3О юни 2005 година, четвъртък
Програма Хоризонт , 11.00 - 12.00 часа
ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ
съвместна рубрика на Българското Национално радио
и Фондацията за реформа в местното самоуправление
Водеща: Борислава Борисова
Редактор: Ани Костова
ПРОГРАМИТЕ ЗА МЕСТНО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ, РЕАЛИЗИРАНИ ОТ БЪЛГАРСКИ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, С ПОДКРЕПАТА НА АМЕРИКАНСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНО РАЗВИТИЕ
Борислава Борисова:
Започва Общинският радиофорум . Това е, знаете, уважаеми слушатели, съвместна рубрика на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление. А както анонсирах, темата днес ще бъде: Програмите за местно икономическо развитие, реализирани от български неправителствени организации, с подкрепата на Американската агенция за международно развитие . Добър ден казвам на нашите събеседници в студиото. А те са: Невена Младенова от Фондацията за реформа в местното самоуправление, Юлиян Симидчийки - директор на проект Пазар на труда и Мария Илчева - програмен директор на Каунтърпарт - България . Здравейте!
Гостите в студиото:
Здравейте!
Борислава Борисова:
Темата, предполагам, ще предизвика интерес и от страна на неправителствени организации, и от страна на общините, и въобще от страна на хората, които биха могли да се възползват от това, което биха могли неправителствените организации съвместно с общините да предложат като възможности за развитие на общините. Аз предлагам да започнем с представителя на Фондацията за реформа в местното самоуправление, за да споделите опита си до този момент.
С колко общини работите и какъв е този успешен модел, онази добра практика, която вече показва, че има почва у нас?
Невена Младенова:
В областта на местно икономическо развитие Фондацията за реформа в местното самоуправление работи от приблизително три години и досега сме работили директно с 29 български общини, които са големи, за размерите на страната или средноголеми български общини. Включили сме почти всички областни центрове, но има и малки градчета, които се намират в близост до градове като Варна, Русе, тоест техни сателити, които имат много добри възможности за местно икономическо развитие. Това, което прави, смея да твърдя, успешен модела, е, че наблегнахме най-напред върху това - да подготвим и да създадем професионални звена по икономическо развитие и след това, съвместно с тях, да промоцираме възможностите на българските общини и да подпомогнем диалога между тях и съществуващия бизнес или тях и новите инвеститори. Друго, което прави успешен модела, е налагането на аполитичния принцип и наблягането върху отговорността за развитие на общината, в името на нейните граждани, чрез взаимодействието с бизнеса.
Борислава Борисова:
Тоест, това звено е и да се работи в тази посока, без значение кой е кмет и как той е оцветен ?
Невена Младенова:
Да. И специалистите са назначавани
Борислава Борисова:
Вярвате ли, успявате ли това да се случи?
Невена Младенова:
Мисля, че да. Естествено, че не всички общини се развиват еднакво и имат еднакъв подход, но в повечето от общините, с които работим, съвсем безпристрастно се гледа на човека, който е бил назначен. Ние вече изживяхме едни избори, така че новите кметове продължиха да работят с хора, които са били назначени в предишен мандат. И едно от нещата, които осигурихме q е това, че ние изисквахме подкрепата и на Общински s съвет. И този човек беше назначаван с конкурс, тоест, предразположихме нещата към едно гарантиране на приемственост и на по-продължителна работа с един и същи човек, който е трупал опит и много обучения чрез нас.
Борислава Борисова:
Тоест, търсили сте максимална подкрепа, защото ако приемем, че Общинските съвети са местните парламенти, където има представители на всички политически сили или поне на повече и различни от, да речем, тази, от която е кметът, би трябвало наистина да бъде широка тази основа
Невена Младенова:
Точно така.
Борислава Борисова:
Да ни разкажете малко повече за механизма, по който става връзката с вас и става изборът на тези общини. Вие споменахте, че има и големи общини, има и общини, които са съвсем близо до големи общини, има и малки. Какъв е принципът и какъв е механизмът на вашето сътрудничество?
