ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ

11 автуст, 2005 година, четвъртък

съвместна рубрика на Българското национално радио

и Фондацията за реформа в местното самоуправление

Програма Хоризонт , 10.00 - 11.00 часа

Водеща:

ТЕМА :

ЖИЛИЩНАТА ПОЛИТИКА И ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБНОВЯВАНЕТО НА ПАНЕЛНИТЕ СГРАДИ

Редактор:

Таня Величкова

Водеща:

Силвия Великова

Водеща: Започва Общинският радиофорум , съвместна рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българското национално радио, които четвърта година представят пред слушателите проблемите, които решават местните власти и техните граждански партньори и проекти, които целят налагането на нови стандарти в работата на местно ниво у нас.

Днешният ни Общински радиофорум е посветен на един много важен проблем - жилищната политика и на така популярната напоследък проблематика на обновяването на панелните сгради, които се саморазрушават, наричаме го за кратко саниране. Конкретният повод за разговор е започващият през месец септември проект Нашият дом , съвместен проект на Програмата за развитие на ООН в България, Столичната община и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Идеята на проекта има за основа националната програма за обновяване на жилищните сгради, приета през 2004-та година, с идеята да заработи през 2005-та година. Началото на прилагането й, обаче, се забавя във времето, поради липса на добра законова рамка, така че остава надеждата, че новото Народно събрание, когато започне да работи нормално, ще обърне внимание на тази проблематика. Твърде много граждани живеят в подобни жилища.

Цвета Наньова - директор на проекта Нашият дом е наш събеседник, сега в студиото на Преди всички . Ще имаме и други събеседници по темата. Но започваме с разговора си с нея. Добър ден, госпожо Наньова!

Цвета Наньова: Добър ден!

Водеща: Звучи риторично, но все пак, за тези, които са скептични, да кажем в началото - защо трябва да се обновяват панелните блокове?

Цвета Наньова: Този въпрос се задава от години наред. Знаем аргументи за , аргументи против . Така или иначе, това е един процес, който в бъдеще определено ще се случи в България. Той касае масовото строителство, което е решавало проблемите на бързо устройване, на бързо развиващите се индустриални градове, не само в България, а и в Европа. Но бързото решаване на проблемите е водило до някои недобри проектни решения, пък и често са били изпълнявани недостатъчно качествено, с недостатъчно качествени материали. С две думи, към днешна дата те не отговарят в степента, в която това е необходимо, на съвременните изисквания и по отношение на безопасността на обитаване, и по отношение на енергийните им характеристики. Казано обаче по-просто ако тези сгради бъдат обновени, за да постигнат съвременните стандарти, процесът на разрушаване им ще спре, ще се удължи техният живот и хората ще повишат комфорта си в тези жилища и тези жилища ще издържат най-малкото живота, който им е предвиден, а той е между 50 и 80 години, а може да бъде и удължен.

Водеща: Всъщност, правейки ремонт в жилището си, ние правим и своебразното им обновяване. Да кажем на хората каква е разликата между това аз да направя ремонт в жилището си, да сложа съответните топлоизолационни и други нови, модерни средства и цялостното обновяване. Освен този ефект, който споменахте вече за топлоенергията

Цвета Наньова: Да, напоследък виждаме, че тъй като процес на масово обновяване на панелните блокове не е започнал все още в нашата страна, хората по собствена инициатива се възползват от една или друга възможност и сами, разбирайки ползата от гледна точка на енергийната ефективност, правят частични подобрения. Най-общо казано, ако някой живущ в панелен блок изолира частично своя апартамент или си смени дограмата, естествено, че той ще постигне резултати по отношение на енергийната ефективност, по отношение на намаляване на сметките си за електричество и отопление. Но ако тези същите мерки и само те, дори, се приложат на цялата сграда, тези мерки вече се свързват и със здравината на конструкцията. Защото един от съществените проблеми на тези блокове е, че поради липсата на изолация, поради недобрата хидроизолация, често компрометирана във времето, поради липсата на каквато и да е поддръжка, поради многото течове и влагата, на която е подложена тази конструкция, металните елементи (тоест връзките между елементите, сглобките - могат действително да бъдат компрометирани с времето, както и това се случва). Тоест, прилагайки върху цялата сграда тези мерки за енергийна ефективност, обличайки сградата с изолация, сменяйки водопроводните тръби, подменяйки ОВ-инсталация, ако е необходимо, - с едно такова цялостно обновяване ние ще постигнем основните два ефекта. От една страна, действително ще се постигне ефектът на оздравяване на конструкцията на сградата, за да може да се удължи животът на сградата и, разбира се, от съществено значение е и този цялостен ефект, който ще се постигне по отношение на енергийната ефективност, с много по-голям икономически ефект. Защото, ако някой, условно казано, си изолира само своят апартамент, най-малкото, поради принципите на топлодинамиката, част от топлината ще отиде в съседните апартаменти, които са по-хладни от неговия. Докато върху цялата сграда естествено ефектът вече ще бъде различен.

