Д-р Детелин Дачев,
Секретар на Район "Студентски", София

Известният изследовател на демократичните процеси Джовани Сартори е казал: "Една от особеностите на демокрацията, за която най-малко се сещаме, е че погрешните идеи за нея отклоняват самата демокрация". За нас, българите, това е още по-валидно, като се вземе предвид дебелия пласт от псевдодемократични идеологеми, наслоени върху съзнанието ни през последните десетилетия.
Мнозина от нас, служители в местните администрации, все още имат смътна идея за реорганизацията на местното самоуправление към демократични модели. А в последно време неведнъж сме чували от западни специалисти в тази област, че
Процесите на демократизация и децентрализация на местното самоуправление са единни!
В исторически план някои европейски държави съвсем неотдавна поеха пътя на демократичните промени. Макар и от друг тип, бившите тоталитарни режими в Португалия и Испания, например, също бяха притъпили верния усет към демократични промени в народите. Но, вглеждайки се в опита на другите западни страни, демократите от Иберийския полуостров с верен усет започнаха да реализират целия спектър от демократични преобразувания.
В това инициално ниво, на което сме сега ние, в Испания въпросите за демократичните промени и за децентрализацията на местната власт са били поставяни за решаване едновременно.
Организираните през последната година от Фондацията за реформа в местното самоуправление семинари и конференции изясниха за нас в голяма степен средствата, с които са достигнати различните нива на демократизация и различните форми на децентрализация в страните от Западна Европа. Един кратък преглед на синтезираната през последните години информация по тези въпроси ще ни внуши интересни алюзии относно спецификата на българските пътища за постигане на ефективни демократични промени. Ако се спрем съвсем не избирателно върху някои особености от тази информация, ще се откроят някои интересни моменти, особено важни за управленски механизми и структури, като тези в градовете с районно деление.
Преди всичко, от особено значение е фактът, че големи градове с районна структура, сходна с тази в София, Пловдив и Варна, има, може би, единствено в Испания. Казваме - може би, защото има някои данни за подобна структура във Виена, но по наличните литературни данни, тя не е идентично на нашата. Очевидно Испанската федерация на общините и провинциите е поставила въпроса за ефективно районно деление в големите градове още в първите години на демократични промени. Представителят на Испания от Европейския съюз, г-н Виланова, изрично подчерта на Международната конференция "Управление на градовете с районно деление" (Пловдив 28-29.11.97 г.), че процесите на децентрализация в Барцелона са започнали едновременно с тези на демократизацията в големия град и че и до сега те успешно напредват паралелно.
На тази конференция се стигна и до друг важен както за нас, така и за западните колеги, извод: в градове и райони с повече от 80 000 души население трудно се решават конкретните социални и икономически проблеми на гражданите. Разбра се също така, че големите европейски градове без районна структура всъщност са намерили други пътища на оптимизация на местното самоуправление. Интересна за нас подробност, е фактът, че
Фискалната децентрализация на местната власт във всички големи западноевропейски градове е била законово заложена преди десетки, а в някои случаи - преди стотици години! За цитирания модел на районно местно самоуправление с най-голямо сходство до нашия - този на Барцелона - финансовата самостоятелност на всеки район е била законово предестинирана почти непосредствено след падане режима на Франко. Това е позволило автономното развитие на районните механизми и структури да се движи постъпателно, без задръжки и да освободи развитието на други демократични особености в градските райони, като например:
n териториалното разделение на големия град да тръгне плавно към обособяване на районите на базата на исторически и социални принципи (за нашия район - "Студентски", както ще подчертаем и по-нататък, това е от изключително голямо значение);
n ограничаване на централизираната власт на общоградското кметство и съсредоточаване на действително местно самоуправление в районните кметства;
n участие на населението на всеки район в механизмите на самоуправление е по-активно и дава възможност за политически балансирани решения;
n реални възможности за децентрализация на административно-информационното обслужване (бюра във всеки квартал), както и на други особености, ускоряващи демократичните процеси в районите.
Говорейки за фискална децентрализация, не можем отново да не погледнем към Испания, където, въпреки явната автономия на градските райони във всички други области, в сферата на субсидирането, например, е приета една, зависеща от централните органи на властта, схема. Там общите субсидии са разпределят от департамента на Министерството на финансите, наречен Департамент по координация на териториалните финанси. Специалните субсидии се изплащат на общините и районите от съответното министерство - на образованието, транспорта и др.
