Съмнения за корупция при Василев
Министерството на държавната администрация отново попадна под ударите на съмнения за корупционни схеми. Този път обаче критиките дойдоха от неправителствени организации и администрации. Те твърдят, че системата за спечелване на проекти по Оперативна програма “Административен капацитет” (ОПАК) е такава, че от спечелен проект се “връщат” между 8 и 30 на сто от спечелените пари към най-високите представители на властта в Министерството на държавната администрация, както и на други ведомства, които отговарят за изразходването на пари от ЕС. Очаквано обаче, нито една от организациите, които твърди това, не желае да бъде назовавана като източник на подобна информация.
Бенефициенти по Оперативна програма “Административен капацитет” са централни и местни администрации, структури на съдебната система и гражданското общество. Стратегическата цел на програмата е подобряване работата на държавната администрация за реализиране на ефективни политики, качествено обслужване на гражданите и бизнеса, и създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост; повишаване на професионализма, прозрачността и отчетността в съдебната система, както и повишаване на капацитета на структурите на гражданското общество.
В същото време самият министър на държавната администрация Николай Василев не пропуска да отбележи, че редовно някой от някъде хвърля обвинения към министъра или екипа евроексперти за корупционни схеми при одобрение на проект или обществена поръчка. Проверката на “Всеки ден” показа, че договорените от Министерството на държавната администрация и административната реформа проекти по “ресорната” оперативна програма, са най-много и за най-много пари в сравнение с други министерства и административни структури.
До днес те надхвърлят 22 млн.лв. За сравнение – одобрените проекти по ОПАК на администрацията на Министерски съвет са на обща стойност малко над 8 млн.лв. Най-много пари министерството на Николай Василев усвоява от Европейския съюз за подготовка на служителите от българската държавна администрация за ефективна работа с институциите на ЕС. Стойността на проекта е 8 679 700 лева, а обучението трябва да приключи за 15 месеца.
4,832 млн.лв. от ОПАК изразходва МДААР за промотиране на системи, инструменти и добри практики за управление на качеството в администрациите. Разработването и прилагането на Единна методология за функционален анализ на административните структури струва 2,2 млн.лв., а подобряването на политиката по управление на човешките ресурси в държавната администрация – 1,959 млн. лв. В същото време дейност като разработване на среда, осигуряваща електронни разплащания на административните услуги, е оценена по проект на ОПАК само на 1,515 млн.лв.
“Всеки ден” попита представителя на МДААР Луиза Бусерска защо досега не са публикувани резултати от проектите, тъй като първите договорени проекти вече се отчитат от бенефициентите. “Предвиждаме да го направим и това е задължителен елемент в нашата дейност”, заяви Бусерска. Тя наблегна на отчетите, които се правят в момента и подчерта, че след като те приключат, ще може да се говори за резултати, които да се публикуват. “В същото време се обмисля чисто техническата страна на новата рубрика в сайта, която да показва резултатността по ОПАК така, че да не се затруднява използването на сайта. Обмисляме възможните технически решения”, каза Бусерска.
Потърсихме и отговор на сигнали от неправителствени организации и структури на местните власти, че одобрението на проекти преминава през предварително договорени проценти от бюджетите на проектите за министерски служители на най-високи нива. “Спечелихме си проекта сами, не сме давали проценти никому”, бе категорична за “Всеки ден” Мария Стоименова от Фондация ”Междуетническа инициатива за човешки права”, която работи по проект за 390 хил.лв. по ОПАК.
Стоименова, обаче, призна: ”Във Фондацията ни се обаждаха хора от други организации, дори и от общински администрации, които ни питаха как сме спечелили проекта по ОПАК и дали сме обещавали някакви проценти. Мотивираха въпросите си с това, че според тях спечелването на проект е възможно да стане само по такъв начин. Категорична съм, че ние на никого не сме плащали, за да ни одобрят. И твърдя, че един проект е преди всичко много работа, на което ние в България тепърва се учим. А проблемът в министерствата е с липсата на достатъчно хора, които да разглеждат проектите. Не може двама души да отговарят за 160 проекта”.
Пред “Всеки ден” главният секретар на област Силистра Йорданка Копринджийска бе категорична, че областната управа няма никакви възражения по отказа на МДААР да одобри първия проект на областта по ОПАК. “Не ни достигнаха точките, но никой не е искал от нас под някаква форма да плащаме пари след евентуално одобрение”.
Представители на консултантски компании не пожелаха да застанат с имената си зад казаното пред “Всеки ден”, като се аргументираха с интересите на своите клиенти. Но се обединиха около позицията, че за 80 на сто от проектите е необходимо лобиране пред съответния управляващ орган. И най-често лобирането се изразява в пари – между 5 и 10 процента от стойността на проекта се връща към някой от управляващия орган. Това, обикновено, става след одобрение и старт на дейностите. Другата обща позиция на консултантите се отнася до липсата на капацитет за одобрение и наблюдение на проекти. Пак консултанти смятат, че заплатите на тези служители трябва да станат поне 1500 евро.
“Два са проблемите при усвояване на парите от ЕС”, каза за “Всеки ден” социологът Антоний Гълъбов. Той уточни, че те са свързани с консултанските агенции, които действат като лобистки формации. И, разбира се, с липсата на административен капацитет за усвояване на европарите.
сряда, 8 април 2009