НОРМАТИВНА УРЕДБА И ПРАКТИКИ НА ОБЩИНИТЕ

Светослав Иванов

Закон за опазване на селскостопанско имущество
Законът за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ ) е обнародван в ДВ, бр. 54 от 12 юли 1974 г. Следва поредица от изменения, последното от които е от 29 януари 1998 г. Съгласно параграф 4 от ЗОСИ, той отменя Указа за опазване на селското стопанство (обн. Известия бр. 38 от 12 май 1953 г.) С Постановление 57 на Министерския съвет от 27 септември 1985 г. (обн. ДВ, бр. 90 от 22 ноември 1985 г.) е приет Правилник за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ППЗОСИ).
Кое е нарушение според ЗОСИ и кое престъпление според Наказателния кодекс ?
Проведените в Старозагорски минерални бани и гр. Айтос в периода месец април май 1998 г. семинари по темата поставиха на дневен план този въпрос. И въпреки че съществува явна юридическа несъвместимост на тези правни материи и те се разглеждат и третират по съвсем отделен ред, явно е налице необходимост от един, макар и повърхностен, сравнителен анализ.
Според чл. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, този закон урежда опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания, както и реда за обезщетяване на причинени вреди.
Голяма част от термините, използвани в цитирания текст, са предмет на специално разглеждане от Наказателния кодекс. Следва да обърнем специално внимание върху техния смисъл и юридическо значение за улесняване на практическото приложение на закона. Преди това трябва да внесем яснота в смисъла на термина "селскостопанско имущество", задача, която е съвсем достъпна, като се има предвид, че текстът на чл. 2 е изброил родово обектите на вещите и имотите, включени в това понятие. Според текста на чл. 2, под селскостопанско имущество по смисъла на Закона за опазване на селскостопанското имущество следва да се разбира:
* селскостопански земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища);
* полски култури, трайни и цветни насаждения, оранжерии;
* селскостопански животни и птици, пчели, буби, както и риби от водоеми на селскостопански организации;
* селскостопанска продукция, включително плодове от орехови, бадемови, лешникови, кестенови и други плододаващи насаждения в горския фонд;
* противоерозионни и мелиративни съоръжения;
* селскостопански постройки и съоръжения, инвентар, машини, торове и други движими и недвижими вещи, които служат пряко на селското стопанство.
Така изброеното имущество се опазва по реда на този закон, в случаите, когато е собственост или е предоставено за оперативно управление или за ползване на организации или граждани във връзка с извършвана от тях селскостопанска дейност, както и когато се намира в границите на населените места, в крайпътните ивици или в чертите на горския фонд.
Както вече казахме, Наказателният кодекс (обн. ДВ бр. 26 от 02. 04. 1968) включва в специалната си материя голяма част от термините, включени в ЗОСИ. Споменахме също така, че чл. 1 ЗОСИ постановява, че този закон урежда опазването на селскостопанското имущество от:
* повреди;
* унищожаване;
* разпиляване;
* кражби;
* присвоявания;
както и реда за обезщетяване на причинените вреди.
Следва да се направи ясен паралел (доколкото е възможно според текстовете на двата нормативни акта!) за приложното поле на двата закона. Трябва да изясним доколко едно деяние съставлява престъпния състав на деянията, включени в текстовете на НК, и доколко те са деликти, включени в текстовете на ЗОСИ.
Наказателният кодекс влага в термина "повреди " един тесен смисъл, като най-често говори за и има предвид телесните повреди като фактор за възбуждане на наказателно преследване и санкциониране. В текста на чл. 219 ал. 1 НК законодателят е вложил смисъл, близък до този, използван в ЗОСИ. Според чл. 219 НК "Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имущества или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 млн. лева."
Особено внимание следва да отделим на текста на чл. 219 ал. 2 НК, който следва да бъде ръководен принцип в работата на общинските администрации, а именно: "Който въпреки задължението си не е упражнил достатъчно контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или стопанството, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба да 5 млн. лв."
