Foundation for Local Government Reform
2008/05: Как по-качествено, експертно и ефикасно да се изпълнят заложените цели по ОПАК по отношение на директните бенефициенти от администрацията?
Как по-качествено, експертно и ефикасно да се изпълнят заложените цели по Оперативна програма “Административен капацитет” по отношение на директните бенефициенти от администрацията?
 
Магдалена Кунева и Катерина Величкова

 
Въведение 

ОПАК (Оперативна програма “Административен капацитет”) носи определена специфика както по отношение на бенефициентите, така и по отношение на експертизата, която се изисква за изпълнение на дейностите по програмата.

По отношение на бенефициентите спецификата се състои в това, че част от тях - така наречените директни бенефициенти, са конкретно посочени в ОПАК. По-голямата част от финансирането по програмата е предназначено именно за тях. Тази специфика добавя към формите на участие във финансирането по Структурните фондове и тази на процедурите за обществени поръчки, провеждани по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Или, след като един директен бенефициент на ОПАК идентифицира конкретните си нужди, кандидатства и спечели проект за структурна помощ чрез открита процедура (съобразно реда на 121 ПМС/31.05.2007 г.), получената от него структурна помощ се разпределя по дейности, за извършването на които се конкурират по реда на ЗОП местни и чуждестранни консултантски фирми с опит в извършването на сходни дейности. В този смисъл правилното прилагане на процедурите за обществени поръчки, провеждани от администрациите - директни бенефициенти по ОПАК, се явява особен приоритет - защото това е начинът, по който ще се усвоява голяма част от структурната помощ, предназначена за модернизация и усъвършенстване на административната система - един от основните приоритети за България в настоящия момент.

Втората специфика, породена от изискването за наличие на специфична експертиза за изпълнение на дейностите по програмата, стеснява значително кръга на евентуалните участници до местни и чуждестранни консултантски фирми с опит в извършването на дейности по модернизация на администрацията, законодателна и институционална реформа и изграждане на административен капацитет. Пазарът на евентуалните участници в процедурите са формира по следния начин: Българските консултантски фирми имат сравнително кратка история и неголям оборот, което в някои случаи ги прави по-малко конкурентни на фона на европейските консултантски фирми с дълга и богата фирмена история и огромни за българските мащаби обороти от изпълнение на експертни договори. От друга страна, малките експертни български компании са относително неконкурентни и по отношение на местните одиторски фирми, които имат по-високи обороти и активно участват в процедурите за обществени поръчки, свързани с ОПАК.. Така се стига до създаването на два типа обединения, създадени нарочно за участие в процедурите за обществени поръчки, с предмет изпълнение на дейности, предвидени в ОПАК и насочени към изграждане на административен капацитет на българската администрация. Първият тип обединения включва обичайно местна консултантска фирма със специфичен опит от работа в български условия и една или повече големи чуждестранни компании с история и оборот. Вторият вид обединение разчита на експертизата на български консултантски фирми и на оборота на признатите одиторски фирми (или техни клонове). Макар и рядко и трудно, но в процедурите е възможно да се включат и самостоятелни участници - най-често това са единици от българските консултантски фирми, които успяват да отговорят на изискванията за оборот на малките по обем поръчки или пък чуждестранни консултантски фирми с клонове или представителства в България. Въпросът е как на фона на този сравнително ограничен кръг от потенциални участници да се привлекат са участие фирмите с подходящ опит и експертиза за съответната поръчка.

 
Цел

Настоящият анализ изхожда от перспективата на участник в процедури за обществени поръчки, обявени от Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР) във връзка с реализиране на структурна помощ по ОПАК и цели не просто да изтъкне трудностите и документалните неясноти и пропуски, с които участниците се сблъскват, но и да предложи различни варианти и възможни решения, насочени към оптимизация на процеса и постигане на крайната цел - изпълнение на заложените дейности по ОПАК качествено, експертно и ефикасно.

В този смисъл ефектът, който целим, съвпада с ефекта, който се цели и от администрацията, обявила обществената поръчка, затова считаме, че в настоящия анализ предложеният подход е конструктивен и изхождаме от позицията на партньори на администрацията, вярвайки, че именно партньорството е формата, чрез която публичният и частният сектор могат да постигнат желаните и от двете страни резултати.


