Съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) областите и общините са административно-териториални единици. Към 31.12.2001 г. на територията на страната съществуват 263 общини и 28 области, като Столичната община е административно-териториална единица, която има и статут на област. В нея се съчетава самоуправлението на нейното население с провеждането на държавната политика за развитието на столицата.

По отношение на площта си общините в България варират от 44.4 кв.км. (община Челопеч) до 1366.6 кв.км. (община Сливен). Останалите малки по територия общини са Кричим, Перущица, Белослав и Стамболийски. След община Сливен с най-обширна територия са общините Столична, Добрич-селска, Тунджа, Самоков и Карлово.

Към 31.12.2001 г. в страната има 5336 населени места (24 града и 5096 села), които са разпределени неравномерно по общини. Като правило най-малките по територия общини се състоят само от едно населено място. Това са общините Челопеч, Кричим, Перущица, Долна баня и др. С най-много населени места са общините от област Габрово - Габрово (134), Елена (124) и Трявна (108). Община Кърджали е трета по ред в този списък със 118 населени места.

Центровете на повечето общини са градове. На територията на Столична община и община Карлово се намират по 4 града. За Столична община това са градовете София (център на общината), Банкя, Нови Искър и Бухово, а за община Карлово - Карлово, Калофер, Клисура и Сопот. На трето място по брой на градовете е община Велико Търново с 3 града. Следват 19 общини, които имат по 2 града на територията си. От друга страна съществуват и 50 общини, на чиято територия няма нито един град. Техните центрове са села.

Според ЗАТУРБ на територията на общините могат да се обособяват съставни административно-териториални единици - кметства и райони. Кметства се създават ако в населените места, образуващи кметството има население над 500 души общо. Към 31.12.2001 г. в страната има 2442 кметства. На първо място по брой на кметствата е община Добрич-селска с 64 кметства на територията си, следвана от общините Търговище (51), Стара Загора (50) и Петрич (48). На територията на 20 общини няма създадено нито едно кметство. 10 от тези общини се състоят само от едно населено място.

Със Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове са създадени 24 района в Столична община, 6 района в гр. Пловдив и 5 района в гр. Варна.

Делът на общинските съветници с висше образование за страната е 85% от всички общински съветници. Общинските съвети на 42 общини са съставени само от висшисти, а в 144 общини (55% от всички общини) делът на съветниците с висше образование е над 85%. В 14 общини делът на общинските съветници с висше образование е под 50%, като този дял е най-малък в общините Неделино (30.8%), Николаево, Цар Калоян, Ветрино и Никола Козлево (38.5%).

За страната жените съставляват 20.9% от общинските съветници. Само в 5 общини жените в общинския съвет са повече от мъжете. Това са общините Рила с 60% жени, Алфатар и Копривщица с 54,5% и Брезово и Перущица с 53.8%. В 11 общини в общинския съвет няма представители от женски пол.

Населението на България към 31.12.2001 година е 7891095 души. Най-много жители има Столична община - 1178579, което представлява 14.9% от населението на страната. Това се дължи на факта, че в рамките на тази община е град София - столицата на България. Следващите по този показател са общините Пловдив, Варна и Бургас, чиито центрове, градовете Пловдив, Варна и Бургас по брой на населението са след град София. С население над 100000 души са 11 общини.

Най-малките общини (с население под 2000 души) са Трекляно (1091 души), Чавдар (1403 души), Челопеч (1719 души) и Антон (1799 души). И четирите общини се намират в Югозападния район. С население под 10 000 души са общо 99 общини, което е 37.6% от общините в България.

Делът на жените от населението на страната е 51.3%. 75 общини (28.5% от всички общини) са с дял на жените над този за страната. С най-висока стойност на този показател е община Бойница (54%), а с най-ниска община Кайнарджа - 47.4%.

Населението е разпределено неравномерно по територията на страната. Факторите, влияещи върху това са териториалните промени, естественото и механичното движение на населението. Средната гъстота за страната е 71.1 души на кв.км. В 5 общини обаче гъстотата на населението надхвърля 500 души на кв.км. Това са общините Пловдив (3335,2 души на кв.км.), Варна (1351,7 души на кв.км), Добрич (910,4 души на кв.км.), Ямбол (907,9 души на кв.км.) и Столична (873,7 души на кв.км.). 51 общини, което е 19.4% от общините в България са с гъстота на населението над средната за страната.

Община Трекляно е с най-ниска гъстота на населението - 4,2 души на кв.км. Общо 8 общини са с гъстота на населението под 10 души на кв.км. Освен Трекляно това са общините Малко Търново, Болярово, Маджарово, Чупрене, Трън, Невестино и Ивайловград.

В градовете живее 69.4% от населението на страната. С дял на градското население над този за страната са 59 общини, като 7 от тях са с изцяло градско население. Това са обяснява от факта, че тези общини се състоят само от 1 град.