Съществува и известна практика по въпроса, като в няколко тълкувателни решения Върховният съд (ВС) се е произнесъл и е дал относително легални определения на разграничителните критерии и на приложимия закон за видовете незаконни действия.
В цитирания текст виждаме, че законодателят говори за "повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото".
В този смисъл е и използваната терминология в ЗОСИ.
При практическото прилагане на закона следва да се изяснят разграничителните критерии. Кое е нарушение според ЗОСИ и кое престъпление според Наказателния кодекс?
Отговорът бихме могли да открием в самите законови постановки:
1. Разпоредбата на чл. 9 ал. 1 и 2 НК е обща, но в същото време тя определя кръга на деянията, които по своя състав съставляват престъпление.
"Престъпление е това обществено опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо".
Тази разпоредба се прилага за всички престъпления по НК, независимо дали техният предмет има или няма парична стойност.
Трябва да цитираме и изричния текст на алинея 2 на чл. 9 от НК, който гласи: "Не е престъпно деянието, което, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е незначителна".
Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е незначителна.
В този смисъл са и разпоредбите на Закона за опазване на селскостопанското имущество, който в разпоредбите на чл. 41 и сл. ЗОСИ определя поредица от разграничителни критерии между юридическите факти - "престъпление" и "нарушение".
"Който открадне, присвои или извърши вещно укривателство. . ." гласи разпоредбата на чл. 41 ал. 1 ЗОСИ.
Член 194 ал. 1 НК и сл. членове от раздела уреждат престъпния състав на кражбата.
Член 201 и сл. НК уреждат материята на присвояванията.
Наказателният кодекс урежда и съответните санкции и наказателни репресии в случаите на вещно укривателство.
Законът за опазване на земеделското имущество е в съответствие с разпоредбите на Наказателния кодекс: тези деяния не са обществено опасни или тяхната обществена опасност е явно незначителна, в резултат на което не следва да се прилагат наказателните репресии, предвидени според НК.
Във връзка с това е интересно да се цитира и Тълкувателно решение 6 от 27 април 1983 г. по н. д. 6/83 на ВС на Република България.
В решението четем:
"1. Кражбата на селскостопанско имущество на стойност до 50 лева по цени на дребно, чрез използване на моторно превозно средство е престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 НК, поради което чл. 41 ал. 2 ЗОСИ не се прилага.
2. Разпоредбата на чл. 41 ал. 2 ЗОСИ следва да се прилага, когато за извършването на нарушението по ал. 1 на същия текст е използвано друго превозно средство, придвижвано с жива сила. . . "
Виждаме, че трябва да бъдем особено внимателни, използвайки разграничителните критерии. Обективно и всестранно трябва да се оцени извършеното, като задължително следва да се търси обществената му опасност, да се вземе пред вид отношението на дееца към деянието и резултата от деянието.

Органи за опазване на селскостопанското имущество
Министерство на земеделието упражнява общо ръководство и контрол върху дейността на всички органи, на които по силата на ЗОСИ са възложени задълженията по опазване на земеделското имущество.
Чл. 8 ЗОСИ определя кръга на органите, на които е възложено организацията по опазването на селскостопанското имущество. Това са:
* кметовете на общини; и
* кметовете на райони или кметства.
Кметовете на общини организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината. Кметовете на райони или кметства:
* организират опазването на селскостопанското имущество на територията на района или кметството;
* организират и ръководят полската охрана;
* издирват нарушителите;
* налагат административни наказания;
* вземат мерки за възстановяване на щетите.
Тук е мястото да отбележим, че в ДВ, бр. 122 от 19 декември 1997 г., бе обнародван текстът на новоприетия Закон на министерството на вътрешните работи. С параграф 3 от същия в текста на Закона за местното самоуправление и местната администрация бе направено изменение и допълнение на чл. 46, като в точка 8 бе добавено ново изречение, според което кметовете на кметства и райони придобиха специални полицейски правомощия, както следва:
1. да извършват проверки за установяване самоличността на лица;
2. да задържат лица;
3. да извършват личен обиск;
4. да проверяват личните вещи на лица;
5. да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие;
6. да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си задължения;
7. да използват оръжие като крайна мярка.
