ОБЩИНСКИ РАДИО-ФОРУМ, 27 май 2004 г.

Съвместна рубрика на Програма "Хоризонт" на Българско национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление

на тема:

"Общински съвети по наркотични вещества - практики и поуки"

Водеща Севелина Савова:

Минутите до 12 в Хоризонт до обед са обединени по форма, а и по съдържание като Общински радиофорум . Общинският радиофорум е съвместна инициатива на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление, с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. Вече трета година в тази рубрика всеки месец представяме и коментираме актуални въпроси на местното самоуправление в България.

Темата днес: Общинските съвети по наркотични вещества практики и поуки . Целта на това издание е да разясним ролята на общините и общинските съвети по наркотични вещества за преодоляването на проблема с употребата и разпространението на наркотици. Ще обобщим опита и практиките на общините Благоевград и Силистра, които прилагат новаторски подходи за справяне с този проблем. Поставяме фокус и върху въпроса за финансовата обезпеченост на задълженията, които поставя пред общините Законът за наркотичните вещества.

Гостите в студиото: д-р Теменужка Любенова - председател на Общинския съвет по наркотични вещества към Община Благоевград, Десислава Иванова - секретар на Общинския съвет по наркотични вещества към Община Благоевград, тя е и психолог, и госпожа Мария Петрова - председател на Сдружението на родители и граждани Бъдеще за нашите деца , пак в Благоевград.

Добър ден!

Гостите:

Добър ден!

Севелина Савова:

Да започнем от това - какво представлява Общинският съвет по наркотични вещества ?

д-р Теменужка Любенова:

Общинският съвет по наркотични вещества е една структура, която повтаря Националния съвет по наркотични вещества по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, на общинско ниво. И провежда националната политика на ниво община.

Севелина Савова:

Тоест, неговите функции са да трансформира националната политика, със свои цели, на общинско ниво.

Д-р Теменужка Любенова:

Точно така и в него влизат представители, точно както и в Националния съвет - на съда, прокуратурата, полицията, общината, ХЕИ, Червения кръст, психодиспансерите и всички онези институции и организации, които имат отношение по проблемите, свързани с наркоразпространението и употребата на наркотици.

Севелина Савова:

От кога съществува този съвет?

Д-р Теменужка Любенова:

В Благоевград или по принцип?

Севелина Савова:

В Благоевград.

Д-р Теменужка Любенова:

Законът излезе през 1999 година, мисля, че на 30 март беше обнародван в Държавен вестник , а в Благоевград през януари месец на 2000-та година се сформира този съвет, като за председател съм избрана на 25 април 2000 г.

Севелина Савова:

Тоест, има вече достатъчно време, за да отчетете вече и своят опит, своята практика в тази област.

д-р Теменужка Любенова:

Мисля, че да и то се чувства, и аз самата чувствам каква разлика има между това - когато тръгнах и сега. Защото по това време, когато започнах, беше април месец и аз работех в Здравната каса, а сега съм на място, което е платено към Общината като председател на този съвет.

Севелина Савова:

Как бе защитена идеята да има такъв съвет към Общината? Склонна ли е Общината да подпомага силно вашата дейност?

д-р Теменужка Любенова:

По времето, когато бях училищен лекар, а това беше през 1996 г., установих, че в училището се употребяват наркотици и всъщност цялата ми дейност, свързана с борбата срещу наркотиците, тръгна точно от там - от установяването, че ученици от Х-ти клас пушат марихуана в училище, в тоалетните на училището. И се наложи да направя едно сериозно проучване - първо в моето училище, след това на 1000 ученика от целия град - и всичко тръгна от там. След това просто не можех да се спра. Като детски лекар, като педиатър за мен беше страшен този сблъсък и обстоятелството, че в града ни има вече такъв проблем, а ние - лекарите и родителите на тези деца - не сме го забелязали.

Севелина Савова:

Какво показва Вашият опит, казвате от 1996 година, до сега? Каква е тенденцията?

Д-р Теменужка Любенова:

Тенденцията е на увеличаване Проблемите, които имаме в Благоевград като община, за подобни имаме вече доста сериозна информация от цялата страна, тъй като Общинските съвети по наркотични вещества веднъж годишно се събираме на годишна конференция (благодарение на Секретариата към Националния съвет по наркотични вещества, благодарение на това и се познаваме )

Тенденцията е това, че ще имаме след три-четири години доста сериозен проблем, точно заради бума на употребата на марихуана. Неконтролируемо е!