Очаквана продължителност на живота по области

Очакваната продължителност на живота за страната е 71.1 години. Общо 9 общини имат стойности по този показател, равни на тази за страната. При останалите се наблюдава голяма вариация. С най-ниска очаквана продължителност на живота е община Крушари (67,9 години). След нея се нареждат общините Твърдица и Самуил с 68,3 години. Община Борино е с най-висока очаквана продължителност на живота - 75 години.
Негативните тенденции на развитие на населението през последните години се запазват и продължават да се задълбочават. В сравнение с 1992 г. населението на България е намаляло с около 500 хил. души, или с 6.9%. Това намаление се дължи, както на естественото движение на населението, така и на външната миграция. Най-голямо е намалението в общините Маджарово и Крумовград - съответно с -48,2% и -36.7%. С положителен прираст са 10 общини, като най-голямо е увеличението на населението в община Божурище (6,7%) и община Аксаково (6.3%).
Продължаващите негативни тенденции в развитието на демографските процеси довеждат и до големи промени във възрастовата структура на населението. Задълбочава се процесът на неговото застаряване. Върху коефициента на възрастовата зависимост влияе все повече увеличаващият се дял на възрастното население на 65 и повече години. За страната стойността на този показател е 46.8%. Общо 60 общини са с коефициент на възрастова зависимост под този за страната. Най-висок е този показател в община Бойница - 134%. Най-ниските стойности са в община Благоевград - 34,8%. Намаляването на населението на възраст от 15 до 65 години е резултат както на неговото естествено движение, така и на емиграцията от страната. Възпроизводството на населението в този възрастов интервал се ограничава и от намаляването на населението до 15 години.
През последните години се наблюдава увеличаване на смъртността, намаляване на раждаемостта и общия прираст на населението. Тези неблагоприятни тенденции в равнищата на раждаемостта и смъртността довеждат до рязко спадане на естествения прираст на населението. За 2001 г. той възлиза на минус 5.6 на хиляда души от населението. В община Невестино е регистрирана най-ниската стойност на естествения прираст - минус 38,5 на хиляда души от населението. Следват община Макреш и община Бойница, съответно с минус 36,7 и минус 35,7 на хиляда души от населението. Само в 13 общини естественият прираст е положителен. Той е най-висок в общините Гърмен и Доспат, съответно с 2,6 и 2,5 на хиляда души от населението.

Демографски процеси за периода 1992-2001 година

Социални характеристики

Оценка на образоваността на населението може да се направи чрез показателя – дял на населението с образование над средното. По данни от Преброяване 2001 към 1.03.2001 г. делът на завършилите висше образование от общия брой население на 7 и повече години за страната е 14.1%. Този дял варира силно по общини. Най-висок е делът на висшистите в Столична община - 29%. Веднага след нея се нареждат общините Варна и Пловдив съответно с 22,6% и 21,6%. Общо 16 общини са с дял на завършилите висше образование по-висок от този за страната. Общините с най-ниски стойности на този показател са Венец (1,3%), Руен (1,7%), Хитрино и Самуил с по 1,8%.

През учебната 2001/2002 година броят на учебните заведения без университетите и колежите в страната е общо 3454. Най-много учебни заведения от този тип има в община Столична - 286, следват общините Пловдив и Варна със съответно 81 и 76 училища. В десет от общините има само по едно училище.

През 2001 г. нетният коефициент на записване на учениците на възраст 7-14 години е 99% за страната. 86 общини (32,7%) от всички общини са с по-високи стойности на този показател от средната за страната. С най-нисък коефициент на записване са общините Сливница, Ихтиман, Твърдица и Етрополе, като три от тях се намират в област София.

Структурата на смъртността по причини през 2001 г. се запазва непроменена в сравнение с предишните години. Основна причина за умиране остават болестите на кръвообращението с относителен дял 66.6%. Следват умиранията от новообразувания.

През 2001 година лекарите са 27186. Най-висока е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари (6.5 на 10000 души). На един лекар се падат по 295 души.

Нетни коефициенти на записване в образователната система по възрастови групи

През 2000 година в страната има 6942 библиотеки, които са били посетени от 1720037 читатели. В община Гоце Делчев на една библиотека се падат най-много читатели - 757. Следват общините Пловдив, Столична, Варна и Свищов, съответно с 690, 677, 660 и 622 читатели на една библиотека. С най-ниска посещаемост са библиотеките в общините Трън, Кайнарджа, Ковачевци и Опан с 14, 25, 28 и 29 читатели на една библиотека.

Средната жилищна площ на едно домакинство за страната е 51,5 кв.м. С най-малка жилищна площ на едно домакинство са общините Кричим (38,9 кв.м.), Лозница (39,2 кв.м.) и Рудозем (41 кв.м.). Общо 64 общини (24,3% от всички общини) имат по-малка жилищна площ на домакинство от средната за страната. Общините с най-голяма жилищна площ на домакниство са Трекляно (135,1 кв.м.), Ковачевци (125,3 кв.м.), Трън (121,7 кв.м.) и Горна Малина (102,6 кв.м.).