Но пак казвам, на първо място цялостното обновяване цели да се постигне в хората сигурност относно сградата в която живеят. Защото този процес на обновяване в проекта и в бъдеще ще започва с това - с обследване на техническите и енергийни характеристики на сградата. Тоест, притесненията, които много често имат в момента хората (между другото, това касае не само панелните сгради) относно здравината на конструкцията на сградата, в която живеят, ще бъдат разсеяни, защото ще се види има ли проблеми тази сграда, няма ли, ако има някакви проблеми, ще се види как те могат да бъдат отстранени.

Оттам нататък вече, след като се установи какво е състоянието, ще се предпишат мерките, които ще бъдат оптимални, тоест, целим да постигнем нашите цели по отношение на здравината на конструкцията, както казах вече - на безопасност на обитаване, на енергийна ефективност, но разбира се, със средства, които ще си струват, така да се каже, това занятие: да се постигне и икономическа ефективност, хората да вложат толкова средства, че да получат минимум толкова ползи, за да бъде и ефективна инвестицията, която те ще вложат в начинанието - обновяване на панелния си блок.

Водеща: Това, че говорим за проекта все още в бъдеще време, провокира и въпроса - има ли някакви проблеми, които да спират обновяването и да го започваме тепърва, за да не се е правило до сега, според Вас?

Цвета Наньова: Да. Определено, проблеми има.

Един от тях е нещо, което не е така широко известно, освен може би сред експерти и специалисти, които се занимават с тази тема: този процес на обновяване на панелните сгради, пак казвам, той не е уникален за България, той съществува в цяла Европа, с по-голяма степен в Централна и Източна Европа. Започнал е в средата на 90-те години и с различен успех във времето се е реализирал. На нас ни предстои тепърва да започнем този процес.

Проблемът има най-малко две или три страни. От една страна - благоприятстваща законова рамка, от друга страна - благоприятстващи финансови механизми. Различни са финансовите механизми и поощрения, които държавите прилагат в Европа, това зависи, разбира се, и от икономическия потенциал в страната, от съответната политика на страната, но така или иначе при нас държавата едва от миналата година започна да говори за проблема, да прави целенасочени усилия за решаване на проблема с приемането и на Национална стратегия за жилищна политика и с Програмата за обновяване на жилищния фонд. Предвиждат се и финансови механизми във вид на субсидии и подкрепа за този процес. Как са се справили различните държави, може би в някое от следващите предавания ще споделим. Тепърва ще споделяме и опита на другите държави, а сега се опитваме да стъпим на техните добри практики и да приложим в степента, в която при нас е възможно, съобразявайки се и със законовата рамка и с

Водеща: и с икономическите ни възможности, със сигурност.

Цвета Наньова: Да и с икономическите ни възможности. До момента съществуват изолирани, пилотни проекти. За съжаление, винаги без продължение, макар и подкрепени от международни институции. Желанието ни е ние да стъпим и на добрите практики от тези пилотни проекти, за да може действително да се опитаме да дадем старта на един модел, който в бъдеще ще може да се мултиплицира.

Водеща: След малко ще чуем и конкретни истории.

Блок 10 в квартал Захарна фабрика , една от жилищните сгради в София, която е била обновена, както обясни Славка Иванова, която е председател на сдружението в блок 10. Въпреки, че блокът е бил тухлен, преди санирането му покривът е течал Чуйте разказа й

Славка Иванова: Всички мои съкооператори са много доволни. Първо, блокът ни придоби много хубав, приличен вид, бих казала, отличен. Да не говорим по отношение на изолациите. През зимата реализирахме 50%-на икономия на парното отопление. Хората се чувстват вътре много комфортно и много приятно. Друго, което мога да Ви кажа за реконструкцията, е ,че се оформиха големи тавански помещения, всички от квартала ги харесват и биха искали и те да направят същото

За голяма моя радост, в нашата кооперация, ние нямахме проблеми с хората, защото просто така се е случило, живеем хора с еднакво мислене, с еднакви изисквания, но при другите кооперации, които в Захарна фабрика са общо 32, еднотипни, всички имат нужда от ремонт на покриви, реконструкции, саниране, там проблемът възниква с това, че почти навсякъде има поне по един, който не желае или по-трудно ще бъде убеден. А за съжаление законът, който действа сега, за общите части иска 100% от живущите да са съгласни, а това нещо също е пречка. И така, ние в квартал Захарна фабрика имаме четири блока, които на този етап не могат да се санират по тази причина. А повечето хора имат желание. Това за мен е една от пречките в самия закон.

