ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ
24 февруари 2005 година, четвъртък
Съвместна рубрика на Българското национално радио
и Фондацията за реформа в местното самоуправление
Програма Хоризонт , 11.00 - 12.00 часа
Водеща: Димитрина Чернева
Редактор: Ани Костова
ТЕМА: ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА
СОЦИАЛНИ УСЛУГИ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОБЩИНИТЕ
ЗА ДОГОВАРЯНЕТО ИМ С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ
ОРГАНИЗАЦИИ
Водещата на Хоризонт до обед - Димитрина Чернева: 3
Както всеки последен четвъртък от месеца, така и днес, във времето от 11 до12 часа в Хоризонт до обeд ще отделим минути на Общинския радиофорум . Това е една съвместна инициатива на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Тема на днешното издание на Общинския радиофорум е: Децентрализацията при предоставянето на социални услуги . Законът за социално подпомагане (последно изменение - декември 2002 година) и Правилникът за неговото прилагане (последно изменение - април 2003 година) дават възможност, от една страна, общините да преотстъпват след конкурс осигуряването на социални услуги за хората в нужда на фирми и неправителствени организации, вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане (при предоставяне на услуги за деца се изисква и лицензиране), и, от друга страна, всяка община може да реши съобразно нуждите на населението си, да въведе и социални услуги, които не са описани в Правилника за прилагане на закона.
Днес ще се опитаме да отговорим на въпросите: Какви са ползите от новите възможности в областта на социалната сфера? Такава ли е практиката и в страните от Европейския съюз? Има ли в България общини, които вече са се престрашили да проведат конкурси? И съответно, кои са пък неправителствените организации, престрашили се да поемат отговорността да предоставят социални услуги от името на общината и в интерес на общността? Кои са пречките, за да може този процес да получи гражданственост и да се превърне в широкоразпространена практика?
Гост в студиото на Хоризонт е Надя Шабани от Българския център за нестопанско право, който асистира провеждането на първите конкурси в страната. Добър ден!
Надя Шабани, Български център за нестопанско право:
Добър ден! Здравейте, на Вас и на Вашите слушатели!
Димитрина Чернева:
Може би да ни кажете в началото, има ли общини, които са се престрашили да проведат подобни конкурси?
Надя Шабани:
Да. Правилната дума, която употребихте, е престрашили . Да, има такива общини, за щастие. Въпреки че след изменение на законодателството от средата на 2003-та година, на практика година и половина не бяха провеждани конкурси. Но за щастие в края на 2004-та година бяха проведени и първите пилотни конкурси за страната. Първата община, която обяви такъв конкурс, е Община Видин, след което бе последвана от община Бяла Слатина. В Пазарджик бяха проведени три конкурса, в края на 2004-та година и договорите с доставчиците бяха сключени в началото на 2005-та година, последваха и три конкурса в община Дряново Там все още договорите не са сключени, защото в момента тече самата конкурсна процедура по оценка на кандидатите.
Димитрина Чернева:
Какви са възможностите, които законодателството предоставя, от една страна на неправителствените организации и фирмите, които имат възможност да предлагат услуги в социалната сфера, от друга страна, за самите потребители на социални услуги, какво ще се промени?
Надя Шабани:
Тези промени в законодателството през 2003-та година поставиха началото на реформата в социалната сфера, като акцентите бяха в няколко посоки. На първо място - абсолютна децентрализация при предоставянето на услугите, тоест, от една страна, централната власт да даде пълни правомощия на местната власт да менажира предоставянето на услугите. И, от втора страна, самата местна власт да може да възлага на външни доставчици, в това лице могат да бъдат доставчици както едноличните търговци, така и всички видове юридически лица, в която група влизат както неправителствените организации, така и представителите на бизнеса, да им предоставят възможността, те от името на местната власт да предоставят услугите срещу съответното финансиране. Това е идеята на децентрализацията.
Други акценти в сферата по посока на реформата са, че има възможност да се проявят алтернативни социални услуги. Тоест, извън тези, които са предвидени в законодателството, съобразно естествено нуждите на съответната общност. Акцентът е поставен върху предоставянето на услугите в общността, а не в специализираните институции. Настаняването от гледна точка на потребителите, настаняването в такива специализирани институции е крайната мярка и следва първо да се изчерпят всички възможности за услуги в общността
Димитрина Чернева:
Услуги в общността, казахте вече за втори път, нека да уточним, кои са те?
