От Фани Давидова*

Покрай тържествена покана за тържествено приключване на едногодишен проект на едногодишна неправителствена организация, свързан с "реализиране на прозрачност на действията на администрацията", се заинтригувах как точно се "реализира прозрачност" и потърсих нещо повече за въпросната организация в интернет. Оказа се, че това е единственият й проект (330 хил. лева за 1 година), финансиран по оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) на министерството на администрацията. Така попаднах на списъците със спечелилите проекти по подприоритетите "Прозрачна и почтена държавна aдминистрация" (с бенефициенти административни структури) и "Гражданското общество - повече идеи за прозрачност и достъпност на държавната администрация" (с бенефициенти неправителствени организации). Програмата се съфинансира oт Европейския социален фонд и от републиканския бюджет. За периода 2007 - 2013 г. предвидените за усвояване средствата са над 180 млн. евро.

Всеки може да прочете в интернет страницата на ОПАК резюметата на спечелилите проекти. С уговорката, че не поставям всички под общ знаменател, нито поставям под съмнение полезността на някои от тях, препоръчвам следното:

1. Прегледайте бенефициентите. Ще се изненадате колко много са съвпаденията от гледна точка на местата на изпълнение на проектите. В някои градове администрацията

неуморно се "самоанализира, оценява и обучава"

за да стане "прозрачна и почтена и компетентна", и в същото време местно НПО "реализира мерки за постигане на добро управление" на същата администрация. Има общини, покрити от по 3-4 проекта. За да се одобри изсипването на толкова пари в тях, очевидно там непочтеността и некомпетентността са били крещящи. Долни Чифлик, Аксаково и Дългопол например са нещо като Содома и Гомора на корупцията и административната неграмотност, защото към всяка от тях са насочени поне по три проекта, минимум по за половин милион лева.

2. Прегледайте резюметата и сумите. Някои заглавия директно препращат към лозунги от 60-те: "Администрацията близо до нас, партньор на всеки", "По-активно гражданско общество - повече доверие в местната власт", "Агенция по заетостта - отворена врата към обществото". Не се нуждае от коментар целта "Засилване на прозрачността и отчетността на местната администрация... чрез повишаване на прозрачността на администрацията за прилагане на принципите на добро управление ...". Или милозливото "Да се подобри самочувствието на предимно критикуваните общински административни служители и техния обществен имидж".

Почти всички проекти започват с "Проучване, анализ и оценка на сегашното състояние на администрацията" или "Изследване на нивото на информираност на гражданското общество за дейността на администрацията". Вероятно по суша и море няма по-изследвани администрация и гражданско общество от българските - като ту администрацията изследва гражданското общество, ту то изследва нея. Сред отделните дейности

впечатлява "мобилизиране на екип"

Една фондация е "реализирала конференция", също така е "реализирала радиопредаване", но това не е всичко! Изработила, отпечатала и разпространила е информационен бюлетин "Диалог". За тези тежки усилия е получила близо 180 хил. лв. В интернет може да намерите и прочетете сами въпросния бюлетин.

В интерес на истината този проект е сред най-евтините, повечето обаче не се шегуват. Общини с население съответно 7552 и 9476 жители са спечелили по половин милион лева всяка, за да се сдобият с "Прозрачна и достъпна община". Пари са дадени също, за да може "общината да популяризира административните услуги, които извършва". Да се дават с милиони допълнителни външни пари, за да изпълняват администрациите законовите си задължения, е невероятна идея. И въпреки "изследването на добрите практики" "реализирането на прозрачност" и прочее идиотщини, продължават на пръсти да се броят общините, които най-елементарно са изпълнили задълженията си по Закона за достъп до обществена информация. Ама няма страшно де, ще има още проекти.

3. Прегледайте и интернет страниците на бенефициентите (които имат такива, разбира се). Организациите с дългогодишна дейност и доказана репутация са малко, уви. Голяма част от НПО-тата са създадени съвсем скоро и имат по един проект - финансирания по ОПАК. От регистъра на Министерство на правосъдието се вижда, че в управителните органи на някои от местните организации са

кметове, общински съветници, общински служители

Тоест тези, които ръководят администрацията в един град, получават пари като НПО, за да обучават администрацията (значи сами себе си) да бъде "почтена, прозрачна и компетентна". Денем кмет, нощем граждански активист, нещо такова си го представям.

Питам се кои са хората, оценявали въпросните проекти, както и изпълнението им. Преди месец, когато беше направен годишен отчет за напредъка по програмата през 2008 г., началникът на отдел "България, Унгария и Холандия" в главната дирекция на ЕК г-н Филип Буш заяви: "Надяваме се, че изпълнението на ОПАК ще продължи със същия ентусиазъм, както досега." За ентусиазма г-н Буш може да е спокоен. Особено ако не прави разлика между подобряване на административния капацитет и усвояване на европарите.

*Авторът е юрист

http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/08/03/765472_panair_na_proektniia_kich/