Светослав Иванов, експерт, ФРМС

В ДВ бр. 122 от 19 декември 1997 година бе обнародван текста на новоприетия Закон за министерство на вътрешните работи. Съгласно параграф 3 от същия, в текста на Закона за местното самоуправление и местната администрация бе направено изменение и допълнение на чл. 46, като в точка 8 бе добавено ново второ изречение със следния текст :
"има правомощията по чл. 68, 70, 73, 74, 76, 78 и 80 от Закона за министерство на вътрешните работи".
С така направеното изменение законодателят е делегирал специални правомощия на кметовете на кметства и райони, като им е възложил упражняването на специални полицейски прерогативи на съответната територия до пристигане на полицейския орган.
На кметовете на райони и кметства са предоставени права по опазването на обществения ред и задължението да "осигурява спазването на обществения ред". Член 44 ал. 1 т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА - обн. ДВ бр.77 от 17 септември 1991 г.) възлага на кметовете на общини правата и задълженията да "отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби".
Кметовете на общини за разлика от кметовете на райони и кметства не са натоварени пряко с чисто полицейски функции и специфични права.
Опазването на обществения ред е задължение на изпълнителната власт и нейните органи. Член 105 ал. 2 от Конституцията на България е категоричен в това отношение - "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност". Съгласно чл. 38 ал. 1 ЗМСМА "Орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината".
Новоприетият Закон за министерство на вътрешните работи е определена стъпка в практическото прилагане на тези конституционни текстове.
Интересна е съпоставката, че, според Закона за МВР, органите на Националната служба "Сигурност " нямат полицейски правомощия, за разлика от кметовете на кметства и райони.
При спазване на изискванията на параграф 3 ЗМВР, а именно - да действат на съответната територия до пристигане на полицейските органи, кметовете на кметства и райони имат следните права :
-ДА ИЗВЪРШВАТ ПРОВЕРКИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ЛИЦА - ЧЛ. 68 АЛ.1 ЗМВР;
-ДА ЗАДЪРЖАТ ЛИЦА - ЧЛ. 70 АЛ.1 ЗМВР;
-ДА ИЗВЪРШВАТ ЛИЧЕН ОБИСК - ЧЛ. 73 АЛ.1 ЗМВР;
- ДА ПРОВЕРЯВАТ ЛИЧНИТЕ ВЕЩИ НА ЛИЦА - ЧЛ. 74 АЛ. 1 ЗМВР;
- ДА ИЗВЪРШВАТ ПРОВЕРКИ В ПОМЕЩЕНИЯ БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА СОБСТВЕНИКА ИЛИ ОБИТАТЕЛЯ ИЛИ В ТЯХНО ОТСЪСТВИЕ - ЧЛ. 76 АЛ.1 ЗМВР;
- ДА ИЗПОЛЗВАТ ФИЗИЧЕСКА СИЛА И ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ФУНКЦИИ;
- ДА ИЗПОЛЗВАТ ОРЪЖИЕ КАТО КРАЙНА МЯРКА - ЧЛ. 80 АЛ.1 ЗМВР.

Законът за Министерство на вътрешните работи е обнародван на 19 декември 1997 година и е вече в сила. Вероятно законодателят е преценил обективно необходимостта от делегиране на такива специфични функции върху кметовете на райони и кметства. Краткият срок на действие на новоприетия закон не ни позволява да оценим ефективността му, за която искрено се надяват всички.
Специфичните функции, с които са натоварени кметовете, предполагат определено обучение в тази посока, което вероятно ще бъде приоритетна задача на изпълнителната власт. На този етап ФРМС ще се ограничи с кратък разбор на законовите текстове, без претенциите да бъде инстанцията която следва да се произнесе по тях.
Чл. 68 ал. 1 ЗМВР позволява на полицейските органи, а в тяхно отсъствие, до момента на пристигането им - и на районните кметове да извършват проверки за установяване самоличността на лица:
1. за които има данни, че са извършили престъпления или други нарушения на обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по спазване на правилата за адресна регистрация и пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицията;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при ред и условия, предвидени в закон.