Идентифицирани пропуски и проблемни области във връзка с процедури за обществени поръчки, възложени от конкретни бенефициенти по ОПАК

Тук стремежът ни е да не бъдем обстоятелствени. Ще представим гледната си точка за трудностите, пропуските и несъответствията, които участниците срещат и които смятаме за важно да бъдат отстранени от последващите процедури по обществени поръчки за изпълнение на дейности по ОПАК. Настоящият ни анализ се основава на кръга от обявления за възлагане на обществени поръчки от месец март 2008 г., обявени от МДААР. Резултатите до днес показват, че поне по две поръчки има допуснат само един участник (останалите са отстранени на формални основания). По една от поръчките кандидатите за общо девет, от които допуснатите участници са само две фирми. Няма нито една процедура обаче, по която да не е отстранен поне по един участник. Обезпокоително е, че в кръга на отстранените участници са най-често големи чуждестранни консултантски компании с доказан опит в предоставянето на техническа помощ за изграждане на административен капацитет.
Констатираните от нас пропуски и несъответствия са главно в три сфери: условия за допустимост на участниците, критерии за оценка на участниците и изисквания за представяне на документи от страна на участниците.

- Несъразмерност на размера на индикативната цена по конкретната поръчка с изискването за оборот на участниците за последните финансови години 

Една презумпция, от която очевидно МДААР изхожда при определяне на условията за допустимост на участниците, е, че същите трябва да демонстрират значителен финансов и технически капацитет. По-конкретно, те следва да покрият изискването за оборот за последните една или повече финансови години - при това също минимален оборот само от изпълнени договори с предмет, свързан с предмета на обявената поръчка. Подобни изисквания за минимален оборот са добре познати от практиката по възлагане на обществени поръчки у нас. Същите за застъпени и в процедурите за техническа помощ на Европейската Комисия и други международни донори. Целта е Възложителят да се увери в наличието на финансов и технически капацитет от страна на участниците. В конкретния случай обаче изискванията за оборот по повечето от обявените поръчки са несъразмерно по-високи от индикативната цена. Резултатът в тези случаи е, че по-голямата част от българските консултантски фирми са изключени от участие от такъв непосилен за тях праг - освен ако не се включат в обединения, в които партньорите им участват с обороти за минали периоди и референции за изпълнение на големи договори. Последното обаче е трудно, като се имат предвид пречките от различен характер пред чуждестранните участници. Резултатът е ограничаване на състезателното начало - резултат различен от това, което се цели с програмата. Например, в процедурата за разработване на методика за хоризонтален контрол в администрацията, индикативната цена е 450 000 лева, а се изисква наличие на оборот за миналата една финансова година от договори с предмет, сходен с този на поръчката, в размер на минимум 1 милион лева - сума със 120 процента по-висока от индикативната цена, поради което ние виждаме в това несъответствие, което не може да бъде обяснено и което препятства участието на огромна част от българските потенциални фирми-кандидати. Подобни са изискванията на Възложителя и по отношение на евентуалните участници в други процедури на МДААР - наблюдават се завишени изисквания за оборот към участниците, несъобразени с размера на поръчката. Препоръката ни е при следващи процедури да се преосмисли връзката между изискванията за оборот и цената на поръчката. Същевременно при следващи процедури следва ясно да се укаже какво се разбира под сходни с предмета на поръчката дейности. По-добре е да се изисква от участниците да демонстрират опита си с по-малко на брой (един или повече в зависимост от обема на поръчката), но пряко относими към предмета на поръчката договори, отколкото да се поставят неясни условия за размер на оборот от сходни дейности, които създават възможности за интерпретиране и - в крайна сметка - за допускане на участници, които може и да нямат директно относим към поръчката опит от предишни проекти.

