ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ
съвместна рубрика на Българското Национално радио
и Фондацията за реформа в местното самоуправление
31 март 2005 година, четвъртък, 11.00 - 12.00 часа
Програма Хоризонт
Водеща: Димитрина Чернева
Редактор: Савелина Савова
ТЕМА: ОПТИМАЛНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОБЩИНСКИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ
Димитрина Чернева:
Започва традиционната за всеки последен четвъртък на месеца рубрика Общински радиофорум , съвместна поредица на програма Хоризонт на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление. В тази поредица се опитваме да проследим развитието на отношенията местна власт - общество, да анализираме проблемите на общините и възможността за обратна връзка с хората.
Тема на днешното ни издание е оптималното използване на възможностите на общинските администрации.
Опита си пред Хоризонт ще разкажат кметовете на общините Драгоман и Стрелча - Любов Добрева и Димчо Караиванов, както и главният секретар на Община Брезник Иван Борисов.
Обърнахме се към тях, за да научим как работят общините след като в края на миналата година бяха изработени, а в началото на тази година влязоха в сила нови критерии за числеността и преквалификацията на персонала в общинските администрации. Дали това е променило работата на тези общини ще разберем в следващите минути. За проблемите - решени и нерешени, пред общинската администрация в Община Брезник, разказва Иван Борисов, главен секретар на Община Брезник. С него разговаря Савелина Савова.
Савелина Савова:
В редица изследвания, г-н Борисов, се забелязва една тенденция - хората в по-малките общини са по-доволни, като че ли, от работата на местната власт. Потвърждава ли Вашият опит това?
Иван Борисов, главен секретар на Община Брезник:
Да, разбира се, че го потвърждава. Мисля, че причината се крие във факта, че след като е малка общината, тя може добре да бъде опозната, проучена, да се видят какви са проблемите й по-отблизо, контактът с хората е по-директен и оттам вече и мерките, които общините взимат, за да ги решават, да са по-адекватни.
Савелина Савова:
Как конкретно Вашата община се справя с общинските ежедневни и дългосрочни, стратегически задачи? Вие сами бихте ли си дали оценка?
Иван Борисов:
Мисля, че добре. Човек не бива да издига в култ своята работа, трябва да се опитва да бъде обективен и от там да направи и верните изводи. Смятам, че нашата община в новия мандат тръгна в нова посока, която има за цел да реши точно такива конкретни, понякога много дребни, проблеми, които с години не са били решавани и хората остават с впечатлението, че нищо не се прави. Затова кметът направи проучване именно по обратният път - хората сами да посочат какви неща желаят да се случат в тяхното населено място. Бе изработена програма, която впоследствие прерасна в Стратегия за развитие. Дребните задачи решаваме сега и веднага, търсим ресурсите по всички пътища - било бюджетни, било с програми, като наблягаме най-вече на последното, тъй като там възможностите са големи, стига човек да научи кога, как и откъде на поиска пари за решаването на даден проблем и да го направи по начин, който наистина да докаже нуждите.
Савелина Савова:
Тоест, Вие осъществявате тази нужна обратна връзка
Иван Борисов:
Абсолютно, да.
Савелина Савова:
Някои изследвания обаче показват, че почти половината от българите не знаят какво работят общинарите
Иван Борисов:
Хората са останали с впечатлението, че общината може и трябва да може всичко, придават й функции, които са присъщи на други институции или пък на правителството, защото в крайна сметка смятат, че това е властта, това е правителството, това е държавата.
И заради това понякога общините се чувстват с вързани ръце, заради невъзможността да решим онова, което се иска от нас. Напоследък провеждаме много срещи. Като казвам много, имам предвид, че кметът на общината задължително по два пъти годишно посещава всяко едно населено место, именно за да чуе исканията на хората. Така набираме обратната информация. И в приемните дни на кмета това също се получава, както и в Деня на кмета, който при нас е организиран всеки последен четвъртък от месеца, от 13 часа, когато всеки един би могъл да каже своето мнение по общи проблеми, не по лични. Промяната, която в тази посока ще направим, тъй като оценихме, че има нужда от това, е от следващия месец това да стане по теми. Тоест общината малко да насочи хората, за да проучим онова, което ни вълнува в този момент, като следим актуалността на действията, които би трябвало да съответстват на посоката на евроинтеграцията и на нашата стратегия.
