Сдружения, управлявани от кметове, общински съветници, магистрати, членове на държавни комисии, са спечелили проекти за половината от досегашните плащания по оперативните програми с еврофинансиране "Административен капацитет" и "Човешки ресурси". Като прибавим и неясния начин, по който се формират оценителните комисии, решаващи кой проект да спечели, нагазваме по традиция в подвижните пясъци на родното хитруване, прилагано безпроблемно кажи-речи във всяка област на управлението. Щом като неправителствени организации трябва да усвоят предвидените от ЕС пари, колко му е общинската власт да се предреши като неправителствена организация. А нали и проектите по двете оперативни програми са по тъй наречените мерки "От хора за хора" и предвиждат обучения, интегриране на общности, предоставяне на услуги, тоест все близки до хората дейности с подчертано хуманитарен заряд, значи важното е да бъдат спечелени проектите, независимо как. Щом целта е добра...

Само че едно е целта и колкото и да е благородна, тя не може да оправдае очебиен конфликт на интереси. Независимо дали към оня момент е действал или не многострадалният едноименен закон (с който парламентът отново се занимава, очевидно за да потърси вратички за смекчаване на действието му), съвместяването на кметската длъжност със заниманията на една фондация е недопустима според логиката на двете дейности. Въпросът впрочем не опира само до спечелилите проекти, а разкрива състоянието както на управлението, така и на неправителствения сектор. Но какви ли шансове има той при силната нелоялна конкуренция.

http://www.dnevnik.bg/analizi/redakcionni_komentari/2009/02/15/675679_celta_ne_opravdava_sredstvata/