При упражняване на тези си правомощия, кметовете на кметства следва да се придържат стриктно към фактическия състав, даващ основание да се упражнят тези специални полицейски права. Установяването на самоличността се извършва чрез правото да се изиска от лицето, отговарящо на някое от основанията по чл. 68 ал.1 ЗМВР, паспорт или друг официален документ, съдържащ данни за самоличността му, да се събират сведения от други граждани с установена самоличност, които познават лицето или по друг начин за събирането на достоверни данни.
Съгласно разпоредбите на чл. 70 ал. 1 ЗМВР, при спазване на изискванията на параграф 3 ЗМВР, районните кметове имат право да задържат лица :
1. извършили престъпление;
2. които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
3. които показват тежки психични отклонения и с поведението си нарушават обществения ред или излагат живота си на опасност;
4. малолетни нарушители, които са напуснали своите домове, настойници, попечители или обществени домове, където са били настанени;
5. при невъзможност да се установи самоличността им в случаите и по начините по чл. 68 ЗМВР;
6. които са се отклонили от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където са били задържани като обвиняеми в изпълнение на полицейска административна мярка или по разпореждане на орган на съдебната власт;
7. в случаи, определени в закон.
При упражняване на тези си правомощия, районните кметове могат да затварят лицата, отговарящи на изброените условия, в специални помещения и да упражнят спрямо тях мерки за лична сигурност, ако поведението им налага това. Трябва да се има предвид, че от момента на задържането им, задържаните лица имат право на адвокатска защита.
Съгласно чл. 73 ал. 1 ЗМВР районните кметове, при определените в закона условия, могат да извършват личен обиск на лица:
1. задържани при условията на чл. 70 ал. 1 ЗМВР;
2. за които има данни, че носят опасни и забранени за притежаване предмети;
3. заварени на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у тях се намират вещи, които са били свързани с престъплението.
В този случай районните кметове следва да знаят, че личен обиск може да се извършва само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.
При стриктно спазване на законовите изисквания, районните кметове съгласно чл. 74 ал.1 ЗМВР имат право да проверява личните вещи на лица :
1. в случаите на чл. 68 - 70 ЗМВР;
2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление.
Те следва да знаят, че имат правото според определените от закона правомощия да проверяват превозни средства и при данни за нарушение на обществения ред - чл. 74 ал. 2 ЗМВР.
А според категоричният текст на чл. 76 ал. 1 ЗМВР, районите кметове и кметовете на кметства имат правото да извършват проверки в помещения и без съгласието на собственика или обитателя или в тяхното отсъствие когато:
1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;
2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;
3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чиито живот, здраве или лична свобода се намират в опасност, или са налице други случаи на крайна необходимост.
Ползвайки тези си правомощия, районите кметове и кметовете на кметства следва да спазят изискванията на алинея 2 на чл. 76 ЗМВР, а именно - след приключване проверката на помещенията да съставят протокол, съдържащ всички изисквания на законовия текст. След приключване на проверката кметът на кметството или районния кмет следва незабавно да уведоми прокуратурата.
Съгласно чл. 78 ал. 1 ЗМВР кметовете придобиват правомощията да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да се осъществят по друг начин.
Под "служебни функции" законодателят едва ли е имал предвид упражняването на физическа сила и използването на помощни средства при упражняването на функциите на районен кмет. Дадените извънредни права кметовете могат да ползват единствено при някоя от следните хипотези :
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
3. конвоиране на лице или при опит да избяга, да посегне на своя живот или на други лица;
4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
6. групови нарушения на обществения ред;
7. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
8. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.
При упражняване на тези си правомощия районните кметове могат да използват белезници, усмирителни ризи, гумени и електрошокови палки и прибори, химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването, служебни животни - кучета, коне, халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови патрони, устройства за принудително спиране на превозни средства, устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо действие, водометни и въздухоструйни машини, бронирани машини и вертолети.
Въпрос на избор !
И всичко това е реалност, както е и реална възможността, дадена от текста на чл. 80 ал. 1 ЗМВР районните кметове и кметовете на кметства да използват оръжие като крайна мярка при наличието на някое от следните условия :
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;
3. при неизбежна отбрана;
4. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер;
5. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за престъпление от общ характер.
След упражняване на това си законово право, районният кмет или кметът на кметство следва да състави писмен доклад по установения ред.
Това го задължава текста на чл. 80 ал. 3 ЗМВР.