Димитрина Чернева:
В Общинския радиофорум днес говорим за оптималното използване на потенциала на общинските администрации и за влезлите в началото на тази година нови критерии за числеността на персонала в общинските администрации. Пред Хоризонт кметския си опит в подобряването на работата на общинските администрации, както и конкретните проблеми, които решават местните власти в общините Стрелча и Драгоман споделиха Димчо Караиванов и Любов Добрева. С тях разговаря Савелина Савова.
Димчо Караиванов, кмет на Община Стрелча:
Най-големият проблем, както за всички общини, така и за нашата, мисля аз, е безработицата, липсата на работни места
Савелина Савова:
Как решавате тези проблеми и има ли прозрачност в решенията на Вашия Общински съвет?
Димчо Караиванов:
Абсолютна прозрачност има в работата на нашия Общински съвет. Всички решения се взимат на сесиите. Сесиите са открити за гражданството, съобщава се по радиовъзела (имаме местен радиовъзел) за дневния ред на дадена сесия, за решенията, които се предлагат да се вземат, по късно самите решения се изнасят на табло във фоайето на общинската администрация, съобщават се по радиовъзела и се оставят в по един екземпляр в градската библиотека на читалището и който има желание, по всяко време, има достъп до всяко едно решение на ОбС.
Савелина Савова:
Оптимална ли е числеността на Вашата общинска администрация? От колко души се състои?
Димчо Караиванов:
Общинската ни администрация се състои от 22-ма човека. Нормално е за община като Стрелча и смятаме, че изпълняват задълженията си. Аз поне смятам, че общинските служители си вършат добре работата, защото нямаме досега нито оплаквания, нито жалби.
Савелина Савова:
А има ли дейности, за които не Ви достигат хора?
Димчо Караиванов:
На този етап не можем да кажем, че не ни достигат хора. Щом си изпълняваме задълженията, значи сме добре.
Савелина Савова:
Как се отразяват новите Ви ангажименти? Става дума за ангажиментите на местната власт като например събирането на местни данъци и такси
Димчо Караиванов:
Да Ви кажа откровено, ние още не сме прехвърлили събирането на местните данъци и такси при нас, извършва го Данъчно подразделение - град Пазарджик.
Савелина Савова:
Интересуват ли се хората от Вашата дейност?
Димчо Караиванов:
Естествено, че се интересуват, това е естествено Кой ли не е под наблюдение, особено кметовете, смятам, са на показ и се виждат, следи се за работата им.
Савелина Савова:
Вие как общувате с тях - формално или неформално?
Димчо Караиванов:
Постоянно намирам време за контакти. При мен, в нашата община, няма определено време за приемни дни. Просто съм разгласил и хората знаят, че когато се намирам в общината, по всяко време, дори и в извънработно време всеки един гражданин, който има нужда да посети кмета по някакъв въпрос, може да заповяда. И всеки е приет, досега никой никога не е бил върнат.
Савелина Савова:
Дори и недоволните, ли?
Димчо Караиванов:
Намирам всеки ден възможност и време да общувам с гражданите. Сутрин идвам на работа половин час по-рано от определеното за това работно време, отивам в някое от кафенетата, пием по едно кафе, общуваме с хората, приказваме за ежедневните проблеми Не съм от тези, които не общуват с хората. Постоянно съм между тях.
Савелина Савова:
Опитът Ви какво показва - кои са, да кажем, проблемите пред малките общини, които все още не са решени и би трябвало да бъдат решени и на по-високо ниво?
Димчо Караиванов:
Както големите, така и малките общини имат определени проблеми, които трябва да се решават и затова смятам, че всичко се свързва с настоятелността на кмета и с работата му. Решават се, решават се, макар и по-бавно, по-тромаво понякога, но проблемите се решават, когато човек има желание за работа и за вършене на служебните задължения.
Савелина Савова:
Как ще коментирате резултатите от едно изследване, които сочат, че 49% от българите са доволни от управлението на кмета на града или на селото, в което живеят?
Димчо Караиванов:
Специално за Стрелча не мога да кажа дали е така, защото не е правено такова проучване, но смятам, че 49% не е малък процент за доверие в човека, който е избран за кмет.
Савелина Савова:
Дано да е така!
