ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ

Съвместна рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и програма Хоризонт на Българското национално радио

Сутрешен информационен блок "Хоризонт преди всички"

27 юли 2006 г., четвъртък, 10.00 - 11.00 часа

ТЕМА: Програмата на ФРМС "ПОДОБРЯВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА СРЕДА",

финансирана от Фондация "Чарлз Стюарт Мот"

Или

Каквото не можем да направим сами, можем да направим заедно!

Водеща: Диана Янкулова

Редактор: Димитрина Чернева

Водещата Диана Янкулова: В минутите до 11 ще звучи нашата редовна рубрика "Общински радиофорум", която поради лятната ваканция на предаването "Хоризонт до обед" заимстваме в "Преди всички". Тя е съвместна инициатива на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление, с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. Вече пета година всеки последен четвъртък от месеца на вълните на програма "Хоризонт" представяме и коментираме актуални въпроси на местното самоуправление в България, за постигане на обществено разбиране на пълномощията и предизвикателствата пред местната власт в България.

Кръстили сме днешната среща оптимистично - Каквото не можем да направим сами, можем да го направим заедно! - защото наистина имаме повод за оптимизъм. Днес ще говорим за успешните проекти, реализирани в рамките на една скромна програма. Тя се казва "Подобряване на социалната среда", изпълняват я Фондацията за реформа в местното самоуправление и местните общини, с подкрепата на Фондация "Чарлз Стюарт Мот". Тези десет общини са: Бобов дол, Брацигово, Годеч, Ихтиман, Костенец, Кресна, Пещера, Сапарева баня, Сопот, Струмяни. Прави впечатление, че всичките са малки. Представляват почти цялата география на България. В студиото с Марина Димова, програмен координатор във Фондацията за реформа в местното самоуправление, ще говорим както за самата програма, така и за логиката на избор на реципиентите. Здравейте!

Марина Димова: Добър ден! Програма "Подобряване на социалната среда", която Фондацията за реформа в местното самоуправление реализира през последните година и половина е вече третата фаза на тази програма.

Ние започнахме с идеята да предложим работещ инструмент, работещ начин за мобилизиране на местните общности, да слезем до най-близкото до хората ниво на населените места и да влезем в партньорство с онези, които живеят в градовете и селата.

Основните критерии за избор на общините, които бяха включени в третата фаза на програмата, бяха предопределени до голяма степен от това, че в тези общини като че ли донорското присъствие бе почти невидимо и в тези населени места липсваше капацитет и опит за работа по проекти, за работа по местни инициативи. Именно за това избрахме сравнително по-неопитни общности, но трябва да Ви кажа, че резултатите от нашата работа бяха изключително, изключително видими и много полезни.

Какво се случи по време на програмата? Нестопански организации от териториите на тези общини имаха възможност, с активното съдействие на екипа на Фондация за реформа в местното самоуправление, да разработят свои собствени идеи, чрез които да предложат решение на съществуващи проблеми на местно ниво, основно за подобряване на социалната среда и качеството на живот. Сред всички разработени проектопредложения на конкурсен принцип, разбира се, ние избрахме 23, които започнаха реализация. Много е любопитно, искам да подчертая това - по-голямата част от тези проекти се случват в села.

Диана Янкулова: И ние ще имаме възможност да чуем три населени места, в които тези проекти може да се каже, че вече са усп e ли - ако не да достигнат крайните си цели, то поне да увлекат енергията и ентусиазма на хората и дори да привлекат финансови донори, освен вашата подкрепа за изпълнението на тези проекти

Марина Димова: Това, което беше изключително важно и аз много, много държа да се чуе, е, че хората повярваха, че могат да реализират своите собствени идеи, от хора за хора и, спазвайки единния подход от долу на горе , в смисъл, че те най-добре познават своите проблеми и могат да предложат най-добрите решения за преодоляване на тези проблеми

Диана Янкулова: А за да разбере нашата аудитория за какво всъщност става дума и сама да прецени къде може да потърси вашата помощ и да измисли свой собствен проект, за който да се пребори за подкрепа, след малко в Преди всички ще се свържем с Горна Козница, Община Бобов дол, където един Дом за деца, изоставащи в своето развитие, са получили подкрепата чрез създаването на една такава общност, с вашата помощ.