Не е мястото тук да коментираме тези извънредни правомощия, делегирани от закона. Същите следва да използваме в контекста на темата за опазването на селскостопанското имущество. Законът за опазване на селскостопанското имущество определя конкретни права на кметове на райони и кметства, които бихме могли да групираме по следния начин:
Организационни правомощия на кметовете на райони и кметства
Съгласно чл. 10 ал. 1 ЗОСИ, полските пазачи се назначават и уволняват със заповед на кмета на район или кметство.
Използваният термин "назначават" предполага възникването на трудово правоотношение между съответните лица кмета и полския пазач. Редът за възникването и прекратяването на трудово правоотношение е подробно отразен в Кодекса на труда, като двете страни следва да черпят права и задължения именно от нормите на трудовото законодателство.
Текстът на чл. 9 ал. 2 ЗОСИ е морално остарял и не виждам възможност за практическото му прилагане. Законът за МВР не е отразил в текстовете си възможността да бъдат създавани други структури към Министерството на вътрешните работи извън изрично изброените в закона.
Съгласно чл. 15 ал. 3 ЗОСИ дава на общинските съвети правата и задълженията кметствата да организират групи за съдействие на селскостопанските организации за опазване на селскостопанското имущество, да извършват превантивна и разяснителна дейност и да оказват обществено въздействие върху нарушителите.
Трета глава от ЗОСИ определя реда за установяване на вреди, които се обезщетяват по силата на този закон, методиката за определяне на размерите, съставянето и воденето на специално създадени за целта регистри, и издаването на наказателни постановления от административно наказващия орган.
Правомощия на полската охрана
Полската охрана се състои от:
* полски пазачи;
* доброволни сътрудници.
Полските пазачи, както казахме, се назначават и уволняват със заповед на кмета. Доброволните сътрудници се определят със заповед на кмета, което предполага, че тяхното "определяне" не означава възникването на трудово правоотношение. Възможният вариант е използването им в определени периоди или дни, като същите получават възнаграждение за положения труд по договореност. Същевременно не е ясно как доброволните сътрудници, като страни в подобно гражданско договаряне, биха могли да се ползват от правомощията, необходими да осъществяват оперативните си функции. Член 8 ал. 1 и 2 ППЗОСИ определя, че назначението на полските пазачи следва да се извършва със заповед на "ръководителя на селскостопанската организация (?)" след съгласуване със съответното поделение на МВР. Не е ясно, какво следва да се разбира под "съгласуване", дали съответният началник на полицейско управление следва да одобри чрез подпис съответната заповед или съгласуването трябва да се извърши по друг ред.
Алинея 2 на чл. 8 може да послужи за пример колко остаряла е действащата нормативна уредба.
"Длъжността полски пазач не може да се заема от лица, осъждани за престъпления против социалистическата собственост, социалистическото стопанство и личната собственост, болни или трудоустроени, които не са годни да изпълняват задълженията си, посочени в закона".
Налага се да тълкуваме правните норми.
Не е ясно, какво разбира нормативният акт под термина "болни". Защото извън контекста на "трудоустроени", терминът "болни" е носител на самостоятелно значение. Вероятно следва да се разбира такова нарушение на здравословното състояние - анатомическо, физиологично или психично, което има траен характер и не позволява на служителя да изпълнява ефективно и качествено възложеното му.
Член 13 ППЗОСИ е категоричен: "На полските пазачи се зачисляват оръжие и боеприпаси от съответните поделения на МВР".
Процедурата, която не урежда цитирания член, са изискванията на законовата и подзаконовата нормативна уредба за получаването на огнестрелно оръжие, размера на таксите и наемите за носене на огнестрелно оръжие, както и психо-физическия тест, който следва да бъде издържан от лицата, на които е поверено оръжие.