Надя Шабани:
Услугите в общността са тези, които се предоставят в среда, близка до семейната, тоест това са различни форми на дневни центрове, домашен социален патронаж, обществени трапезарии и всички други, които не са свързани с конкретното настаняване на лицата извън семейната им среда, в специалните институции. Като примерно институции за лица с интелектуални затруднения, домове за възрастни хора и така нататък
Друг акцент в реформата е предвиждането на възможността за обществен контрол върху предоставянето на тези услуги, тоест предвижда се създаването на обществени съвети към общините, в които могат да участват както институции, които са свързани с предоставянето на услугите, така и доставчици. И тези обществени съвети именно да определят стратегията за развитието на социалните услуги в дадена община, както и да осъществяват контрол върху предоставянето на социални услуги. Предвижда се и възможността за създаване на съвети на потребителите на социални услуги, които също да могат да контролират предоставянето и качеството на социалните услуги, които предоставя конкретната община.
Димитрина Чернева:
Всичко това се предвижда или вече функционират подобни съвети и подобни органи по места?
Надя Шабани:
Практиката показва, че в по-голямата част на страната бяха създадени такива обществени съвети за контрол върху предоставянето на социални услуги. За съжаление по-голямата част от тези обществени съвети бяха създадени чисто формално, което обрича и тяхната дейност, тъй като в тях бяха посочени традиционни организации, с които общината работи, без примерно да се допитат до по-широкия кръг на доставчиците, тоест липсва представителност, което в крайна сметка така ограничи дейността на тези съвети до наистина абсолютно формални структури, които няма да могат да изпълнят идеята, която е заложена в закона - те да са активните в изработването на стратегиите, да има широка представителност и на потребителите, и на доставчиците в тях.
Димитрина Чернева:
В осъществяването на конкурсите и освен това в контрол след това и върху качеството на предлаганите услуги
Надя Шабани:
Да, да точно така.
Димитрина Чернева:
Добре, Вие споменахте и финансирането. За да кандидатства една неправителствена организация или фирма за предоставяне на социални услуги, тя трябва да има проект, трябва да участва в конкурс и една много важна част от този проект, предполагам, е финансирането. Как точно ще става то, само от страна на държавата ли?
Надя Шабани:
Тези конкурси, предвидени по реда на Правилника за прилагането на Закона за социално подпомагане, се организират за възлагане на социалните услуги, които са делегирана държавна дейност и общинска дейност. Тоест тези, които се финансират от републиканския бюджет, и тези, които се финансират от местните бюджети. Органът, който може да организира конкурса, е кметът. В тези конкурси могат да участват както неправителствени организации, а както и споменах преди малко - и представители на бизнеса съобразно конкретните изисквания, поставени за съответния конкурс. Кметът може да обяви конкурс както за дейност, която се финансира от общината, така и за делегираната държавна дейност. Средствата преминават през общината и след това те се предоставят на доставчиците.
Димитрина Чернева:
Но дали в такава ситуация ще има интерес и от представителите на бизнеса, след като трябва да включат и собствени разходи?
Надя Шабани:
Самото предоставяне на социални услуги по своя предмет не е дейност, която би довела до акумулиране на сериозна печалба Затова именно практиката и на европейските страни, на страните членки, както и на новоприсъединилите се страни е именно в посока, че традиционни партньори на местната власт са неправителствените организации. Първо, защото те се ползват с голямо доверие сред обществеността за предоставяне на такъв вид услуги. И второ, защото се смята, че те могат да намират алтернативни източници на финансиране, което, естествено, при по-голям финансов ресурс, обогатява услугите. И защото по самия предмет на дейност, която извършват, те са много близки до самите потребители, до идеалните цели, които преследват в крайна сметка.
