Проектът се финансира от Програма "ФАР - Демокрация" и се осъществява от Пражкия център на Института за изследвания Изток - Запад в Румъния и България. Партньори по проекта от българска страна са Фондацията за реформа в местното самоуправление и Институтът за политически и правни науки.
Целта на проекта е да укрепи парламентарната демокрация 1. чрез усилване ефективността на парламентарните проучвания (обективни, неангажирани политически изследвания и анализи) и 2. чрез задълбочаване на връзките между гражданите и парламента посредством обществени дискусии по ключови политически въпроси.
Проучването "Регионалната политика в процеса на присъединяване към Европейския съюз - сравнителен анализ на избрани страни" бе извършено в рамките на проекта от Алеко Джилджов, съветник в отдел "Местна администрация и регионална политика" на Министерски съвет, и Васил Маринов, заместник-генерален директор на Националния център по териториално развитие и жилищна политика. Резултатите от сравнителния анализ на регионалното развитие на Унгария, Чешката Република, Финландия, Естония, Румъния и Полша бяха публикувани от Фондацията за реформа в местното самоуправление.
Предлагаме ви коментара на доц. д-р Димитър Топлийски, декан на Геолого-географския факултет, СУ, за изданието:
Представената пред географската колегия монография е изключително актуална за България с оглед предстоящото законодателно уреждане на проблемите на планирането и управлението на регионалното развитие. В този смисъл авторите трябва да бъдат адмирирани за опита им да поставят концептуален въпрос с висока степен на комплексност и ясно адресиран към политическите фактори. Не по-малка е, разбира се, заслугата на Фондацията за реформа в местното самоуправление и на Института за изследвания Изток - Запад, без чиято подкрепа тази дейност трудно би могла да се осъществи в такива кратки срокове.
За преобладаващата част от българското общество, както и за управляващата политическа формация мотивиращата сила за цялостния напредък на България и регионалното развитие в частност е присъединяването ни към Европейския съюз. Затова е очевидна и връзката между политическата воля на управляващите, от една страна, и подготвеността на институционалната, икономическата и социалната сфера, от друга, спрямо продължителността на процеса на интеграция с ЕС. Така в изчистен вид се очертава и политическият дивидент при ускореното движение към ЕС, обвързано с възходящо икономическо развитие на страната, балансирана регионална политика с адекватни собствени финансови усилия и възможности за използване на структурните фондове на ЕС.
Целта на авторите на изследването е в дискусионен порядък да подпомогнат формирането на стратегия, да генерират идеи и да подпомогнат обсъждането и приемането на Закон за регионалното развитие. Ясно формулираната цел на проучване е предпоставка за сериозен анализ на процесите, обхващащи редица аспекти на "прехода" към пазарна икономика, както и извеждането на акценти и значими изводи по отношение на регионалната политика.
В информационно отношение изследването се базира главно на официални източници и разработки от шест европейски страни - Полша, Чехия, Унгария, Румъния, Естония и Финландия.
Използваният в монографията сравнителен анализ позволява да бъдат обобщени главните компонента в регионалното развитие на 6-те европейски страни. Обоснован е акцентът на разработката върху бившите европейски сателити на Съветския съюз, в които се наблюдават сходни проблеми в регионалното развитие.
Предложената от авторите конструкция на изложение отговаря в общи линии на поставената цел и задачи, но се чувства липсата на въвеждащ раздел или глава, посветена на анализ на целите и принципите, нормативната уредба, институционалните структури и финансирането на регионалното развитие в основните западноевропейски страни.
(...)
Висока оценка заслужава критичният анализ на регионалното развитие в избраните страни по схема, която е прегледна и е предпоставка за задълбочен сравнителен анализ.
Както в прегледа по страни, така и в обобщаващата глава 8 (Сравнителен преглед) се обосновава необходимостта от провеждане на активна политика в областта на регионалното развитие. Докато една от причините се корени в съществуващите от десетилетия регионални диспропорции, породени като например в Унгария от категоричната доминация на Будапеща в икономиката, социалната сфера, образованието и пр., за Полша, Чехия и Румъния тези различия имат по-умерен характер.
Кризата в редица отрасли на промишлеността, свързана с разпадането на съветския блок и съответните му пазари, допълнително изостри регионалните различия, особено в областта на доходите и безработицата. Същевременно в посткомунистическите държави в началото на 90-те години бяха поставени основите на политическите реформи, демократичните институции и пазарните отношения. И ако тогава акцентът падаше върху приватизацията и макроикономическата стабилност, то в последните години са налице целенасочени действия спрямо политиката на регионалното развитие.
Без съмнение най-същественият фактор в посока на регионалното развитие е интегрирането с ЕС. Последното означава и значими промени в законодателството и съобразяване с изискванията на общността.
