ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

ЧРЕЗ ФОРМИТЕ НА ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Йордан Сираков,

Инициатива Местно самоуправление

Според чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България, Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Тази разпоредба изразява принципа на народния суверенитет, според който източник и субект на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяването на държавната власт. Всички други правни субекти, които упражняват държавната власт пряко или косвено, получават своите правомощия от народа (чрез избори народът упълномощава свои политически представители, които осъществяват властта от негово име и в негов интерес).

Народният суверенитет е свойство, присъщо само на народа, и изразява идеята за народовластието, което се осъществява чрез формите на пряката демокрация (референдум, общо събрание на населението и публична подписка). При пряката демокрация народът непосредствено решава въпроси от общодържавно или местно значение. Вотът на народа има юридически императивен характер и поражда непосредствено правни последици. Решенията, приети чрез формите на пряката демокрация, не се нуждаят от последващо утвърждаване от държавен орган, за да станат задължителни. При пряката демокрация политически дееспособните граждани със своя вот приемат властнически актове.

У нас са правно регламентирани в Закона за допитване до народа (ЗДН) следните форми на пряка демокрация: национален и местен референдум, общо събрание на населението и подписка. Тук ще разгледаме по-подробно формите, свързани с гражданското участие при осъществяването на местното самоуправление.

Местен референдум:

Чрез местния референдум гражданите пряко, суверенно и окончателно решават с гласуване въпроси от компетентността на общинските съвети. Референдумът е форма на действително пряко народовластие, при което населението чрез своя вот приема властнически актове, които имат директен правен ефект. Според чл.20 ал. 1 от ЗДН местен референдум се произвежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местното самоуправление и за които това изрично е предвидено в закона. Местният референдум се провежда в отделна община, район, кметство или населено място.

Според чл. 22 ал. 1 право на инициатива за произвеждане на местен референдум в общината имат:

• не по-малко от 1/4 от гласоподавателите;

• не по-малко от 1/4 от общинските съветници;

• кметът на общината;

• областен управител.

Искането за произвеждане на местен референдум се представя в писмен вид на председателя на общинския съвет, който уведомява общинските съветници и насрочва заседание на общинския съвет за разглеждане на предложението не по-късно от един месец след постъпването му. Предложението се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници. Когато искането за произвеждане на местен референдум е направено от повече от половината гласоподаватели в общината, общинският съвет не може да откаже произвеждането му. С решението на общинския съвет за провеждането на референдум се определят:

• датата за гласуване, която не може да бъде по-рано от един и по-късно от два месеца от приемането на решението;

• точната формулировка на въпроса, на който гласоподавателите да отговорят с да или с не ;

• редът и начинът за произвеждане на разяснителната кампания;

• средства за финансиране за провеждането на референдума.

На одобрение чрез местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет, които се отнасят до:

• сключване на заеми с банки и други финансови институции;

• продажба, даване на концесия, под наем или аренда на общинско имущество със значителна стойност или с особена важност за общината;

• изграждане на здания, обекти на инфраструктурата и други съоръжения за нуждите на общината, които не могат да се осигурят чрез редовните приходи на общината.

Въпроси, за които Конституцията предвижда първично уреждане със закон или отделни закони предвиждат специален ред за тяхното правно регулиране, са изрично изключени от кръга на въпросите, подлежащи на решаване чрез местен референдум. ЗДН предвижда следните ограничения:

• въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси;

• местни въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.

Организационно-техническата подготовка на референдума се извършва от кмета на общината, района или кметството.

Гласуването в местен референдум се извършва по избирателните списъци от последните избори, съответно актуализирани, а организацията, произвеждането и отчитането на резултатите - от избирателните комисии по Закона за местните избори. Бюлетините за гласуване за местен референдум са бели и всяка една съдържа наименованието на общината и въпроса, на който гласоподавателите следва да отговорят с да или не . Въпросите трябва да бъдат формулирани ясно, точно, конкретно, неподвеждащо и недвусмислено. Практиката показва, че начинът на формулиране на въпроса предопределя в значителна степен резултатите от референдума. Най-големият недостатък на референдума е, че не дава възможност за нюанси в отговорите, освен да или не , както и че не позволява да се правят предложения или допълнения към представения проект или да се изразява одобрение или неодобрение към отделни негови части .

Местният референдум е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от общия брой на гласоподавателите. Това е законова гаранция, че въпросът, поставен за решаване, е от голяма обществена важност. Предложението се счита за прието, ако за него са подадени повече от половината от действителните гласове с да . Това гарантира, че решението, което е прието, е в интерес на по-голямата част от населението в общината, района или кметството. Правопораждащ ефект има самият положителен вот на гласоподавателите от деня на гласуването. От този момент проектът става окончателен. Решението, прието чрез местен референдум, се обявява в двуседмичен срок от Общинския съвет, който приема мерки за неговото изпълнение. Изпълнението на решението, прието с местен референдум се организира от кмета на общината, района или кметството. Законността на резултатите от местния референдум може да бъде оспорена в седемдневен срок от обявяването им пред Окръжния съд от имащите право на инициатива за неговото провеждане.