Невена Младенова:
Вероятно трябва да представя малко предистория. Проектът за местно икономическо развитие е част от Програмата за техническо побратимяване между български и американски градове, която се подкрепя от Американската агенция за международно развитие. Първоначално започнахме с осъществяване на трайни партньорства между американски и български градове. Българските общини имаха възможност, в зависимост от приоритетите си, да избират проекти, по които да работят заедно с американските си партньори. И тъй като все повече и повече български общини определяха като приоритет местното икономическо развитие, решихме, че трябва да се отдели по-специално внимание и да обединим техните усилия, за да може да се промоцира и България като добра дестинация за правене на бизнес.
Първите 14 общини бяха включени на база това, че са работили в областта на местното икономическо развитие по тази програма. За следващите, които са 15, беше наложен конкурсният принцип. Те имаха възможност да кандидатстват, конкурсът беше обявен национално и след одобрение от комисия включихме новите 15 български общини. През септември месец 2005 г. предстои нов кръг и ще имаме възможност да включим до десет нови български общини за работа в така нареченото Българско партньорство за местно икономическо развитие.
Борислава Борисова:
И механизмът ще бъде същият. Отново се явяват и
Невена Младенова: Д
а. Национално обявяване, конкурс-документация, която се подготвя от нас, апликационни формуляри, които общините попълват, след което одобрените стават част от нас.
Борислава Борисова:
Юлиан Симидчийски - директор на проект Пазар на труда - да включим и Вас в нашия разговор. Би било интересно за нашите слушатели да чуем какви са направленията, по които Вие работите и които бихме могли директно или индиректно да свържем с темата за стимулиране на местното икономическо развитие.
Юлиян Семидчийски:
Благодаря Ви. Проект Пазар на труда е финансиран от Американската агенция за международно развитие и съществува в България от 1997 година. Първоначално проектът е работил като проект Пенсионна реформа , а след 2004-та година става проект Пазар на труда , тъй като пенсионният модел е бил вече изграден и е трябвало да се помисли за устойчивостта на този модел. Именно в това направление работи нашият проект. А той е да помогне в огъвкавяването на пазара на труда в страната посредством сближаване на програмите за висше образование. Тоест, програмите внедрявани във висшите училища и в системата за професионална квалификация, с доближаването на тези две до нуждите на работодателите.
Осъществяваме три отделни програми.
Основната от тях е националната програма за студентски стажове . Името на програмата подсказва, че чрез нея ние се опитваме да направим българското висше образование, което засега е предимно теоретично, по-практично. Тоест младите хора, излизащи от университетите, да имат необходимия минимум от професионални умения, с които да бъдат по-привлекателни за работодателите. В този смисъл от няколко месеца проектът работи с десет български университета. Това са университети в градовете: Благоевград, Пловдив, Варна, Русе, Свищов, Габрово, а също София. Оказваме и техническа помощ на университетите в изграждането на кариерни центрове. Кариерните центрове са тези места, които реално ще осъществяват връзката между студенти и работодател, като помагат на студентите в тяхното ранно професионално ориентиране, а пък на работодателите ще помагат да си намерят бъдещите служители.
До този момент сме провели четири обучения за кариерни специалисти от тези десет кариерни центъра. И до края на септември, когато кариерните центрове ще трябва да започнат реално работата си със студенти и работодатели, възнамеряваме да проведем още няколко обучения за тези специалисти. Естествено, тази програма има, бих казал, директен ефект върху местното икономическо развитие, доколкото бизнесът в страната изпитва може би най-остра нужда от специалисти, които най-често след завършване на университетите идват или в София, или пък напускат страната.
Борислава Борисова:
Да. Или остават в градовете, в които се намират висшите училища и които обикновено са в по-големи градове.
Юлиян Симидчийски:
Да Така че, надяваме се, тази част от нашата програма, националната програма за студентски стажове, да има най-голям ефект върху местното икономическо развитие.