По нашите изследвания и от срещите, които провеждаме ежемесечно с ученици, толкова години - от 2000-та година и до сега та тези изследвания показват, че действително се увеличава употребата на марихуана, дори има отлив от употребата на тютюн, на цигари, на обикновени цигари. За сметка на това се увеличава употребата на канабисовите производни, особено сред момичетата, което също е един недобър показател. Очакваме и проблеми с по-твърдите наркотици. Въпреки че за мен това е условно определение. Няма мек и твърд наркотик. Щом е наркотик, той е наркотик И ще имаме, най-вероятно, проблеми след три или четири години, при това, много сериозни.

Севелина Савова:

Знаете ли, тази тема е добре позната на слушателите на Хоризонт , а и на Хоризонт до обед в частност. Ще ми се обаче да разясним повече целите на Вашата дейност. Как се измерва ефективността на Вашата работа?

Д-р Теменужка Любенова:

По принцип Общинският съвет по наркотични вещества се занимава както с превенция, така и с насочване за лечение, срещи с родители, със зависими лица, с взаимоотношенията между съда, прокуратурата, следствието, полицията, Общината и всички тези проблеми, които съществуват в семействата, в които има деца, употребяващи наркотици, минават през Общинският съвет и ние се явяваме като един буфер, и същевременно един подпомагащ орган за разрешаване дотолкова, доколкото е ни е възможно

Севелина Савова:

Като посредник.

Д-р Теменужка Любенова:

Да. В тази ситуация в страната, тъй като много неща няма. Можем да изредим много неща, които няма: няма база за лечение, няма мрежа за лечение, няма рехабилитационни системи, няма ресоциализация... Същевременно се налага да търсим и контакти с чужбина, за да можем да изпращаме нашите деца там, където вече има установени традиции за лечението на наркозависимите.

Севелина Савова:

Това не е ли скъпо?

Д-р Теменужка Любенова:

Не. Всички тези деца, които са заминали от Благоевград извън страната да се лекуват, там където се лекуват, е безплатно за тях. Единствено се плаща пътят. И аз се питам: как може да не плащаме нито един лев данъци за тези страни като Испания, Италия, Гърция и в същото време те да гледат и да се грижат за нашите деца толкова отговорно, абсолютно отговорно във всяко едно отношение?

Севелина Савова:

Аз неслучайно казах, че госпожа Десислава Иванова освен секретар към Общинския съвет по наркотични вещества към Община Благоевград е и психолог. Това вероятно Ви помага в работата, госпожо Иванова?

Десислава Иванова:

Това определено ми помага в работата. От друга страна, ме стимулира да обогатявам познанията си и да разширявам професионалната си подготовка в тази доста, бих казала, неразвита още сфера - работа със семействата на зависимите деца и със самите зависими деца.

Често са ме питали дали изпитвам удовлетворение от работата си. Да, изпитвам удовлетворение. При нас успехите не идват лесно. Но за нас успех е всяко едно дете, което е престанало, не е направило рецидив, устойчиво е, социализирало се е, и всеки родител, който отново може да диша спокойно. За мен е от значение това, защото тези хора са социално изолирани, защото когато дрогата влезе в едно семейство, то семейството постепенно губи контакти, губи социалните си контакти, то се съсредоточава върху този проблем. Тоест, то става ко-зависимо.

Севелина Савова:

Като психолог как коментирате подобни скептични твърдения, че няма бивш зависим?

Десислава Иванова:

Няма бивш наркоман, но има бивш зависим. Зависимостта остава за цял живот. Както, да кажем, ако ние с Вас, да предположим, пушим и откажем цигарите. Ние няма да пушим може би до края на живота си, а може би пет, шест, седем години и това за нас ще бъде един устойчив успех.

Няма гаранция, че едно дете, което е престанало да употребява наркотици, един ден (тъй като центърът в мозъка стои), сблъсквайки се с някаква трудност, попадайки в една среда, която провокира употребата, отново няма да посегне. Но успех е, че то е спряло, че то е било пълноценно, започнало е да учи, след това е създало семейство и така нататък А това може да продължи и цял живот.

Севелина Савова:

Кои са най-нетрадиционните форми, които използвате в работата си?