По програма "Подобряване на социалната среда" един Дом за деца с умствена изостаналост от село Горна Козница успя да увеличи броя на персонала, който да се грижи за децата, да накара хората от селото да не ги гледат с подозрение и дори да им организира няколко съвместни тържества с връстниците им от селото. За това ще ни разкаже сега госпожа Маргарита Пармакова, директор на Дома за деца с умствена изостаналост в село Горна Козница. Здравейте!

Маргарита Пармакова: Здравейте! Добър ден на всички слушатели на програма "Хоризонт".

Ще започна най-напред с това, че Домът е разположен в едно малко планинско селище, наречено Горна Козница, което се намира в полите на Осоговската планина и е на територията на една малка община - Бобов дол. В момента в Дома са настанени 59 деца, които са с различна степен на умствена изостаналост Всички те имат проблеми и затруднения в общуването. От една страна, незаинтересоваността и личната несъпричастност на хората от общността доведе до изолацията им. Персоналът, който е обаче пряко ангажиран с отглеждането, е недостатъчен. Във всички отношения липсваха уреди за рехабилитация и като вземем всичко това се очертава една не особено приятна картина. Всичко това оказва негативен ефект върху развитието и адаптацията на децата.

Решение, обаче, на този проблем намерихме чрез реализирането на проекта "Не ни забравяйте!", който беше финансиран от Фондацията за реформа в местното самоуправление. Целта на проекта беше подобряване на условията на живот и качеството на грижи, които се полагат за тези деца, повишаване на информираността на обществеността както от самата Община Бобов дол, та така и извън нея, по отношението на проблемите, които съществуват в Дома, както и да се създаде възможност за интеграция на тези деца с увреждания, с деца от масови училища и да събудим по някакъв начин съпричастност и отговорност у жителите на Община Бобов дол. След осеммесечна съвместна работа с Фондацията вече имаме значителни и значими резултати. Вече имаме създадено и учредено Сдружение, което също се нарича Не ни забравяйте , което ще работи за и в името на децата, което ще ги представлява, ще защищава техните интереси и ще информира обществеността за проблемите и нуждите им.

Диана Янкулова: Сега, госпожо Пармакова, когато вече се виждат резултатите от тази ваша работа по проекта, може би хората от селото, общинското ръководство, които не ви подкрепиха преди, изпитват угризения или пък се чувстват длъжни също да се приобщят

Маргарита Пармакова: До момента все още нямам такива наблюдения. Да се надяваме, че в бъдеще ще оценят работата и това, което е направено, и ще бъдат по-съпричастни.

Диана Янкулова: За Вас този проект пръв ли беше? Как разбрахте, изобщо за програмата на Фондацията?

Маргарита Пармакова: Ние работим отдавна по проекти. Този проект не е първи за нас. Но трябва да Ви кажа, че този проект беше изключителен, поради факта, че имаше, огромна, ако мога така да се изразя, прозрачност, първо. Второ, работихме с изключителни професионалисти, в лицето на координаторите от Фондацията и нещата бяха много точни и изяснени.

Диана Янкулова: Най-важният факт, разбира се, е подобрената жизнена среда на децата в Дома. Но не мога да завърша този разговор, без да Ви попитам - чувстват ли се по-щастливи?

Маргарита Пармакова: Една от целите и всъщност един от резултатите, който постигнахме, това беше преодоляване на бариерата, която съществува между децата, които са в Дома, и децата от масовите училища в Бобов дол. И смятам, че това е най-значимото постижение, което засяга чисто човешките взаимоотношения, човешката нагласа и психиката по отношение на тези деца с увреждания. И трябваше да присъствате поне на едно от тържествата, които бяха инициирани в рамките на този проект, които се проведоха заедно с учениците от училищата в Бобов дол и да видите радостните усмивки, щастието, което грее в очите на децата от Дома

Диана Янкулова: Да не забравите да ни поканите на тържествата, които предстоят, защото този проект, предполагам, ще прерасне просто в част от живота във Вашия Дом!

Маргарита Пармакова: Да, разбира се!

Диана Янкулова: Благодаря Ви за това участие. Маргарита Пармакова ни разказа за това как по програмата За подобряване на социалната среда едно сдружение "Не ни забравяйте!" даде повече шанс на децата с умствени увреждания от Дома в село Горна Козница, Бобовдолско.

