Интервю с Тод Торвинен, финансов директор, Община Дулут, Минесота

1. Как бихте оценили Българската техническа програма за побратимяване на градовете като участник в нея?
Според мен програмата работи според очакванията. Вярвам, че успях да помогна на колегите си в Русе с информация относно приложението на общински програми, каквито се използват в Съединените щати. Надявам се, че те ще успеят да се възползват от част от тази информация при изпълнението на своите нови програми и инициативи.
2. Какво научихте от посещението си в България? Какви са приликите между вашата работа и работата на българските ви колеги?
По време на посещението си в Русе както аз, така и колегите, които пътуваха с мен, научихме много. Научихме, че България е изправена пред множество предизвикателства в стремежа си да установи стабилна и работеща местна власт. Общината в Русе има много по-големи отговорности за осигуряването на услуги на населението в сравнение с американските градове - като например осигуряването на услуги в областта на здравеопазването и образователните програми. Поради неизвестната и постоянно променяща се подкрепа от страна на националното правителство на общинските ръководители им е трудно да съставят финансови планове. Съществуват множество инфраструктурни проблеми, които изискват незабавно решаване, но за чието финансиране не съществуват достатъчно източници на финансиране или потребителска основа. Изглежда, че бремето на отговорността за тези проблеми е било прехвърлено от националното правителство към местната власт, без да се осигурява достатъчно подкрепа на национално равнище. Нашите граждани също изискват допълнителни услуги или подобряване на съществуващите и подновяване на съществуващата инфраструктура, но нашите проблеми нямат величината на проблемите на българските колеги.
3. Смятате ли, че програмата е постигнала някакво развитие след обмена между официалните делегации?
Да, всяко посещение помага на нашите общински служители да вникнат по-дълбоко в различните предизвикателства и в застъпващите се проблеми, пред които е изправен побратименият ни град. По време на сегашното ми посещение разгледах различни страни от възможностите, с които Общината разполага за финансиране на инфраструктурnите подобрения и по-конкретно на транспорта. По време на обсъждането на този проблем се оказа, че сферите, в които се изисква подмяна на инфраструктурата, се застъпват с областите на икономическото развитие и устойчивото развитие, по които работят колегите ми. Мисля, че това помага на колегите както в България, така и в Съединените щати да разберат по-добре проблемите си.
4. Как бихте обобщили практическите резултати от посещението си?
Задачата ми беше да направя оценка на предложението за емитиране на общински облигации, което е било направено на общинските ръководители в Русе и в други общини. По време на обсъждането на облигационната емисия ние постигнахме съгласие, че предложената сделка по своята същност не представлява традиционно дългово финансиране чрез облигационна емисия и би изложило Общината на неприемлив финансов риск. Тъй като това би бил един от първите облигационни общински заеми в България, ние решихме, че сме отговорни пред всички общини да се уверим, че всяка емисия е безопасна и не носи твърде голям риск.
5. Какви съвети и препоръки бихте дали на координаторите на програмата (ICMA и ФРМС)?
Мисля, че едно по-детайлно запознаване със задълженията на общините, с информация за текущата им дейност, инфраструктурните оценки, най-належащите им нужди, краткосрочните и дългосрочни промени би било от полза за по-задълбоченото вникване на американските колеги в ситуацията след пристигането им в България.
6. Какво бихте искали да кажете на нашите читатели?
По време на престоя си разгледах предложение за облигационен заем, направено на общинското ръководство от българин, живеещ в чужбина. Както вече споменах по-горе, оказа се, че въпросната сделка е изключително рискова и може да нанесе големи вреди на репутацията на сегашната администрация и Общината. Сега, когато все още липсва опит в облигационното финансиране на общините, всяка община е длъжна да се увери, че подобни сделки са рутинни и безопасни, че получените от тях средства ще бъдат използвани по предназначение и че местните ръководители разбират смисъла и начина на действие на облигационния заем. Общината трябва да използва външни финансови консултанти, нямащи нищо общо с предложената облигационна емисия, които да оценят доколко една такава сделка отговаря на интересите на Общината.
В допълнение смятам, че националното правителство трябва само, или под натиск от местните власти, да приеме закони, които уреждат основите на общинското финансиране, като например:
емитирането на облигационни заеми за финансиране на капитални или инфраструктурни проекти
използване на събраните средства по предназначение и уреждане на временното им инвестиране
съответствие между изплащането на задълженията по облигационния заем и използването на приходите
данъчно необлагаем статут за общинското финансиране, с цел намаляване разходите за лихви.
На този етап е изключително важно за всички български общини всяко предложение за финансиране да бъде разгледано внимателно от общинското ръководство, за да бъде сигурно, че сделката отговаря на стандартните критерии за риск и че няма да се отрази неблагоприятно върху бъдещите възможности на общините за достъп до кредитните пазари, в случай, че това бъде необходимо.

1 .Как оценявате работата си с американските експерти в рамките на Програмата за техническо побратимяване между Община Русе и Община Дулут, Минесота, САЩ?

Силвия Алексиева, председател на ОбС - Русе.
Работих с тримата експерти от Дулут по техническото споразумение, но ще се спра по-конкретно по работата с г-н Майкъл Конлан.
Оценявам положително съвместната работа по Центъра за устойчиво развитие. В десетте дни естествено бе г-н Конлан да се запознае със спецификата на работата на ОбС и Общината. Предоставена му бе възможността да разговаря с широк кръг специалисти по направленията. Експертът прояви изключителен интерес и проведе и допълнителни срещи. Преценявам, че много точно напипа проблематиката, която е твърде многообразна.
В процеса на работа се набелязаха три направления за действие:
1. Най-важни направления в обхвата на дейността на Центъра.
2. Идейна основа за управление на плановия процес.
3. Начална стъпка - установяване на организационна структура на Центъра.
По-подробно се конкретизираха първите две направления. Постигна се договореност допълнително да се изпрати писмено експертно становище до края на март 1998 г.
Разчитаме много, че ще получим по-конкретен модел за изграждане дейността на Центъра. Нашите ангажименти и отговорности са в действие. Безспорно, предстои много работа до конкретния старт.