ЗОСИ и Правилникът за приложението му определят кръга от права и задължения, от които се ползват полските пазачи и доброволните сътрудници. Съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОСИ, полските пазачи и сътрудници имат следните права:
1. когато разполагат с достатъчно данни, че се укрива незаконно придобито селскостопанско имущество, имат право да извършват:
* проверки на личен багаж и превозни средства;
* проверки през деня в дворове и нежилищни сгради в присъствието на представител на общината;
* да изземват откраднатото или присвоеното селскостопанско имущество;
* да задържат животни в случаите на чл. 39 ЗОСИ;
* принудително да отвеждат нарушителите в кметството или в най-близкото поделение на МВР, когато това е необходимо за установяване на самоличността им, за разследване на нарушението или за изземване предмета на нарушението.
Полските пазачи и доброволни сътрудници са длъжни, съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗОСИ:
* да опазват от вреди селскостопанското имущество в определените им райони;
* да съдействат за предотвратяване на нарушенията и за ограничаване на вредите от тях;
* да установяват вредите и да издирват нарушителите;
* да налагат глоби и да събират обезщетения в случаите, посочени в този закон;
* в случаите, когато селскостопанското имущество е застрашено от увреждане поради изоставяне, разпиляване, неправилно съхранение или използване, да сигнализират пред съответните ръководни и контролни органи;
* да съставят актове за констатирани нарушения по ЗОСИ;
* да уведомяват нарушителите за разпоредбата на чл. 21, а именно, че когато до назначаване на лицата, натоварени да установят характера и размера на вредите, размера на обезщетението и изясняване на други обстоятелства по деянието, причинителят на вредата изплати обезщетението и минималния размер на глобите, преписката се прекратява.
Тези правомощия поставят практически въпроси относно тяхното прилагане.
Крайно време е въпросът да бъде решен радикално от законодателните органи, крайно време е правомощията и статутът на лица, натоварени със специфични властнически правомощия или изпълняващи определени държавнически или общински функции, да бъдат конкретизирани и прецизно уредени в един Закон за държавния служител. Нелепо е всеки общински или държавен служител да доказва компетенциите си и статуса си съобразно специфичната си длъжност. Крайно време е Властта - било тя изпълнителна или законодателна - да не се отнася към служителите си като озлобена мащеха, да се възползва от тяхната беззащитност и да се разпорежда с тях като с интериор от собственото си обзавеждане.
За да има ефект една нормативна уредба, следва да са създадени условията за нейното изпълнение и реализация. Следва да са осигурени права, за да бъде търсена отговорност. Нужно е да бъде създаден механизъм за набиране на средства, за да очакваме ефективност.
Според мен лично, патосът по изграждането на Хаинбоаз отдавна е угаснал.
Ако Държавата иска да опази селскостопанското имущество, собственост на кооперации, общини и граждани, следва адекватно да приспособи законовата уредба с обективните реалности. На един от семинарите един от кметовете спонтанно възкликна: "Аз имам достатъчно съвест, за да си позволя да изпратя един полски пазач с гола сопа да се бие с глутница пладнешки разбойници ! . . . " И в тази спонтанна реакция се крият низ от въпроси и липса на финансови средства, които поставят проблема в състояние на изключителен драматизъм.
Тук е мястото да отбележим, че съгласно разпоредбата на закона и правилника за приложението му, както и на действащата Наредба 21 за униформеното облекло на ведомствената охрана от пазачи, портиери и полски пазачи (Изд. МВР ДВ., Бр. 60 от 31 юли 1984 г). на полските пазачи се полага:
* зимна униформа
1. балтон
2. сако
3. панталон
4. фуражка (барета) от вълнен плат
5. риза
6. вратовръзка от копринен плат (бежов)
7. обувки половинки (цели) от кафяв бокс с ходила от гьон или гума
* лятна униформа
8. шлифер от полиестерен плат
9. яке от плат вълна - полиестер
10. панталон (пола)
11. фуражка (барета)
12. риза с къс ръкав
13. обувки половинки от кафяв бокс с ходила от гьон или гума
Всичко това има, уви!, по-скоро пожелателен характер. Сериозен е проблемът, че върху плещите на кметовете пада цялата тежест по създаването и издръжката на структури, които да опазят селскостопанското имущество от посегателства.