Друг аспект от тази програма има добър реален ефект върху местното икономическо развитие. И това е нашата интернет базирана платформа, която се казва Стаж-BG , която дава възможност на студенти, които биха искали да стажуват, да намерят работодателите, които търсят студенти. До този момент от пускането на платформата, което стана в началото на март, вече повече от 150 работодатели са публикували позиции на сайта. Също така сайтът е бил посетен от повече от 40 000 души и има около 3000 студенти регистрирани на сайта.
Борислава Борисова:
И да включим госпожа Мария Илчева от Каунтърпарт Интернешънъл - България с това - как Вашата организация работи с общините са развитие на местната икономика?
Мария Илчева:
Първо - добър ден на слушателите на Хоризонт ! Нашата програма стартира в края на 2001-ва година със създаване на обществени фондове и социални предприятия. Тази програма е финансирана от Американската агенция за международно развитие. Може би, за да стане по-ясно как ние подпомагаме местното икономическо развитие, трябва да поясня и каква е функцията на обществените фондове и социалните предприятия. За разлика от колегите, които говориха преди мен, ние работим със структурите на гражданското общество, с нестопански организации и местни общности и се опитваме да повишим техния капацитет да намират различни ресурси, да мобилизират различни ресурси и да търсят решения на местните проблеми. Като в случая със социалните предприятия това става като подпомагане на стопански дейности, извършвани от нестопански организации, които традиционно работят с групи в неравностойно положение, със социално уязвими групи от нашето общество, хора с увреждания, възрастни хора, деца в рискови групи или семейства. Идеята на социалното предприятие е, че то е и начин за самоиздръжка на нестопанската организация, но и подход, който дава възможност за интегриране на тези групи в неравностойно положение в обществото или на пазара на труда. Освен това, ние поощряваме и социалното предприемачество и възможностите на местните общности да се сдружават, да се обединяват в обществени фондове, които да бъдат техния механизъм за набиране на средства, не само от местни, но и от външни донори за решаване на техните проблеми. Проблеми, които са дефинирани от самите хора, това, което те считат важно за техните общности. И може би ще е интересно за слушателите да спомена, че работим с шест обществени фонда. Вече бройката е малко по-голяма, тъй като от началото на май месец имаме включени и нови шест общности, които са на съвсем начален етап, но най-интересното е, че там всъщност ни потърсиха местни инициативни групи, които вече са осъзнали необходимостта от създаване на обществени фондове. И във всички случаи, там, където работим, е много важно и партньорството с местната власт, както и с всички други местни партньори - академични структури, бизнесът също е много важен местен субект за подпомагане на икономическото развитие. А социалните предприятия - това са много разнообразни организации, 40 на брой, с които ние работим, на територията на цялата страна. И може би до момента някои от тях все още не са стартирали реално стопанската си дейност, но пък придобиха много и знания, и контакти, за да се ориентират по-лесно в една реална пазарна ситуация.
Борислава Борисова:
След малко ще продължим разговора в студиото на Хоризонт до обед по темата: Програми за местно икономическо развитие, реализирани от български неправителствени организации, с подкрепата на Американската агенция за международно развитие .
Продължаваме да ви разказваме съвсем конкретни неща от дейността на неправителствени организации, които работят и подкрепят местното икономическо развитие, осъществяват го, разбира се, с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. Наши гости в студиото са: Невена Младенова от Фондацията за реформа в местното самоуправление, Юлиян Симидчийски - директор на проект Пазар на труда и Мария Илчева- програмен директор на Каунтърпарт Интернешънъл - България . Нека продължим разговора в тази посока, понеже нашите слушатели са разбрали съвсем конкретно с какво вашите организации подпомагат процесите на местно икономическо развитие, с това, което вие казахте, но не бива да пренебрегваме факта, че тези проекти рано или късно приключват. Как би могло да се запази това, което е постигнато по време на проектите, след като приключи финансовата подкрепа, в случая на Американската агенция за международно развитие? Устойчиви ли са тези модели и биха ли могли да просъществуват и без да има тази след като приключи тази финансова подкрепа?