Икономика – не е точно. Предимно се говори за заетост

Делът на обработваемата земя от територията на общините варира в зависимост от географското им положение и релефа. С най-малък дял обработваема земя са общините Рудозем, Рила, Батак, Велинград, съответно с 7,3%, 7.7%, 7.8% и 8.5%. Най-голям дял обработваема земя имат общините Медковец (86,9%), Якимово (86,8%) и Вълчедръм (83,1%). През 2001 г. коефициентът на заетост за страната е 39.8%. Най-високо е равнището на заетостта в общините със силно развита индустрия – Раднево, Мирково, Девня, Бобов дол, Челопеч, Столична, Гълъбово и Козлодуй. При тях коефициентът на заетост има стойности над 50%. Най-ниска е заетостта в общините Никола Козлево, Ружинци, Брусарци и Чавдар, съответно с коефициенти на заетост 4,2%, 4,4%, 4,6% и 4,8%.

Структурата на заетостта по сектори силно варира между общините. Делът на заетите във фирмите от селското стопанство варира от 0% (общините Ковачевци, Перущица, Рила и Копривщица) до 68,2% за община Добрич-селска. Общо 9 общини са с дял на заетите в селското стопанство над 50%, като в общините Грамада и Опан той е съответно 67,1% и 64,7%.

Структура на заетостта по сектори

Заетите в областта на индустрията са с най-голям дял за общините Мирково, Раднево, Хаджидимово, Бобов дол и Козлодуй, съответно с 93,7%, 87,4%, 86,1%, 85,5% и 84,6%. С най-малък дял на заетите в индустрията са общините Опан, Чавдар и Хайредин. При тях този показател има стойности по-малки от 2%.

Общините, които имат малък дял на заетите в селското стопанство и голям дял на заетите в индустрията са на последните места по дял на заетите в услугите. Такива са общините Мирково, Лъки, Раднево, Бобов дол и др. За последните 10 места изключение от това правило прави само община Добрич-селска. Най-голям дял заети в услугите имат общините Чавдар, Бойница и Приморско, съответно с 94,8%, 91,3% и 88.1%.

Регистрираната безработица в страната за 2001 година е 16.3%. При общините се наблюдават силни различия и по този показател. С най-ниска безработица е Столична община (4,5%), следвана от общините Сандански (7,7%), Бургас (7,8%) и Севлиево (8,0%). Общо 48 общини са с равнища на безработица по-ниски от това на страната. Най-силно засегнати от безработицата са общините Никола Козлево (54,7%), Самуил (48,5%) и Каолиново (48,3%).

С най-голям дял на собствените приходи в общинския бюджет са общините Приморско (51,2%), Несебър (47,5%), Копривщица (43,2%), Габрово (39%), Балчик (38,4%) и Созопол (37,7%). В дъното на таблицата са общините Бойница и Неделино с дял на собствените приходи 2,3% и 2,9%. 99 общини (37.6% от общините в страната) са с дял на собствените приходи в общинския бюджет по-малък от 10 %.

Околна среда

Екологичната обстановка в страната отразява както общото икономическо състояние, така и технологичната структура на производството. Емисиите в атмосферата са пряк резултат от икономическата активност. Размерът им зависи както от количеството на потребените енергия и суровини, така и от равнището на технологиите.

Емисиите на серни оксиди през 2001 година са общо 888 811 тона за страната. Те са концентрирани в промишлени зони, за които е характерно и едновременно замърсяване на въздуха с няколко вида вредни вещества. От общото количество серни оксиди за страната 33,7% се падат на община Гълъбово, 31,4% на община Раднево и 10,8% на община Бобов дол. От емисиите на азотни оксиди 22,9% се падат на община Девня и 15,4% на община Белослав. От емисиите на въглероден оксид Столична община държи рекорд с 67,2% дял от общото количество за страната. Емисиите на въглероден диоксид са най-големи при общините Гълъбово, Раднево и Столична, съответно с 20,2%, 14,5% и 10,8% от общото за страната.

В 146 общини (55,5% от общините в страната) 100% от населението е водоснабдено. Има, обаче и общини с много малък дял на водоснабденото население. Такива са общините Ружинци, Медковец и Неделино, съответно с 53,9%, 54,5% и 59% дял на водоснабденото население от населението на общината.

През последните години образуваните в страната отпадъци намаляват. Основната причина са структурните промени в икономиката и закриването на някои производства. През 2001 г. битовите отпадъци са 3.6% от общия обем отпадъци, производствените неопасни отпадъци - 95.6%, а опасните - 3.6%. Основната част от образуваните отпадъци (99%) остава окончателно депонирана на собствени и общински депа. През 2001 г. най-големи количества производствени отпадъци са образувани и депонирани в областите с развита добивна промишленост - Стара Загора, София, Кюстендил и Перник.

Депонирани производствени неопасни отпадъци по области през 2001 година