Кметовете са между чука и наковалнята.
И ако тенденцията за децентрализация и създаване на условия за осъществяване на силно местно самоуправление е категорично в духа на демократичните принципи на съвременното общество и е носител на общочовешките ценности, доказали безспорния си позитивизъм в края на века, то неотменна част от тази тенденция следва да бъде изграденият баланс между функции и отговорности, между възможности и ефективност. Властите следва ясно да определят своите компетенции.
Намирам, че не е естествено, когато в хода на дискусиите по време на двата семинара в Старозагорски минерални бани и Айтос многократно бяха поставени въпросите как следва да се тълкуват и прилагат текстовете от Правилника за прилагане на закона за опазване на селскостопанското имущество (ДВ. бр. 90 от 22 ноември 1985 г. ) в частта за правомощията на Националния аграрно-промишлен съюз, окръжните аграрно-промишлени съюзи, народните съвети и т. н.
Нормативната база трябва да се изпълнява.
Тя следва да бъде адекватна на условията, без да е нужно да се приспособява и тълкува разширително в практиката, особено в случаите, когато самите норми носят административно наказателен характер.

Финансова издръжка на полската охрана
Преди всичко трябва да изнесем проблема в цялата му яснота.
Трябва да се поставят въпросите, с цялата си неразрешимост и конкретност, за да можем да ги отнесем към нормативната уредба и нейните несъвършенства.
Каква ще бъде реалната финансова необходимост за издръжката на полската охрана при спазване на нормативните изисквания - трудово правоотношение, униформено облекло, оръжие и боеприпаси ?
Каква следва да бъде числеността на полската охрана за осъществяване на ефективна охрана и опазване на селскостопанското имущество ?
Какъв следва да бъде размерът на определените такси, извън тези, определени като граници в Закона за местните данъци и такси ?
Следва ли да се изисква заплащане на такси от лица и организации, осигурили за своя сметка охраната и опазването на това имущество ?
Каква е отговорността на лицата, определени и натоварени с осъществяването на охраната на селскостопанското имущество ?
Няколко нормативни документа определят размера на таксите, които следва да бъдат платени от лица, собственици или ползватели на земеделско имущество.
Член 16 от ЗОСИ в своята първа алинея повелява:
"Организации, които нямат своя полска охрана, и граждани, които притежават, ползват или имат право на оперативно управление върху земеделско имущество, плащат годишна такса за опазване на това имущество, съобразно неговия вид, размер и местонахождение по тарифа, определена от Министерския съвет."
Ал. 2 на същия член допълва:
"Таксите по предходната алинея се събират в специална сметка на общината при условия и ред, определен с Правилника за приложение на закона. Набраните средства се използват за издръжка на полската охрана, за материално стимулиране на лицата, проявили се при опазването на селскостопанското имущество, и за други мероприятия по този закон."
Член 122 ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 117 от 10 декември 1997 г. , в сила от 1 януари1998 г.) е категоричен:
"За осигуряване охрана и опазване на земеделските имоти собствениците или ползвателите им заплащат годишна такса.
ал. 2. Таксата се определя на декар обработваема земя по видове култури, както следва:
1. за зърнени култури - от 300 до 600 лв. на декар
2. за технически култури - от 400 до 700 лв. на декар
3. за зеленчуци, овощни градини и лозя - от 500 до 1000 на декар
И нека използваме един измислен пример. Собственик на 300 декара земя в Добруджа, засята със зърнени култури, по силата на тази разпоредба следва да заплати годишна такса в размер на 180 000 лева. Собственикът, който в разглеждания случай е добросъвестен, заплаща дължимите средства и, като добросъвестен платец, очаква адекватна охрана на имота си. Без да съм специалист, допускам, че за ефективната охрана на земеделско имущество, разположено на площ от 300 декара, вероятно ще е необходима една добре оборудвана и технически обезпечена бригада от професионалисти. Всеки счетоводител може да изчисли какъв фонд е необходим само за заплата по трудово правоотношение на един човек, и то при положение, че на полския пазач е начислена минимална работна заплата. Следват средства за облекло, оръжие, боеприпаси, транспорт, радиостанция и т. н., и т. н.