Общо събрание на населението:

Общото събрание на населението се използва за пряко участие на гражданите при решаването на местни въпроси в общини, райони и кметства, населени места и квартали на населени места. Общото събрание се състои от всички гласоподаватели в общината, района, кметството и т. н., в който се провежда. Чрез него се решават конкретни въпроси, които засягат жизнените интереси на гражданите от определено населено място или част от него. При тази форма на пряката демокрация политически дееспособните граждани непосредствено чрез своя вот решават суверенно и окончателно в императивна форма въпроси, отнасящи се до изграждането, реконструкцията и модернизацията на благоустройствени, културни и други обекти от местно значение.

Общото събрание на населението обсъжда и решава въпроси, които се отнасят до:

• благоустрояване на населеното място;

• хигиенизиране на населеното място;

• определяне на правила за ползване на общински имоти за общо ползване мери и пасища, водоизточници;

• определяне на реда за прибиране на полските култури пшеница, царевица, лозя и други;

• организиране опазването на полските имоти и общинските гори;

• провеждане мероприятия за защита на овощните дървета от болести и неприятели;

• определяне на изискванията за отглеждане на домашни животни в дворовете и жилищата;

• определяне на мероприятия за обществения ред в населеното място.

Общите събрания на населението се провеждат за приемане на решения по мероприятия, по които гражданите могат да участват чрез труд или парично, или чрез двете форми заедно. Общото събрание с решенията си може да задължи всеки работоспособен гражданин на възраст от 18 до 60 години да се включи в съответните мероприятия.

Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината по негова инициатива или по решение на общинския съвет, или по искане на 1/4 от избирателите. Съобщението за свикването на общото събрание съдържа деня и часа на събранието, мястото, където то ще се състои, и въпросите, които се предлагат за обсъждане.

Общото събрание на населението се смята за редовно проведено, ако на него присъстват повече от половината от имащите право на глас в общината, района, кметството, населеното място или квартала. Гласуването в общото събрание е явно. За отчитане на резултатите се определят преброители. Решенията се приемат с обикновено мнозинство. Решението на общото събрание се обявява от кмета на общината, района, кметството. На основата на решението, кметът издава заповед, в която конкретизира мероприятията за неговото изпълнение, или внася предложение в общинския съвет за приемане на съответно решение или наредба.

Общото събрание на населението има редица предимства пред другите форми на пряка демокрация, които са свързани с решаването на конкретни въпроси с комунално-битов характер. По този начин гражданите на съответните райони непосредствено участват при вземането на социалноикономически решения и така стимулират органите на местното самоуправление да закрепят резултатите от тях в правен акт. Това увеличава значимостта на всеки един глас в благоустрояването на населеното място, като се стимулира гражданската активност и отговорност. Общото събрание на населението е силно оръжие срещу пасивността и незаинтересоваността на населението и има голямо значение за създаването на благоприятна, здравословна и естетична жизнена среда. Тази форма би могла да придобие особено значение, ако гражданите познават по-добре предоставените им от закона правни възможности за влияние върху обществено-политическия живот на конкретното населено място. Въпросите, които могат да се решават посредством тази форма на пряка демокрация, са с комунално-битов характер и начинът на тяхното решаване от органите на местната власт се отличава с ниска степен на обществена популярност. Именно затова жителите на населеното място трябва сами да ангажират своите усилия в поддържането и подобряването на населеното място или квартала, в който живеят.

Подписка:

Според чл. 50 ЗДН чрез подписката гражданите на община, район, кметство, населено място квартал правят предложения до общинския съвет за решаване на важни въпроси на общината. Право на инициатива за организиране на подписка имат най-малко100 гласоподаватели, а в кметство с население до 200 души - 40 души. На това събрание на гласоподавателите се избира инициативен комитет от 3 до 5 души, който се регистрира при кмета.

Подписката съдържа:

• наименованието на общината, района, кметството;

• ясно формулирано искане към общинския съвет, което е обект на подписката;

• трите имена на гражданина;

• серия и номер на паспорта, място и дата на издаването му, ЕГН;

• саморъчен подпис;

• имената и подписите на членовете на инициативния комитет.

Подписите се събират в срок до един месец от датата на регистрирането на инициативния комитет. Подписката се счита за редовна, ако е подписана най-малко от една четвърт от гласоподавателите в общината, района, кметството, квартала. Подписката се представя на председателя на общинския съвет, който е длъжен да уведоми общинските съветници за внесената подписка и в едномесечен срок да свика заседание на съвета за неговото разглеждане. Общинският съвет обсъжда постъпилите предложения и взема решения по тях по Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Подписката е една перспективна форма на пряката демокрация, която е от съществено значение за стимулиране на инициативността на гражданите и за разширяването на обществения контрол върху органите на местното самоуправление. Чрез подписката гражданите могат да насочат вниманието на общинския съвет към своите проблеми и по този начин да провокират тяхното решаване. Така гражданите излизат от анонимността и заявяват своята отговорна гражданска позиция, а същевременно помагат на общинските съветници да изпълняват съвестно своите задължения.