В "Преди всички" слушате рубриката "Общински радиофорум". Говорим за програмата "Подобряване на социалната среда" на Фондацията за реформа в местното самоуправление и предстои да Ви срещнем със следващия успешен проект по тази програма, наречен "Младежи в действие". За него ще ни разкаже Таня Караколева от училищното настоятелство на Професионалната гимназия "Ген. Владимир Заимов" в Сопот. Здравейте!

Таня Караколева: Здравейте!

Диана Янкулова: Какво се случи, когато една група млади хора реши да пробва силите си в реалното правене на местна политика?

Диана Янкулова: Младежката инициатива във вашия случай не значи някакви безкрайни заседания и събрания, а може да звучи много по-весело като организирането на младежки дискотеки, разбира се, тематично

Таня Караколева: Да, да Първоначално беше обучението, за да знаят как да работят и как да се справят самостоятелно, но от тук насетне те сами предлагаха какви инициативи и сами инициираха това, което желаят да правят и наистина имаше много такива инициативи, излезли от тях, във връзка с различни празници. Това бяха тематични дискотеки - за деня на влюбените, за 3-ти март, за 24-ти март... Имаше организирани дискотеки с конкурси, които те сами си организираха, сами участваха в самата организация и наистина се чувстваха много, много щастливи и горди, че могат да направят такова нещо.

Диана Янкулова: Обикновено общоприетото схващане е, че младите хора са индиферентни към проблемите, смятат, че друг решава нещата, че това не зависи от тях. Вашият проект, всъщност, показва, че представата може да бъде обърната.

Таня Караколева: Да. Наистина, нашият проект показа точно това и новото, което постигнахме и реализирахме, това е откритостта на младите хора и даването им на шанс да участват в решаването на проблемите си, активно да се включват в различни инициативи. И след като те чувстват, че възрастните им оказват внимание и им дават шанс в живота, те наистина го ползват с желание и с гордост. Даже при мен е един от участниците във вече сформирания Младежки общински съвет

Диана Янкулова: Моля, представете ни го.

Таня Караколева: Това е Деница от Младежкия общински съвет. Може и на нея да зададете въпрос, тя да Ви каже как се чувства след реализирането на проекта и как се чувства сред своите съученици и приятели.

Диана Янкулова: Предайте й телефонната слушалка, моля.

Диана Янкулова: Деница, здравейте, чувате ли ни?

Деница: Да, здравейте, чувам Ви!

Диана Янкулова: Мога да си представя два типа реакция към Вас като активист на тази младежка програма. Единият е - да Ви смятат за отличничка и натегачка, а другият е да се опитват да Ви подражават, да са в обкръжението Ви при мисленето на следващите инициативи...

Деница: В повечето случаи моите съученици и приятели ме подкрепят и са много горди, че аз участвам в тази организация и много от тях искат да се включат в нея. Защото така имаме някакъв начин да запълваме свободното си време. Просто създаваме различни инициативи и много сме доволни от това, което правим, защото участваме в културния живот на общината и все пак възрастните ни чуват, а ние сме много доволни от този факт и мисля, че

Диана Янкулова: Безспорно е много по-важно да имате занимания, отколкото да се шляете по улиците или пък да се изкушавате от наркотици, което е съвременният ни проблем. По-важно е да се намери и най- плодотворното поле за изява. Кое, според Вас, е нещото, в младите хора, което можете да промените с този тип работа?

Деница: В повечето случаи - да не бъдат толкова безразсъдни... Както казахте и Вие, да не се шляят по цял ден по кафенетата, а да се занимават с някаква ползотворна работа. Тука имахме, например, една инициатива, с която бяхме решили да помагаме на възрастни хора, които са в нужда, да ходим при тях

Диана Янкулова: Да им пазарувате, вероятно, да помагате при придвижването им

Деница: Да, да им помагаме. И смятаме да осъществим тази инициатива и по този начин да помогнем на младежите да намерят смисъл

Диана Янкулова: Аз много се радвам, че сте така ентусиазирани. Кое е другото нещо, което ви се ще да направите през следващата учебна година, когато отново се съберете заедно?