Живко Денев, заместник кмет на Русе:
Изключително съм доволен от възможността, предоставена ми от ФРМС и МАГУ (ICMA) да контактувам с колеги от Община Дулут, Минесота,САЩ, да обсъждаме проблемите и да си помагаме взаимно в тяхното решение. Естествено, не може да не се отчитат специфичните особености на държавното устройство, нивото на икономическо развитие и др. Същевременно, Русе и Дулут имат много общи черти, които определят и общите им проблеми. Осигуряването на средства за нормалното функциониране на общините, за тяхното благоустрояване, поддържането и усъвършенстването на инфраструктурата са основната грижа и на двете общински управи.
В рамките на Програмата за техническо побратимяване имах възможността в продължение на 10 дни (от 24.01 до 04.02) да работя пряко с господата Тод Торвинен - по въпросите за облигационно финансиране на общинските бюджети и Том Котруво - по формиране на център за икономическо развитие на региона.
И в двете направления и аз, и моите сътрудници получихме доста информация за методите и средствата с които община Дулут решава своите проблеми.
С колегите от Дулут обсъдихме и проблемите, пред които е изправена Община Русе, и за някои от тях стигнахме до многовариантни решения. За съжаление решението на други не е в ръцете на общинската администрация.

2. Какви са основните различия и какво е общото в работата с американските експерти.
С. А. : Определено оценявам градивността във взаимоотношенията между Дулут и Русе. С благодарност приветствах и приветствам готовността за помощ и подкрепа от тяхна страна.
В началото при нашите контакти се разглеждаха общи въпроси и се водеха опознавателни разговори, които бяха много съдържателни и често обстоятелствени. Сега, при посещението на експертите, се започна дейност по конкретни въпроси. Това е особено важно.
Отзоваха се като цяло на нашето предложение за приоритети в техническото споразумение, което подчертава тяхното желание да са съпричастни с ежедневието ни.
Спонтанно проявеният интерес към образование, култура, културно-историческо наследство показва, че и ние има какво да им предложим и като модел, и като продукт.
Изразявам своята увереност, че ще се намери подход за продължаване и заздравяване на двустранните контакти.

Ж. Д.: Въпреки големите географски разстояния, моята лична оценка е, че проектът се развива с нормална скорост. При съвременните средства за комуникиране и почти перфектната организация на ФРМС и МАГУ, информационният обмен тече почти непрекъснато. Естествено, необходимо е време за осмисляне на информацията, за търсене на варианти на решения, обсъждане на многото ограничителни условия наложени от различни нормативни документи и икономическите реалности. Затова личните контакти и срещи на специалисти са изключително полезни. Не съм от оптимистите, които разчитат на бързи резултати, но ентусиазмът на колегите от Дулут и желанието им да навлязат в дълбочината на проблемите (които, между другото, съвсем не са им чужди и далечни) и да работят заедно с нас за решаването им, вдъхват увереност в успешното развитие на сътрудничеството.

3. Какви са практическите резултати и постигнатите договорености в резултат на посещението?

С. А.: Подписан бе протокол за резултатите от посещението на групата експерти от Дулут. В протокола са отбелязани конкретните договорености по трите направления от техническото споразумение:
По Центъра за устойчива развитие,
По облигационното финансиране,
По икономическото развитие.
Уговорени са следващите стъпки по всяко едно направление.

Ж. Д.: В рамките на посещението на специалистите от Дулут от ФРМС и Община Русе беше организиран семинар по общинско облигационно финансиране с международно участие. Семинарът предизвика голям интерес в общинските администрации и участието в него надмина нашите очаквания. Г-н Тод Торвинен, финансов директор на Община Дулут, участва с доклад "Облигационно финансиране на инфраструктурни общински проекти в САЩ". Дължа да изразя благодарността на Общинската администрация - Русе и на всички участници в семинара към ФРМС за перфектната организация и подготовката на работните материали.
Колкото до практическите резултати - те тепърва предстоят.
В дискусията при разглеждането на алтернативни източници за финансиране на общински инфраструктурни проекти единодушно беше оформено становището, че е необходима промяна в законовата основа, третираща общинските облигации, а използването на нестандартни подходи води до необоснован риск.
В редица срещи на управители на общински, държавни и частни фирми с г-н Том Котруво бяха обсъдени вижданията им за развитието както на техния бизнес, така и връзката му с перспективата на региона. Заедно с Търговско-индустриалната камара, Бизнес центъра и ръководителите на структуроопределящите фирми предстои да се формира Център за икономическо развитие, който да разработи и предложи на широко обществено обсъждане перспективата за развитието на Русе в следващите 20 и 50 години.

4. Какво бихте препоръчали на координаторите на програмата?

С. А.: Моите препоръки към координаторите на програмата от ФРМС и МАГУ са да бъдат все така отзивчиви, коректни и точни. Да имат повече време да са сред нас с техните съвети. Каквото е възможно в областта на нашите направления - практически документи, теоретични материали, информация, по възможност ги молим да ни предоставят.
Ж. Д.: На координаторите на програмата можем да изкажем само благодарност. Моето, а и общото становище е, че засега те са активната страна за развитието на Програмата!