се запознаха с дейностите, които развива нашето читалище и решиха този опит, който видяха в нашето читалище, да приложат и при тях.

Водеща: Това беше Светла Пецева. Тя е координатор на проекта Подобряване на социалната среда . Става дума за село Микрево, Община Струмяни, където бе реализиран проект Шанс за ромските деца в неравностойно положение . Всичко това се е случвало в читалище Братя Миладинови . А целта, както чухте, е да бъдат приобщени малчуганите към образователния процес, да се даде възможност за тяхното развитие.

Може би сега тук с няколко думи да кажем, госпожо Ковачева, за идеята на вашата програма. Какви населени места избирахте, за да намерите своите партньори?

Христина Ковачева: Програмата Подобряване на социалната среда целеше да изгради диалог между местните власти и неправителствени организации, регистрирани и неригистрирани, в предоставяне на социални услуги и изобщо в подобряване на социалната среда на местно ниво. Преди малко ние чухме резултатите от един такъв проект, който беше реализиран в село Микрево, Община Струмяни, и действително там резултатите, които се постигнаха, бяха невероятно впечатляващи. Не само кметът Лечков се обажда, но и много впечатлени бяха и албанските гости. Но още по-ентусиазирано реагираха местните хора. Желаещите да участват в този проект бяха толкова много, че се наложи да се въвеждат специални критерии Тъй като се работеше с ромски деца, възрастовата група вие я чухте, за да бъдат подбрани децата, едно от условията беше те да не са семейни

Водеща: Да, това е проблем при тях

Христина Ковачева: И освен това, самите хора след това сами започнаха да шият костюми за танцовата група. Тоест, в тези проекти ние много малко пари вложихме, тъй като сумата, която Чарлз Стюарт Мот беше отпуснала е за малки проекти.

Водеща: Тя каква е? В какъв размер?

Христина Ковачева: Ами, примерно, имаше проекти по 1500 - 2000 лева, имаше и малко по-големи до 4000 лева или 5000 лева - за най-големите. Но най-малките проекти, въпреки че са получили само1000 или 1500 лева, те реално успяха да привлекат много повече суми на местно ниво и много повече хора да участват със своя труд, да не говорим, че координаторите работеха почти на доброволни начала.

Водеща: В случая читалище е Вашият партньор - Братя Миладинови .

Христина Ковачева: Така е, да, читалище. Но към читалището се включваха много хора, които не работят в читалището, за да помагат. А освен това, дори тия, които бяха примерно на щат към читалището, те трябваше да отделят допълнително време, за да работят и по проекта.

Водеща: Сега, да погледнем към още един конкретен случай. Става дума отново за Община Струмяни, Благоевградска област. При обсъждането на проблемите на хората от третата възраст се ражда идеята за създаване на Дневен център за възрастни хора . Инициативата се поема отново от читалищните работници. Този път става дума за настоятелството на читалище Будител в село Струмяни. Сега за проекта и неговата реализация ще ни разкаже Пенка Мицева.

Пенка Мицева: Проектът цели да се подобри жизнената среда на самотните и безпомощни възрастни хора чрез посредничеството между потребителите - от една страна, и институциите, имащи отношение към техните проблеми - от друга страна. Проектът работи с 25 души, неподвижни и самотни възрастни хора, на цялата територия на общината. Това е първата целева група. И втората целева група - това са хронично болни хора, също от цялата община. С първата целева група работеха две медицински сестри, които ходеха по къщите, заедно с още две жени, които почистваха домовете. Медицинските сестри им мереха кръвното налягане, извършваха някои медицински манипулации, снабдяваха ги с лекарства. Жените за почистване също им пазаруваха, плащаха им сметките за ток, за телефони, също така им купуваха и лекарства.

Водеща: Колко са възрастните хора, които са на територията на общината и какъв процент от тях бихте могли да обхванете?