- Завишени формални изисквания - изисквания за представяне на документи и оформление на офертата

Смисълът на формалните изисквания винаги е бил - да гарантира качеството и автентичността на съдържателните атрибути на офертата, които следва да бъдат взети под внимание при оценка и класиране на участниците. В процедурата по обявените от МДААР обществени поръчки обаче стигаме до извода, че не всички формални изисквания са подчинени на тази цел. Всъщност, участниците са изправени пред множество изисквания, поставени от Възложителя, извън тези по ЗОП. Това безспорно повдига въпроси - защо трябва да се затрудняват участниците, като изразходват излишни ресурси на време, финансови средства и човешки капитал в дейности, които не водят до постигане на целта - качество на оферта и гарантиране на нейните съдържателни компоненти. Нещо повече - формалните изисквания не са ясно, конкретно и последователно изброени от Възложителя, като се забелязват съществени разлики между отделните процедури, поради което за участник (особено международен такъв) би било голямо предизвикателство да подреди, подпише, подпечата или положи инициали върху отделните части на офертата по начин така, че да задоволи изискванията на Възложителя. Прави впечатление също, че част от документите, изисквани само от чуждестранните участници, следва да бъдат допълнително заверени и легализирани - изискване, което не съществува по ЗОП и което не се поставя пред местните лица-участници в процедурата. Нещо повече, от документацията често не става ясно какъв именно легализиран превод се изисква, тъй като такова понятие нито има легална дефиниция, нито е използвано в нормативните актове, свързани с провеждане на процедурите. Още повече този въпрос се усложнява и от разнородността на изискванията към прилаганите документи и от вижданията на една или друга администрация - възложител. Има разнопосочност и противоречивост дори в рамките на една процедура или на процедури на един възложител. Последното става очевидно, ако се направи бегъл анализ на разясненията, предоставяни от възложителя (МДААР) по повод на зададени от участниците въпроси по документацията по различни процедури за обществени поръчки.

Бихме желали за подчертаем, че въпросът за формалните изисквания към участниците е изключително важен. Неспазването на дори едно такова изискване може да се яви непреодолимо препятствие за всеки участник и той да бъде дисквалифициран, без да се разгледа по същество неговата оферта, независимо от качеството на последната и опита на фирмата и на предложения експертен екип за изпълнение на дейностите по поръчката. В този смисъл, считаме за нужно възложителят да промени досегашната си практика и занапред да се възползва от правната възможност по член 68, ал. 2 от Закона за обществени поръчки, като дава еднаква възможност на всички участници, които са допуснали несъществени пропуски от формално естество да отстранят тези технически нередности, които не променят същността на офертата им (възможност, която се предоставя от ЗОП). Естествено е тази възможност да се предоставя на всички участници в процедурата, а не избирателно - само за някои от тях. За съжаление, опитът от първия кръг процедури на МДААР за обществени поръчки, във връзка с реализиране на структурна помощ по ОПАК, сочи по-скоро за избирателно използване на тази възможност на закона. 

Защо акцентираме толкова върху формалните изисквания? Защото от средство за гарантиране на качеството и автентичността на офертата, те могат да се превърнат в средство за ограничаване на кръга от заинтересовани участници и такива, които представят качествена, експертна и икономически най-изгодна оферта, но са допуснали някои пропуски във връзка с чисто формални изисквания за място и начин на полагане на подпис, подпечатване или не, полагане на инициали или не, както и строго фиксиран начин на подредба на документи и папки. Така тези на пръв поглед незначителни изисквания - формалните изисквания към участниците, когато Възложителят не желае да се възползва от правото си по ЗОП (чл. 68, ал. 7) и да даде възможност на участника да поправи формалните несъответствия, могат да доведат до ситуация, в която една единствена - останала незасегната от формални несъответствия оферта - която същевременно не е най-икономически изгодната или експертна, нито представя качествена и оригинална концепция за изпълнение на заложените дейности - да спечели. Последното едва ли е целта на процедурите и едва ли е целен от Възложителя резултат. Това в никакъв случай не е и цел на структурната помощ по ОПАК. В допълнение, подобна практика за изискване на допълнителни разяснения и документи от участниците са често срещани в процедури по ФАР, CARDS, и др.

- Липса на достатъчно стимули за участниците в процедурите

По този въпрос бихме желали да направим сравнение, което следва една добре позната и изпитана логика. България - наред с други държави - се конкурира в привличането на чуждестранни инвеститори с добър имидж и възможности, които да допринесат със свое ноу-хау и инвестиции. Примерите на успешни инвестиции не са малко. Това в никакъв случай не противоречи на политиката за насърчаване на малки и средни български предприемачи. Напротив, ползите за последните от политиката за привличане на качествени чуждестранни инвеститори са добре познати. 