Димитрина Чернева:
Опитът си като кмет пред Хоризонт ще сподели Любов Добрева. Тя е кмет на Община Драгоман. Добър ден!
Любов Добрева, кмет на Община Драгоман:
Добър ден!
Савелина Савова:
Говорим за оптималното използване на възможностите на общинските администрации. Имате опит в тази посока
Любов Добрева:
Според новите критерии нашата администрация, която се състои от 18 кметски наместника, а останалите 21 човека в администрацията на общината, трябваше да намалим с четири и половина бройки числеността. Още миналата година взехме решение тези допълнителни бройки да бъдат субсидирани от общинския бюджет, за да не се намалява администрацията, поради факта, че доста от сега съществуващите длъжности - къде две, къде три длъжности - се съчетават от един и същи изпълнител. Смятам, че ако намалим и така съществуващата администрация, с навлизащите програми и проекти, за които са ни необходими доста повече хора, и то - специалисти в подготовката на програмите, няма да успеем да можем нормално да обслужваме гражданите.
Савелина Савова:
Има ли дейности, за които не Ви достигат хора?
Любов Добрева:
Да. Най-вече се нуждаем от специалисти, каквито ги няма в общината. В малки общини като нашата няма строителни инженери, няма архитекти. Всички те пътуват от София. Няма специалисти за подготовка на проекти. Стремя се при подготовка на проекти да се опираме на местен потенциал, но в повечето случаи се налага да ползваме външни консултанти. Точно затова ни е необходимо да имаме повече специалисти в тази област.
Савелина Савова:
И как ще решите този проблем?
Любов Добрева:
На този етап смятаме, че е необходимо тези специалисти, които са сега в администрацията, да преминат обучения за подготовка на проекти. Не е сложна процедурата при подготовката, но въпреки всичко има някои тънкости, които трябва да се научат. Затова имам идеята да се подготвят пет-шест специалисти от общинската администрация, които да могат да работят върху подготовка на проекти, така че в бъдеще да не се плаща на външни консултанти.
Савелина Савова:
Нещо като преквалификация... Как ще коментирате следните факти: повече от половината българи не са наясно с правомощията на местните власти, три четвърти не знаят как се изразходват парите от данъци и такси, как се стопанисва общинската собственост и как жителите на общините могат да влияят на местното самоуправление?
Любов Добрева:
Наистина, по-голямата част от гражданите не знаят какви са нашите правомощия, доколко се разпростират възможностите на местната власт. В повечето случаи принципът е един - кметът отговаря за всичко. Кметът отговаря за водопровода, водата, тока, телефона, за всичко, необходимо на гражданина, във всяко кътче, всяко селце. Смята се, че всичко е задължение на кмета. Според мен тази неяснота идва от факта, че в по-голямата част от живота си хората са свикнали с такъв начин на управление, така са го разбирали и така е било. След последните промени в ЗМСМА малко и недостатъчно е разясняването сред гражданите и вероятно това е причината
Савелина Савова:
А участват ли хората, имат ли възможност да вземат участие във вземането на решения? Има ли проблеми, които решавате заедно?
Любов Добрева:
Всяка сесия на Общинския съвет в една община е открита за гражданите. Само някои са закрити, за които се взема изрично решение на Общинския съвет. Могат да присъстват всички граждани на сесиите, всички решения на Общинския съвет се оповестяват. Например, един проблем, който касае града ни, и по-голямата част от хората са заинтересовани от решаването му, беше разглеждан на такава публична сесия. Проведохме я в читалището пред доста хора, пред които публично беше обсъждан проблемът, за да може да се вземе решение и да се оповести по подходящ начин, да е достояние на всички.
Савелина Савова:
Кой е най-големият проблем на града?
Любов Добрева:
Продажбата беше на една спортна зала, която никога не е ползвана като такава и ние бихме искали да я предоставим на някое дружество, което да я разработи, като усвои някакво производство и така да се открият работни места.
Савелина Савова:
Значи, хората се интересуват
Любов Добрева:
Разбира се, касае ги. Откриването на работни места е един от основните проблеми.
Савелина Савова:
Ако трябва да степенувате трите най-горещи проблема пред Вашата община?