Пенка Мицева: По проекта беше заложено, работехме с 25 души - неподвижни, възрастни хора, на цялата територия на общината. Отпуснати бяха средства от Фондацията за реформа в местното самоуправление за транспорт. Но понеже селата в общината са в много разпръснат планински терен и през зимния сезон беше много трудно да се посещават всички села и да се обходят всички възрастни хора, с които работехме, затова поне си поставяхме за цел по един път в месеца да посещаваме тия възрастни хора, разпръснати високо в планинските селища. По-често работехме с възрастното население на селата в центъра на общината като селата Микрево, Струмяни, Илинденци, Драката, Каменица и Крушица.

Водеща: Имате ли възможност да продължите след приключването на проекта работата с тези хора?

Пенка Мицева: След приключването на проекта, просто се създаде такава една традиция, че продължихме работата, защото ние в самото читалище, в Струмяни, сформирахме Клуб на пенсионера , който се посещаваше от втората целева група - хронично болните. Те продължават да си идват. На тях, на място, им се извършваше мерене на кръвно налягане, консултации с медицински работник и това просто по традиция продължава.

Водеща: Да завъртим сега лентата назад и да се хванем за финала на този разговор. Как ви посрещнаха местните хора, когато преди две години отидохме и предложихте заедно да работите по тези проекти?

Христина Ковачева: Тази програма беше едно голямо предизвикателство за нашия екип, но сега всички сме доволни от резултатите, които се получиха. Когато започнахме работа, първо, ние трябваше да работим не само с представители на общината, но и с местните общности и това беше трудна задача. Постепенно започнахме да събираме местните хора, обикновените хора, с представители на общината. Имахме съвместни обучения, в които те започнаха заедно дори да планират какво биха могли да направят на местно ниво в социалната сфера. И постепенно се получи механизъм, който заработи и който наистина бих казала, че е устойчив. Механизъм, в който хората в малките общини заедно обсъждат проблемите си, след което се опитват да намерят решения на един или два от тях и постепенно, заедно реализират своите идеи. Финансовата помощ, още веднъж подчертавам, беше много малка. Те сами започнаха да намират и други начини на финансиране на своите идеи, както и привличане на доброволци при реализирането им.

Водеща: Традицията продължава, както каза и госпожа Мицева. В случая с тази инициатива - Дневен център за възрастни хора , очевидно пак е трябвало да се приложат определени кретирии, за да се обхванат точно тези 25 души, за които стана дума. Какво какъв беше изборът - по-трудно достъпни места, хора съвсем самотни

Христина Ковачева: Значи, изборът вече беше предоставен на хората, които реализират идеята.

Водеща: Там, на място?

Христина Ковечава: Да. Нашата работа беше да ги научим как да разработват проект, тоест как да направят своята идея в нещо като план, който след това да реализират и принципите на реализирането на един проект. Те сами избраха критериите, по които да включват хората в своите инициативи. И дори те са много по-критични от нас, защото се познават помежду си. Доколкото знам, в този случай, критериите им бяха : най-неподвижните, тези, които са самотни и неподвижни и няма кой да се грижи за тях. По този начин, когато някой отива при тях, те получаваха не само такава подкрепа - примерно да им почистят или да им премерят кръвното, както тя каза, но най-важното беше

Водеща: Вниманието

Христина Ковачева: Да, както се оказа, това беше вниманието и това, че те имат с кого да говорят.

Водеща: Което е още по-отговорно, защото след края на проекта, ако приключи и вниманието, той няма да е успял 100%.

Христина Ковачева: Навсякъде и това е най-важното, постигнахме устойчивост в това, което те правят. Защото тези клубове, те продължават да действат. Това са хора пенсионери. Те обикновено имат земеделска работа, ако са по-млади, но в свободното си време винаги отиват да видят своите съседи, които са в по-лошо положение, по-тежко неподвижни. Това си продължава. Те реално не бяха получили много финансова помощ от нас, особено за този проект. А по-скоро им трябваше да помислят за нещата и да се организират.