Впрочем, ясно е, че връзката между добре функционираща административна система и инвестиционната среда в дадена държава, е директна. Видно е, че административният капацитет продължава да поражда съществени трудности за новите страни-членки, което се отразява съответно и на сфери като бизнес климат и конкурентноспособност - съответно изразено в рейтинга на тези страни за обща бизнес среда. Това предполага в условията на членство в Европейския съюз да се използват иновативни подходи и добри практики от други държави-членки, за да продължава да се развива капацитет за стратегическо планиране и управление на политики и мерки, както и стабилна и квалифицирана база от човешки ресурси. Всички тези компоненти формират конкурентността и качеството на публичните услуги - в частност тези, предоставяни на бизнеса. Това е важно не само защото страните в ЕС - България включително, могат да загубят значителни ресурси и финансиране поради липса на капацитет, но също и защото ниският административен капацитет оказва в дългосрочен аспект лошо влияние върху конкурентноспособността на икономиката.
На фона на казаното дотук изпъква важността на дейностите, за извършването на които се провеждат процедурите за обществени поръчки, за изпълнение на целите и приоритети на ОПАК. Значими са както разработването на качествени анализи на отделни административни сфери в България, така и идентифицирането на примери на добри и успешни практики, които могат да бъдат приложени в България. От особен интерес са практики, които са реализирани успешно в условия, близки до тези в България. Например, балтийските страни в това отношение предлагат добър ресурс от иновативни практики в областта на стратегическото планиране и управление функционирането на системите (performance management). Словакия и Словения също предлагат добри практики, които биха могли да подпомогнат продължаващите процеси на модернизация на администрацията в условията на членство в Европейския съюз.

Казаното дотук предполага българската държава по-активно да търси партньорство с чуждестранни компании в продължаващите процеси на модернизация на администрацията. Ако се замислим обаче какво усилие и разход на времеви, финансови и човешки ресурси изисква снабдяването с официално удостоверение за актуално състояние и легализацията на същото, както и на множество декларации от страна на всички членове на управителни и контролни органи на една чуждестранна компания, може би ще успеем да си отговорим на въпроса защо много чуждестранни компании намират кандидатстването по подобни процедури в България за не особено приоритетно. А ако след това се замислим какви са основанията на възложителя всъщност да поиска легализация на една декларация, съдържаща изявления относно факти и обстоятелства, за които ще бъдат допълнително представени и актуални удостоверения от официални органи на съответната държава - ще се убедим категорично, че това изискване на възложителя не е мотивирано и съответно усилието на участника е неоправдано. В крайна сметка трябва да си зададем въпроса: Кого искаме да привлечем за участие в процедурата и какво правим, за да постигнем това? Тези два въпроса - в случай че получат правилния отговор - биха ни приближили съществено до постигане на крайния резултат - качествено, експертно и ефикасно изпълнение на заложените дейности.

- Несъразмерно голяма тежест на финансовата оферта

Като основна слабост на критериите за оценка бихме посочили определянето на 50 на сто тежест на финансовата оферта. Определянето на толкова голяма тежест на финансовата оферта, подобно на желанието за максимална бързина на изпълнението вероятно цели вероятно максимално ефикасно изпълнение. Такъв минимализъм от страна на възложителя по отношение на финансови, времеви и човешки ресурс обаче може да доведе до нежелан резултат - постигане на по-ниско от очакваното качество на изпълнението. Желанието на участниците да спечелят (а очевидно такава е целта на всеки участник), ще се ръководи от стремежа им да намалят до минимум разходите и дали ще го направят за сметка на качеството и реалистичното планиране на дейностите или ще отстояват качеството като приоритет е въпрос, на който комисията няма да може да отговори, тъй като не е заложила достатъчно релевантни за това критерии за оценка с достатъчна тежест, че да са в състояние да се отразят на крайното класиране. 

- Предсрочно изпълнение на дейностите като критерий за оценка

Поставянето на критерия предсрочно изпълнение на дейностите в някои процедури оценяваме като неотносим за качеството на изпълнението, тъй като към документацията често пъти е приложен и подробен времеви график за изпълнение, като първоначално заложените срокове за изпълнение на дейностите са изключително кратки и варират понякога между 7-8 месеца за проекти, които визират сложна материя, която изисква адекватни времеви рамки за качественото предоставяне на услугите. 

