Годишник на общините в България 2002

СТРУКТУРА НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ

Република България е единна държава с местно самоуправление. Този конституционен текст дава общата насока за съчетаване на местното самоуправление с централното държавно управление, развита в глава седма от Конституцията, озаглавена "Местно самоуправление и местна ад-министрация". Местното самоуправление е форма на децентрализация на държавната власт с цел повишаване ролята на самоуправляващите се общности при решаване на въпроси от местно значение. Държавната власт се разделя на законодателна, изпъл-нителна и съдебна.

• Законодателната власт се осъществява от Народното събрание.
• Държавен глава е президентът. Той олицетворява единството на нацията.
• Върховенството на Конституцията се осигурява от Конституционния съд.
• Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, районни и военни съдилища. Проку-ратурата следи за спазване на законността.
• Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
• Местната (териториалната) администрация е част от администрацията на изпълнителната власт и включва общинските и областните администрации. Кметът на общината като орган на изпълнителната власт в общината съчетава качествата на изпълнителен орган на общинския съвет и териториален орган на изпълнителната власт. Областният управител осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.

Органи и администрация на изпълнителната власт