Невена Младенова:
Фондацията за реформа в местното самоуправление полага много усилия, за да направи нещата устойчиви и след изтеглянето на Американската агенция за международно развитие. Едно от нещата, които правим, е това да утвърдим мястото на отделите по икономическо развитие или на позицията специалист по икономическо развитие и да го наложим като позиция, която е важна и която не означава само действия в областта на общинската собственост, а и поддържане на пряк диалог със съществуващият бизнес, активна, проактивна позиция при привличането на бизнеси.
Установяваме правила и критерии, по които оценяваме дали една община е готова за бизнес развитие или не. И тази оценка става периодично. Обикновено каним представители на Българската агенция за инвестиции и общините определено проявяват интерес към това оценяване, защото то определено е имидж фактор за тях.
На нашата страница www.invest.bg получаваме много запитвания от чуждестранни и български инвеститори, които биха искали да се настанят в български общини. И това е едно от нещата, които ще направят, според мен, устойчив процеса, защото благодарение на тази страница и благодарение на едно друго наше усилие - участието на международни панаири, изложения, форуми, инвестиционни мисии в България, вече успяхме да настаним три предприятия на чуждестранни фирми в България, успяхме да разширим пазарите на българска фирма, което създаде доверие към този модел на работа с бизнеса и това обединено представяне на България на международния пазар. Така че мисля, че това също е една гаранция за успеха, за устойчивостта на процеса.
Борислава Борисова:
А може ли, към Вас се обръщам, защото на този етап се работи с един не малък, но все пак ограничен брой общини, а пък очевидно това е необходимо почти за всички и хубаво би било да има подобни отдели, подобни съвети, консултативни, които да осъществяват тази връзка между бизнесът и въобще общността Далеч ли е това време?
Невена Младенова:
Аз с малко огорчение трябва да кажа, че има общини, за които е много далеч това време. Има такива, които разбират колко належащо е да могат да се конкурират с целия свят. Защото, ако сега Американската агенция за международно развитие ни подпомага и американските специалисти ни учат (естествено ние не разчитаме само на американския опит, опитваме се да покажем и европейски практики), то само след няколко дни българските общини ще трябва да излязат срещу американските общини и срещу европейските като техни конкуренти. Така че искрено се надявам, че все повече общини ще го осъзнават и все повече кметове ще определят човека, на когото ще могат да разчитат те и на когото ще може да разчита общината, за да може да има коректни отношения с бизнеса и за да може да се гарантират и нови работни места, защото си мисля, че всъщност това, в крайна сметка, трябва да бъде крайната цел и на всеки един кмет. Да даде хляба на хората.