- Други слабости и несъответствия

Като обща слабост на процедурите по ОПАК, провеждани от едни директен бенефициент - МДААР, отбелязваме и тенденцията да се раздробяват твърде много дейностите, заложени за извършване и спечелили финансиране по ОПАК, в малки по обем процедури за обществени поръчки. Това понякога води до частично припокриване в предмета на някои от поръчките и не е изключено да се получи несъответствие в подходите на различните изпълнители. Освен това раздробяването е фактор, който може да повлияe на интереса на участниците - а оттам и на качеството на предоставяната експертиза, тъй като разходите за участие в няколко свързани поръчки може да демотивират част от фирмите - евентуални кандидати.

Друга - обща за всички обявени процедури от МДААР слабост, която може да доведе до отлив на потенциални участници, е размерът на гаранциите. Гаранциите за участие и за добро изпълнение са нормална бизнес практика. В разглежданите процедури обаче тази практика понякога е съчетана с допълнителни изисквания (гаранция за авансово плащане в резултат на което спечелилият участник следва да внесе гаранция за добро изпълнение в размер 5 % и гаранция за авансово плащане в размер на 15 %, или общо 20 на сто), което е прекомерно с оглед на нормалната бизнес практика. Размерът на изискуемата гаранция следва също да бъде адекватен с оглед на индикативната цена на поръчката. Може да се обсъди възможността за предоставяне на допълнителни стимули за участие за малки и средни предприятия , които освен че биха обогатили и разширили кръга на потенциалните участници, биха допринесли и за внасянето на иновативни и интересни подходи при изпълнение на дейностите, какви обичайно предлагат подобни участници. Такива стимули се прилагат в Румъния във връзка с размера на гаранциите и изискуемия оборот от предходни финансови години.

Непосредствено свързан въпрос с въпроса за конкуренцията е и въпросът с обжалваемостта на решенията на оценителните комисии и на решението за класиране на кандидатите и определяне на изпълнител от страна на възложителя. Тук виждаме определени трудности за участниците в процедурите например във връзка с високия размер (най-често1700 лева) на таксата за обжалване на решенията пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК); висок размер на гаранцията, която следва да внесе обжалвалият решението участник за спиране на изпълнението в периода на разглеждане на жалбата и др. Тези условия на процедурата за обжалване касаят на практика всички процедури за обществени поръчки, осъществявани понастоящем в България. В случая обаче става дума за нови обществени отношения, породени от управлението на един не просто значим по размери, но много важен за развитието на България финансов ресурс, предоставен от ЕС. С оглед на тази специфика на правоотношенията, и особено като имаме предвид необходимостта средствата да се използват по възможно най-открит, ефективен и ефикасен начин, считаме че настоящата уредба на контрол върху решенията по обществени поръчки във връзка със структурна помощ на ЕС, следва да бъде усъвършенствана. Дългата и скъпа процедура не може да породи желаният ефект, защото когато приключи, изпълнението на обжалваната поръчка също е приключило и решението не може да промени нищо. 


 
Препоръки

Водени от споделеното по-горе, тук бихме искали да предложим на вниманието Ви някои наши препоръки за оптимизация на процедурата и установяване на добри практики, насочени към постигане на общата цел - качествено, експертно, ефективно и ефикасно изпълнение на дейностите, предмет на процедурите за обществени поръчки, свързани с ОПАК. 

За нас е очевидно, че във връзка с процеса на оптимизация на процедурата за обществени поръчки ролята на Агенция за обществени поръчки следва да е водеща. В този смисъл бихме препоръчали на Агенцията за обществени поръчки да проведе консултации както с възложителите, така и с участниците, да идентифицира неясните въпроси и трудностите и на двете страни и да изготви общи унифицирани насоки. Тези консултации могат да бъдат проведени и от нарочно назначена междуинституционална работна група с представители на Агенцията и МДААР, но при всички случаи в работата следва да се включат участници от частния сектор. Целта е възложителите да се придържат по-стриктно към изискванията на ЗОП и да не допускат поставянето на необосновани утежняващи условия. 

