На 7 и 8 октомври в зала Европа на хотел Принцес в София се откри двудневна Международна конференция Младите хора и местната власт , организирана от Фондация за реформа в местното самоуправление с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие. Конференцията събра над 140 участници - представители на централна власт, общини, младежки и нестопански организации, академични среди и донорски организации. Експерти от Великобритания, Германия, Полша, Румъния, Унгария и Македония представиха опита на своите страни.

Целите на конференцията бяха:

• фокусиране общественото внимание върху проблемите на младите хора и възможността им да участват в местното самоуправление.

• създаване на обществена атмосфера за диалог между младежи и местна власт;

• споделяне на съществуващи български и международни модели за постигане активна ангажираност на младите хора в процеса на вземане на решения и партньорство с местната власт.

Основните теми, които бяха представени и дискутирани на конференцията включваха: правни аспекти на участието на младите хора в обществения живот, Декларация на Народното събрание на Р България за приложението на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, ролята на младежките съвети, общинска политика по отношение на младите хора, трудова заетост и безработица, свободно време и културни дейности, гражданско образование, екология, информационни центрове и технологии, специфични региони, превенция на младежката престъпност.

Сред официалните гости на Международната конференция бяха г-жа Вера Тагаринска, съветник на Президента на Р България, г-н Илиян Попов, председател на Комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство към Народното събрание, г-н Велислав Величков, народен представител, член на КМСРРЛБ, г-н Атанас Георгиев, заместник председател на КМФВС към МС.

Участниците във форума приеха официален Меморандум към новоизбраните кметове и общински съветници, апелиращ за тяхното приоритетно внимание към младежките проблеми и възприемане принципите на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите.

Предлагаме ви текста на Апела - меморандум, както и изказванията на заключителната сесия на Международната конференция Младите хора и местната власт .

Татяна Димитрова, ФРМС, водеща на последната пленарна сесия на Конференцията:

Принципите на Европейската харта са обект на вниманието на участниците в този форум, който събра представители и на общини, и на нестопански организации, за да обединим своите усилия във фокусирането на общественото внимание върху проблемите на участието на младите хора в местното самоуправление и прилагането на принципите на хартата в работата на общините.

Искам да благодаря на всички фасилитатори, които водиха паралелните сесии, където се родиха много оживени дискусии и, освен предварително подготвените изказвания и доклади, се чуха много интересни идеи и беше разказано за вече реализирани проекти в България.

Предлагам всеки един от говорителите, избрани от групите, да представи постиженията, трудностите, препоръките и заключенията или тенденциите, които съответната група е формулирала. (В представения текст са включени и препоръките от заключителните обсъждани по резултатите от работата на паралелните сесии.)

Работна група Свободно време и културни дейности

водещ: Мариета Цветкова, Българска асоциация за регионално развитие

говорител: Маргарита Стаматова, секретар на Община Карнобат:

Голяма част от вас работиха в тази група. След като изслушахме докладите за постиженията в Свищов и на Центъра за либерални стратегии, имахме възможността да чуем и г-жа Стефка Любенова, която ни представи възможностите на Програмата Младежта за Европа . Споделени бяха много мнения за това, че младите хора осъзнават и знаят какво искат, но те търсят диалога с управляващите и търсят начини и възможности да представят своите искания за по-ползотворно използване на свободното им време и задоволяване на техните културни потребности. Отбелязахме и някои от постиженията, които сме постигнали, както в общинските администрации, така и в неправителствените организации, в държавата като цяло. Става въпрос за следните постижения:

• наличие на форми за самоорганизиране: това са младежките неправителствени организации и съответно програмите за свободното време, които са реализирани в различните градове и населени места като екопроекти и др.;

• мостовете на партньорство, които са постигнати между местната власти младите хора с учредяването и въвеждането в действие на ученическите съвети, на ученически и бизнес центрове, ученически борси и др.;

• културна толерантност, която съществува между различните институции (макар да бе споделено, че тя все още не е на нужното ниво).

