Мария Караджова

"Отнасяй се към хората така, както искаш и те да се отнасят към теб" - този принцип е валиден и за административната дейност. Основен фактор за успеха на една организация е участието в работата на подходящи за дейността й хора и тяхното ефективно управление. Хората не могат да бъдат незаинтересовани от себеподобните си, независимо от информационната наситеност, която завладява нашия век. Усещането за значимост, отговорността по отношение на резултатите, психологическите състояния - всичко това влияе върху работата на администратора.
Според теорията на управление на персонала на МакГрегор човешкото поведение може да бъде обяснено с обхват на диапазона от отрицателен до положителен, като обикновено хората са или на единия, или на другия му полюс. Когато на анализ се подложи едно звено в администрацията, в него могат да бъдат открити лица и от двата типа. Всеки отделен човек може да обхване само част от обстановката и може да вземе само по отношение на нея рисково решение, и то след като е вътрешно убеден, че то е правилното.
Една от най-скъпите дейности в публичната администрация е да се осигури функционирането на структурите и задържането на квалифицирания персонал. С колкото и съвременно оборудване да разполага една организация, ако не разполага с подходящ персонал, работата й ще е обречена на неуспех. Успехът предполага правилен подход към персонала в организацията и ефективна дейност за постигане на целите. Подборът на кадрите може да се разглежда като ситуация, в която мениджърът и кандидатите се опитват да открият до каква степен собствените им интереси ще бъдат удовлетворени от назначаването.
Така човешкият ресурс е и източник на промяна, на нови идеи. Тази адаптивност към новите условия, като израз на неизвестността, създава тревожно напрежение и готовност за отбрана у индивида, като най-често е съпроводена от чувство на съпротива и въздържащо поведение, което се дължи основно на личния интерес на неразбиране, на ниска степен на приспособимост, на страха от невъзможността за придобиване на нови знания и умения. Приспособяването към промените в една организация може да бъде безболезнено, когато се извършва на индивидуално равнище. Последователното разработване на стратегия за адаптиране на човешкия ресурс към новите условия трябва да включва:
информираност;
участие и въвличане в промяната;
облекчаване и подкрепа (като допълнителен отпуск, например);
присъединяване;
явна принуда.
В България изграждането на нова структура на държавната администрация, определянето на нов обем правомощия в съотношението между държавната и местната администрация налагат ясно разграничаване на правния статут на лицата, работещи в тази сфера. Липсата на законодателна основа не позволява навременно и ефективно развитие на този потенциал като ресурс. България преминава от централизирано към пазарно стопанство, в условието на което държавното управление губи своя ръководен характер. С натрупване на повече практически опит и в новите условия ролята на администратора може да се разшири.
Административната дейност не развива обществено-пазарни принципи и при нея липсва икономически императив. Тук не съществува количествено измерение на труда в класическия смисъл, няма конкуренция, служителите не са подложени пряко на пазарния механизъм. Подборът на хората в администрацията е различен за началници, служители и обслужващ персонал, като тенденцията е към засилване на конкурсното начало.
Етапите на селекция на административни служители трябва да вземат под внимание въпросите:
Къде се търсят подходящите за администрацията кадри?
Какви хора се предпочитат от организацията - вътрешни или външни?
Какъв вид изпит да бъде проведен за заемане на съответната длъжност - тест, интервю, писмен, комплексна оценка?
Какви са особеностите на кандидатите и на свободното място?
За професионално оформяне на човешкия ресурс в администрацията е необходимо да познаваме:
професионалните възможности на индивида по отношение на функциите на организацията;
мястото му в обкръжаващата среда, преди да дефинираме мястото му като роля;
нивото му на обществена култура и интелект;
способностите му за адаптация към средата.
Управлението на човешкия ресурс в администрацията предполага наличие на пълна, точна и обективна информация, касаеща хората, работещи в тази сфера. В нашето динамично време това е сложна и отговорна работа. Методите на миналото не могат да бъдат пригодни днес. Динамизираният обществен сектор и децентрализацията в икономиката възлагат нови компетенции на администратора. Много от тях могат да се обединят по сфери на дейност, обмяна на опит, съвместно прилагане на централизирани проекти в местната администрация. Благодарение на задълбочените проучвания, социално-икономическите фактори, модернизацията на обслужване и различната степен на инвестиции, човешкият ресурс в администрацията успешно се приспособява и реализира в новите условия.
Приложение
Списък от възможни примерни въпроси за интервю при подбор на персонал на администрацията, като допълнение към традиционния въпросник за приемане на дадена длъжност:
(Въпросите са подчинени на вътрешния или външен подбор на персонала, съобразно административните възможности на организацията. Предполага се, че при ползване на въпросника кандидатите ще бъдат, макар и частично, запознати с основните дейности на организацията, в която кандидатстват - нейните цели, планове, стремежи.)
1. Какво е мнението ви за квалификацията и плана за повишаването й чрез обучение?
2. Какви са принципните констатации, които можете да направите по отношение на организацията и общото й функциониране н обществената среда?
3. Какви са процесите на промени, които в момента протичат по отношение на: а) задачите на организацията; б) структурата на звената; в) средносрочните проекти? В тази връзка какви, според вас, са потребностите от професионална квалификация?
4. Кои са принципните професионални насоки на обучение (области на дейност, професионални категории)?
5. Какви подобрения смятате да въведете? Каква е практиката в други организации по отношение на квалификацията? Участвал(а) ли сте лично в подобни конкурси?
6. Достатъчна ли е информационната обезпеченост на длъжността, която искате да заемете?
7. Какъв е общият климат?
8. Какви са отношенията между звената?
9. Какви са принципните проблеми, които бихте срещнал(а) при професионалната ви реализация?
10. Какви са потребностите ви от професионална изява в зависимост от заеманата от вас длъжност, подредени по степен на важност?
11. Можете ли да групирате потребностите си при изпълнение на тази дейност в администрацията?
12. Смятате ли, че ще ви бъде предоставена достатъчна възможност за развитие на идеите ви?
13. Как оценявате стойността на обществените услуги?
14. Как виждате на практика административната дейност в съчетание с логическото мислене и нагласите?
15. Какви са социалните измерения, които могат да задоволят потребностите ви?
16. Изложете накратко виждането си за управление на организации от този тип.

* В подготовката на материала са използвани разработки на Висшия институт за публична администрация (ВИПА) - Лозана, Швейцария.