И другото нещо, което бих могла да кажа, по този повод е, че българинът е свикнал някой друг да му върши работата, а мисля, че крайно време е, колкото и шаблонно да прозвучи, това го говорят и в пленарните зали - сами трябва да си помогнем. Ако българинът не разбере, че сам трябва да вземе мерки в помещенията, които живее, около блока, в околоблоковото пространство да се грижи, да поддържа, да има изисквания и към околните около него и към властта, общинската власт и т.н., нищо не можем да направим. В това отношение мисля, че ние сме образец, че може да се постигне подобно нещо, когато има разбиране и желание от страна на хората, живущи заедно в една кооперация.

Водеща: Архитект Георги Георгиев е председател на Българската жилищна асоциация. Сега с него ще поговорим за това - как успя да се случи този проект - блок 10 в квартал Захарна фабрика , обновен с холандски средства. Добър ден, арх. Георгиев!

Арх. Георги Георгиев: Добър ден!

Водеща: И така, явно въпрос на психология, на разбиране на живеещите в един блок е да се постигне иначе този толкова добър резултат. Кажете кои бяха трудностите при реализирането на проекта?

Арх. Георги Георгиев: Абсолютно сте права, че в съществуващите условия, най-вече законови, в България е изключително трудно да се постигне един, макар и малък успех, какъвто се счита, че е реконструкцията на блок 10 в квартал Захарна фабрика , тъй като се изисква 100%-но съгласие на собствениците. Това значи една продължителна работа с всички от обитателите. Необходимо е те да осъзнаят, че всъщност това е нещо, което ползва тях в няколко аспекта, за които и госпожа Наньова говори преди това

Водеща: Какви бяха страховете, в какво трябва да ги убедите?

Арх. Георги Георгиев: След като това е свързано с финансово усилие, а хората, които живеят в този квартал, съвсем не разполагат с излишни средства, както и повечето от българите, естествено, а е необходимо тези хора да повярват, че това реално ще промени в положителен аспект както качеството на обитаване, така и стойността на жилището и в крайна сметка, тъй като те са длъжни да постигнат това съгласие, преди да видят крайния резултат

Водеща: Да, някак си да ви повярват на вересия

Арх. Георги Георгиев: И разбира се, затова имаше значение и обстоятелството, че благодарение на нашия неколкогодишен опит на неправителствена организация, която прави опити за въвеждане на нови и по-ефективни методи на работа в жилищния сектор, имахме тези контакти и започнахме проекта с нашите холандски партньори. Това са две жилищни асоциации от Холандия, които всъщност и осигуриха възможност да ползваме и кредит, който е с по-добри условия от съществуващите на българския пазар и, разбира се, авторитетът, който тези жилищни асоциации имат, благодарение на дългогодишната си работа в собствената си страна. Всичко това, разбира се, е свързано и с една сериозна предварителна работа и ние се радваме, че резултатите потвърждават това, което сме предлагали в самото начало на хората.

Водеща: Ако се съди по казаното от госпожа Славка Иванова, категорично го потвърждават. Да Ви попитам - колко време отнема реализирането на един подобен проект?

Арх. Георги Георгиев: Чисто техническият процес, формално договарянето, изготвянето на самите форми, договарянето и самото изпълнение, инвестиционната фаза - отнемат не повече от три-четири, да кажем пет месеца, но тъй като ние имахме първи проект и това не беше правено по-рано, разбира се, то ни отне доста повече време - повече от година. А естествено, в рамките на нашия проект ние имахме възможност да работим с още две-три сгради от този тип и вече смятаме, че този път ще бъде много по-кратък при следващите обекти.

Водеща: Благодаря на арх. Георги Георгиев, председател на Българската жилищна асоциация. След малко ще продължим по темата за обновяването на панелните сгради с нашия гост в студиото, госпожа Цвета Наньова. Тя е директор на проекта Нашият дом , проект, който стартира през септември, съвместен за програмата за развитие на ООН в България, Столичната община и Фондацията за реформа в местното самоуправление.

