Светослав Иванов,
експерт, ФРМС

В брой Nо 6 на Държавен вестник от 16 януари 1998 г. бе обнародвано изменение на Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ).
Със създаването на нов член - чл. 120 а - законодателят направи опит да прецизира несъвършената и неприложима разпоредба на чл.120 ППЗТСУ относно временните постройки, изградени върху общински терени.
С приемането на новия чл. 120 а ППЗТСУ бе създаден принципно нов режим и правен статут на съоръженията, използвани за осъществяването на търговска и стопанска дейност от юридически и физически лица. Същите, съгласно направената промяна, нямат качествата на "временни постройки" по смисъла на чл. 120 ППЗТСУ. Текстът на чл. 120 а ППЗТСУ не дава легално определение на обектите, включени в правното приложно поле на текста, а ги характеризира по родов признак: "които са преместваеми".
Законодателят е направил опит чрез видово изброяване - "съоръжения за търговия като маси, павилиони, кабини и други " - да изчерпи многообразието от съоръжения, покрили свободното пространство за частна предприемчивост и пазарно стопанство през последните години.
Новият законов текст не е включил в приложното си поле "съоръженията", използвани и създадени за извършване на услуги, офиси, както и не е уредил статута на съществуващите такива.
Текстът на съществуващия чл. 120 ППЗТСУ се отнася пряко към "временни постройки", изградени за нужди, свързани с механизацията на строителството. Според законовите изисквания, тяхното изграждане подлежи на разрешителен режим от съответните служби. Съоръженията по смисъла на чл. 120 а ППЗТСУ се изграждат, без за това да е необходимо строително разрешение. Тяхното приложно поле е относително определено и ограничено - това са всички преместваеми съоръжения, използвани за търговски цели.
Остава неизяснен въпросът в кой от двата текста биха попаднали изградените "временни" заведения за обществено хранене, кафенета, квартални клубове?
В кой от двата текста следва да се причислят "временно изградените" офиси на фирми и складови помещения?
Какъв ще бъде правният статут на "временно изградените" помещения в паркинги на открито, помещения за охрана, "временно изградените" сервизни помещения?
Какво ще стане с изградените "временни постройки", които са получили строително разрешение и функционират по до сега съществуващия ред?
Законодателят не е дал изчерпателни отговори на тези въпроси.
На общинските съвети са делегирани правата сами да определят нормите и начина на стопанисването им, установен в наредба.
Общинската администрация, в лицето на главния архитект, следва да определи схемата за поставянето на такива съоръжения върху общински терени.
Така определените терени следва да се отдадат под наем на желаещите да поставят преместваемите съоръжения при условията на търг. Това са изричните изисквания на Закона за общинската собственост (ЗОС). Вероятно, след проведен търг за отдаване под наем на общински терен, следва кметът на общината или лицето, определено в приетата от общинския съвет наредба, да издаде "разрешение за поставяне".
Липсва легално определение на термина "разрешение за поставяне", на неговото съдържание и вид, но, вероятно, следва да се разбира специално изготвен по утвърден от общинския свет образец формуляр.
С оглед на това, че законът изисква провеждането на търг, за резултатите от търга следва да бъде изготвен протокол и спечелилите кандидати да бъдат утвърдени със заповед на кмета.
Хипотезата, че ППЗТСУ създава друг ред за издаване на такива "разрешения за поставяне", е недопустима.
В наредбата по чл. 120 а ППЗТСУ общинският съвет следва да утвърди тръжното или конкурсното начало при отдаване на общински терени за поставяне на "съоръжения за търговия".
Съгласно разпоредбите на ЗОС отдаването под наем на общински имоти се извършва при условия на търг за срок не по-дълъг от три години. От тук следва, че и "разрешенията за поставяне" трябва да бъдат издавани в рамките на този тригодишен срок, както и че схемата за определените от главния архитект за целта места следва да бъдат изготвени съобразно тези срокове.
Съоръженията за извършване на търговска дейност в безкрайното си многообразие са неотменен факт, съпътстващ пътя ни към изграждане на пазарно стопанство. Същите са източник за доходи за огромна част от населението и стопанската дейност на фирми и организации. Законодателят е длъжен да внесе яснота в новоприетите законови текстове и да ги направи адекватни на обективните условия и мобилни при прилагането им.
Безспорен факт е, че законодателят е направил успешен опит да прецизира нормативната уредба по въпроса. В практическото прилагане на новоприетия текст на чл. 20 а ППЗТСУ общинските администрации вероятно следва да тълкуват "разширително" изричния текст и към категориите на "съоръженията за търговия, като " следва да се причислят и приравнят към новоприетия правен режим всички "преместваеми" съоръжения, независимо от функционалното им предназначение и извършваната дейност.