Всичко това, и то с право, не е проблем за собственика на 300 декара, засята със зърнени култури земя. Неговите очаквания са да получи като добър платец ефективна защита на продукцията си. И, в предвидените от закона случаи, той има право на обезщетение за претърпените щети на селскостопанското си имущество.
Законът за общинските бюджети (обн. ДВ, бр. 33 от 24 март 1998 г.) в текста на чл. 6 определя, че " Приходната част на общинския бюджет се формира на основата на собствени приходи и преотстъпени на общината държавни приходи, субсидии и субвенции от републиканския бюджет."
Чл. 6 ал. 2 т. 2 буква "к" ЗОБ определя като собствен приходоизточник таксите от охрана и опазване на земеделски имоти.
Нека съпоставим действащите текстове от цитираните нормативни актове.
Нека се върнем към текста на чл. 16 ЗОСИ, който определя, че " . . . Организации, които нямат своя полска охрана, и граждани, които притежават, ползват или имат право на оперативно управление върху земеделско имущество, плащат годишна такса за опазване на това имущество."
Връщаме се към текста на чл. 2 ЗОСИ, който дава легално определение на термина "селскостопанско имущество ". То е:
* селскостопански земи;
* полски култури;
* селскостопански животни и птици, пчели, буби, както и риби от водоеми;
* селскостопанска продукция, включително плодове от орехови, бадемови, лешникови, кестенови и други плододаващи насаждения в горския фонд;
* противоерозионни и мелиоративни съоръжения;
* селскостопански постройки и съоръжения, инвентар, машини, торове и други движими и недвижими вещи, които служат пряко на селското стопанство.
По силата на цитираните разпоредби, собствениците, ползвателите, както и лицата които ползват определена представителна власт спрямо такова селскостопанско имущество, дължат годишна такса за охрана и опазване.
Законът за местните данъци и такси, който се явява специален закон спрямо ЗОСИ (до колкото ЗОСИ се явява специален закон спрямо други закони) определя в своя чл. 122 като задължени с определените в текста размери на таксите кръга от лица, които са собственици или ползватели на ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТИ.
Терминът "имоти", като основен термин от терминологията на вещното право, се отнася до недвижимите имоти.
Значи ли това, че ЗМДТ "освобождава" от заплащане на такси собствениците или ползвателите на останалото имущество, визирано в текста на чл. 2 ЗОСИ ?
Според мен лично - не !
Законът за местните данъци и такси определя:
1. задължението от плащането на такси на всички собственици или ползватели на земеделски имоти;
2. определя границите на дължимите такси;
3. дава възможност на общинските съвети да приемат в специална наредба размера на таксите в определените от закона граници.
ЗОСИ е действащ закон и той е определил кръга имущество, за охраната и опазването на което следва да се заплати под формата на такса от лицата, ползващи право на собственост и управление на такова имущество.
Общинските съвети следва да определят технологията и критериите по определяне размерите на тези такси - според вида, местонахождението, правата на собственост или ползване, както и според специфични местни признаци.
При прилагането на действащите норми възникват обаче множество въпроси. Каква ще бъде санкцията за лицата, примерно, които не заплащат определените в чл. 122 ЗМДТ такси? Законовият текст не урежда въпроса. Следва да се прилагат общите разпоредби на българското законодателство и уредбата на Гражданския процесуален кодекс. Вземанията на общините следва да бъдат удовлетворени по исков ред и, съответно, чрез изпълнително производство.