Димитрина Чернева:
И както обичайно сравняваме нововъведенията в нашата страна, с онова, което се прави на запад и утвърдените там практики, редно е вероятно и в този случай да го направим. Такава ли е практиката и в страните от Европейския съюз? Предполагам, че там от много време се работи в тази посока
Надя Шабани:
Да, абсолютно. В тази връзка искам да кажа, че ние, с оглед на това, че реформата не беше прилагана година и половина, подготвихме едно сравнително проучване, като акцентът му е представяне на добрите практики от чужди държави, за да можем да насърчим иновативността и креативността, активността на нашата местна власт, за да видят, че това нещо може и се случва и в другите страни. И направихме проучването, което акцентира върху пет държави. Англия и Германия - това са най-добрите, силно развити социални модели в Европа. И включихме още три страни като Полша, Унгария и Чехия
Димитрина Чернева:
От новоприсъединените
Надя Шабани:
Да, именно... За да видим как върви самата последователност на тази социална реформа. Книгата е в рамките на един проект с Каунтъпарт Интернешенъл и е финансирана от Американската агенция за международно развитие. Изследването показа, че там, първо, има абсолютна децентрализация - държавата централизирано предоставя средствата, местната власт решава как и на кого да ги възложи; администрацията не се занимава с предоставяне на услуги, тя само ги възлага и съответно контролира тяхното изпълнение. Второто нещо, което се показа, е, че именно партньорът на местната власт, както споменах преди малко, са неправителствените организации и съответно това партньорство води наистина съответно до повишаване многообразието на услугите. Това е един конкурентен пазар в крайна сметка, в който потребителите си избират кои услуги да ползват. Това е и предимството.
Димитрина Чернева:
И вероятно, предполагам, че другият извод от едно такова проучване е, че еквивалентът на тамошните обществени съвети функционира реално, а не фиктивно
Надя Шабани:
Реално, да, абсолютно... Всъщност ние се опитахме да обхванем и възможността и за обществен контрол върху предоставянето на услуги и практиката е точно такава: създаване на органи, в които участват всички заинтересовани лица - както местна власт, институции, така и доставчици и потребители, които
Димитрина Чернева:
: и потребители на социални услуги, да. Надя Шабани от Българския център за нестопанско право. Говорим за децентрализацията при предоставянето на социални услуги.
За децентрализацията на социални услуги и възможността общините да преотстъпват след конкурс осигуряването на подобни услуги за хората в нужда, на представители на бизнеса или на неправителствени организации, като всяка община може да реши съобразно нуждите на населението да въведе и социални услуги, които не са описани в законодателството за това говорим в днешния Общински радиофорум . И доколкото разбрахме преди малко от разговора с Надя Шабани от Българския център за нестопанско право, голяма част от общините все още не са се престрашили да проведат подобни конкурси.
Това не важи за Община Пазарджик, където вече има Приют за безнадзорни деца и Център за социална интеграция и рехабилитация за хора с психични проблеми . Това са два от пилотните конкурса в страната, организирани от местната власт, по реда на Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане. Следващият ни събеседник е Емил Фърцов, който е директор на Дирекция Хуманитарна политика в Община Пазарджик. Добър ден, г-н Фърцов!
Емил Фърцов, директор на Дирекция Хуманитарна политика , Община Пазарджик:
Добър ден!
Димитрина Чернева:
Да Ви попитам най-напред как се престрашихте, защото, доколкото разбирам, това все още не е масова практика за Вашите колеги, за общините в страната ?
Емил Фърцов:
Аз искам да използвам случая тук да благодаря и на Българския център за нестопанско право, които повече от една година назад се срещнаха с нас, ние обсъждахме възможностите, които дават промените в законодателството, и тъй като техните предложения бяха в унисон с политиката на Община Пазарджик за децентрализация на дейностите, които извършваме в общината, тази децентрализация е доказвана и в минали години. Пазарджишката община е пилотна и при утвърждаване на делегирани бюджети в системата на образованието, което също е в тази насока. Така че ние възприехме идеята, разработихме я с тяхна помощ и затова и нашата община е пилотна...
Димитрина Чернева:
Може ли да ни разкажете, по-подробно, за конкурсите, които проведохте? Колко, кога и как?