Водеща: Вие слушате рубриката Общински радиофорум . Разговаряме с госпожа Христина Ковачева, координатор на програмата Подобряване на социалната среда на Фондацията за реформа в местното самоуправление.

За преодоляване на социалната изолация на хора с физически увреждания са работили от Дружеството на инвалидите в Батак. Целта е била да се преодолее социалната изолация и да бъдат ангажирани и безработните хора и жени в неравностойно положение. Това споделя пред репортерката ни Ани Костова координаторката на проекта Дафинка Джурилова. За опита си при работа по три проекта, добрите резултати от своята дейност и желанието си от септември работата по този проект да продължи, съвместно с Община Батак, разказва още госпожа Джурилова.

Дафинка Джурилова: Работили сме с Фондацията за реформа в местното самоуправление по три проекта: Център за сациални услуги Вяра, Надежда и Любов към сдружението, с активен спорт Здрави и силни в ЦГЗ и ОДЗ, град Батак, и Деца от различните етноси заедно в спорта . Мога да представя Центъра за сациални услуги Вяра, Надежда и Любов , по който работим с Фондацията. С помощта на Фондацията успяхме да освежим помещението на Клуба на инвалида и да го превърнем в едно желано място за социални контакти. По проекта бяха извършени много дейности, бяха обучени жени в неравностойно социално положение, безработни жени, чиито имена ни бяха представени от Бюрото по труда, град Батак. Те бяха обучени в курс за озеленяване и сами подготвиха пред Клуба на инвалида Алея на красотата. С помощта на Община Батак успяхме да направим това кътче желано за почивка не само от хората от Клуба на инвалида Здравец , а и от останалите граждани на нашата община. Жените от Клуба имат вече много нови придобивки, могат да получат и квалифицирана помощ и от висшиста, който работи в Центъра за социални услуги. Той може да им помогне да попълнят бланки, да преснимат всичко, което им е необходимо, дори даже да им помогне да го представи там, където е необходимо. Съвместно с този проект спечелихме и друг проект с Община Батак от фонд Рехабилитация и социална интеграция към Министерството на труда и социалната политика, с помощта на който получихме още едно ново офис-оборудване и там също работи още един човек с увреждания, той също помага на Центъра за социални услуги в подготвянето на образци и бланки за подаване пред Социални грижи . И по този проект беше направена рамка, подход към офиса, който ни предостави Община Батак. Той се намира на партера на общинската администрация и хората така много лесно и бързо могат да получат желаната информация и помощ, без да изкачват трудно достъпното стълбище от двете страни, от двата входа на Общината.

Водеща: Колко човека обхващат проектите?

Дафинка Джурилова: По време на проектите бяха обхванати голям брой хора от различни възрастови групи. Децата участваха, съвместно с жените от Клуба на инвалида , участваха в двата проекта, които получиха финансиране. Бяха представени различни празници и обичаи по тези два проекта. Бяха изградени спортни съоръжения, които липсваха или бяха в окаян вид, много отдавна неремонтирани, небоядисвани. Детските градини получиха едни нови спортни съобъжения, които децата използват с удоволствие и те непрекъснато са пълни с деца. Бяха отбелязани много празници: 8-ми март, 1-ви март, Ден на християнското семейство - всичко съвместно с Дружеството на инвалида Здравец , детските градини, гражданството, неправителствените организации, читалището. Община Батак е активен партньор във всички наши начинания и винаги с каквото може ни помага в нашата работа.

Водеща: Хората със слухови увреждания имат нужда от специални грижи, в това няма съмнение. Те пък изискват и специални умения за общуване с тях. За да задоволят тези потребности, се заемат от Народното читалище Нов живот в Момчилград. За работата по проекта Аз също искам да говоря с вас разказва координаторката от Мимчилград Елин Осман.

Елин Осман: Целта на поректа е да интегрира хората със слухови увреждания в Община Момчилград.