Любов Добрева:
Трите най-горещи проблема ли? Това са привличането на колкото се може повече инвестиции за откриване на работни места. Когато гражданите в един град или държава работят и имат достатъчно доходи, тогава и решаването на всички проблеми е малко или много по-лесно за всеки индивидуално. След това бих посочила сметищата и сметосъбирането като едни от най-важните проблеми не само за нашата община, но и за всички общини в България, защото повечето са нерегламентирани и предстои да ги реконструираме и да се открият регионални сметища. Друг проблем е състоянието на пътищата в цялата държава и малкото средства, които имаме ние, в общините, за да можем да направим рехабилитация на общинските пътища, които са в населените места.
Димитрина Чернева:
От интервютата, които чухме, стана ясно, че на места се увеличава, на места се редуцира броят на хората, заети в администрацията на общините. Всичко това е във връзка с изработените в края на миналата година и влезлите в сила от началото на тази година нови критерии за числеността на персонала в общинските администрации. Интересно е след първите няколко месеца на приложението на тези нови критерии дали е намерен оптимумът за използването на капацитета на местните администрации, дали е достатъчен броят на хората, заети в общинските администрации, какво се прави за повишаването на тяхната квалификация?
За всичко това разговаряхме с Венцислав Кожухаров, който е общински съветник и заместник председател на Общинския съвет в Благоевград, а също така и член на екипа за новаторски практики към Фондацията за реформа в местното самоуправление.
Венцислав Кожухаров:
С влизането в сила на стандарта за численост на общината две трети от общините получиха увеличение на числеността, но има една трета с намаление и най-вече дванадесет общини, в която намалението е над 20% и там реакцията е доста негативна.
Димитрина Чернева:
Това увеличение предимно малките общини ли засяга?
Венцислав Кожухаров:
През последните петнадесет години числеността на администрацията в общините се определяше субективно, без ясни правила, без измерими критерии. В резултат на това към края на 2003-та година се забелязаха големи аномалии. И това доведе до там, че Националното сдружение на общините, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие, Дирекция Държавна администрация към Министерски съвет в една работна група получиха задача за първи път, пак казвам, от петнадесет години насам, да изработят методика, която да даде обективен начин за определяне числеността на една община в зависимост от редица критерии, характерни за нея.
Димитрина Чернева:
Тоест, тези критерии, доколкото Ви разбирам, са индивидуални, така ли?
Венцислав Кожухаров:
Сега ще изброя критериите и ще видите, че те са колкото индивидуални, толкова и общи. Индивидуални, защото могат да бъдат индивидуално измерени, а общи, защото важат еднакво за всички общини.
Например един от критериите е числеността на населението на общината. Има пряка зависимост между численост на население и необходима администрация, за да се извършат всички административни услуги.
Второ, това е броят на кметствата в дадена община. Защото не е все едно дали имате община с един град и две други населени места или пък имате община с 50 кметства към нея, където населението е разпръснато на голяма площ.
Трети фактор например е числеността на населението в кметствата. По-големите кметства изискват допълнителни бройки администрация, за да извършват там, на място, административни услуги.
Обемът на самите административни услуги също е от значение.
Всичко това може да се измери с ясни показатели за всяка една община поотделно. Поставяйки ги в една формула, се получава онази численост на администрацията, която е необходима за общините.
Тука обаче ще отворя една скоба. Когато тръгнахме да правим тази методика, ние си първо поставихме за цел да видим дали сегашната численост на всички общини отговаря на това, което е необходимо, за да изпълняват целият обем от законово определени задължения към населението и бизнеса.
В началото на миналата година в общините имаше администрация с численост 20 005 бройки общо. От анализа, който направихме, се каза, че допълнително са необходими още около 3500-3600 щата. В момента държавата поема издръжката за фонд Работна заплата на общинската администрация, а текущите разходи, които включват командировки, отопление, канцеларски материали, се покриват от местните приходи на общините. Бюджетът през 2004-та година можеше да осигури фонд Работна заплата за още 1010 щата. Тоест през миналата година общинската администрация нарасна на 21 015 бройки.
Димитрина Чернева:
В рамките на колко още време виждате увеличаването на общинската администрация до тези над три хиляди бройки, за които споменахте?
Венцислав Кожухаров:
Първо би трябвало да върви един паралелен процес на увеличаване на числеността на администрацията в органите на местното самоуправление, тоест в общините, и намаляване в централните органи, тоест в министерствата и техните поделение. И сега ще кажа защо.