Емил Фърцов:
На 26 октомври 2004-та година със заповед на кмета на общината бяха обявени два конкурса за това, което Вие анонсирахте - за социална услуга Приют за безнадзорни деца и за Център за рехабилитация и социална интеграция за хора с психични проблеми . Това са две социални услуги, които са държавна или делегирана дейност на държавата и които бяха разкрити със заповед на директора на Агенция за социално подпомагане в нашата община, по наше предложение и по решение на Общинския съвет. Това бяха първите обяви. Конкурсите се проведоха в края на 2004-та година, през месец декември и
Димитрина Чернева:
Имаше ли много кандидати?
Емил Фърцов:
... И договорите бяха подписани от 1-ви януари 2005-та година. Има една особеност при нас. Нямаше много кандидати, тъй като изискванията, които бяха поставени в конкурсната документация, бяха съответните кандидати да имат условия за извършването на тези услуги. Тоест те да имат подходящи помещения, да имат оборудване, да имат кадрови потенциал и така нататък. И се оказа, естествено, че такива условия могат да осигурят малък брой кандидати. Това са неправителствени организации, които вече имат опит в извършване на подобни социални услуги. За Приюта за безнадзорни деца имаше само един кандидат. Това беше Областният съвет на Българския Червен кръст, тъй като в предишни години те бяха разкрили по един техен проект с Германския Червен кръст подобен приют. И бяха изградили по този проект и сграда с подходящо оборудване. Така че те бяха единственият кандидат, който отговаряше на нашите изисквания.
Подобен беше случаят и с Център за рехабилитация и социална интеграция . Има една неправителствена организация, която съществува вече няколко години в нашата община, това е Сдружение Човеколюбие . На базата на една сграда, която им беше предоставена преди няколко години, те бяха изградили базата, необходима за разкриване на такъв Център. И пак по проекти с външно финансиране имаха и необходимото оборудване и условия за провеждане на такава социална услуга. Така че те също бяха единственият кандидат.
Димитрина Чернева:
Да, разбирам. От 1-ви януари тази година, казахте, са сключени договорите. Все още твърде малко време е минало оттогава, но как ще осъществявате контрола върху качеството на предоставените услуги?
Емил Фърцов:
Да, това е възлов въпрос, който ни занимаваше и в процеса на изготвяне и на договорите, подписани между изпълнителите и кмета на общината. Естествено, четвърти раздел на този договор, е Права и задължения на страните . Общината в член Пети сме записали какво има право. Тя има право да изисква отчети и да осъществява проверки върху начина на използване на предоставените финансови средства, да извършва проверки за качеството на предоставените социални услуги спрямо законовите критерии и стандарти, които имаме от Министерството на труда и социалната политика, да осъществява цялостен контрол за изпълнение програмата за предоставяне на социалните услуги.
Тук отварям една скоба, за да кажа на слушателите на Програма Хоризонт , че в конкурсната документация един от основните документи беше именно тази програма. Всеки един от кандидатите, трябваше да ни представи своите виждания, как ще развива дадената социална услуга в близко бъдеще, тъй като договорите са петгодишни.
Димитрина Чернева:
Имате ли наблюдения как работят тези организации, въпреки, че твърде малко време е минало от началото на годината, по-малко от два месеца
Емил Фърцов:
В Община Пазарджик имаме структури, които по принцип се занимават със социалните услуги. Това е бюджетно мероприятие Общински социални дейности и услуги , където има специалисти, социални работници, чиято работа е точно наблюдението и контролът по отношение качеството на предоставените и от общината, пък сега и от външни изпълнители на социалните услуги. Те извършват, бих казал, ежедневен контрол върху дейността, която се извършва там, а пък по договорите е предвиден и периодически да се извършва и външен одит и контрол. По-точната сума е мониторинг на качеството на социалните услуги. И това е вече от специалисти, които са външни и за Общината, и за изпълнителите, за да бъде независим този контрол.
Димитрина Чернева:
Да. Благодаря Ви много. Може би накрая да ни кажете съвсем накратко каква ще е ползата на общината от тази децентрализация и възможността да бъде предоставено на неправителствени организации или пък на фирми да поемат обслужването и предоставянето на социални услуги за хората в нужда?
Емил Фърцов:
Основната полза, която очакваме да се получи, тъй като действително малко време е минало, е възможността за обединяване на усилията както на администрацията, така и на неправителствения сектор. Те имат различни възможности. Да речем, в договорите, бих могъл да Ви цитирам и някои цифри, за да разберете за какво става дума
Димитрина Чернева:
Да?
