Даниела Миховска

Датата е 20 ноември 1998-а. В заснежено Русе започва своята работа Колоквиум на тема "Перспективи на регионализма в България". Темата не е подбрана случайно, а и събитието заслужава внимание - за първи път Комисията по регионите към Камарата на регионалните власти, Конгрес на Местните и регионални власти/Съвет на Европа заседава в България. На път да бъде приет е и един нов български закон - Законът за регионалното развитие. Едва ли има по-подходящ момент от този една от най-резултатно работещите структури в Съвета на Европа да посети България. Заслугата трябва да търсим изцяло в личността на г-н Димитър Калчев, кмет на Община Русе, и вицепрезидент на Комисията по регионите към Камарата на регионалните власти в Конгреса на местните и регионални власти.Неговият избор е интересен случай в практиката на Комисията, защото представлява страна, в която не съществува второ ниво на местно самоуправление и изградени регионални власти.
Подобни срещи са били провеждани в Полша, Чехия и Словения и са дали отпечатък върху формиращото се в тези страни законодателство, посветено на развитието на регионализма съобразно изискванията на Съвета на Европа. Не знам дали гореспоменатите срещи са имали високата представителност на колоквиума в Русе, но градът се превърна в гостоприемен домакин на представители на девет различни страни: Турция, Румъния, Словакия, Полша, Германия, Франция, Италия, Швейцария и Испания. Тук бе и целият Изпълнителен Секретариат на Конгреса на местните и регионални власти в лицето на г-н Рикардо Локатели, ръководител; г-н Либерт Куатраказас и г-н Леон Киереш, зам. - председатели на Конгреса на местните и регионални власти; г-н Джузепе Тесари, главен администратор. От българска страна към тях се присъединиха представители на законодателната и изпълнителната власт - г-н Илиян Попов, председател на Постоянната комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство към Народното събрание, г-н Васил Гарнизов, генерален директор на Центъра за териториално развитие и жилищна политика към Министерство на регионалното развитие и благоустройството; представители на българските общински власти, както и представители на Националното сдружение на общините в Република България, Фондацията за реформа в местното самоуправление и на Програма "Инициатива Местно Самоуправление" на Американската агенция за международно развитие.
Форумът започва с думите на г-н Локатели: "Концепцията за регионализма в своята основа залага на процесите на децентрализация на властта, на деконцентрацията на държавните структури и създаването на самостоятелност на регионите. На България предстоят конкретни решения в тази област и те трябва да се разглеждат в светлината на съществуващите национални особености, традиции и култура. Съветът на Европа се стреми да предостави препоръки и съвети, които биха подпомогнали създаването на една стабилна основа за процесите на регионализация във вашата страна, която да отговаря в пълна степен на съществуващите икономически условия и възможностите на местното самоуправление за активно участие в тези процеси". По късно в хода на дискусията г-н Васил Гарнизов го допълни с мнението си, че напредъкът на децентрализацията и регионализма не би трябвало да наруши крехката икономическата стабилност в страната. Той представи в детайли Проекто-закона за регионално развитие, който за първи път изисква разработването на областни и национални планове за развитие. Това несъмнено налага общините да помислят за разработването на свои собствени планове и стратегии, които да ги включат в надпреварата за инвестиции. Според г-н Гарнизов, от съществуващите 360 общини само 60 са разработили планове за развитие, малък брой от които са обосновани с необходимите ресурси. Според него Законът за регионалното развитие ще постави в затруднено положение по-голяма част от общините, които не разполагат с достатъчно обучени хора. Ето защо се предвиждат средства за обучение, подпомагане и разработване на такива планове. Идеята за въвеждане на състезателно начало за проектите за регионално развитие се подкрепя и от г-н Илиян Попов, според когото териториалната реформа на страната ще подпомогне осъществяването на функциите на регионалното развитие. Законът за регионалното развитие пак според него цели налагането на устойчиво и балансирано развитие, намаляване на социалните противоречия и осъществяване на регионално и междурегионално сътрудничество и евроинтеграция.
Не трябва да забравяме, обаче, че Законът за регионалното развитие по своята същност е един териториално-устройствен закон, който няма за цел създаването на друго ниво на местно самоуправление в страната. Според представителите на централната власт, присъстващи на дискусията, сред географските и икономически научни среди отдавна съществува идея за създаването на географско-икономически зони на базата на обща територия, инфраструктура и индентификация на общи интереси. Предполага се, че в България могат да бъдат оформени от 3 до 7 такива зони, в които може да бъде изградено второ ниво на местно самоуправление. На предлаганите 28 области се гледа като на териториални единици на планиране на държавата, в които ще бъдат осъществявани инвестиционни проекти и стратегии.
Българският проекто-закон даде повод на чуждестранните участници да споделят опит и решения на проблеми на ниво регионални структури на управление. А това ме подсеща, че несъмнено трябва да съществува яснота по отношение употребата на термини, обозначаващи териториални и самоуправляващи се единици. В този смисъл стана ясно, че бъдещите области съответстват по-скоро на съществуващите в други страни дистрикти и провинции с държавно присъствие в органите им за управление.
За продължаването на административно-териториалната реформа на регионално ниво като назряла обществена необходимост се изказа и г-жа Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. Според нея, обаче, като част от процеса на усъвършенстване на административно-териториалното устройство на страната, обсъжданите промени в регионалното деление поставят и някои проблеми, цитирани като следва: "Новите 28 области продължават да се разглеждат като чисти държавни структури без орган на самоуправление; средният брой общини в една област намалява от 29 на 9 общини, което при унаследените традиции и недоразвито законодателство създава опасност от административно "опекунство"; рязкото увеличаване броя на областите извежда проблема за междуобластна координация на преден план; предвидените механизми за провеждане на регионална политика предполага пренасочване на ограничени инвестиционни ресурси, което ще намали възможността за провеждане на самостоятелна общинска политика; правомощията на новите регионални власти се нуждаят по-ясна регламентация".
На изказаната загриженост за проблеми при приложението на закона отговориха чуждестранните участници във форума, според които бъдещите структури на регионално развитие не следва да са много и да са разнообразни, но следва да имат политическа автономия. Те проявиха особен интерес към съществуващите инвестиционни инструменти в страната и уменията на местните власти да отговарят на условията на структурните фондове. Не на последно място важен за тях бе въпросът за статута на държавния служител.
Утрото на 21 ноември донесе новината за много затрупани пътища в страната и няколко аварии на територията на Община Русе. Това обаче не попречи на работата на форума, нито на гостоприемството на целия кметски екип. Във фокуса на втория ден попаднаха дискусиите за мястото и ролята на партньорите на местните власти за утвърждаване на местното самоуправление. Организаторите, в лицето на Община Русе и Националното сдружение на общините в Република България, представиха своя опит в трансграничното сътрудничество между местни власти и успешно развиващите се партньорства с други нестопански организации. Чуждестранните гости научиха и за дейността и стимулиращата роля на Фондацията за реформа в местното самоуправление като организация, създаваща информационната и консултантска среда за развитието на силно местно самоуправление, и на Програма "Инициатива Местно Самоуправление" на ААМР в областта на подпомагане и обучение на сдруженията на общини в страната.
Тръгнах си от Русе с усещането за успешна дискусия и с въпроса какъв ще бъде пътят на българския регионализъм. Дано да успеем да реализираме една по-успешна формула от нашите източноевропейски братя.