Деница: В момента не мога точно да Ви отговоря, но имаме много такива идеи, проекти

Диана Янкулова: Важното е да не спирате.

Деница: Да, разбира се.

Диана Янкулова: И дори когато финансовата помощ по проекта свърши, да намерите начини, отново да продължавате да работите заедно.

Деница: Да, искаме да намерим спонсори, тук от общината, от различните по-големи фирми и

Диана Янкулова: Добри хора винаги ще се намерят.

Деница: Да, и смятаме да продължим дейността си.

Диана Янкулова: Стига да сте по-настоятелни. Благодаря за този разговор на Таня Караколева и Деница. Чухме ги от Сопот, с гордостта за това, че са работили по един младежки проект "Младежи в действие".

Когато не можем да направим нещо сами, можем да го направим заедно! с това оптимистично мото сме нарекли днес рубриката си "Общински радиофорум", в която ви разказваме за успешни проекти за подобряване на социалната среда в малки населени места. Отиваме към село Пчелин, Община Костенец. Макар да се намира само на 80 километра от София, в селото няма училище, може би защото няма достатъчно деца. Но колкото и да са малко, те искат да спортуват, искат да работят с компютри. Затова им помогна проектът и помощта на Фондация за реформа в местното самоуправление. Какво успяха да направят по тези два проекта, наречени "Равен старт" - за компютърно обучение и "Спорт за свободното време на децата", ще ни разкаже Анета Кирова от общината в Костенец. Здравейте!

Анета Кирова: Здравейте!

Диана Янкулова: Площадка за стрийтбол, разбрах, че има в село Пчелин?

Анета Кирова: Да, красива площадка за стрийтбол има в село Пчелин, което е малко село. Само около 300 жители живеят там и 30 деца, които пътуват за училище в съседните общински центрове. Голямата радост за тях беше, че в края на месец юни 2006-та година вече имат едно обновено читалище, с възможности да реализират своите способности. Освен децата, успехът беше и за възрастните хора на село Пчелин, тъй като 29 от тях имаха своят първи досег с компютъра и се научиха как да пишат писма, как да обработват текст, как да подготвят автобиография, което да ги направи по-конкурентноспособни на пазара на труда и с повишено самочувствие. Защото, Вие знаете, че проблем на едно малко селище е безработицата. Проблем на едно малко селище е липсата на висок социален статус. Проблем на едно малко селище е да намериш възможност децата ти да се развиват като другите деца. Благодарение на Фондацията за реформа в местното самоуправление, която ни даде тази възможност, и представените четири проектни идеи, читалището в село Пчелин - читалище "Просвета" - спечели два проекта, които, надявам се, да постигнат устойчивост и дейностите, които се реализираха досега, да продължат да се реализират и в бъдеще.

Диана Янкулова: Понякога, за да станат нещата, не е нужно да имаш много пари или много солидна подкрепа, нужен е и много ентусиазъм. Във вашия случай, в село Пчелин очевидци твърдят, че с много доброволен труд са ремонтирани и залите в читалището за фитнес и компютърния кабинет, пък и спортната площадка. Хората просто са виждали, че могат да се справят.

Анета Кирова: Ако трябва да определя няколко ключови думи, които да характеризират и двата проекта, това са: доброволен труд, ентусиазъм, партньорство и оптимизъм. Защото доброволците бяха на всякаква възраст - от деца, до техните родители и до техните баби и дядовци

Диана Янкулова: Да, но много важна роля има и читалището

Анета Кирова: Да, с помощта на общината и на кметството и, разбира се, на читалището с неговия секретар, госпожа Таня Лазова

Диана Янкулова: Което е станало, на практика, домакин на тези две прекрасни инициативи. Когато приключат проектите, предполагам, няма да затворят вратите нито на спортните съоръжения, нито на компютрите.

Анета Кирова: Не. Проектите са така направени и така започнаха дейността си и в момента функционират, че те предполагат развитие във времето. Особено през лятото актуална ще бъде спортната площадка, с посещенията на много деца, които идват в селото през лятото. Освен това компютърната зала и фитнес залата се използват и в момента и от гости на селото, и от самите деца, които през ваканцията по този начин уплътняват свободното си време.

Диана Янкулова: Ще очакваме да видим и състезанията по стрийтбол, понеже стават все по-модерни, напоследък.