Емил Фърцов:
Те се задължават да привлекат от външни донори, най-малко 20% от бюджета, който им се предоставя, плюс това, което общината би похарчила за дадената услуга.
Димитрина Чернева:
Което означава привличане на още средства
Емил Фърцов:
Да, на още средства и по този начин повишаване на качеството, но някои от нашите контрагенти в случая са записали в своите договори много по-големи суми. Мога да Ви дам пример с Приюта за безнадзорни деца . При 43 334 лева за годината бюджетни средства, те се ангажират да привлекат 63 644 лева. Виждате
Димитрина Чернева:
Което е над 100 процента.
Емил Фърцов:
Не е над 100 процента, но е с една-трета, да речем, повече от Да, над 100 процента е, точно така, Вие сте абсолютно права. Същото е положението и с Центъра за рехабилитация и социална интеграция където, пак по проекти, които те разработват, имат намерение за около 55 500 лева да подобряват и разширяват материалната база и да инвестират
Димитрина Чернева:
Всъщност, какво точно възнамеряват, аз много Ви благодаря за това участие, какво точно възнамеряват те, ще разберем след малко, в следващото интервю, тъй като ще продължим до 12 часа разговора за децентрализацията при предоставянето на социални услуги...
(...)
Отново сте с Общинския радиофорум и нашата тема днес: Децентрализацията при предоставянето на социални услуги . Преди малко имахме възможността да чуем представителя на Община Пазарджик г-н Емил Фърцов, между другото - една от общините, да кажем, отличнички, една от малкото общини, престрашили се да проведат конкурси за предоставяне на социални услуги. Споменахме неведнъж и Приюта за безнадзорни деца , Центъра за социална рехабилитация и интеграция за хора с психични проблеми , които функционират вече в Община Пазарджик. Наш събеседник сега ще бъде Надежда Кузерманова от Сдружение Човеколюбие . Добър ден, г-жо Кузерманова!
Надежда Кузерманова, Сдружение Човеколюбие :
Добър ден!
Димитрина Чернева:
И така, Вие сте организацията, която е спечелила конкурса за създаването на Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с психични проблеми . Нали така?
Надежда Кузерманова:
Да, точно така.
Димитрина Чернева:
Да ни кажете нещо повече за проекта, който създадохте, за конкурса, на който се явихте Самото кандидатстване пред общината, как стана то?
Надежда Кузерманова:
Всъщност този наш проект е 12-годишна програма. Сдружението съществува от 12 години, от които осем осъществявахме дейността си в Младежкия дом и, разбира се, с много по-малък капацитет, с много по-малко форми на работа. Но още там започнахме да създаваме своите оригинални програми за рехабилитация. И преди около четири години ние открихме Център за психично здраве . Още от тогава нашата община показа отзивчивост и ни предостави една доста уютна сграда, в смисъл, сега вече е уютна, тогава се нуждаеше от много сериозен основен ремонт. Но сградата е паметник на културата и ние успяхме да я превърнем в Център за психично здраве . Около четири години се издържахме с проекти, което създаваше много големи проблеми, по отношение на създаване на един сериозен екип, както и по отношение на задържане на групи с клиенти, с които по-устойчиво да се работи. Защото един проект започва, завършва, един след три месеца, един след шест месеца, друг дванадесет месеца В някакви моменти се работи по пет-шест проекта едновременно, в други моменти екипите, членовете им излизат на борсата и следващият път започваш отначало И всъщност ние с нетърпение очаквахме промените в законодателството, които ще дадат възможност да приложим на практика онова, за което слушахме постоянно, че се случва в Европа. Тоест, по-голямата част от нашата работа да може да се финансира от държавата. Няколко членове от нашия екип бяхме на обучение в Румъния и слушахме, че това от години се прави по този начин в Румъния. Ние само очаквахме и очаквахме Слава Богу, че Социалното министерство се оказа достатъчно гъвкаво и първо започна да променя законодателството си и се отвори за работа с неправителствени организации. Слава Богу, Пазарджишката община се оказа отзивчива и една от първите общини, които поеха възможностите, дадени от новото законодателство, пък и ние бяхме инициативни и така се получи стиковката.