Борислава Борисова:
Точно така е. От друга страна има много райони, които масово обезлюдяват. Просто хората ги напускат. Това е един начин, една възможност да си намерят работа в родното си място или близо до родното си място и да не се налага в България да има все повече пренаселени големи градове и почти безлюдни малки градчета. За селата въобще да не говорим
Понеже говорихме и стигнахме до откриването на нови работни места. Това е една от целите на проект Пазар на труда . Един от моментите, по които работите, г-н Симидчийски, Вашето мнение - дали тези модели ще са устойчиви след прекратяването на финансовата подкрепа на ААМР? Ето, ще продължат да съществуват и тези кариерни центрове и те ще бъдат факт във всички висши училища, че интересът на работодателите, ако до този момент 150 работодатели са заявили своите желания в тази платформа Стаж- BG ще бъдат двойно, тройно, петорно повече
Юлиян Семидчийски:
Един от гарантите на устойчивостта е интересът. И всъщност, нашите програми тръгнаха по обратния път, тоест, най-напред дефинирахме интереса, желанието на хора, общини, организации да работят по определени или предложени направления и след това започнахме да ги развиваме. Липсата на кадри е един от най-сериозните проблеми в икономиката днес и това се подчертава непрестанно от работодатели, от политици. Положението е много сериозно. Има много сериозен ефект върху отношението на инвеститорите у нас, тоест , един инвеститор ще се замисли дали може да дойде в България, ако знае, че няма да може да намери кадрите, които са му необходими. А онези, които вече са инвестирали, в случай, че не могат да намерят кадри, може би след време ще трябва да ги внасят. Тази нужда от кадри, бих казал, че бута напред процеса с кариерните центрове и цялата национална програма Студентски стажове . Освен това интересът на бизнеса е също в основата на още една програма, за която аз не можах да спомена - Програма за обучения и сертификации . Тя има за цел да работи с две индустрии в страната - туризма и трикотажа/текстила. В тези две индустрии ние се стараем да създадем краткосрочни програми за обучение, силно фокусирани върху това, което е необходимо на работодателите. И в двете направления се стараем да работим основно с ръководители на предприятия - било в туризма, било в трикотажа. Тъй като се оказва, че в много случаи именно мениджмънтът или собствениците на тези предприятия са тези, които обучават своите кадри. Българският бизнес още не се е научил да търси помощ отвън. А, може би, се е научил, че тази помощ отвън не е качествена и затова не я търси. Така че хората организират обучения вътре в предприятията. И за да сме устойчиви в тези програми, трябва да обучаваме тези, които обучават своите хора.
Борислава Борисова:
Г-жо Илчева, Вие в първия ни разговор подчертахте, че една от основните Ви дейности е да обучите неправителствените организации, с които работите да бъдат финансово устойчиви, да не бъдат толкова зависими от външно финансиране.
Мария Илчева:
Да. Точно така. Това е една от основните предпоставки за нашата програма. И това, което се опитваме да направим, е да подпомогнем гражданския сектор да бъде по-малко зависим от външни донори. Като тук работим в две посоки. Едната е - развитие на собствена стопанска дейност като социално предприятие. А другата е - мобилизиране и поглед повече към местните ресурси - местния бизнес, общините, всички местни граждани и общности, които са потенциални дарители за развитие на тази общност.
Един от механизмите, с които подпомагаме всички тези нестопански организации и се опитваме да ги направим по-независими, е, че ние не предоставяме директно финансова подкрепа. Подпомагаме социалните предприятия с предоставяне на безлихвени кредити. Това са средства, които те използват за своята стопанска дейност, планират финансово бъдещите си приходи и връщат след това този кредит. И тук мога да спомена, че сме отпуснали вече такива безлихвени кредити на четири нестопански организации в размер на общо 23 000 лева и до момента всички кредити се връщат безпроблемно. Тоест, това за нас е гарант, че тези организации и след приключване на нашата програма, ще продължат да функционират. Те вече могат да планират по-дългосрочно и знаят как да боравят и с кредитен ресурс. А другото важно нещо е, че ние дадохме стимула на много организации да видят, да осъзнаят собственото си място в процесите и на икономическо развитие, и на подпомагане, и на решаване на социалните проблеми в различните общности. И от тук нататък много разчитаме и на промяна и на държавната политика и предоставяне на повече стимули на тези организации, които решават проблеми в социалната сфера, които инвестират собствени сили, собствени средства за решаване на социалните проблеми. Тоест, при една малко по-благоприятна среда тези организации ще станат един гръбнак и основен партньор на държавата и общините при осигуряване на социални услуги и подпомагане ситуацията на всички тези групи в неравностойно положение.
Борислава Борисова:
Вие казахте - по-благоприятна среда, което какво означава? Налага ли се, по Ваша преценка, някаква промяна в законодателството като цяло, което би могло да превърне тази среда в по-благоприятна, за да може тези модели да бъдат устойчиви и да се разширява периметърът им?