Както вече подчертахме, фискалната област в местното самоуправление е тясно специализирана във всяка страна според националните и местни особености, нужди и законова база, и си заслужава да се направи задълбочен анализ с цел рационално използване на западно-европейския опит за нуждите на предстоящата децентрализация у нас.
Съвсем основателно заместник-кметът на Столична община г-н Венцеслав Николов подчерта на конференцията в Пловдив, че процесът на преход към едно "логично икономическо райониране на Столичната община във всички случаи ще бъде дълъг процес" и че "в условията на тежка икономическа криза е немислимо дългосрочно провеждане на политика на развитие на автономна градска структура на отделните "райони" в бюджетната сфера.
В основата на стремежа към фискална районна децентрализация стои въпросът за значително обновление на законовата база.
Нашите наблюдения и опит в местното самоуправление ни водят до друг извод: необходимо е да се започне с децентрализация в социалната и образователна области.
Особеностите на Район "Студентски" София, налагат необходимостта от автономна местна власт и решаването на образователните и социални проблеми.
Разговорите им с представители на властта както и в други райони, така и на централно ниво, както и становищата, изразени в медиите, подсказват, че трябва да се разгърне сериозна разяснителна работа за спецификата и бъдещето на Район "Студентски". Примитивното ниво на зле структуриран конгломерат от няколко квартала е отдавна надживяно и сега Студентският град е интегрална част на района в жилищно, комуникационно и функционално отношение. Сега задачата е не да се връщаме назад чрез дезинтеграция на отделните квартали на този район, а да се търсят гъвкави форми на местно самоуправление.
Заедно с това вече е пределно ясно, че структурата на районното местно самоуправление не отговаря на динамичните процеси на формиране на гражданското общество в страната и по-конкретно - в Столицата. Впрочем, дори един бегъл поглед върху специфичните особености на районните социални, урбанистични и икономически структури може да ни убеди в необходимостта от по-нетрадиционен подход в децентрализацията на местното самоуправление.
Район "Студентски" е изграден от три основни жилищни квартала: "Мусагеница", "Дървеница" (с "Малинова долина") и "Студентски град" (с "ВЕЦ Симеоново"). Първите два квартала са с напълно изградена градоустройствена структура, а структурата на "Студентски град" е в процес на доизграждане. В района има две училища, Колеж по съобщенията и няколко университета, четири национални научно-изследователски института. Изградена е гъста мрежа от закрити и открити спортни бази. Съществуват множество непосредствени подходи към Националния парк Витоша, отдалечен от "Студентски град" само на 5 километра.
В района е съвсем слабо развита промишлеността и обработваща дейност, акцентът пада върху занаятчийската и обслужващата. Много добре е организирана търговската мрежа с преобладаване на частния бизнес. Има една поликлиника и една болница от национално значение (Онкологичния институт), както и един дом за възрастни хора.
Последното от цитираните звена - Старческия дом през последните години на нашето управление стана "притча во язицах" с неадекватната позиция на това социално заведение в районната структура. Оказа се, че всички несполуки и злоупотреби в него са неподвластни нито на контрол, нито на корекция и санкциониране както и кварталната общественост, така и от страна на Районната администрация и Районният съвет.
Нашите усилия за подобряване съдбата на старите хора там се стопират от градските общински структури или (методически) от Министерството на социалните грижи. Въпрос на субординация, може да каже някой. Но не е така. Населението в кварталите, Районният съвет и Районната администрация най-добре знаят проблемите на това социално заведение и тяхната интервенция би била най-ефективна.
Подобно е положението и с двете училища в Района. В 55-то СОУ, например, от години цари безвластие, липса на съвременна педагогическа практика, а Просветното министерство още не е насрочило конкурс за директор. Училищните настоятелства са най-често манипулирани и незаинтересовани от външен контрол. Всичко това е извън компетенциите и правомощията на районното самоуправление. Така ли е в страните с развити демократични и децентрализирани системи? Според известните ни данни - съвсем не. Например планът за действие на училищното настоятелство и училищното ръководство на колежа Сент Мери в гр. Хъл, Англия, показва висока степен на координация и ефективност в дейността на две попечителски формации). Само за сведение ще допълним, че в развитите демократични страни има освен училищни настоятелства, съставени изключително от родители на ученици и влиятелни общественици, също така и независими формации от типа "Клуб на родителите на ученици" в даден квартал. Считаме, че в нашия Район има условия за създаване и на такива неправителствени организации, като част от дълбоко ешалонирана и ефективна формация тя ще бъде част от съвременната система за местно самоуправление, характерна за развитото ниво на организация на обществото по общини, райони и квартали.