Несъмнено, наред с постигнатото в областта на свободното време и културните дейности, има и редица трудности:

• липсата на материална база;

• недостатъчно средства за реализиране на младежките дейности както за свободното време, така и за културните и други потребности на младите хора;

• липсата на държавна политика за младежта и незаинтересованост от страна на местната власт;

• недостатъчни форуми за обмен на идеи като форуми, на които да се представят постиженията и да се постигат по-добри резултати;

• липса на мотивация и заинтересованост от страна на младите хора;

• липса на мениджъри, които да осъществяват и да задоволяват техните потребности;

• липса на клубна дейност;

• липса на финансова подкрепа от страна на бизнеса;

• инициативите се осъществяват в неподходящо време;

• и на последно място - инфлация на формите. Новите форми, които се предлагат в настоящия момент, в по-голямата си степен са платени и пред вид на това не всички са в състояние да осигурят средства за различните мероприятия и възможности които им се дават като театрални постановки, фитнес центрове, плувни басейни и т. н.

По-усърдно коментирахме това, че младите хора имат талант, имат възможности да се изявяват - това е постижение и гордост на нацията ни и това им дава самочувствие, за да се представят и да контактуват с хората по света.

Какви са перспективите във връзка с по-нататъшната дейност в сферата на свободното време и задоволяване на културните потребности на младите хора?

• Следва да бъде определен човек от общинската администрация за връзка и работа с младежта.

• Програмата МИКС на КМФВС да се разшири и да се внедри в съществуващите младежки центрове.

• Да се осъвремени дейността на читалищата.

• Да се реализира активна намеса на нестопанските организации за укрепване на младежките формации чрез скаути, прородозащитници и други форми.

• Училището да навлезе в пространството на свободното време, т. е. да се предоставят училищните форми и да се регламентира ролята на училището в свободното време на младите хора; сградният фонд на училищата да се предоставя за младежки дейности при строга регламентация и с помощта на общините, които обикновено са собственици на този сграден фонд.

• Общинските съвети да създадат постоянни комисии за работа с младежта и спорта.

• Повече младежки инициативи, свързани с масовия спорт (турнири и прояви, организирани по места).

Работната група по трудовата заетост и безработицата

водещ: Нели Георгиева, Център Европа - България , Пловдив

говорител: Пламен Чингаров, изпълнителен директор на Център за развитие на Община Златоград:

Искам да отбележа, че макар числеността на групата да не беше голяма (около 19 човека), резултатите, според мен, са стойностни. Заслужава си да отбележа и това, че не отделихме и минута на безплодно коментиране. Участваха представители на 18 организации, по-голямата част от тях - нестопански, предимно младежки домове. В групата участваха също така представители на държавни фирми и общински администрации. Имахме две основни презентации: едната - на представители на Националната служба по заетостта, които ни запознаха с мерките за стимулиране на младежкото предприемачество и създаване на условия за заетост, с някои актуални форми и механизми, които работодателите могат да ползват при работа с млади хора и други предвидени механизми в Закона за защита от безработица и насърчаване на заетостта, както и в практически действени и утвърдени на някои места райони. Втората основна презентация беше на база Младежки информационни бюра по труда - бе представена практиката в Младежки дом - Русе по Програма МИКС. Сега накратко ще споделя основните резултати от работата на групата:

Като основни постижения по направлението бяха отчетени:

• програма МИКС като реално действаща, като едино от коментираните резултати на програмата е разкриването на част от скритата безработица при младите хора;

• намерени алтернативни форми на заетост - сезонна, групова, почасова и друга заетост (на база практиката, представена ни от Русе);

• механизъм за стимулиране на млади предприемачи, които започват самостоятелна стопанска дейност, като стимулирането би могло да се изразява в оказване на конкретен вид услуги, достъп до финансови ресурси, програми за кариерно развитие и участие на младите хора - това са различните групи мотивационни курсове, способи за успешно кандидатстване на младите хора пред нов работодател;

• изградени по места дружества за заетост и структурно развитие - такива има в много общини, основно в Родопите (напр. Златоград, Мадан) и Северна България (напр. Добрич, Плевен, Асеновград);

• посреднически звена между институциите и безработните младежи;

• изграждане на младежки бизнес центрове, както и бизнес центрове, които работят с определени целеви групи млади хора (в нашите коментари се визираха Младежки центрове, подпомагащи жените предприемачи);

• използване на Интернет като възможност за стимулиране на младежкото предприемачество и решаване на въпроса с младежката заетост (бяха посочени конкретни примери на реално действащи постижения на база информация за работни места, публикувана в Интернет - страницата на някои общини като Бургас, обмен на такъв тип информация между различни общини, особено между общините, които имат студентски центрове);

• посредничество за намиране на работа и търсене на специалисти в други населени места, професионалните информационни центрове, изградени от Службите по заетостта, също биха могли да си използват като фактор за стимулиране на младежкото предприемачество;

• телевизионни трудови борси за определени целеви групи (в случая - за инвалидите) или картотекиране (при малцинствените групи - Пловдив и Лом);

• Бизнес форум за младежко предпримачество в Габрово.