Димитрина Чернева:
Безспорно, сключеният договор и възможността да получите финансиране от държавата ще облекчат Вашата работа. Споменахте, че този Център, в който работите, вече е една по-приветлива сграда, в сравнение със състоянието на сградата в началото, когато Ви е била предоставена. Какъв е нейният капацитет, каква точно дейност извършвате там, сега?
Надежда Кузерманова:
Ние преценихме, че възможностите на сградата са да работим по едно и също време с около 32-ма клиенти. И Социалното министерство има своите нормативи, с които изчислява какъв екип би трябвало да осъществява рехабилитацията на този брой клиенти, каква издръжка се получава. А програмите, по които работим, ще изброя сега: това е Социалният клуб - нашата най-стара програма и в началото в Младежкия дом тя се осъществяваше в една седмична среща. Докато сега имаме всеки ден групови форми на работа. Тука се включват нашите групи за взаимопомощ, група за честни отношения, нашият час по любов, нашият клуб за смисъла в живота И всички тези форми са всъщност потвърждение на ценностите, за които работи нашата организация и които смятаме, че те са и важни за психичното здраве на всеки човек.
Димитрина Чернева:
А, кои са Вашите клиенти, ако мога така да ги нарека?
Надежда Кузерманова:
Те са хората с психични проблеми. Вие по-рано казахте, че става дума за Център за рехабилитация за хора с психични проблеми . Като под психични проблеми разбираме както хора с хронифицирани психични проблеми, тоест някои от тях са инвалидизирани с телкови решения - от 10, 15, 20 години са по болници и на поддържащо лечение. Други от тях се срещат за първи път с психиатрията, а трети още не са се срещнали с психиатрията, но така или иначе имат проблеми в къщи - домашно насилие, зависимости, безработица или други житейски проблеми, за които човек не намира в момента решение и се нуждае от помощ, от някой до него и заедно с него да мисли как може да се реши конкретният житейски проблем.
Димитрина Чернева:
И може би накрая да ни кажете и накратко какви са трудностите, които срещате и сега вече, след като е влязло в сила и новото законодателство и имате това, да кажем, сигурно финансиране?
Надежда Кузерманова:
Една неправителствена организация просто за да оцелее, а ние 12 години оцеляваме, натрупва достатъчно ресурс за гъвкавост в себе си. Но това, което в момента решаваме като задача, бих казала, не като проблем, е да пригодим нашата нормативна база към нормативната база на Социалното министерство, включително и начините на отчитане - и счетоводно отчитане, и отчитане на нашата работа, но всичко това не смятаме, че е сериозен проблем, просто въпрос на стиковка.
Димитрина Чернева:
А как върви комуникацията и общата Ви работа с общината?
Надежда Кузерманова:
За сега върви много добре. В момента сме на етапа на вписване в мрежата от социални услуги в нашия град. Провеждаме срещи. Ето, утре сме на среща с пазарджишката регионална Дирекция за социално подпомагане. Обсъждаме среща с Бюрото по труда, среща с личните лекари в нашия град - изобщо, с всички институции, с които така или иначе работим заедно
Димитрина Чернева:
и трябва да работите заедно. Благодаря Ви много. Надежда Кузерманова от Сдружение Човеколюбие - Пазарджик, една неправителствена организация, която е спечелила конкурс за предоставяне на социални услуги за хората в нужда.
(...)
Продължава нашият Общински радиофорум и разговорът ни за децентрализацията при предоставянето на социални услуги. Следващият ни събеседник е господин Иларий Дунин - председател на Фондация Ромско бюро Монтана в град Вълчедръм. От 1996-та година тази фондация предоставя информационни услуги, без заплащане от страна на общината Повече за дейността на Фондацията сега ще разберем от разговора на Ани Костова с Иларий Дунин.
Ани Костова:
Какъв е Вашият опит в социалната сфера сред ромското население?
Иларий Дунин, Фондация Ромско бюро Монтана - Вълчедръм:
Фондация Ромско бюро Монтана в град Вълчедръм работи от 1996-та година, по един проект на Фондация Отворено общество , Център на ромската общност в Фбщина Вълчедръм . Този Център на ромската общност предоставя социални услуги, правни консултаци