Прави впечатление, че авторите са добре запознати с нормативната уредба на отделните страни в областта на регионалното развитие. Изследваните държави са на различно ниво на законово уреждане на регионалното развитие, което е следствие от дискусиите между политическите сипи, от акцентите в дългосрочното макроикономическо планиране, от кризисни явления във финансовата сфера и притока на чужди инвестиции.
За България е особено интересен опитът на Унгария, която е най-напред в законовото уреждане на регионалното развитие. В този случай най-пълното и изчерпателно законодателство включва следните позиции: цели и принципи, отговорни институции и органи на управление, финанси и дефиниране на понятията. Тук в неявен вид авторите подчертават, че унгарския вариант е най- приемлив за българските условия. Трябва обаче да се познава и отчита и негативният опит по практическото прилагане на Закона за регионалното развитие и физическото планиране в Унгария, който авторите са се опитали да проучат и отразят, доколкото това е възможно в едно проучване, основано почти изцяло само на литературни източници.
Джилдов и Маринов сполучливо анализират философията на регионалното развитие по отношение на целите, фиксирани в закона. Ясно е, че във всички държави целта на тази политика ще е съсредоточена във формулата "намаляване на междурегионалните различия". Но целите и принципите на некризисно, балансирано, устойчиво развитие на регионите биха имали смисъл само ако общото състояние на държавата в икономическата, финансовата, социалната и образователната област е съизмеримо с това в ЕС. С други думи, ако нивото на развитие на страните от бившия комунистически блок е близко до средното за страните от ЕС.
Без съмнение, най-деликатен е проблемът с определяне на регионите на въздействие, формата на пряка държавна интервенция, обосноваването на критериите, по които те се определят, връзката им с административно-териториалното устройство на страната, диференцирането на регионите по специфични признаци, както и компетентност на институционалната структура. За България е особено важно да се изясни въпросът за водещото министерство, както и компетенцията на орган под наименование съвет или агенция, чиято функция е комплексна - разработване и прилагане на програми, управление на финансов ресурс, информационни и аналитични задачи.
Особено ценни са изводите на авторите по отношение на мерките и инструментите на политиката на регионално развитие. Те установяват, че в много от изследваните страни се допуска разпиляване на средства между голям брой програми, липсва система на мониторинг и оценка на ефективността. Всъщност, регионалната политика се финансира пряко от държавния бюджет или от средства по програми на ЕС.
Авторите очертават и фундаменталния проблем спрямо политиката на регионалното развитие: "как да се създаде реално функционираща правна, институционална и финансова система... за изключително кратко време и без наличието на традиция", адекватна на променените политически и икономически условия.
Очевидно, това е и проблем, част от който ще бъде решен от внесения в Народното събрание проектозакон за регионалното развитие. Затова считам, че настоящата монография би подпомогнала депутатите и изпълнителната власт при конструктивното обсъждане и приемане на така необходимия закон.
Във връзка с това заслужава внимание и последният извод на авторите, който е ориентиран пряко към българската ситуация и който бих могъл да модифицирам по следния начин: политиката ш регионално развитие на отделните страни се осъществява при твърде разнообразни политически, икономически и институционани условия, няма идеален или общовалиден модел на тази политика и затова българските политици не трябва да "робуват" на опита на други страни, особено когато той е свързан с отделни елементи на политиката. Особено важно е да се разбере в каква среда едно решение може да даде положителен ефект и дали подобно решение е приложимо в България в настоящия момент (тук и сега).
С оглед на това може да се приеме, че проектът на Закон за регионално развитие е не само необходим и навременен, но и че той е съобразен с конкретните български условия. Евентуални критики на някои от неговите принципни положения (например,липсата на обособен фонд за регионално развитие или сравнително високата степен на централизация и сравнително ограничената свобода на действие на регионално пиво) лесно могат да бъдат отхвърлени и обяснени именно със съществуващите в момента "външни" за политиката на регионално развитие условия. По-важно е, че, все пак, след един период на отхвърляне на планирането и доминиращо решаване на местни проблеми, без те да се обвържат в една обща стратегия, законът създава рамка, която позволява прилагане на стратегически подход и среща на националните и местните интереси и инициативи.
Както се вижда от опита на повечето от изследваните страни, ключово значение за успеха на политиката на регионалното развитие имат местната инициатива и партньорството между различните актьори в този процес, широкото участие на всички заинтересовани и можещи в планирането и прилагането на плановете за регионално развитие. Макар законът да не регламентира детайлно тези процеси, по-важно е че не ги ограничава и до голяма степен ги оставя за конкретно решаване в хода на самата работа. Законът за регионално развитие е един принципно нов за България закон и много от удачните решения по неговото прилагане ще трябва да бъдат намерени в самата работа по прилагането му. Не бива да се забравя, че приемането на подобен закон ще е в съзвучие с цивилизационния избор на българското общество - интегриране в Европейския съюз.