Не е ясно и как следва да се процедира с лицата, собственици или ползватели на обработваема земя, които са склонни да платят предвидените в нормативните актове глоби, а не - таксите. Ситуация, която остава без отговор. Съществуват норми и санкции за неизпълнение. Лицата, като носители на права и задължения, са самостоятелни правни субекти, в кръга на чиято воля е преценката дали следва да изпълняват или не една правна уредба.
В съществуващата ситуация, според мен, на фона на противоречивата нормативна база, собствениците и ползвателите на селскостопанско имущество са в правата си сами да определят поведението си.
Те очакват относителна сигурност, а ситуацията в която се намират (наличието на една остаряла и деформирана от новите обществено-икономически условия законова база) не може да им я поднесе.
Прекъсната е нишката между задължения и права, създаден е дисбаланс между форма и същност, в който дисбаланс са поставени от една страна - кметовете, от друга - собствениците и ползвателите.

Установяване на вреди. Обезщетяване.
Материята е уредена в Глава трета и сл. ЗОСИ, както и в Глава втора на ППЗОСИ. Бих искал да обърна специално внимание на текста на чл. 6 ал. 1 ЗОСИ - случаите, в които причинените вреди не подлежат на установяване и обезщетяване. Това са вреди, причинени:
1. от природни бедствия;
2. от неизвестен извършител;
3. от лица, отговарящи по реда на Кодекса на труда, Примерния устав на ТКЗС, Закона за финансов контрол и Закона за държавен и народен контрол;
4. при изпълнение на договорни задължения към увредения;
5. в рамките на покрит от застраховки риск;
6. на пчелни семейства, които не са вписани в регистъра на общинския народен съвет по местанохождението на кошерите;
7. на селскостопанско имущество, намиращо се в района на населени места, в които е забранено извършването на съответната селскостопанска дейност.
Тук е мястото да отбележим и текста на чл. 28 ППЗОСИ, според който:
"Не се считат за причинени от неизвестен извършител съгласно чл. 6 ал. 1 и 2 от закона вредите, причинени от работници, служители, военнослужащи и други при или по повод на възложената им работа от учреждения, организации или военно поделение, когато не е установен кой между тях е причинил вредата. Отговорността за тези вреди по реда на закона носи съответното учреждение, организация или военно поделение."
Важно е да се отбележи, че не следва да се считат за причинени при изпълнение на договорни задължения вредите, отговорността за които не е установена в договора.

Как се установяват вредите ?
Съществува изричен текст - чл. 34 ал. 2 ППЗОСИ. Съгласно същия, вредите в растиениевъдството се установяват в началния момент и при прибирането на реколтата, а в животновъдството и другите селскостопански дейности - веднага след настъпването на вредите.
Вредите, които се обезщетяват по реда на ЗОСИ, се установяват по заявление или служебно с акт, който се съставя незабавно от орган по охрана на селскостопанското имущество. Съставеният акт трябва да отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 43 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН, обн. ДВ, бр. 92 от 28 ноември 1969 г.)
Актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа:
* собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;
* датата на съставяне на акта;
* датата и мястото на извършване на нарушението;
* описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;
* законните разпоредби, които са нарушени;
* собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и месторабота, единния граждански номер;
* имената и точните адреси на свидетелите, ЕГН;
* обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;
* имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, ЕГН;
* опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.
Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, ако промени адреса си.
При положение, че нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, чиито име и точен адрес се отбелязват в акта. В случай, че не може да се установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява от най-близката общинска администрация или поделение на МВР. Ако актът е съставен в отсъствието на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно обратно. При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Ако, след щателно издирване, нарушителят не може да бъде открит, това се отбелязва в акта и производството се спира.

Административно-наказателни разпоредби на ЗОСИ
Първо нека да определим кръга от лицата, оторизирани по силата на закона да упражняват такива властнически правомощия. Според разпоредбите на ЗОСИ, административнонаказващ орган са:
1. Полските пазачи и доброволните сътрудници - съгласно чл. 12 т. 4 и 6 ЗОСИ имат право да налагат глоби и да събират обезщетения в случаите, определени от закона, както и да съставят актове за констатирани нарушения по този закон.