Десислава Иванова:

Знаете ли, всичко, което ние правим в работата си, ни се вижда нетрадиционно, тъй като по принцип няма устойчива система и няма устойчива практика. Всичко това не се е правило досега в страната. Предизвикателствата са всеки ден. Предизвикателствата са: когато за първи път дойде родител и трябва да го предразположиш, когато той с години е крил проблема от другия родител или от най-близките си хора, да го предразположиш да сподели и да дойде и втори път.

Севелина Савова:

А идват ли достатъчно? Честни ли са в проблема си родителите? Или по-голям е процентът на хората, които предпочитат да крият този свой семеен проблем?

Десислава Иванова:

Много често родителите поради това, че не са имали информация, възприемат посягането на детето към дрогата, обвързването с дрогата като тотален неуспех като родител.

Севелина Савова:

Те си дават сметка за това?

Десислава Иванова:

Да, те го възприемат така. А всъщност всички научни изследвания показват, че това не е вярно. Има деца от най-различни семейства: има деца прекалено задоволени, има деца прекалено ощетени. Няма гаранция за това, че моето или вашето дете няма да посегне. Експериментът е характерен за тяхната възраст и те експериментират. Нашата отговорност, обаче и нашата цел е да им покажем какво става, без да размахваме пръст и да казваме не! , което не работи, просто не работи и най-вече в тази възраст. Просто да им обясним какво се случва когато дрогата, по какъвто и да е път, влезе в живота им. Защото ние работим и с много бивши наркомани, които казват: Ако, когато ние започвахме, имаше наркомани и аз бих видял докъде се стига, никога, никога, не бих опитал! Но тогава хората, които виждахме, бяха много престижни, те се возеха в лъскави коли, разполагаха с много пари, никога не съм предполагал, че ще стигна до тук...

Няма бивш наркоман, но има хора, които са пълноценни и живеят между нас.

Севелина Савова:

Темата на Общинският радиофорум днес е: Общинските съвети по наркотични вещества: практика и поуки . Ще се опитаме да разберем с какво опитът на благоевградския Общински съвет по наркотични вещества е уникален, доколкото разбрах? Това ще разберем от, припомням, гостите в студиото: д-р Теменужка Любенова - председател на Общинския съвет по наркотични вещества, Десислава Иванова - секретар на Общинския съвет по наркотични вещества. В разговора след малко ще се включи и госпожа Мария Петрова - председател на Сдружението на родители и граждани Бъдеще за нашите деца . С какво опитът на Благоевград е по-различен от опита на останалите общини?

Д-р Теменужка Любенова:

В основата на разликата стои това, че успяхме да убедим общинските съветници и кмета на Благоевград като начало да бъда назначена в администрацията на Общината. А след това, тъй като обемът работа беше много голям, успяхме да ги убедим да назначат и Десислава Иванова и като секретар, и като психолог. Изисква го практиката, ежедневието.

Севелина Савова:

Тук обаче е мястото да Ви попитам от кого зависи финансирането на работата на този Общински съвет по наркотични вещества?

д-р Теменужка Любенова:

Финансирането - това е един много тежък проблем. В един момент се вменява на общините да извършват тази дейност, да провеждат националната политика на общинско ниво и в същото време обаче не им се осигуряват никакви пари.

Ние имаме една много истинска и същевременно продължителна, историческа битка от 2000-та година до днес, за това да бъде регламентирано финансирането. Дори сме давали многократно предложения за начините, по които да бъдем финансирани. Подкрепени сме и от някои от Общинските съвети по наркотични вещества в страната. На една от конференциите дори се беше отправено към държавните органи конкретно предложение, но и до днес нямаме разрешение на този проблем. За съжаление, някои от структурите в страната се разпаднаха, някои от колегите, с които се познаваме и работеха много сериозно в различни общини, напуснаха, тъй като наистина цялата тази дейност не може да бъде извършвана на доброволни начала или вменена между другото, в задълженията на хора, които си имат и друга работа

Севелина Савова:

И без добро финансиране

д-р Теменужка Любенова:

Да, да. И без добро финансиране, разбира се.

Севелина Савова:

А в нарушение ли са общините, които не са създали такива съвети?

Д-р Теменужка Любенова:

Мога да кажа, че законът, от една страна, е категоричен, от друга страна - не е. Така че не бих могла да обвинявам никого. Но там, където има проблем, наистина са в нарушение, след като няма създадени структури.