Водеща: Колко човека бяха обхванати в проекта?

Елин Осман: За осъществяването на проекта първо бяха информирани хората чрез писма и кабелната телевизия, за организирането на безплатен курс по жестомимичен език. Бяха поканени лектори от София, представиха им се. Доброволците първоначално бяха 20 души, впоследствие те намаляха поради техни си причини, субективни. Накрая успешно положиха изпит девет души.

Водеща: Какво показват резултатите?

Елин Осман: Първоначално имаше някаква апатия. Не се интересуваха чуващите хора от проблемите на другите, които са в неравностойно положение. Обаче, впоследствие, като видяха техният език колко е богат и колко техни жестове ние използваме несъзнателно, това ги привлече и останаха да завършат успешно курса.

Водеща: А ще могат ли те да бъдат в полза на хората от Момчилград?

Елин Осман: Да, естествено. Имаме две медицински сестри, които работят в болницата, една счетоводителка работи в пощата, други двама работят в Агенция за социално подпомагане , имаме и една учителка Разбира се, всички те ще помагат на другите.

Водеща: И може би вие бихте организирали и участвали в още един подобен курс, предполагам?

Елин Осман: Значи, този курс беше основен за начален етап от познанията по този език. Евентуално може да се усъвършенстват тези знания. Защото те не са достатъчни за преводачески услуги, например. Те са само за основни познания.

Водеща: Имате ли информация, например, колко човека с такъв проблем са на територията на Община Момчилград?

Елин Осман: В общината са 43-ма като 28 от тях са в самия град (територията на Община Момчилград е много разпръсната и е на малки села). Първоначално, за да се видим с тях, да ги съберем по едно и също време на едно и също място беше много трудно.

Водеща: С нас в студиото е госпожа Христина Ковачева от Фондацията за реформа в местното самоуправление, координатор на програмата Подобряване на социалната среда , за която говорим днес в Общинския радиофорум. Искам, госпожо Ковачева, да се хвана за казаното от Елин Осман - за да съберем тези хора беше много трудно . Как събирате хората? Чухме от интервютата - това са хора с различни проблеми. Онези пък, които се грижат за тях, са с различни професии, с различен социален статус

Христина Ковачева: Наистина и на нас ни беше трудно, когато започвахме работа. Тази програма е насочена към много малки общини и вече забелязахте, има и села...

Водеща: Да, това прави впечатление.

Христина Ковачава: ... село Сливница, село Микрево, село Струмяни.

Водеща: Онези забравени от Бога места

Христина Ковачева: Да, но и самите общини, които са включени, те също са малки - 10-15 000 жители обхващат обикновено. И затова работата там беше много по-трудна, отколкото бяхме свикнали

Водеща: Заради недоверието или заради изненадата на местните хора, че

някой се е сетил за тях?

Христина Ковачева: Да и това го имаше. Също така, те нямаха основни познания, на много места хората дори не знаеха що е компютър, тоест, не бяха работили с компютри, нямаха връзки, нямаха Интернет-връзка. Освен това, транспортът е много труден.

Водеща: Достигането до тези места е много по-сложно

Христина Ковачева: Да, понякога е много сложно. Те са много по-трудно достъпни Но хубавото е, че всички идеи за проекти, това, което чувате сега от самите хора, тези идеи са техни. Когато отидохме там, на място да работим с тях, те всъщност индентифицираха своите основни проблеми. И от тях тръгнаха идеите - какви проекти искат да реализират. Затова и с ентусиазъм след това работиха по тях. Особени са тези два проекта, които чухме - от Брацигово и от Момчилград. Те наистина са насочени повече към хората в неравностойно положение. Самите местни хора обърнаха поглед към тях и искаха да ги включат в своя живот. И може би думите на един от участниците в Момчилград, тъй като там организираха и екскурзия за хората с увреждания, са най-голямата ни награда. Той каза, че за първи път му се е случило да излезе от своето населено място, че това е бил най-хубавият ден в живота му...