2. Служителите на полицията - съгласно чл. 14 ал. 2 ЗОСИ.
3. Кметове на населени места и райони.
4. Други органи, определени по силата на нормативен акт - чл. 44 ЗОСИ.
Поради изключителната важност на материята при практическото прилагане на закона, следва да се запознаем по-подробно с текстовете на чл. 40 - чл. 47 ЗОСИ.
Член 40 ал. 1 ЗОСИ, който е претърпял множество промени, последната от която е в ДВ, бр. 11от 1998 г., определя глоба от 100 000 до 500 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, на онзи, който:
1. отсече, унищожи или повреди без разрешение дърво или лоза, опазвани съгласно чл. 32 - 34 ЗОСИ, а именно:
* овощни и горски дървета и лози в селскостопански земи и по границите между тях, както и покрай водни течения и пътищата;
* дървета, които се намират на стръмни терени с наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, във водосборните райони на язовири или край бреговете на реки и дерета, където тези дървета служат за противоерозионни или водорегулиращи цели;
* ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство;
2. влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество;
3. прокарва инсталация, съоръжения и пътища през чужди селскостопански земи, без да има разрешение;
4. причинява вреди на селскостопанско имущество посредством замърсяване на въздуха, водите и почвата извън случаите, предвидени в чл. 30 ЗОСИ, а именно - когато замърсяването е резултат на разрешена по установения ред дейност;
5. по непредпазливост причини малозначителна повреда в селскостопанска машина или съоръжение;
6. завземе без законово основание или не освободи след покана обществена селскостопанска земя, селскостопанска постройка или друга обществено недвижимо имущество;
7. с неправомерни действия или бездействия причини или допусне причиняване на вреди на селскостопанска продукция при нейното прибиране, превоз, манипулиране, съхранение и използване или допусне нейното изоставяне и повреждане на място;
8. като ръководител в случаите на чл. 12 т. 5 ЗОСИ (селскостопанско имущество е застрашено от увреждане поради изоставяне, разпиляване, неправилно съхранение или използване) не сигнализира пред съответните ръководни или контролни органи;
9. ползва без законово основание селскостопанска машина, животно, превозно средство, инвентар, съоръжение или друго движимо селскостопанско имущество - обществена собственост;
10. предостави или вземе селскостопанска продукция - обществена собственост, без да е издаден придружителен или отчетен документ;
11. като длъжностно лице продаде, нареди или допусне да се продаде селскостопанска продукция в нарушение на установения ред или на реда за преоценяване;
12. отглежда чужди за селскостопанската организация животни или птици в обществени стада и животновъдни сгради при нарушаване на установения ред.
Член 40 ал. 2 ЗОСИ определя, че при повторно нарушение по изброените по-горе случаи, на нарушителя следва да бъде наложена глоба в размери от 150 000 до 800 000 лева.
Алинея 3 на чл. 40 ЗОСИ е особено актуална.
Съгласно нея "Длъжностно лице, което извърши, нареди или допусне да се извърши нарушение на предходните алинеи, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с глоба от 100 000 до 800 000 лева, а в случаите на повторно нарушение - с глоба от 150 000 лева до 1 500 000 лева."
Също така, в тази връзка следва да цитираме и текста на чл. 40 а ЗОСИ, съгласно който е предвидена имуществена санкция - глоба в размерите от 150 000 до 800 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание длъжностно лице, което:
1. в нарушение на установения ред предоставя за ползване на граждани или на организация обществена селскостопанска земя, селскостопанска постройка или друга недвижимо селскостопанско имущество;
2. не предприеме действия за изземване от граждани или организация завзета без законово основание или неосвободена след покана селскостопанска земя, селскостопанска постройка или друго селскостопанско имущество.
В условията на прогресиращо развитие на инфлационните процеси в страната, недоумение буди въпросът какви са били мотивите на законодателя да определя разм