На Петата сесия на Конгреса на местните и регионални власти в Евро-па, 26 - 28 май 1998 г., Страс-бург, бя-ха представени доклади за състоя-нието на местната демокра-ция и мест----ното са-моуправление в България, Хърватско, Лат-вия, Украй-на и Велико-британия. Предлагаме ви резюме на доклада и пре-по-ръките, прие-ти от Конгреса, за раз-витието на местна-та демокра-ция и местното само-управ-ление в Бъл-гария съобразно прин-ципите, за-легнали в Евро-пейската хар-та за местно самоуправ-ление. Българ-ската делегация направи две допъл-нения към препоръките, които бяха прие-ти от Конгреса, както и взе ак-тив--но учас-тие в обсъждането, посве-тено на Ко-сово, което бе високо оце--нено от участ--ниците в този най-висш за Ев-ро-па форум на предста-вите-лите на мест-ните власти.

Местна и регионална демокрация в България
Докладчици: г-н Де Сабата (Италия) и г-н Куатреказас (Испания)
По време на двете си посещения в България (3 - 5 декември 1997 г. и 11 - 15 март 1998 г.) докладчиците се срещ-наха с представители на българските власти на всички нива (местно, регионално, централно) и от всички клонове на управлението (законода-телна, изпълнителна, съдебна власт). С удоволствие те отбелязаха откритостта, продължаващия диалог и сътрудничест-вото, които доминират във вътрешните и външните отношения на страната, в доп-ъл-нение към прогреса, постигнат в прилагането на принципите и правилата на местната автономия (в частност Закона за местното самоуправление) и свързаните области (в частност, новите закони за местните данъци и так-си и местните бюджети). Докладчиците бяха особено удовлетворени да от-бе-лежат плодотворното сътрудни-чест-во, развило се между различните асоциа-ции на органите на местна власт и на-цио-налната асоциация, от една страна, и от друга - централната власт.
Заключенията на тези визити бяха, че някои структури, процедури и практи-ки, наследени от миналото, вече са не-съв-местими с новото положение и ев-ро-пейския имидж на страната и че те тряб-ва бързо да бъдат променени. Това се отнася, от една страна, до опреде-ле-ни типове контрол, упражняван от стра-на на регионалните власти и от страна на националните министерства, върху решенията на местните власти, и, от дру-га страна, до контрола, упражняван от националната прокуратура върху местни представители на изборни длъжности. Следователно, ще е препоръчително да се ревизират съответните закони и съдебна практика, така че да отговарят на принципите, заложени в Чл. 7, 8 и 11 на Европейската харта за местно самоуправление.
В областта на компетенциите и финансите, би си струвало а) да се изясни сферата на "споделените отговорности" по начин, който да запълни съществуващите празнини между права и отговорности, б) да се увеличат местните приходоиз-точници, и в) да се осигурят на общините нужните им недвижими имоти.
Българските власти вече предвиждат важна реформа по отно-шение на въвеждането на второ ниво на местно самоуправ-ление ("регионално"). Дълбок анализ и широки дебати би след-вало да предхождат гореупоменатата реформа, както и пара-лел-ни инициативи и координация, с оглед въвеждането на нов тип икономическо планиране и териториална организация на базата на принципа на субсидиарността. Общините и техните асоциации без съмнение ще внесат своя ценен принос в това отношение.
В заключение, докладът счита, че България заслужава, имайки пред вид всичките усилия, които е положила, не само да бъде подкрепена, но и подпомогната по конкретен начин от европейските и политическите институции, включително и чрез пространно и по-ефективно междуобщинско и междурегионално сътрудничество.