Димитрина Чернева:
Всичко това е във връзка с децентрализацията като част от присъединителния процес?
Венцислав Кожухаров:
Точно така - във връзка с децентрализацията. Ще дам конкретен пример. Ясно е, че министерствата са само в столицата. Ако имат свои изнесени звена - те или техните подразделения, агенции и други - те са основно в 28-те областни центъра. Самите общини са 264 на брой. А те имат над 2500 кметства. Виждате как допирните точки на населението до органите на местното самоуправление са много повече, отколкото с централната администрация. Тези органи са много по-близо до гражданите.
Като пример ще посоча това, което стана с последната промяна на Закона за устройство на територията. Част от контролните функции на органите по контрола на строителството, които бяха към МРРБ, с промяната на Закона се прехвърлиха към общините. При това положение естествено щеше да бъде да се даде определен капацитет във вид на щатове на общините и да се отнеме от досегашните контролни органи. За съжаление това не се случи. Структурите към МРРБ запазиха своята численост, а това, което се даде на общините, не беше достатъчно.
Ето и един друг пример, който е от началото на тази година. С изменение на Закона за местните данъци и такси общините започват да събират местните приходи. Тази година, 2005-та е преходна, тъй като общините имат право на избор - или те да ги събират, или да заплатят определена сума за извършване на тази дейност от данъчните администрации по места. Става дума за администриране на местните приходи. Тоест, това не е само да направиш една каса, където всеки един да отиде и да си плати, но ти трябва да направиш и цялата счетоводна система, за да следиш кой е платил и кой не е. И освен това - да имаш информационна система, за да може всяка година да изпращаш на съобщения на данъчнозадължените лица - това, което прави досега данъчната служба.
Димитрина Чернева:
И тук вече се появява въпросът с квалификацията на кадрите
Венцислав Кожухаров:
Две неща: първо, с числеността и, второ, с квалификацията. Вярно, тази година, с допълнение към Закона за бюджета на Република България за 2005-та година този въпрос формално е уреден и щатни бройки бяха прехвърлени от данъчна администрация към общините. Ето, това също е процес на децентрализация. Но, за съжаление, прехвърлянето стана не в този размер, в който досега данъчните са обслужвали същото това население, а в по-редуциран.
Димитрина Чернева:
Но паралелно с това процесът на редуциране на чиновническия състав на министерствата не върви...
Димитрина Чернева:
Но паралелно с това не върви един процес на редуциране на чиновническия състав на министерствата, така продължава разговорът ни с Венцислав Кожухаров - общински съветник и заместник председател на Общинския съвет в Благоевград.
Продължаваме разговора си с Венцислав Кожухаров, който както вече ви съобщих е общински съветник и заместник председател на Общинския съвет в Благоевград.
Венцислав Кожухаров:
Когато говорим за общините, или когато общините защищаваме една теза, винаги мислим за хората, които живеят там, защото Вие чухте от изказването на кмета, че за всяко нещо хората отиват, жалват се пред кмета, искат от кмета, без да се замислят дали това са негови функции или не. В случая става дума за следното. В селата, където данъчната оценка е ниска, се получава така, че понякога данък сгради и такса смет, които дядо и баба на село трябва да платят, са по-малко, отколкото разходите им за транспорт, за да отидат в центъра, където се събират тези данъци. Тоест ако човек трябва да плати лев и петдесет за данък сгради и такса смет, то трябва да плати три или четири лева, само за да отиде и да плати в съответния център.
Населението трябва максимално да се освободи от неприятните моменти при изпълнението на своите задължения към бюджета. Това значи, че това събиране трябва по възможност да се реши на място. Тоест, поемайки общините тези функции, те ще могат да направят така, че не да се отива до центъра, а да се плаща там, в кметството, особено за по-големите общини. Защото нека да не забравяме, че има общини, които имат над 2500, над 4000 жители - това са много хора. А имайте предвид, че някои кметства имат над 4000 жители, докато има общини, които имат по 1000-1200 жители. Тоест в България размерът на общините е в много широка гама.
Димитрина Чернева:
Връщаме се към въпросът за индивидуалното изчисляване на персонала към общинските администрации, в зависимост и от бройката на населението.