Искам да Ви кажа, че дори потърсихме и научихме за опита на някои други държави. Например, Полша отделя процент от всички държавни задължения, които имат производители и търговци на алкохол и тютюневи изделия и - забележете! - и производство на лекарства. Този процент се заделя единствено и само за борбата срещу употребата и разпространението на наркотици. Това включва и лечението, и ресоциализацията, така че там имат една реална, финансова основа, върху която да се базират. Но това, което примерно за нас всички, които сме тук във Вашето студио, беше шок е,че нашата държава си позволява да връща получени от Европейската общност пари, точно за финансиране на тази дейност. Те са върнати, след като не е уведомена нито една от общините.

Севелина Савова:

А с какъв мотив са върнати?

д-р Теменужка Любенова:

Нямаме представа. И аз ще Ви кажа и цифрата. Говорим за 900 хиляди евро! Шокираща е цифрата.

Водеща:

Шокираща е. В този смисъл какво показва Вашият опит - труден е диалогът с институциите на централната власт, явно?

д-р Теменужка Любенова:

Много труден. Аз не говоря английски език. Имам чувството, че те говорят на английски като бъдещи европейци, пък аз говоря на български като една българка.

Севелина Савова:

А проблемът, така или иначе, както български, така, разбира се, е и световен, но той има своите конкретни измерения тук. Госпожа Мария Петрова е председател на Сдружението на родителите и гражданите. Вашето сдружение, госпожо Петрова, цели да защити интересите на родителите.

Мария Петрова:

Не само на родителите. Основната цел на сдружението е подготовка и активизиране на обществото за всестранна защита на употребяващите наркотични вещества, на зависимите от тях млади хора, както и на семействата им.

Севелина Савова:

Вие сте неправителствена организация. Кой ви подкрепи в създаването на едно такова сдружение? И въобще как стигнахте до тази идея?

Мария Петрова:

До идеята стигнахме благодарение на проблемите, които имаме години наред. Стигнахме до извода, че никой сам, единично не може да се справи с проблема в крайна сметка. Подпомогнати, разбира се, от Общинския съвет по наркотични вещества - без тяхната подкрепа не бихме могли да стигнем до тук. Родители, които, благодарение на проблема, се познаваме от дълго време, стигнахме до извода, че наистина трябва да търсим обща основа, върху която да стъпим здраво, за да имаме възможност да водим каквато и да е борба за решаването на този проблем.

Севелина Савова:

Какви са конкретните измерения на Вашата работа и на съвместната Ви работа с Общинския съвет по наркотични вещества?

Мария Петрова:

За сега не можем да се похвалим с кой знае каква свършена работа, защото нашата организация е нова. Ние, за да имаме все пак някаква дейност, имаме нужда от подкрепа. От подкрепата на всички държавни институции. Имаме идеи, разбира се. Но без подкрепата на държавните институции не можем да направим нещо съществено. Но и това, което в момента правим, не може да се каже, че е нищо, защото имаме възможност да се събираме заедно. Например в София през месец март имахме конференция. След това, в края на месец март, имахме национална конференция на сдруженията. И не само на сдруженията, а и на засегнатите от проблема, с единствената цел за създаване на Национално движение за борба срещу наркоманията.

Севелина Савова:

Госпожо Иванова, по-трудна ли е работата с родителите от конкретната Ви работа със самите деца?

Десислава Иванова:

Това е много уместен въпрос. И аз самата често съм си го задавала. Понякога ми се струва, че е така. Когато едно зависимо дете дойде и потърси помощ, все пак има някакви механизми да го насочиш към лечение. Можеш да му предложиш един или друг вариант, защото не знаеш какво индивидуално при него ще работи.

Когато дойде един обезверен родител, е много по-трудно. Много често той с недомлъвки и трудно говори за проблема си, по-скоро говори за странични неща. Затова за мен е изключително важно в най-скоро време и в Благоевград да заработи една такава неформална структура, която да обединява родителите, а помощта на психолога да се изчерпва до известна степен само в неговата подкрепа за съвместната им дейност, за съвместните им инициативи.

