Силвия Алексиева,
Председател на ОбС - Русе

Инициативният комитет на Дискусионния форум на председателите на общински съвети на тема: "Развитие на местното самоуправление в Република България", който се проведе на 4 декември 1998 г. В Стара Загора с прякото участие и съдействие на НСОРБ, предложи на всички общински съвети проучване, включващо 22 въпроса. Целта на проучването бе да бъде представено моментното становище по редица наболели и актуални проблеми и въпроси в местното самоуправление. Проучването бе на общинските съвети, а не на председателите им. На проучването се отзоваха общински съвети от различен тип общини - от Пловдив до Иваново, включиха се от всички краища на България - от Кула, област Монтана, до Ардино.
Поради изключително краткото време за провеждане на проучването не бе ангажиран специализиран екип както предварително, така и за обобщаване на резултатите; въпросите не обхващат цялостната работа на общините.
Проучването, макар и при тези условия, е интересно поради факта, че до този момент не е правен опит да се потърси становище на общинските съвети по въпроси за местното самоуправление. Също така до днес не е правен опит за баланс между подходите и вижданията на общински съвет и съответно кмет/общинска администрация.
При подбора въпросите бяха ограничени в няколко групи:
А. По първо ниво на местно самоуправление с въпроси както за дейността на ОбС, така и за правомощията, по процедури на избираемост и т.н.
Б. По второ ниво на самоуправление
В. Законодателни приоритети на НСОРБ
Г. Други актуални въпроси.
Поставените въпроси засягат основно няколко закона - ЗМСМА, ЗТУРБ, Закон за изборите, Закон за държавния бюджет - т.е. закони, които определят и влияят върху работата на местната власт. В същото време, тези законови текстове са много дискусионни и се очаква приемането на много изменения и допълнения в тях.
Част от въпросите представяха възможност за вариантност на отговорите, други имаха описателен характер..
Препоръките бяха отговорите да отразяван в максимална степен становищата на политическите сили, представени в общинските съвети, като този подход придава представителност на проучването.
От 263 общински съвета в страната на проучването се отзоваха 82.
А. По местно ниво на самоуправление
1. Интересен е въпросът за принципа на сформиране на общини.
И трите предложени отговора - "брой население", "финансови възможности" и "възможности за предоставяне на услуги" - безспорно са важни и определящи. Затова и в повечето случаи е посочен повече от един отговор. Преобладава становището, че сформирането на общини следва да става съгласно броя на населението, като този показател е предложен в комбинация с другите (52%), следва предоставянето на услуги - самостоятелно и в комбинация (42,6%); най-малко са привържениците на показателя "финансови възможности" - самостоятелно и в комбинация (32%).
Може да се обобщи, че е необходим комплексен подход, за да може новата община да е жизнена и реално да осъществява на своята територия местното самоуправление.
2. По правомощията на общинския съвет и кмета
На въпроса "В кои сфери трябва да се увеличат правомощията на ОС?" са представени повече от един отговор: 88,6% посочват управлението на финансирани от общината дейности; 68% - регламентирано взаимодействие с регионалните структури; 52% - местните данъци и такси; 46,6% - разпореждането с общинско имущество. В част от отговорите се изразява становище, че е необходима регламентация на правомощията и взаимодействието с местните структури на полиция, далекосъобщения, електроснабдяване и др.
На въпроса "Считате ли, че има сфери, в които трябва да се намалят правомощията?" почти 70% от общинските съвети са отговорили с "не", а останалите въобще не са посочили отговор.
На въпроса "Трябва ли да бъдат преразгледани задълженията и отговорностите на кметовете на общини?" 45% посочват, че трябва да бъдат увеличени, а 55% смятат, че не трябва да се променят.
Като се има пред вид, че при подобен въпрос почти 87% от кметовете са за получаване на по-голяма самостоятелност, резултатът от 45 на сто е сериозна крачка към нагласата за по-голяма оперативност на кметовете, но не за сметка на правомощията на общинските съвети.