Проблемът с младежката безработица е изключително сложен и изникват редица трудности, като те се групират в три основни групи:

• чисто икономически (най-сложните - икономическата стагнация, преструктурирането на икономиката, трудности в търсенето на външно финансиране за подкрепа на младежки бизнес, на малък бизнес за младежи);

• трудности, свързани с образователната и информационната система (несъответствие на предоставеното образование и пазара на труда, липса на информация по трудово-правни въпроси в училищата; недостатъчна информация за възможностите за реализация на младите хора; по отношение дейността по охрана на труда и на инспекциите по труда: младите хора са често жертва на неспазване на трудовото законодателство, което ограничава осигурителните и трудовите им права; младежки организации биха могли да инициират и да изискват от инспекциите по труда да функционират спрямо своите компетенции);

• трудности, свързани с недостатъчна координация между общински, областни и централни ръководства (отсъствие на синхрон между държавата, нестопанските и бизнес организации, специално по проблемите на младежката заетост, липса на координация между отделните структурни звена, които биха могли да бъдат ангажирани по този проблем - т. е. не само бюрата по труда и общините, но и инспекциите по труда и други организации, които създават условия за заетост, създадените наскоро съвети по заетост към регионалните служби);

• Наредбата за лицензиране на посредници за наемане на работа не дава възможност на юридически лица с нестопанска цел - сдружения и фондации - да получат лиценз за извършване на дейност при информиране и наемане на работа, което до голяма степен изключва всички младежки организации като посредници.

• Законът за алтернативната военна служба забранява тя да се носи в младежки организации, а това би могло да бъде форма за участие на младите хора, които са заменили своя военен дълг с алтернативен. Това също е една бариера пред участието на младите хора и на младежките организации в обществения живот.

На фона на тези трудности бяха определени и някои потенциални възможности:

• повишаване на правната култура за трудова заетост чрез създаване на специализиране на специализирани програми към МОН;

• разширяване на мрежата младежки бизнес центрове;

• реално проучване потребностите на общините и, в съответствие с професионалната квалификация на учебните заведения, които съществуват по места - създаване на програма за инвестиции с участието на млади хора;

• обществени съвети по образование и училищни настоятелства като структури, които могат да съдействат (тук бе дадено едно конкретно интересно предложение общините да регламентират задължителен процент на млади хора като относителен дял от новоназначените работници);

• специалностите в училищата и висшите учебни заведения да съответстват на структурата на пазара на труда.

В групата направихме връзки между трудностите и възможностите, тъй като голяма част от възможностите биха спомогнали за решаване - частично или пълно - на някои от трудностите. Най-важен резултат от работата на групата е заключението, че решаване проблема на младежката безработица и трудовата заетост при младите хора може да става само с единодействие на всички участници в този процес, т. е. една много добра законодателна база и инициатива по места, създаване условия за предприемачество като главен фактор за преодоляване на безработицата.

Работна група Гражданско образование

водещ: Юлия Йозова, секретар на Община Силистра

говорител: Диана Ангелова, Отворено образование , София

Сесията ни наистина беше интересна и многолюдна, което показва, че проблемите на гражданското образование вълнува широк кръг хора. В началото на своето представяне искам да споделя определението, което даде г-н Меретев, понеже то се възприе от участниците в сесията и на базата на това определение течеше дискусията: Ние разбираме гражданското образование като формиране на активна гражданска позиция, а не просто като изнасяне на цикъл лекции или получаване на нови знания от учениците. За нас гражданското образование включва и елемента на формиране на умения и нагласи за използване на тези знания. Именно затова с интерес изслушахме изложението на колегата Кристинел Неагу от Румъния, който ни запозна с тяхната Програма Диалог . Целта на тази програма е младите хора да се включат в решаването на собствените си проблеми, да бъдат информирани за дейността на местните власти и обществените институции. В програмата колегите са използвали много и разнообразни методи и дейности, които споделиха с нас. Те са провеждали различни анкети, кафене на диалога, поход на мълчанието, екологичен патрул, проект млад журналист и други.

