ЖAЛКО Е, КОГАТО ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ ДЕЛЯТ МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ

Кметовете трябва да излязат от рутинния подход за решаване на проблемите, казва Гинка Капитанова пред в. ПАРИ
Иглика Горанова
Госпожо Капитанова, във всички обществени прояви на Фондацията за реформа в местното самоуправление участват високопоставени хора от изпълнителната и законодателната власт. С какво си обяснявате този интерес?

Всички дейности на нашата фондация са с практическа насоченост и отговарят на реалните нужди на общините. Още от самото начало, в инициативите на Фондацията участват представители на местните власти и те определят приоритетите на мероприятията ни. Пък и повечето от служителите във Фондацията идват от сферата на местното самоуправление и имат доста добра представа какво точно да включат в нашите дейности.

Какъв е броят на хората, които работят тук?

Общият брой е 10, но те никак не са много за дейностите, които извършваме.

Как тръгна самата фондация?

Идеята за Фондацията се появи през май 1995 година. Тя беше основана от група кметове. Като кмет на Златоград аз бях сред нейните основатели, а след изтичане на мандата ми, станах неин изпълнителен директор. По това време Националната асоциация още не беше създадена и нямаше кой официално да представлява интересите на местните власти. Съществуваше належаща нужда от промяна на Закона за местно самоуправление. Това бе причината над сто кметове, между които и аз, да се обединим и да подготвим собствено предложение за промяна на закона. Бяхме окуражени от ефекта, който имаше тази наша инициатива. Впоследствие, Фондацията разви и останалите си дейности.

В каква посока?

Освен месечния информационен бюлетин на ФРМС, ние подготвяме много информационни наръчници по конкретни теми, които винаги са съпътствани от семинари. Всички наши информационни материали са с практическа насоченост. Ние представяме европейския опит в местното самоуправление и същевременно даваме гласност и на малките успехи, които постигат местните власти, въпреки трудните условия, при които работят някои от тях. Имаме програма за техническо побратимяване, която стимулира обмена на информация между български и американски общини. На този етап участниците са три - Русе, Стара Загора и Хасково. В следващия етап на проекта ще бъдат включени още четири общини. Стремим се информацията, която обменят и резултатите, които постигат, да стигнат до други общини. Ние сме и първата организация, която започна да събира независима информация за общините, която ползваме не само ние, но я предоставяме на всички регионални асоциации и на Национално сдружение на общините. Мисля, че е много полезно, тя да бъде използвана, когато се пишат становища по определени законопроекти. Всички тези дейности са в изпълнение на целите ни да стимулираме силно местно самоуправление и гражданско участие в местното самоуправление, защото все още, гражданите имат консумативно отношение към местното самоуправление. Нашите усилия са насочени именно в тази посока - да падне взаимното недоверие между местните власти и гражданските сдружения, които помогнаха много през последните две години с привличане на хуманитарна помощ. Напоследък работим с младите хора и се стремим да лансираме Европейската харта за участието на младите хора в общините - един документ, който за съжаление още не е ратифициран от парламента. Най-общо Фондацията работи по пет големи проекта, финансирани от различни донори.

По какъв начин контактувате с държавните институции в сферата, в която работите?

Поддържаме много добри връзки. Особено добре си сътрудничим със законодателната власт. Имаме сериозни контакти с комисията по местно самоуправление и регионална политика, работим добре с нейния председател Цоньо Ботев, който участва във всички наши мероприятия и стимулира участието на своите колеги и депутати в тях. Наши представители винаги присъстват на заседанията на комисията и имат право да представят различни становища. По същата схема работим и с отдел Местна администрация в МС, който участва в някои от нашите проекти. Добри контакти поддържаме и с Министерството на регионалното развитие и регионалната политика. Напоследък доста добре работим и с Министерството на финансите по Закона за местните данъци и такси. Бих казала, че държавните институции осъзнаха целесъобразността и полезността на нашите дейности и са отворени за участие и сътрудничество.

Какво беше вашето участие в създаването на Националното сдружение на общините?

