През последните няколко години българските общини осъзнават необходимостта от междуобщинско сътрудничество за осъществяване на съвместни проекти, съвместно предоставяне на услуги, осигуряване на достъп до кредити или емитиране на облигации. Процесът на регионално развитие изисква сътрудничество между общините, най-вече при идентифициране и реализация на проекти с надобщинско

значение и/или при реализация на държавната политика в районите за целенасочено въздействие.

Не по-малко важна е подкрепата от ЕС чрез структурните фондове. В много случаи сътрудничеството между общините по определен проект е задължителен крите-

рий или най-малкото се насърчава от съответната програма (грантова схема).

Подобна цел е формулирана и в Оперативната програма «Регионално развитие».

Необходимостта от междуобщинско сътрудничество произтича от съображенията за решаване на проблеми от общ интерес (с регионално въздействие) чрез обединяване на ресурсите, за да се избегне дублиране на действията и разходите и да се осигури по-висока ефективност

Тъй като в голяма част от общинските и регионалните планове не се съдържат подобни проекти или те не са разработени като „съвместни“, общините Стралджа и Болярово чрез форум процес разработиха свой Интегриран план за действие.

Планът съдържа аналитична част, представяща реалната ситуация и възможностите на общините като обща територия и ресурси; Общ SWOT анализ и стратегическа част, включваща целите за развитие, а именно:

• Цел 1. Създаване на благоприятни условия за привличане на инвестиции чрез подобряване на състоянието на техническата  инфраструктура и околната среда.

• Цел   2. Задоволяване на потребностите на населението от  образование, здравни и социални услуги, културна дейност и спорт.

• Цел  3. Развитие на туризъм на базата на съхранените природни и културни ресурси.

·         Готовност на двете общини да кандидатства по ОП „Регионално развитие”;

• Способност/капацитет на участващите общини да оценяват потребностите си и да идентифицират приоритети;

• Желание за и ангажираност на общините при сътрудничеството;

• Установени добри механизми за комуникация и ефективни структури на управление;