Водеща: Всъщност, това е най-ценното в този проект, ако вие сте успели да усетите как хората, които са станали герои на тези проекти, са ги приели. Ще остане ли ангажиментът ви, доколкото проектът приключва, а вероятно има работа и по други проекти, да проследите какво се случва с тези хора - чрез координаторите ви по места или по някакъв друг начин?

Христина Ковачева: Ние сме много свързани вече с тия хора. В процеса на работа наистина вече се чувстваш част от тях. Надяваме се да продължи тази програма и да има и следваща фаза, въпреки че ние се опитахме и сме го постигнали на място те да си имат устойчивост, както казах, и да продължат да работят. Искаме да разширим обсега на нашата работа, тоест, да включим и други общини. А тези общини, които до този момент работиха по програмата, да споделят своя опит

Водеща: Да споделят с другите общини, да обучават?

Христина Ковечава: Да, точно така. Издали сме дори две книжни с тези успешни практики. Проектите са 24, това не е малко, в десет пилотни общини. Така че, ние се надяваме да продължим да работим в тази сфера и занапред.

Водеща: С кои групи ви беше най-трудно? Хората в неравностойно положение, тоест, физически увредени или ромските деца, или възрастните хора, или

Христина Ковечава: Ами, трудно ми е да кажа така, защото ние вече после не сме работили пряко с тях. Пряко с тях работят хората от местното ядро. Но самите хора, явно, за да изберат на едно място да са хора с увреждания, на друго да са възрастни хора, на трето - да са ромски деца, те сами са почувствали, че това им е проблемът и

Водеща: това е най-критичното място

Христина Ковачева: Да и че те трябва да положат усилия в тази насока.

Водеща: Тъй като проектът приключва и това е така, времето в което слагаме, теглим чертата и правим равносметката, да Ви попитам - имате ли усещането, че в някаква степен чрез тази програма сте компенсирали онова, което държавата дължи на тези хора, или няма тази конкуренция между вас - като неправителствена организация и държавата?

Христина Ковачева: Не, не бих казала, че се конкурираме.

Водеща: Допълвате ли се?

Христина Ковачева: По-скоро, ние вървим напред. Тоест, ние опитваме механизми, които би трябвало да бъдат приложени. А знаете, че има нова такава стратегия разработена, точно социална стратегия, има приет нов закон. Но все още прилагането на този закон не бих казала, че е достатъчно добро. И освен това се опитвахме някакви нови социални услуги или нови механизми да изградим и затова бих казала, че ние сме

Водеща: Вие явно сте доволни от начина, по който е продължил проектът

Христина Ковачева: Доволни сме, да.

Водеща: Ами, добре Какво да кажем на хората, за които говорихме сега, на тези, които ни слушат, хората, които бяха, както казах, героите на вашите проекти?

Христина Ковачева: Тези, които всъщност бяха герои на нашите проекти, ние ще продължим да работим с тях.

Водеща: Няма да ги забравите.

Христина Ковачева: В никакъв случай! Те вече се научиха да бъдат активни и самите те ни търсят и те няма да ни оставят така, на мира

Водеща: И да не смятат, че с решаването на техните проблеми в някаква степен, са решени всички, тоест, да помагат на другите, за което стана дума.

Христина Ковачева: Да, а освен това, те въобще не са решили всички проблеми, които имат. Те просто започнаха и решиха част от проблемите на местно ниво.

Водеща: Което все пак е малка крачка за по-нататък. Благодаря Ви! Госпожа Христина Ковачева - координатор на програмата Подобряване на социалната среда , беше наш събеседник в последния час на Преди всички .

Съвместната рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и програма Хоризонт Общински радиофорум ще е отново в ефира на Хоризонт на 30-ти септември, вече в обичайното време и предаване - Хоризонт до обед от 11 до 12 часа.