Анета Кирова: Да, разбира се , разбира се, че ще участваме.

Диана Янкулова: Дори и министърът на образованието Даниел Вълчев, си спомням, че участваше в последния шампионат. Дано и да спечелите призови места! Благодаря Ви за това участие! Анета Кирова, отдел "Връзки с обществеността" на Община Костенец, ни разказа за двата проекта в село Пчелин. Завършваме рубриката отново с Марина Димова от Фондацията за реформа в местното самоуправление.

Колко общо средства инвестира, разбира се, за труда и ентусиазма не можем да говорим като количествена категория... Колко средства Фондацията вложи в тези 23 проекта в десет общини?

Марина Димова: Както сами чухте, проектите, в рамките на третата фаза на програмата работеха в изключително различни области. Решават много различни проблеми в социалната сфера. Някои от тях работят за преодоляване на изолацията в селата на страната. Други от тях работят по младежки проблеми. Трети от тях работят за съживяване на местния бит и култура, традиции Една палитра, наистина, от чудесни местни инициативи, които не са никак скъпо струващи, за да постигнат резултатите, които си поставят.

Диана Янкулова: Да, една проста аритметика показва, че някъде към две-три хиляди лева се падат на проект

Марина Димова: Да, точно така. Програмата отдели 67 хиляди лева за всички 23 проекта. Като минимум изискване за финансов принос от страна на организациите, които осъществяват проектите, беше да осигурят 10% съфинансиране. Трябва да Ви кажа, че равностойносттана приноса на тези всички организации, акумулиран в една обща сума, възлиза на около 42 хиляди лева... Просто като един двигател е нужна една малка инициатива, за да събуди тя след себе си действието и желанието на хората да работят.

Диана Янкулова: Знаем колко много неща пречат в наше време за реализирането на такива проекти. Но е много важно да очертаем онези, които помагат.

Марина Димова: Знаете ли, в опита, който натрупахме, и в работата си с хората, оказва се, че не се изисква чак толкова много усилие, за да се случи нещо успешно в една общност, в едно село...

Диана Янкулова: Трябва добър пример, просто

Марина Димова: Успехът е заразен. Това се потвърди. Разбира се, полезно в нашата програма като подход беше, че екипът ги подпомагаше на всеки един етап от подготовката до реализацията на всяка една от дейностите, отчетността на проектите. Така че добавена стойност в случая имаше и фактът, че не само хората се научиха да реализират своите идеи и инициативи чрез конкретни проекти, а можем да отчетем и цялостния ефект на реализацията на тези местни инициативи.

Тук е мястото да кажем, че е много важна ролята на местната власт в процеса на действие и инициатива на хората, тъй като там, където като опит има значителна подкрепа в лицето на местната власт, там, където тя подава ръка и активно работи с нестопанската организация, която реализира проект, резултатите се мултиплицират и наистина имат изключителна добавена стойност. Но не можем да отречем и факта, че не навсякъде такова партньорство съществува и не навсякъде местните власти активно застават зад гражданските инициативи.

Диана Янкулова: Както във всичко, което захващаме в България. Животът е шарен. Някой би казал: ама какви са тези програми, с които ни занимавате, по тях никой не може да открадне средства. Пък и са толкова малко Затова е важно да попитам - ще продължи ли работата по тази програма за подобряване на социалната среда?

Марина Димова: Програмата ще продължи с един цикъл на образователни, обучителни инициативи, насочени към десетте участнички в нашата програма. Идеята за тези последващи крачки е да се опитаме още повече да укрепим и социалния капитал на местно ниво и готовността за инициативи, които ще подпомогнат хората и общностите да работят по-устойчиво в контекста и на присъединяването на страната ни към Европейския съюз и по-специално в областта на устойчивото развитие на селските райони на страната...

Диана Янкулова: Днес в Общински радиофорум с Марина Димова от ФРМС, Таня Караколева и Деница от Сопот, Маргарита Пармакова от с. Горна Козница и Анета Кирова от Община Костенец ви разказахме за четирите проекта за подобряване на социалната среда, които дадоха възможност за по-интересен живот в село Горна Козница, Община Бобов дол, в село Пчелин, Община Костенец, и в Сопот.