Препоръка
за ситуацията на местното и регионалното самоуправление в България

Конгресът
1. Взе предвид доклада за напредъка, подготвен от г-н Куатре-казас през 1996 г. и резолюция 58 от 1997 г., които изискват окон-чателен доклад за положението на местната демокрация в България;
2. Изпрати делегация в България, състояща се от двама съ-докладчици - г-н Де Сабата и г-н Куатреказас, консултант и секретар от 3 до 6 декември 1997 г. и от 11 до 14 март 1998 г., като разгледа впоследствие доклада на делегацията;
3. Благодари на българските власти на всички нива за доброто посре-щане на делегацията, за тяхната откритост и за тяхното желание да разговарят и да окажат съдействие;
4. Приветства факта, че същото отношение е и навсякъде в страната и аплодира скоро създаденото сътрудничество между асоциа-циите на местните власти в България, както и между националната асоциация и централните власти (правителство и парламент);
5. Надява се това сътрудничество да става все по-тясно и да продължи да се развива, така че България да бъде в състояние да посрещне следващите избори с доверие и това да гарантира свобода и местно самоуправление за всички;
6. Заинтересуван е да отбележи напредъка, направен в България през последните години в област-та на местната демокрация и се надява реформите да продължат и в бъдеще по същия енергичен и стабилен начин, като същото се отнася и до областта на регио-налното самоуправление;
7. Отбелязва, все пак, че някои структури, проце-дури и практики, наследени от миналото, все още съществуват, като те са несъвместими с новата ситуа-ция и устремеността на страната към Европа и без отлагане те трябва да бъдат променени;
8. Вярва, че България заслужава по-голяма помощ на двустранна и европейска основа, отколкото е получавала в миналото, за да завърши своя социа-лен, икономически и политически преход, не на по-след-но място чрез по-широко и по-ефективно евро-пейско сътрудничество на междуобщинско и между-регионално ниво.
А. Вярва, че е правилно да препоръча на ком-пе-тентните власти в Република България:
1. по отношение на контрола на действията и органите на местните власти:
1.1. да се разгледа в детайли сегашната правна уредба и практики по отношение на различните типове контрол, извършван от областния управител и националните мини-стерства в светлината на принципите, отбелязани в чл. 8 на Европейската харта за местно самоуправление, като особено се обърне внимание на:
к засилване на мерките за предотвратяване на прекалена или неподходяща употреба на власт с цел съ-зву-чие със закона (Чл. 8.2);
к преценка на намесата на контролиращите влас-ти по отношение на сериозността на нарушаване на закона и важността на интересите, които трябва да се защищават (принцип на пропорционалността, Чл. 8.3);
к насочване в една посока на процедурите за из-полз---ва-не на правни действия с цел гарантиране правилното при-лагане на Европейската харта за местно само-управ-ле-ние (Чл. 11);
к еднопосочност с преобладаваща практика в повечето страни - членки на Съвета на Европа по отношение на съв-местимостта между отговорностите на областния управител, от една страна, и , от друга - тези на общинския съветник или на кмета;
1.2. да се провери държавната прокурорска власт за суспендиране на местни изборни представители, както и процедурите за обжалване, представителите на изборни длъжности трябва да имат истински гаранции за пълното съблюдаване на Чл. 7 на Евро-пейската харта за местно самоуправление (свободно упражняване на функциите на местните изборни представители), в частност:
к че се пристъпва към отстраняване от длъжност на местен изборен представител само при сериозно правно основание и при окончателна присъда (която не може да се обжалва), влязла в сила;
к ограничава правата за суспендиране на местни представители на изборни длъжности от техните задължения само в случаи на сериозни и опасни нарушения, като се гарантира, че такова суспендиране е винаги определено от съда;
к да се изисква винаги стриктно спазване на времевите граници;
к да се предвиди "външно" правно разглеждане на всяко суспендиране, предложено от главния прокурор;
к да се въведе подходяща законова процедура за суспендиране на местни изборни представители;
2. по отношение на отговорностите и местните финанси:
2.1. да се приемат ясни принципи по отношение на тези отговорности, които да се поделят между дър-жа-вата и об-щините, чрез средствата на Принципна нор-ма (по-становяваща основните принципи) и чрез задаване на подходящите структури и процедури, за да се коригира съществуващия дисбаланс между права и отговорности, за постигане на точно разпределяне на властите и за да се регулират всички въпроси по отношение на тяхното практическо прилагане;
2.2. да се потърси по-добър баланс между финансовите ресурси на местните власти и техните задачи, особено в областта на "споделените отговорности";
2.3. да се увеличи пропорцията на собствените ре-сурси в сравнение с държавните трансфери (суб-сидии);
2.4. да се гарантират достатъчни сгради на общин-ските власти и в количествени, и в качествени изме-ре-ния, за да са те в състояние да изпълняват своите фи--нансови и адми-ни-стративни функции;
3. по отношение на регионализацията:
3.1. да се обмисли постановяването на регионални органи на самоуправлението на базата на принципите, залегнали в Европейската харта за местно самоуправ-ление, на базата на опита на Конгреса на местните и ре--гионални власти в Европа и преди всичко на Кама-рата на регионите в тази област;
3.2. докато се изчакват резултатите от основната леги-слативна реформа, да се постанови второ ниво на само-управление с демократично конституирани органи за вземане на решения:
к да се създаде, без закъснение, метод за икономическо и териториално планиране на базата на принципа на суб-сидиарността;
к да се изясни връзката между "регионално/прост-ранствено планиране" и "регионално развитие";
к да се създадат, с помощта на засегнатите об-щински влас-ти, схеми за регионално развитие в рам-ките на съ-щест-вуващите местни и регионални адми-нистративни адми-нистрации;
к да се даде на държавните представители на регио-нално административно ниво роля и необходими средства за улесняване на координацията на всички програми за развитие, подготвени от общините; тази координация трябва да се формира на основата на каквото и да е финансово изравняване между об-щините (Чл. 9.5 от Европейската харта за местно самоуправление);
к да се разгледа създаването на фондове за регионално развитие;
к да не се отрича междурегионалното сътрудни-чество или географските програми за развитие (Черно море, Дунав, планински региони, равнини и т.н.);
4. по отношение на подкрепата на действията на общините и техните асоциации, да се настоява:
к техните програми да бъдат в съгласие с прин-ци-па на субсидиарността (общински, регионални или национални програми);
к да се създадат, без закъснение, добре струк-турирани асоциации в рамките на всеки съществуващ регионален административен орган;
к да се включат в междурегионални програми за развитие;
к без закъснение да започне подготовката на обмислен принос към дебата за регионалното развитие и регио-на-лизацията, посредством дискусии между възможно най-голям брой представители на местните власти, експерти и инфор-мирани граждани;
В. Препоръчва се на местните и регионалните власти на Съвета на Европа:
1. да популяризират и подкрепят всяка форма на междуобщинско и междурегионално сътрудничество между България и другите европейски страни;
2. да предприемат стъпки, които да гарантират по-тясно сътрудничество между техните асоциации и техните партньори в България, преди всичко с българската национална асоциация.
3. да предоставят специално съдействие в сферата на проблемите на управлението на големите градове на България и процеса на регионализация.*
С. Препоръчва на парламентарната асамблея напълно да включи България в дейности, засягащи сътруд-ничеството между средиземноморски и черноморски страни.
D. Препоръчва на Комитета на министрите, в свет-лината на гореописаните наблюдения и пре-поръ-ки, да подпомага активно демократичния про-цес в България, и по-специално чрез Програмата "Местна демокрация" (LODE) местното и регио-налното сът-руд-ничество.
E. Препоръчва на Европейския съюз да усили финансовата си и друга помощ за програми за регио-нално развитие в България, такива като развитие на басейна на река Дунав, оста Дунав - Рейн и региона на Черно море.*

* Точката е приета по предложение на българската делегация на Конгреса.