Продължаваме разговора си с г-жа Цвета Наньова, която е директор на проект Нашият дом . Госпожо Наньова, и от казаното от г-жа Иванова, и от казаното от арх. Георги Георгиев,разбираме, че обновяването на панелните сгради е нещо много хубаво, хората го усещат. Сега да вървим към обобщаването. Да кажем, съвсем в началото, кой може да кандидатства за подкрепа по този проект?

Цвета Наньова: Преди всичко искам да кажа, че нашият проект цели на пилотна основа да създаде моделът, който в бъдеще да се използва в действително широкомащабен план за обновяване на жилищните сгради. Този модел предвижда широкото участие на общинските власти и, разбира се, подкрепата на държавата. Държавата е тази, която ще осигури благоприятстваща правна рамка и финансови механизми, включващи финансови стимули за участващите в този процес. Общините ще бъдат тези, които ще реализират проекта. Движейки се в тази схема, ние ще стартираме през септември месец.

Проект е преди всичко инициатива на Столична община, с подкрепата на ПРООН и ФРМС. Той ще действа на територията на София. Всички, които живеят в панелните блокове, ще могат да кандидатстват

По проекта ще се създаде един, условно казано, Център за обслужване на едно гише, по проблемите на обновяването на панелните сгради, където хората ще могат да получат информация и подкрепа в три насоки. От една страна, в технически аспект ще бъдат подпомогнати в това да се направи енергийно и техническо проучване на сградата, обследване на сградата, да се предпишат необходимите мерки, хората да ги приемат, да се съгласят върху обема от дейностите, които ще се изпълняват и след това да се премине през целия този инвестиционен процес.

На второ място, хората ще получат подкрепа по отношение на финансовата страна на проблематиката. Тоест, те ще получат информация за достъпа до кредити, от които могат да се възползват: търговските банки, стартиращите схеми на Европейската банка за реконструкция и развитие, която подкрепя енергоефективни мероприятия, Фонда за енергийна ефективност, който ще започне да действа през есента Тоест, гражданите ще могат да се информират и сами да изберат към коя от тези схеми да се насочат.

От страна на проекта те ще получат директна субсидия за строително-ремонтните дейности, плюс безплатно, за сметка на проекта, редица дейности, свързани, както вече казах, с техническо-енергийно обследване, в последствие със следене на целия инвестиционен процес, мониторинг и контрол над извършваните дейности, всякакъв род подкрепа, за да се извърви пътят на обновяването.

И стигаме до така, до най-същественото, за което, вземайки повод от думите на преждиговорещите, това е как да се постигне 100% съгласието. Защото задължително условие при нас ще бъде доброволното сдружаване. Тоест, ние ще търсим

Водеща: където то е постигнато предварително

Цвета Наньова: Да. Ние ще търсим съгласието. Като това, с което проектът ще подпомогне постигането му, ще бъде информацията.

През септември месец ще започнем доста широка информационна кампания, за да разберат хората защо е необходимо да си обновят блока, какви са ползите за тях, какво им предлага проектът. Защото ние искаме това съгласие действително да бъде постигнато на базата на информация. Това да бъде едно информирано съгласие, за да знаят хората какво предприемат и да са убедени, че това, което предприемат, действително е в техен интерес и в тяхна полза.

От страна на проекта и на институциите, те ще получат всякаква подкрепа, като нашата цел е все пак да стигнем по-далече от обновяването на един отделен вход или на един отделен блок. Ние бихме желали по възможност да обновим цял участък от някои от жилищните комплекси, където ще се постигне евентуално такова съгласие. Защото има допълнителни стимули за тези живущи, в тези блокове, които евентуално биха били смелчаците - първи да участват в такова пилотно обновяване. Тези стимули са свързани с благоустройство на целия участък на междублоковите пространства, свързано е с, в крайна сметка, градоустройствената политика на общината, която тя за в бъдеще ще развива, по отношение на обновяването на комплексите, строени по индустриален способ.

Водеща: Много голям интерес ще предизвика сигурно тази идея. Тези от нашите слушатели, които евентуално искат да чуят още подробности за това, за което говорихме с г-жа Цвета Наньова, могат да видят фонограмата на нашето предаване на уеб-страницата на Фондацията за реформа в местното самоуправление: www.flgr.bg .

С госпожа Цвета Наньова говорихме за жилищната политика и за това как да бъдат обновени панелните сгради. Едно предаване в рамките на Общинския радиофорум , който е традиционен за нашата програма. Следващият път ще ни слушате в последния четвъртък от месец септември, но тук вече ще бъдат нашите колеги от предаването Хоризонт до обед , тъй като през септември програма Хоризонт ще се върне към своята нормална схема. Благодаря Ви, Цвета Наньова, директор на проекта Нашият дом .