Считаме, че ролята на Агенцията следва да бъде засилена по отношение на изграждане на общ капацитет за мониторинг и обобщаване на практиката по ЗОП особено във връзка с процедури, свързани с финансиране по Структурните фондове (ОПАК и други оперативни програми). Препоръчително е в това отношение да бъдат разработени и активно използвани количествени и качествени индикатори за наблюдение. Изготвянето на редовни доклади, като част от мониторинговия процес е от особена важност, според нас. В Агенцията тези дейности по мониторинг трябва да се вменят в служебни задължения на конкретни служители, за да може да бъде контролирано качеството на изпълнение.

По отношение на въпросите, повдигани във връзка с унифициране на практиката по прилагане, смятаме за необходимо да се изготви наръчник за прилагане, за да се подпомогнат конкретните бенефициенти в процедурите по възлагане на обществени поръчки. В този смисъл виждаме и конкретна роля за Института по публична администрация и европейска интеграция (ИПАЕИ). Считаме, че ИПАЕИ би могал да разработи и предоставя нарочно обучение на служители от отделите, които отговарят за дейностите по процедурите за обществени поръчки към администрациите. 


По-конкретни пропуски, които смятаме за съществено да бъдат отстранени и някои препоръки са: 

1. Да се преосмисли връзката между изискванията за оборот и цената на поръчката. Към настоящия момент се наблюдава разнородна практика при формулирането на условия за оборот. В много случаи има явна несъразмерност на размера на индикативната цена по конкретната поръчка с изискването за оборот на участниците за последните финансови години. 

2. Същевременно при следващи процедури следва ясно да се укаже какво се разбира под сходни с предмета на поръчката дейности. По-добре да се изисква от участниците да демонстрират опита си от по- малко на брой (един или повече в зависимост от обема на поръчката), но пряко относими към предмета на поръчката договори, отколкото да се поставят неясни условия, които създават възможности за различно интерпретиране и в крайна сметка за допускане на участници, които може и да нямат директно относим към поръчката опит от предишни проекти.

3. При възможност и когато е подходящо с оглед конкретния предмет, да се предвиждат определени облекчения за малки и средни предприятия по отношение на изискуемия минимален оборот и размер на гаранция за участие.

4. Липсват ясно, конкретно и последователно изброени от възложителя формални изисквания. За да не се затрудняват и объркват участниците, възложителят би трябвало да посочи изрично и последователно какви точно документи очаква да му бъдат предоставени от участниците (включително в случаите на участник-обединение - кои от изискуемите документи се представят от всеки един от участниците в обединението и кои - общо от представляващия обединението) и какви са техните конкретни атрибути и реквизити. Възложителят следва да посочи конкретно кой след кой документ участникът следва да положи, кои от тях да бъдат подписани и подпечатани, кои изрично не очаква да бъдат подписани и подпечатани, и върху кои страници и документи да бъдат положени инициали. Когато изисква конкретна информация, като брой на заети лица или ръководен състав, информация за оборот от договори сходни с предмета на поръчката и др. подобни, възложителят следва да посочи изрично посредством какви документи и в каква форма следва тази информация да бъде представена - като препоръчително е в документацията да се съдържа приложение за образец за предоставяне на изискуемата информация. 

5. Във връзка с документалните изисквания имаме особено важна препоръка за точно формулиране от страна на възложителя на изискванията за представяне на доказателства за учредяване на обединения и формата, в която следва да бъдат представени. Считаме за съществен подобен пропуск, тъй като материята не е уредена и от ЗОП, което спомага допълнително за допускане на разнородна и често противоречива практика.

6. Считаме за особено важно да изтъкнем и несъответствието между изискуемите от местните и от чуждестранните лица документи и тяхното оформление. Не би следвало ако от местните лица не изискваме нотариална заверка на подписа върху една декларация, същевременно да изискваме легализация на същата декларация от страна на евентуален чуждестранен участник. В това отношение - особено имайки предвид неуредената законово материя за легализация на преводите в България, препоръчваме възложителите да се придържат стриктно към изискванията на ЗОП и да не предвиждат допълнителна легализация на документи, особено частни такива, а не издадени от официален орган на власт. Подобно е и изискването за срока на валидност на удостоверението за актуално състояние на участника, което е формулирано по един и същи начин за всички участници, въпреки че в различните държави този документ има различен срок на валидност. В този смисъл бихме препоръчали в България да се зачита срокът на валидност на официалните документи, какъвто е в страната на издаване на документа, а не да се приравняват участниците в това отношение.