Наложително е внедряването на нови стил и методи на работа в системата "Население-общинско (районно) самоуправление".
Едва ли може да се говори за истинска демократизация (Дж. Сарторн) и децентрализация на местното самоуправление при реално прилагане на принципите на демократическия централизъм и непоклатими пирамидални структури. Според нас, субординацията на местната власт не изключва ефективното действие на паралелни и подпомагащи с информационните и контролните си функции локалните динамични системи.
Ние предлагаме своето виждане по развитието на процесите на преструктуриране и децентрализация на местното (общинско, районно) самоуправление, като считаме, че това може да бъде поне повод за сериозни и плодотворни дискусии..
На първо място, според нас, би трябвало (съобразно западния опит) да стимулираме създаването и дейността на неправителствени организации по квартали. Те трябва да се изградят (след недълъг период на организационно структуриране), като формации - коректори и помощници в местното самоуправление. Като такава организация в момента в Район "Студентски" се утвърждава Българският женски съюз; в тези кризисни години ние разчитаме особено на помощта на тази организация на българските майки, трудови жени, девойки и на все по-изявяващите се наши бизнес дами.
Решаващ (и не второстепенен) е въпросът за реалната децентрализация на общинското (районното) административно-информационно обслужване. Тази идея не пречи да бъде приложена и в нашите три квартала (фиг. 1). За да се утвърдят тези бюра задължително условие е те да бъдат гъвкави и да осигуряват възможност за обратна връзка.
И тук изниква въпросът за не толкова нормативно предопределена, колкото институционално стимулирана децентрализация. Става дума за "отпускане"на известни субординационни зависимости на локалните публични институции (ЛПИ - училища, читалища, поликлиники и др. п.) към районната администрация (фиг. 1). От тук, според нас, трябва да хванат законодателните децентрализационните проблеми! Недопустимо е (дори на нашето ниво на демократизация!) съществуващото тройно подчинение на локалните публични институции за ремонти и заплати - на министерства, на централни общински служби и на последно място - на Районната администрация.
Накратко казано, трите елемента на новата система, която трябва да се приложи, системата на ЛОКАЛНИТЕ ДИНАМИЧНИ СТРУКТУРИ (ЛОДИС) са неправителствените организации (НПО), локалните публични институции и кварталните административно-информационни бюра.
За Район "Студентски" с убеденост може да се каже, че имаме, преди всичко, морално и социално мотивация за въвеждането на тази система на местно самоуправление. Наложително е организирано и административно стимулирано да се помогне за консолидацията на Района, т. е. - за утвърждаване на единно културно, социално и икономическо пространство. Именно това може да ни доближи до западните модели на общинско и районно местно самоуправление. Ние разчитаме особено много на младежкия потенциал в нашия Район. В сектора на Неправителствените организации (НПО) като елемент на ЛОДИС очакваме значителна активност от такива авторитетни организации като Федерацията на независимите студентски дружества, Националния студентски съвет и др. Защото (добре известно е!) няма сила, която може да спре реализацията на една особено прогресивна идея, когато тя е станала дело на младите хора.
Реорганизацията и децентрализацията на районното самоуправление по модела "ЛОДИС" ще бъде българският принос в развитието на демократичните принципи за преход към гражданско общество.

Текст към фиг. 1: Преструктуриране и децентрализация на местното самоуправление в районите и общините:
Легенда за съкращенията:
С.О. - Столична община;
Р. Адм. - Районна администрация;
Р. С-т - Районен съвет;
Р. Коорд. - районна координация;
I - първо управленско ниво в Района;
II - второ управленско ниво;
Г. В. - гъвкава връзка;
Д. В. - двустранна връзка;
ЛОДИС - Система на локални динамични структури;
ЛПИ - локални публични институции (читалище, училище, здравни заведения и др. п.);
КАИБ - квартално административно-информационно бюро;
НПО - неправителствени организации.