Своя опит в изложенията си споделиха и колегите Трендафил Меретев, председател на УС на Националната асоциация Дебати , и Светослав Спасов от Европейско младежко движение - София. В своите изложения те акцентираха върху използването на симулативните модели в гражданското образование, като именно при симулацията се получава този двоен ефект: от една страна, се получават допълнителни знания от участниците и, от друга страна, се придобива практически опит.

Относно постиженията, които имаме в областта на гражданското образование, беше споделено, че съществуват образователни програми и проекти, учебни помагала в областта на гражданското образование. И тук трябва да отбележа програмата на Община Свищов С младите хора - за младите хора , програмата на Младежкия образователен център в Ямбол Аз гласувам за своята община , която се финансира от ФРМС, изграденият Център за граждански инициативи в район Изгрев в София, брошурата на Фондация Свободна и демократична България Моите права и много други, които е трудно да бъдат изброени в малкото време, с което разполагаме.

Постижение е, че съществуват разнообразни форми на гражданско образование. Проведени са твърде много семинари, тренинги, национални семинари, семинари с национално участие в областта на гражданското образование. Мога да споделя , че Център Отворено образование е провел поне 100 такива семинара с голямо участие на учители, ученици, общественици. И не само центърът работи в тази област. Затова ние казваме, че съществуват разнообразни форми в гражданското образование. Създава се мрежа от неправителствени организации, които работят в областта на гражданското образование. Има разработени учебници в областта на гражданското образование. Само през тази учебна година нашият център разработи учебни помагала по гражданско образование - начален, среден и горен курс.

Друго постижение, което отбелязахме в своята работа, е готовността, с която се включват младите хора в различните форми. Доказателство са семинарите, които сме провели, а също и включването на младите хора в конференцията, която тече тук.

Постижение е, че имаме богата практика по използване на различни форми за стимулиране на гражданското участие: дискусии, горещи телефони, чествания (например честването на 50-та годишнина от приемането Декларацията за правата на човека, проведената седмица на екологията в Бургас), на много места са осъществени диалози между общинските съвети и гражданите (в Бургас гражданските формирования са обединени в Регионален младежки съвет и ОбС-Бургас е гласувал бюджет за младежки дейности, което също се отчита като постижение).

При обсъждането на трудностите, които срещаме в работата си, ключовата дума е липса .

Липсва организирана система за гражданско образование, като тук преди всичко визираме третия сектор. Но липсва и ясна държавна концепция за гражданското образование: липсват методически указания за учителите, липсват и учебници за учениците. Липсва мотивация в учителите да преподават гражданско образование или да го включват в рамките на предметите, които водят. И съществува съпротива в мнозина от тях срещу въвеждането на новото. Липсва и гласност за дейността на неправителствените организации, които се занимават с гражданско образование. Вече споменах, че много се работи и имаме големи постижения, но гласността не ни задоволява.

Ето и перспективите, които набелязахме, т. е. какво можем да направим в близко бъдеще:

• да съдействаме за издаването и разпространението на учебни помагала от правителствени и неправителствени организации;

• да се проведе обществена дискусия по проблемите на гражданското образование;

• да се изградят екипи за работа по проблемите - на национално и регионално равнище, които да обединяват професионалисти, сътрудници, представители на медиите;

• да ангажираме държавните институции да подготвят образователни проекти и нормативна уредба и да съдействат за изграждане на цялостна концепция за гражданско образование.

Изводът, около който се обедини нашата сесия, е, че гражданското образование, особено гражданското образование за младите хора е един от важните проблеми, които стоят пред нас и можем да го решим с общите усилия на всички ни.

Работна група Екология и здравословна среда на живот

водещ: Белин Моллов, Сдружение Дневен ред 21

говорител: Веско Василев, Младежка еко-организация Родопи

Постиженията, които отбелязахме в работата на нашата сесия са:

• участие на младежите в дискусия за бъдещето на ТЕЦ Република - Перник;

• информационен бюлетин за повишаване на еко-културата на младите хора - Перник;

• еко-клубове - Благоевград - създадени от учители в училищата;

• еко-селища в Унгария - изградени на базата на изоставени селища, където живеят хора, които искат да живеят природосъобразно;

• еко-ваканции, еко-училища - Добрич;

• лобиране, пресиране - Унгария;

• зелени патрули в сътрудничество с еко-инспекцията на общината - Добрич;

• спорт и туризъм, празник на Витоша - София;

• скаутски клубове - Ямбол;

• младежки инициативи в сътрудничество с общинската фирма по чистота - Ямбол;

• партньорство НПО - община - клуб Знание - Ловеч;

• Партньори за местно развитие - Девин, Мадан;

• участие на младежите в определяне на политиката на общината за сметосъбиране - Златоград;

• общуване между учители, родители и ученици - Девин.