Венцислав Кожухаров:
Тъй като през 2004-та година, както вече казах, бюджетът нямаше възможност да осигури пълната численост от около 3600, беше решено увеличението на щата да бъде с 1010 щата.
Въпросът беше доколко справедливо те да се разпределят между общините. Това беше най-болезненият проблем. Естествено е, че след като петнадесет години е царял хаос, при първото привеждане в съответствие с нормативите ще има болезнен момент, най-вече при тези, при които е намаляването. След изживяването на този болезнен момент
Димитрина Чернева:
А това са една трета, както казахте, от всички общини в страната
Венцислав Кожухаров:
Приблизително една трета, но двайсетина общини са най-чувствително засегнати, както казах. Това са общини - курортни центрове. Един от аргументите, с които тези общини защитават необходимостта от увеличаване на щата при тях, е, че в определен момент през годината, от една страна, при тях има значително увеличение на населението, което е факт, и вторият аргумент е, че при тях върви активно строителство. Общините съгласно Закона за устройство на територията извършват редица действия и издават редица документи, свързани с това строителство. Тоест, постъпва по-голям брой искания за издаване на такива документи, следователно са нужни повече хора за предоставяне на услугите. Но за издаването на всички тези документи се заплаща такса, която се определя от общинския съвет и остава в общинския бюджет. И би следвало общинските съвети, разбира се, по предложение на кмета, да приемат размер на таксите, който да покрива разходите. По този начин общините ще имат възможност да поддържат по-голяма численост на администрацията си - те имат това право, като заплатите за допълнителните бройки ще се осигурят от местните им приходи - именно таксите могат да покриват допълнителните бройки.
Димитрина Чернева:
Тези общини, за които говорите и които нарекохте курортни селища, могат да си го позволят, защото обикновено те са и по-богати общини.
Венцислав Кожухаров:
Да, те събират и курортна такса, така че общо взето всичко това не е невъзможно за тях.
Има още един момент обаче. В началото на тази година Министерство на финансите направи анализ на общинските структури - тоест какво влиза в дадена общинска администрация и доколко то съответства на Закона за администрацията и поднормативните актове.
Оказа се, че в малка част от общините (малка част, но има такава и това са точно общините, които имат по-голяма численост от онази, която определя нормативът) вътре в администрацията са включени дейности, които нямат нищо общо с администрацията. Например включени са звената по поддържане на чистотата. Съгласно Закона това не може и не бива да е така. Това е все едно да субсидирате една услуга за населението - събиране на сметта и поддържане на чистотата - от държавния бюджет. Никой не си помисля да поиска да се субсидира от държавния бюджет неговата консумация на ток, вода или ползване на канализация или на телефон. Но някак си се смята за естествено част от държавния бюджет да отиде за заплати на хората, които работят по чистотата. Всъщност разходите по поддържането на чистотата трябва да се покриват от приходите за такса смет.
Димитрина Чернева:
Може ли да ни кажете накрая конкретно в какви срокове виждате прилагането на практика на тези критерии и постигане на оптимална численост на потенциала на общинските администрации?
Венцислав Кожухаров:
През тази, 2005-та година в общините ще бъдат разпределени по груби сметки още около 640-650 допълнителни щата.
Димитрина Чернева:
А редуцирането - паралелно ще върви ли и то?
Венцислав Кожухаров:
За да се смекчи този процес на намаление на числеността на работещите в общинските администрации, се взе решение намалението да не надвишава 20% от числеността, която общините са имали в началото на миналата година. Тоест, намалението има праг
Димитрина Чернева:
Става дума за тази година, нали?
Венцислав Кожухаров:
Да. При всички общини, при които намалението надвишаваше 20%, съкращението ще бъде само 20% и останалото ще бъде опростено за сметка на допълнителна численост на персонала за тази година. Така те остават с 20% над нивото на стандарта за тази година. А между другите общини ще се разпределят още към 640 бройки.
Мисля, че с приближаването на момента на нашето присъединяване към Европейския съюз през 2007-ма година ще се ускори и процесът на децентрализация и през 2007-2008-а година ще се достигне (поне надеждата е такава) оптималната численост на администрацията по общините.
Димитрина Чернева:
Това бе всичко от днешното издание на Хоризонт до обед . Дочуване и успешен ден!