По въпроса за екипността "Кой трябва да избира кметския ръководен екип в общините?" 67% смятат, че трябва да се запази съществуващата норма в ЗМСМА, а именно това да става от ОбС по предложение на кмета, 30% - това да е правомощие на кмета, и едва 3% смятат, че това следва да е правомощие на ОбС. Категорична е тенденцията, че кметът е определящата фигура по предложенията.
На въпроса за регламентиране правомощията на зам.-кметовете становищата са доста разделени: 44% определят, че това следва да става със закон, 33% - от ОбС и 47% - от кмета. (Общият процент е повече от сто, тъй като в много случаи са посочвани повече от един отговор.) Преобладава мнението това да става едновременно от ОбС и от кмета.
3. В третата група са включени въпроси по контрола дейността на ОбС и кмета.
86,6% категорично посочват, че това е "право на съда и прокуратурата", 87% - на избирателите, и едва 26% - на областния управител.
На въпроса "Кой освен съдебните органи трябва да контролира решенията на кмета?" 95% посочват ОбС, а 21% - областния управител.
4. Четвъртата група въпроси се отнасят до организацията на оперативната дейност на ОбС. В тази група тенденциите също са категорично определени: 93% считат, че ОбС трябва да имат собствен бюджет в рамките на общия, и 88% - собствен щат - технически и експертен. 87% считат, че е необходимо да се заплаща трудът на общинските съветници.
5. Въпроси, отнасящи се до избираемостта на общинските съветници и на кмета.
На въпроса "По каква система трябва да бъдат избирани общинските съветници?" 56% са за мажоритарна, 41% - за смесена, 25% - за пропорционална. Надвишаването над 100 процента се получава поради факта, че в част от анкетите се посочва "мажоритарна или смесена". Предложеното от общинските съвети показва, че е налице нагласа за промяна на Закона за изборите в тази му част и че практиката показва необходимост от избор на общински съветници с доказани лични и професионални качества.
На въпроса трябва ли да се променя броят на общинските съветници, 82% отговарят, че броят им следва да се запази, 16,1% - да се намали, и 1,3% - да се увеличи.
Категорична е тенденцията в отговорите на въпроса "Според кой вариант от чл. 139, ал. 1 на Конституцията на Р България трябва да се избира кметът на общината?": 94,6% посочват "от населението". 82% от отговорилите посочват, че кметовете на кметства трябва да се избират от населението, 97,5% смятат, че кметът не следва да бъде председател на ОбС.
Б. По второ ниво на самоуправление
Гласовете на отговорилите се разделят почти поравно, което показва смесване на действителното състояние в България, от една страна, и непознаване на европейските практики, от друга.
Съществуващото положение в България сега (9 области) и в бъдеще (28 области) - не представлява истинско второ ниво на самоуправление. Това по същество е децентрализация на държавната власт, тъй като структурите остават изцяло държавни. Второ ниво на самоуправление означава то да е избираемо или с представителство на общините от дадена област, т.е. делегирано представяне от общинските съвети. Европейските страни вървят към окрупняване на това ниво в своите страни. Възможно е някъде да се препокриват децентрализираните държавни структури в териториалния обхват и второто ниво на самоуправление.
В проекта на Европейската харта за регионално самоуправление, приета през юни 1997 г. От Конгреса на местните и регионални власти в Европа, се казва "Регионалното самоуправление означава право и способност на най-големите териториално образувания вътре във всяка държава, имащи изборни органи и намиращи се в административен план между централното правителство и местните органи на власт, ползващи се или от прерогативите на самоорганизация, или от прерогативите в държавен план, да вземат върху себе си или под своя отговорност и в интересите на своето население въвеждане на съществена част от държавните дела в съответствие с принципа на субсидиарност."
Дали формирането на областите в мащабите на бившите окръзи ще подготви следващото ниво на самоуправление, ще покаже практиката. Тревожи ни фактът, че проектът за Закон за регионалното развитие не решава въпроса за второто ниво на самоуправление и не създава предпоставки за балансирано и устойчиво развитие на дейността изграждане на реално второ ниво на самоуправление.