Трудностите, които нашата сесия фиксира, са:

• ограничен достъп до информация;

• липса на съпричастност от страна на гражданите;

• ниска екологична култура;

• екологичната тема е банализирана, посланията не са ясни;

• липса на ресурси - финансови и други;

• несъгласуваност между институциите;

• липса на партньорство между НПО и местните власти.

Перспективите за развитие, които отбеляза нашата работна група, са:

• екообразование от ранна възраст;

• общуване и партниране с общинските еколози;

• тристранни партньорства: училище - НПО - община;

• разработване на образователни програми с използване на местни ресурси;

• въздействие върху възрастните чрез младежите и децата;

• мрежа от еко-села (еко-ферми);

• работа с местните медии;

• разпространяване на знания и информация;

• включване на младите в Красива България (Ямбол) и други програми.

Нашата работна група формулира и следните препоръки и послания към местните власти и други държавни институции:

• към Парламента и Правителството: хармонизиране на законите с Европейската харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите и с европейското законодателство;

• към Областните администрации: разработване на конкретни съвместни програми за действие с регионалните младежки съвети за опазване на околната среда и устойчиво развитие;

• към местните власти:

- стимулиране участието на младите хора в разработването на общински стратегии за устойчиво развитие в Дневен ред 21 ;

- популяризиране сред младежта на принципите за балансирано социално-икономическо развитие, пестене на ресурсите и опазване на околната среда;

- разработване на образователни програми с използване на местни ресурси;

- провеждане на инициативи от страна на местните власти - С младите хора - за младите хора .

Работна група Информационни центрове и технологии

водеща: Христина Ковачева, ФРМС

говорител: Драгомир Иванов, Център за либерални стратегии

Работата на нашата сесия започна с представяния от Младежкия културно-информационен център - Габрово, от Студентското общество за компютърни изкуства - София и от Младежката информационна мрежа в Бургас. След това се разделихме за работа в три групи, като сега ще ви представя резултатите от работата на всяка една от тях.

Постиженията в областта на информационните центрове и технологии, са:

• създаване на мрежа от информационни центрове по Програма МИКС;

• положителен опит по места (МКИЦ-Габрово, МИМ-Бургас, СОКИ-София и др.);

• наличие на учебни планове и програми за обучение по информационни технологии;

• наличие на Интернет-клубове, начална компютърна грамотност;

• съдействие на местните власти.

Трудностите, които срещат работещите в тази сфера, са:

• недостатъчна материално-техническа база;

• липса на младежка база и информация в малките общини и населени места;

• лоши комуникационни връзки на места (напр. телефонните връзки);

• недостатъчна инициативност у младите да търсят и ползват информация;

• липса на традиция в информационен обмен между институциите - циркулиране на епизодична и несистематизирана информация между държавните и общинските власти, НПО и младежите.

Какво смятаме, че е възможно да бъде направено като перспективи:

• създаване на нови информационни центрове по Програма МИКС и развиване на съществуващите,

• създаване на мотивация у младите хора за активно търсене на информация - чрез обучение и в сътрудничество с местните власти, с други младежки организации и с деловите среди;

• приемането на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите във все повече общини в България ще спомогне по-тясното сътрудничество между местната власт, младежките организации и други НПО, най-общо казано би подобрило информационния обмен;

• чрез реализиране на конкретни проекти за обучение на младите хора, представители на местните власти и на деловите среди в комуникации и взаимно сътрудничество, взаимодействието между тях би се подобрило.

• създаване на повече партньорски мрежи между сродни младежки организации в страната и чужбина.

Работна група Социални дейности

водеща: Петя Ненова, Център за либерални стратегии

говорител: Йордан Донев, Младежки бизнес-център - Бургас

Смятам, че работата, която нашата група свърши, беше особено важна с оглед на това, че нестопанският сектор в България, може би поради естествената ситуация, в която се намира нашата страна, се асоциира към точно този тип дейност. Дори понякога, макар и неправилно, целият трети сектор се приравнява към организациите, занимаващи се със социални дейности.

