Борис Маскръчки,
зам.-областен управител на София - област

Съществуващата в момента "система" за провеждане на регионална политика не позволява държавата ефективно да решава задачите на регионалното развитие.
Основните причини за това са:
1. липсата на национален и регионални планове за развитие;
2. неидентифицирани райони за целенасочено въздействие;
3. недостатъчно съгласувани и координирани секторни политики на министерства и ведомства;
4. нормативна база, която не третира регионалната политика, съответно регионалното развитие като основна задача пред обществото.
Подобно положение на нещата не кореспондира с ориентацията с ориентацията ни към Европейския съюз, където регионалното развитие е основна политическа цел.
В същото време, съществуващата "система" не може да даде адекватен отговор за решаването на един от основните проблеми на прехода: опасността от задълбочаващите се регионални различия и диспропорции.
На този фон приетият на първо четене в Народното събрание Проекто-закон за регионалното развитие идва да елиминира горните причини, като изгради основата на работеща система на регионална политика.
Залегналите в проекто-закона постановки имат характера на сравнително детайлна регионално-политическа концепция, съдържаща основните елементи на политиката за регионално развитие за в бъдеще.
Проекто-законът очертава следния подход при тяхното дефиниране:
I. По отношение целта на регионалната политика:
Цел на регионалната политика е създаването на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на отделните региони на страната.
Така формулирана, целта не се различава съществено от основната цел на регионалната политика в която и да е европейска страна. В българския проекто-закон, обаче, е записана и една по-специфична цел: регионално и транс-гранично сътрудничество и евроинтеграция. подобен подход пряко свързва целта на регионалната политика с присъединяването ни към Европейския съюз.
II. По отношение регионите за управление на регионалното развитие:
В проекто-закона е възприет моделът, при който регионите за управление на регионалното развитие съвпадат със съществуващите административно-териториални единици - областите, като на ниво област се дават съответните правомощия на областния управител, създава се областен съвет за регионално развитие и се изработва областен план за развитие.
III. По отношение определяне на типовете региони за въздействие:
Проекто-законът възприема диференциран подход по отношение определяне на типовете региони за въздействие с приоритет на "районите за растеж". Целта е чрез подпомагане на определени "полюси на растеж" да се постигне ускорен и устойчив икономически растеж в национален мащаб.
IV. По отношение на компетентните органи за регионално равитие:
Проекто-законът очертана следната институционална рамка:
МС на Р България - върховен орган по отношение на регионалното развитие, който приема критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие; приема и отчита изпълнението на Националния план за развитие - основния програмен документ на регионалната политика.
Министър на регионалното развитие и благоустройството - компетентен орган на национално ниво с ясно очертани функции и правомощия.
Съвет за регионално развитие - координиращ и съгласувателен орган към МС на Р България под председателството на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с широко участие на компетентните министри и съвещателно участие на областните управители.
Областен управител - компетентен орган на регионално ниво с ясно определени права и задължения по изготвянето и прилагането на Областния план за развитие; председател на Областния съвет за регионално развитие.
Областен съвет за регионално развитие - помощен орган към областния управител, с гарантирано участие на представителите на местното самоуправление и възможност за участие на други лица, имащи отношение към регионалното развитие.
Това, което следва да се отбележи, е, че в така очертаната рамка липсва специализирана изпълнителска агенция за регионално развитие (на национално и областно ниво).
На национално ниво министърън на регионалното развитие и благоустройството ще организира научното експертното и информационното осигуряване.
На областно ниво с тази дейност ще се занимава областният управител и неговата администрация.
Този въпрос не е еднозначно решен в европейските страни, от които можем да почерпим опит. Вероятно практиката по прилагане на закона ще наложи или не необходимостта от създаване на специализирани изпълнителски звена за осъществяване на оперативните дейности по регионалното развитие.
V. По отношение на инструментите на политиката за регионално развитие:
Проекто-законът очертава следния пакет от финансови инструменти за постигане на целите на регионалното развитие: "инвестиционни субсидии, поемане на част от лихвения процент, преки инвестиции, държавни и метни такси, гаранции и обезпечения".
Може да се очаква, че инвестиционните субсидии и преките инвестиции ще бъдат най-действените и търсени финансови инструменти.
Специфичното е, че проекто-законът не създава Национален фонд за регионално развитие, който да акумулира и от който да се разпределят средства за регионално развитие. Възприет е подход на директно бюджетно финансиране при възможност за кандидатстване и финансиране от вече създадени извънбюджетни фондове на министерства, централни ведомства и общини.
Подобен подход гарантира добра финансова дисциплина, при него, обаче, съществува опасността от "разпиляване" на ограничени финансови ресурси по различни програми и направления в конфликт с принципа на концентрация.
За да бъде избегната тази опасност, е необходима висока степен на координация и интегриране между секторните политики на отделните министерства, от една страна, и между тях и регионалните и местни власти, от друга.
Законопроектът създава необходимите механизми и органи за подобна интеграция и координация.
В заключение може да се каже, че с приемането на Закона за регионалното развитие ще се създаде моделът, в рамките на който ще се реализира политиката на регионално развитие в Р България.
Европейският начин на осмисляне на основните елементи в него дават гаранция, че това ще бъде един работещ модел.