На дискусията "Перспективи на регионализма в България" (20 и 21 ноември, Русе) работната група от Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа констатира, че "в момента в България се извършват погрешни стъпки на ниво регионализация - похвална е деконцентрацията на държавно ниво, но тя не трябва да се осъществява за сметка на местното самоуправление, единствените участници на второ ниво да са представители на общините, за да се спази политическият плурализъм, партньорство и сътрудничество."
Представяме обобщените предложения в отговор на въпрос за други дейности, с които да се ангажира местната власт:
1. Посочените в чл. 11 ЗМСМА са напълно достатъчни. Да се допълни "устойчиво развитие". Да се дефинират ясно компетенциите в специалните закони.
2. Възстановяване правомощията на местната власт върху ръководството на образованието и заведенията в социалната сфера.
3. Да се предоставят данъчни облекчения за подпомагане на малкия и средния бизнес.
4. Събиране на местните приходи от общината - дейността на данъчната администрация да бъде подчинена на общините.
5. Предоставяне на права при решаване на въпросите в земеделието (поземления и горски фонд).
6. Съгласуване на кадрови назначения на централната власт с местната.
7. Инициативи за осигуряване на трудова заетост за социално слабите.
По проблемите на проекто-бюджет 1999 се получиха следните становища:
1. Да се приеме Правилник за приложение на Закона за общинските бюджети.
2. Липса на ясни принципи за взаимодействие между данъчните органи и общините.
3. Определена е нереална занижена макрорамка, а оттук - и по-ниска субсидия от държавния бюджет.
4. Изкуствено увеличаване дела на собствените приходи спрямо субсидията.
5. Недостатъчна целева субсидия за социални помощи.
6. Да се отпускат повече субсидии за малките общини, които нямат развита икономика.
7. Крайно ограничените бюджетни възможности на общините и проблемите на ремонта на четвъртокласната пътна мрежа и улиците в населените места.
8. Незадоволително съотношение на прихода ДОД за общинския бюджет.
9. Промени в данъчната политика на принципа 50% от постъпленията за държавата - 50% за общината от споделените данъци и т.н.
Проблеми и въпроси за предстоящи дискусии:
1. В сферата на взаимодействие на общините с органите на централната държавна власт:
- Раздържавяване и децентрализация на монополните структури;
- Енергоснабдяване, топлофикация, ВиК дружества, далекосъобщения и прякото участие на общините в управлението им.
2. Взаимодействие на общините с регионалните структури:
- Ясно регламентиране на правата на ОбС за получаване на информация от регионалните структури.
3. Проблеми на общините:
- Дискутиране на комплексните проблеми на малките общини и на пограничните райони;
- Взаимодействие на общините с частни и държавни фирми, кооперативни сдружения за определяне на икономическа политика;
- Взаимоотношения между общински съвет и общинска администрация;
- Статут и взаимоотношения между кметове и председатели на ОбС;
- Система за обучение на общински съветници;
- Механизми на въздействие върху общински съветници и кметове на кметства, които системно не изпълняват ангажиментите и задълженията си. Регламентиране и конкретизиране на чл. 30, ал. 3, т.5 ЗМСМА.
Законодателни приоритети на НСОРБ
В. Предложения на ОС:
1. По ЗМСМА: включване в закона "устойчиво развитие на общините"; регламентиране на въпросите , по които задължително се провежда референдум; регламентиране санкции при неизпълнение решение на ОС
2. Закон за местните избори
3. ЗОС
4. Закон за концесиите
5. Закон за възлагане на общински поръчки
6. Закон за държавния бюджет - промяна в съотношението отчисления на ДОД
7. Изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. Приемане Правилник за приложение на закона. Изменение методиката за приемане на общинските бюджети.
8. Промени в ЗМДТ.
9. Промяна в Закона за националната полиция и регламентиране в него мястото и мястото и ролята на общинска полиция.
10. Премахване двойното подчинение на някои институции - здравеопазване, образование, поземлена комисия, т.е. промени в ЗНЗ, ЗО и ЗПЗЗ.
11. По проектозакона за регионално развитие - гаранции за устойчиво развитие на малките и погранични райони.
12. Закон за малкия и среден бизнес и възможности за преференции на общините.