Севелина Савова:

Като психолог, как ще коментирате едно стихче, което получих от Вас? Ще го прочета за нашите слушатели:

Аз съм българче, обичам, нашите треви зелени,

българче да се наричам, безразлично е за мене

Десислава Иванова:

Първо, искам да Ви кажа, че наблюдаваме неблагоприятната и доста страшничка тенденция, за първи път в нашата история, тревата да се отъждествява и да бъде синоним не на нещо друго, а на марихуаната. Мисля, че това стихче, е инспирирано именно от това отъждествяване. Това, което се прокрадва в този стих и което наблюдавам и в писмен вид от срещите ни с ученици, които много по-често пишат анонимно за това, което са преживели и видели, отколкото говорят, една тенденция за зачеркване на абсолютно всякакви стимули за развитие. Едно дете отговори на въпроса защо употребява, защо би употребил наркотици - той или негов приятел: Защото това е част от развитието и защото е забранено. Както са употребявали преди на Уудсток . Но стряскащо е това, с което то завършва: Разликата е в това, че сега цел няма. Тогава е имало, а сега няма .

Д-р Теменужка Любенова:

В списание Общество и право през 2000 година беше публикуван един доклад на Министерството на вътрешните работи на Германия по повод разпространението и употребата на наркотици и на секти в Германия. Там даваха четири основни прегради срещу разпространението на тази чума на нашето съвремие - наркотиците. На първо място те посочват като преграда патриотичното възпитание , на второ място - религията , характерна за дадения регион, на трето място - държавната политика на Германия за здраво немско семейство и на четвърто място - екологията и спорта .

Базирайки се на техния опит, ние направихме в Благоевград съвместно с читалището една програма и вътре в нея е включена точно такава насоченост - патриотичното възпитание като основа на превенцията на наркоманиите. И трябва да Ви кажа, че поканихме Божидар Димитров като директор на Националния исторически музей, Антон Дончев, Иван Гранитски. Три часа децата не ги пуснаха да си тръгнат. Разбирате ли? Три часа! Значи толкова невероятно е било, интересно и въздействащо. За нас това означава, че има смисъл.

Севелина Савова:

И въпреки това, се раждат такива стихчета

Д-р Теменужка Любенова:

Преди това. Стихчето е преди това.

Севелина Савова:

В нашия разговор, сега, участие ще вземе и господин Георги Балушев, заместник кмет по здравеопазването и социалните дейности в община Силистра. Добър ден, господин Балушев!

Георги Балушев:

Добър ден, госпожо Савова!

Севелина Савова:

Предполагам, че сте чули нашият разговор?

Георги Балушев:

Да, слушам внимателно. И трябва да кажа, че много добре познавам Вашите събеседнички - и доктор Любенова и Деси, с които съвместната ни работа в борбата срещу наркотиците ни запозна преди няколко години.

Севелина Савова:

От тях разбрахме с какво благоевградският опит е уникален. Сега от Вас очаквам да разбера с какво пък в Община Силистра можете да се похвалите в работата си в тази посока

Георги Балушев:

Аз ще се опитам да бъда кратък, тъй като времето е разчетено. Ние с Благоевград, както казах, споделяме много отдавна тази обща тревога и много от опита, който те са натрупали, е и наш опит, или пък нашият опит е пренесен в Благоевград.

Кое може да ни отличи? Може да ни отличи това, че и ние в Силистра също едни от първите в страната създадохме Общински съвет за борба срещу наркотиците и прокурсорите. Това беше още през пролетта на 2000-та година. Много бързо обърнахме поглед към младежките организации и създадохме Младежки съвет по наркотичните вещества, чиито членове са около 30 ученика. Сформирахме Ученически парламент. И бих казал, че в дневния ред на Ученическия парламент борбата срещу наркотиците е винаги тема номер едно. Освен това в Силистра бяхме инициатори, след едно обучение по линия на сдружения Антидрога , да разработим цялостна лекционна пропаганда Връстници към връстници . И се убедихме в добрия опит в това отношение, защото най-добре на своите връстници въздействат именно техните връстници - без да ги поучаваме, без назидателно да им показваме правия път. Разбира се, проявите и изявите в това отношение, са да насочим младите хора към един по-здравословен начин на живот, а това доведе и до инициативи на нашите спортни клубове. Ние, в Силистра инициирахме една инициатива на 15 наши спортни клуба Да изберем спорта, не дрогата и в изявите - спортни и други - ангажирахме десетки, стотици ученици.

Севелина Савова:

Разбрах, че добре общувате с колегите си от Благоевград, а общувате ли и с колегите си от други общини?