Нашата група се обедини около виждането, че направеното до сега в България има много плюсове. Една от основните причини да смятаме така, е че наблюдаваме много голяма активност на мотивирани и вече добре подготвени млади хора, които участват в този сектор. Младежкият червен кръст със своите доброволци и масови инициативи обхваща много широк кръг от нуждаещи се хора. Правят се интересни опити в някои по-специализирани организации, където работят психолози, социални работници от различни сфери, които подхождат индивидуално към по-тесен кръг млади хора, които биват третирани с оглед на техните особености - психофизични, интелектуални - и конкретния случай, който е довел до някакъв срив в тяхното социално положение.

Към групата на социалните дейности беше включена и помощта, която се оказва на младите предприемачи. Бе разгледан и проблемът на социалното предприемачество като една особено интересна форма на младежка дейност, където младите хора не се явяват в качеството си на обекти на социално подпомагане, напротив - правейки някакъв свой бизнес, те решават определени социални проблеми.

Може да се каже, че всички тези структури са изградили добре работещи модели, като работят в сътрудничество с някои държавни и общински институции, които оказват сериозно съдействие със своите кадри. Може да се каже, че самата ситуация налага прагматизма като отношение, затова повечето нестопански организации, както и държавни и общински институции се насочват към конкретни, адекватни за времето, в което живеем, дейности и мероприятия, поставят си задачи, чието разрешаване е жизненоважно и които могат да бъдат решени. Това доказва и големия потенциал на сектора и това, че той е много по-адекватен на ситуацията от много други институции.

Колкото до разширяване на партньорството между различните институции, нестопанския сектор и младежките организации, работещи в тази сфера, то основно се дължи на инициативността на младежките организации. Разбира се, след началните контакти, инициативата става взаимна.

Всички дейности, които се извършват в тази сфера, подсказват нови решения, нови интересни възможности и то - като следствие от обмяната на опит между различните организации. Форум като днешния също подпомага разширяването на дейностите или установяването на връзки между структури и организации, работещи в тази сфера.

Положителната нагласа на българското общество силно благоприятства работата в социалната сфера, тъй като българинът е съзнателен човек и винаги е откликвал на нуждите на съгражданите си.

В работата в социалната област има и много трудности. Ние живеем във време на преход, във време, което създава повече проблеми, отколкото възможности те да бъдат решавани. Ето кои трудности работната група прецени като най-определящи:

• неадекватно законодателство, което не е определило мястото и функциите както на нестопанския сектор, така и на младежките организации (нямаме Закон за младежта);

• финансови проблеми, които се чувстват най-силно в този сектор;

• подценяване на квалифицирания труд на професионалистите, които участват в проектите, не само с оглед на заплащането на тези специалисти, но и с оглед на възможностите за тяхната реализация, като често те самите, вместо да помагат, попадат в категорията социално-слаби;

• слаб интерес на медиите към дейността на тези структури и организации: по-скоро се отразява възникването и съществуването на проблеми в обществото, отколкото пътищата и начините за тяхното преодоляване, които предлагат някои организации;

• нежелание у българина за търсене на съдействие и неохота да се споделят проблемите, така че те стават явни едва в етапа, когато не могат да бъдат решени лесно или когато въпросното лице попадне в полезрението на правораздавателните органи и институции;

• липса на материална база за развитието на дейностите;

• липса на отношение и координация между държавните органи и институции към младите хора, завършващи специални училища;

• трудности в реализацията на младите хора, завършили помагащи професии.

Работната група отбеляза следните перспективи и стъпки, които могат да бъдат извървени :

• инициативи за промени в законодателството;

• необходимост от национална програма за интеграция на младите хора, които завършват специализираните училища, в които са били въдворени;

• изграждане на мрежа от организации, работещи в социалната сфера;

• подобряване на координацията и комуникацията между работещите в социалната сфера;

• ефективно разпределяне на вече придобитите и осигуряване на нови финансови средства;

• популяризиране на проблематиката в училищата;

• възможности за ползване на чуждестранен успешен опит.

Ние сме оптимисти, че структурните промени както в страната, така и в самия сектор ще доведат до по-благоприятно положение в социалната сфера.