Мария Илчева:
Що се отнася до местното икономическо развитие, ние направихме за себе си едно сравнение между България и съседните страни, между България и новоприсъединилите се към Европейския съюз страни и е много лесно да се види, че всъщност българските общини не могат да бъдат толкова гъвкави, колкото нашите преки конкуренти наоколо, при предоставянето на стимули за бизнеса, при насърчаване на разширяването на бизнеса и дори за задържането на бизнеса.
Юлиян Семидчийски:
Ние проведохме изследване сред български и чуждестранни инвеститори - било вече дошли в страната, било такива, които смятат евентуално да дойдат. В центъра на това изследване беше тестването на хипотезата, че трудовото законодателство е сериозна бариера пред гъвкавостта на пазара на труда. И всъщност - най-сериозната. Оказа се, че не е така. За инвеститорите най-сериозният проблем се оказа кадровият. Няма кадри.
Борислава Борисова:
Няма кадри От друга страна, аз поне имам такова впечатление, може би греша, че като че ли, висшите училища не са много склонни да се променят в това отношение. Не са склонни да бъдат намалявани бройките от специалности, които не се търсят в момента на пазара на труда, бълват се специалисти по определени области, пазарът е пренаситен. Има една, от страна на висшите училища, не особена гъвкавост и не особено съобразяване с това, което иска пазарът на труда. Имате ли такива впечатления?
Юлиян Семидчийски:
Аз лично имам такива впечатления и, общо взето, това, което се наблюдава е нормално, предвид това, че пазарните механизми не действат във висшето образование. Защо, например, един университет, в който постъпват и има достатъчно желаещи да постъпят студенти, би следвало да се ограничава? Висшите училища са финансирани на базата на количеството или броя на постъпилите, нормално е за тях да не искат да се изменят, ако нямат стимул.
Борислава Борисова:
Какъв по-добър имидж от това, студентите, завършили висше училище, да се реализират и да работят по специалностите, които са завършили? Има ВУЗ, чиито кадрит продължават да се реализират успешно, но има и такива и повечето са такива, на които кадрите не успяват. Въпреки това моделът и механизмът не се променят.
Юлиян Семидчийски:
За съжаление моделът, който работи сега, тоест, връзката между финансиране и приемане, обучение на студенти е такъв, че създава обратни на нормалните стимули. Тоест, университетите си имат достатъчно студенти, не им трябва да си изменят академичните програми, защото нямат мотивация, това е някакво допълнително усилие, което те трябва да направят... А защо да го правят, след като си имат достатъчно студенти? Притокът на студенти, които искат дипломи, защото това искат студентите, не секва
Невена Младенова:
А, може би, тук е голямата роля на бизнеса. И то не на бизнеса - компания по компания, а обединената роля на бизнеса, който да покаже в срещи с университети или по някакви други начини от какво има нужда и тук е ролята на организации като нашите за осъществяване на такива контакти между университетите и бизнеса. Подобни програми като стажантските, при по-трайни взаимоотношения с университетите, също биха могли да дадат много и да насочат университетите към изпреварване на пазара. Университетите трябва да прогнозират от какво ще има нужда бизнесът, от какво ще има нужда пазарът на труда, ако искат да бъдат ефективни.
Борислава Борисова:
Да, може би, ще дойде и това време. Едно е ясно, вие и тримата се обединихте около това, че за да бъде още по-благоприятна средата и за да може тези добри практики, за които вие разказахте, да стават все повече, е нужна промяна в държавната политика и промяна в законодателството, дори, за да има възможност и за да бъде стимулирано местното икономическо развитие.
Благодаря Ви за този разговор в Общинския радиофорум - съвместната рубрика на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Говорихме за програмите за местно икономическо развитие, реализирани от български неправителствени организации, с подкрепата на Американската агенция за международно развитие.
Това е краят на днешното издание на Хоризонт до обед , за което работихме заедно: звукорежисьорът Павлина Ненкова, музиката избираше Красимира Прокопанова, редактор - Ани Костова. Приятен ден и от мен - Борислава Борисова.