Георги Балушев:

Разбира се. Поддържаме много добри връзки с Варна, с Плевен, с Велико Търново, с Русе. И ми се струва, че може би в този разговор на тези, които са заинтересовани (а мисля, че е заинтересована цялата общественост), именно обмяната на опит и идеи - как се прави при вас, какво става при нас - е най-положителното нещо. Трябва да можем да работим когато нещата още могат да бъдат овладявани и са необходими значително по-малки средства. Защото след време ще се наложи да даваме твърде много средства за лечение и за рехабилитация. Да не говорим за погубените десетки млади животи.

Севелина Савова:

Казахме за общуването ви по хоризонтала, а сега за проблемите ви по вертикала - каква е връзката Ви с институциите на централната власт?

Георги Балушев:

С институциите на централната власт поддържаме добри връзки. С Националния съвет по наркотичните вещества участвахме в две конференции и с него постоянно съгласуваме наши програми и действия. С Националния център по наркоманиите имаме също така добри контакти и партньорство. Съвместно с представители на Националния център по наркомании проведохме две обучения с участието на д-р Василев и Гергов, които се оказаха твърде полезни. Освен това в нашия град проведохме научнопрактическа конференция Училище за всички - първа фаза. Сега вече очакваме втората и тя ще бъде с много по-широка аудитория и с повече дискусии и практическа насоченост.

Севелина Савова:

Накрая, позволявам си да цитирам Ваши, приблизително, думи. Би трябвало да се работи и в една друга посока - навлизането на тази проблематика и в съдържанието на учебниците.

Георги Балушев:

Другата посока, която ние отчитаме и в Националния съвет, е работата в училището. Там е алфата и омегата. Макар че училището е един от социализиращите фактори, наред със семейството и обществената среда, но там може организирано да се поставят някои начала. Даже мога да кажа нещо по-конкретно в тая връзка, споделяйки опита на Силистра. Какво направихме ние? Тъй като по линия на образованието в почти всички учебни заведения вече са съкратени педагогическите съветници, ние участвахме в програмата От социална помощ към заетост . Защитихме проект за около 15 трайно безработни учители. Те в момента попълват именно този вакуум от липсата на педагогически съветници. Там, където ученикът може да сподели свои мисли и виждания - кой му е предлагал наркотици, употребявал ли е

Ние съвсем наскоро приключихме една анкета с 1500 ученика от нашите учебни заведения. Трябва да Ви кажа, че я извършихме твърде безкористно и безплатно именно чрез нашите обществени деятели в Червения кръст, структурите на отдел Образование и регионалния инспекторат.

Севелина Савова:

Накрая само да Ви предам поздравите от д-р Теменужка Любенова и Десислава Иванова. Благодаря Ви за това участие.

А ние продължаваме от тук, в студиото, с опит да обобщим и с обещанието, че една такава тема продължава, винаги има продължение. Какъв обаче е резултатът от подписката против регламентирането в закона за еднократната доза? Тук, пред мен, виждаме тази подписка...

д-р Теменужка Любенова:

Искам да Ви кажа, че това си беше сериозна битка, защото направихме една много сериозна атака към обществото. Ангажирахме цялата общественост както в общината, така и при Вашите колеги от различните радиа в Благоевград, вестници, телевизия и ни се обадиха граждани и извън нашия регион, които подкрепиха подписката. А подписката беше срещу това, да няма никаква еднократна доза, регламентирана еднократна доза, и за бърза процедура при делата, свързани с наркоразпространението.

С Десислава Иванова сме участвали в заседанията на Комисията по здравеопазване. Това е също един от нашите приноси в развитието на тази дейност в страната. И успяхме да защитим тезата си, подкрепени от много колеги от страната и най-вече от гражданите, от родителите. Нашата младежка организация, заедно с родителите, събираха подписката

Нашият опит по отношение на превенцията наподобява този в Силистра. Имаме и някои по-различни неща като например работа с децата в детските градини и родителите с куклена пиеса, работа с децата от първи до четвърти клас, имаме си съответните програми И не на последно място, инициативата ни за промени в законодателството. През миналата година сме изпратили около 150 писма до различни институции. Добра ни е кореспонденцията с кабинета на министър председателя и трябва да Ви кажа, че винаги е много точен в отговорите си и наистина сме много доволни. Когато имаме някакъв проблем, пишем до него и съответно се получават писма и от тези проблемни министерства, които преди не са ни отговорили.

Севелина Савова:

Ключовата дума, така или иначе, е превен