7. Конкретни наши препоръки към последваща приоритизация на критериите за оценка са: да се преосмисли определянето на 50 на сто тежест на финансова оферта, да се определят реални времеви рамки за качественото извършване на дейностите, да не се стимулират участниците да предлагат по-кратки срокове чрез допълнителен брой точки, особено ако времевият график е вече амбициозен. Естествено може да се предвиди възможност участниците да предвидят по-кратки срокове, например при използване на нови технологии. Скъсяването на сроковете обаче следва да бъде мотивирано, а не да се приема безусловно. 

8. В бъдещи процедури следва да се избягва прекомерното раздробяване на дейностите в малки по обем процедури за обществени поръчки. Това понякога води до частично припокриване в предмета на някои от поръчките и не е изключено да се получи несъответствие в подходите на различните изпълнители. Освен това раздробяването е фактор, който може да повлияe на интереса на участниците - а оттам и на качеството на предоставяната експертиза, тъй като разходите за участие в няколко свързани поръчки може да демотивират част от фирмите - евентуални кандидати. 

9. Следва да се унифицира практиката във връзка с изискванията за различни видове гаранции от страна на участниците в процедурите. Прекомерните изисквания за гаранции могат да доведат до отлив на потенциални участници и да се отразят на общото качество на предоставяната експертиза.

10. Някои облекчения смятаме, че следва да бъдат предвидени и законоустановени по отношение на участието на лица, чиято дейност предполага често участие в процедури за обществена поръчка. В този случай неоправдано ни се струва да се изискват от тях едни и същи документи често в заверени преписи. Може да бъде създаден нарочен регистър на лицата - участници в процедурите, в който за всеки участник да бъде създадена база данни, като участниците представят в новите процедури само тези документи, които изискват нарочна актуализация. Това би представлявало значително облекчение за тях и стимул и насърчение за участие с нови оферти пред същата администрация.

11. Електронните търгове следва да заемат по-голямо място в процедурите за обществени поръчки, свързани с ОПАК. Макар и предвидени от закона, те нямат практическо приложение, което отчитаме като слабост. 

12. Правните решения следва да отразяват промените в обществото и актуалните нужди. Една възможност е в това отношение извършването на общ и подробен анализ на ЗОП с оглед на изменените условия и спецификата на отношенията, свързани с разходването на структурната помощ. Наше убеждение е, че детайлната законова уредба създава сигурност, а бланковите разпоредби на закона - например бланково препращане към „специфичните изисквания на документацията" без посочване на параметри на такива откриват твърде много възможности за неефикасни и неефективни процедури.

13. В тази връзка следва да се изследва необходимостта от промяна на уредбата във връзка с обжалването на решенията на възложителите на обществени поръчки. Дългата и скъпа процедура не може да породи желания ефект за гарантиране на откритост и качество на възлагането, защото когато приключи, изпълнението на обжалваната поръчка също е приключило и решението не може да промени нищо. 

В заключение бихме желали да обобщим, че интересът за участие в процедурите следва да се насърчава. Същият не може да се третира като разбиращ се от само себе си. Видно е, че административният капацитет продължава да поражда съществени трудности за новите страни-членки, което се отразява съответно и на такива приоритетни сфери като бизнес климат и конкурентноспособност (изразено в рейтинга на тези страни за обща бизнес среда). Това предполага прилагането на иновативни подходи и добри практики от други държави-членки и е от изключителна важност не само защото може да доведе до загуба на значителни ресурси и финансиране поради липса на капацитет, но също и защото ниският административен капацитет оказва в дългосрочен аспект лошо влияние върху конкурентноспособността на икономиката. В този смисъл считаме за съществено прилагането на достатъчно стимули за участие, които да допринесат за повишаване качеството на предоставяната експертиза - на оригиналността, дълбочината и обхвата на предоставяните консултантски услуги. Защото ясно е, че качеството се поддържа чрез конкуренция, докато липсата на последната води единствено и само до репродуциране на познати и експлоатирани, но добили популярност схеми и идеи.
Източник: Портал Европа

Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, [email protected]