Иван Христов,
Община Долни Дъбник

В работата си на общински служител често съм се сблъсквал с проблемите на малцинствените групи, населяващи селата на Община Долни Дъбник. Най-глобалният, предстоящ за разрешаване проблем е тяхното интегриране, т.е. приобщаването им към обществените процеси, протичащи днес в нашето общество. Включването им към тях е свързано с редица затруднения, изискващи задълбочено вникване в бита и психиката им, в характерностите на тяхната житейска традиция.
На първо място сред тези характеристики е тяхната изолираност, съществуването им в определен житейски кръг, извън който индивидът се чувства различен от другите. Това води до обособяването на определен социум. За нашата общественост не е безизвестен начинът на живот на ромските фамилии. Често обособяването на подрастващия индивид се извършва изцяло във фамилния кръг без сериозен досег до обществото. Неучастието на тези подрастващи в редовен учебен процес създава възможност изцяло да бъдат възприети всички негативи на обкръжаващата ги среда като джебчийство, скитничество, просия, проституция и др. Тези противообществени прояви трудно могат да бъдат преодолени без единодействие на всички държавни институции и на цялата общественост. Участието на малцинствата в обществения живот естествено поражда въпроса за готовността на обществеността да ги приеме. Метаморфозите на обществото в България все още не са довели до цялостна промяна на общественото съзнание, а то е един от основните фактори за цялостното протичане на тази интеграция.
На второ място стои липсата на траен трудов поминък, отговарящ на съвременните изисквания и приложим в съвременността. В нашия земеделски район единствената алтернатива е земеделието. Старите занаяти, с които ромите изкарваха прехраната си, като ковачеството, кошничарството, калайджийството и др., стават все по-трудно приложими, а земеделието не е техен поминък. Интеграцията на малцинствата в нашето общество изисква най-вече приобщаване към българските традиции в обществената сфера.
Истина е и фактът, че по-голямата част от ромите нямат желание да се включват в тази интеграция, която изисква известни усилия и е свързана с определени изисквания към тях. Високата степен на неграмотност в изключителна степен затруднява приобщаването им към всякакъв вид трудова дейност. Това неминуемо води до високата степен на престъпност, характерна за тези среди. Така попадаме в един затворен кръг, от който трудно може да се излезе, ако не се обърне внимание на подрастващите индивиди от малцинствените групи население. Привличането им към задължително обучение в училищата е проблем, с който години наред се сблъскват местните власти. Приемствеността в джебчийството е друг проблем, който до сега не намери разрешение. Високата раждаемост в джебчийските ромски родове е потенциал за все по-голямо нарастване на уличното джебчийство. Подрастващите - деца и юноши- от малцинствените групи трябва своевременно да бъдат обхванати и да се направи всичко необходимо и възможно да бъдат възпитани съгласно изискванията на съвременното общество. Това е изключително трудно, като се имат предвид законите, които властват в ромската общност и на които те се подчиняват. Ромският съд "Мешаре"е доста далеч от правните закони на нашата страна. Законите ни също значително отделят ромите в самостоятелна общност.
Интеграцията на малцинствата в обществото ще бъде дълъг и сложен процес. Той зависи не само от правните разпоредби. Това е процес, зависещ от цялото общество и изискващ участието на всички държавни институции.