Фондацията изигра решаваща роля за учредяването на сдружението. В края на 1996 г. ние организирахме една международна конференция, финансирана от Съвета на Европа, на която експерти от Централна и Източна Европа представиха пред 200 български кметове ролята и значението на националните асоциации за защита интересите на местните власти. На тази конференция се взе решение за учредяване на Националното сдружение на общините.

Има ли конкуренция между двете организации?

Ние и досега се стремим да помагаме на сдружението. Двете организации имат различни приоритети. Националното сдружение като членска организация би трябвало да наблегне на своята функция в законодателния процес, а Фондацията да извършва услуги, които в другите страни са присъщи на една фондация. Но ситуацията е такава, че нашата Фондация възникна две години преди сдружението и ние имаме вече развит капацитет на услуги. Мисля, че можем добре да си взаимодействаме и да се допълваме.

Има ли двойнствен стандарт от страна на правителството към общините? И как гледате на позицията на БСП, че кабинетът пренебрегва червените кметове?

Нашата фондация работи с всички общини независимо от цвета им и мога да кажа, че между самите кметове няма напрежение. Жалко е, когато една политическа сила тръгне да дели местните власти. Който е бил кмет, знае, че независимо каква сила представлява, той се сблъсква с едни и същи реални проблеми. Точно това бе осъзнато от кметовете, които се организираха в регионални сдружения, а после и в национално сдружение. Аз не мисля, че представителите на изпълнителната власт имат разделно отношение към общините. Друг е въпросът, че малките общини са в по-тежко състояние, защото разчитат предимно на субсидии от държавния бюджет.

В този контекст как ще коментирате Закона за местните финанси?

Нормално е общините да имат по-голяма самостоятелност, защото все още няма съответствие на отговорностите на местните власти и правомощията, които имат както в законодателен, така и в общ план. Не е нормално общините да бъдат отговорни за здравеопазването и образованието, което поглъща половината бюджет и да нямат никакви управленски функции върху училищата и болниците.

Достатъчно грамотни ли са българските кметове по отношение на възможностите на местното самоуправление и по това какво те биха могли да направят?

Не мисля, че кметовете имат достатъчно информация как да излязат от рутинния подход за решаване на проблемите. Но обнадеждаващото е, че все повече от тях искат да получат информация. Ако един кмет е добър мениджър, погледне по-мащабно на нещата около него и има желание да разбере какво става извън неговата община, той има такава възможност. Не бих казала обаче, че всички са такива. Има и кметове, които не желаят да имат толкова правомощия, защото е по-лесно да кажеш, че нещата не зависят от тебе.

Напоследък се появиха фондации, които имат също координираща функция между гражданското общество и местните власти. Какви са взаимоотношенията ви с тях?

Донорската политика стимулира партньорството на местно ниво. Няма място за голяма конкуренция все още. Напротив. Между нас има много добро партньорство и се стремим да използваме максимално натрупаната информация. Още повече, че използваме едни и същи донори и работим в една и съща среда, така че такъв обмен на информация за мен е много полезен.

А кои са вашите донори?

Фондацията се подкрепя основно от Американската агенция за международно развитие още от самото начало. Ние и така възникнахме. Напоследък се стремим да разнообразим донорите, които ни подкрепят. Някои от нашите проекти са финансирани от Фондация за развитие на гражданското общество, от програма ФАР Брюксел, от Швейцарското посолство, от Холандското външно министерство и др. Бих казала, че не страдаме от липса на финансови средства. Мисля, че успяхме да изградим имиджа си на успешно действаща организация. За това говори фактът, че нашата фондация бе включена сред организациите, които участваха в семинара във Вашингтон по време на посещението на президента Стоянов там. Това бе добра оценка за нас и стимул да продължим да усъвършенстваме услугите, които предлагаме.

Какво мислите за предложението община Кърджали да бъде разделена?

Ние работим по проект, който цели изграждането на съвременна система на партниране между различните партии в общинския съвет в Кърджали и води до зачитане мнението на всички при вземане на решения. Като бивш кмет на Златоград, аз познавам развитието на община Кърджали. Тя участва в много от нашите проекти. Нямам впечатление за обществено напрежение там, по-скоро съществува напрежение между политическите сили. При вземането на такова решение трябва да се внимава много, защото в най-тежко положение са граничните общини, а Кърджали е точно такава община.