Общински радиофорум
съвместна рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление
и програма Хоризонт на Българското национално радио
29 септември 2005 г.
Тема:
Малките общини в България: проблеми и възможни решения
В България има 146 малки общини с население до 15 000 жители.
В тях живеят 1 169 625 жители или 14% от населението на България.
През 2004 г. те са реализирали 11% от собствените приходи на всички български общини, а разходите им през 2004 г. са 16% от бюджетите на всички общини в страната.
Водеща:
Снежана Иванова
Участници в студиото:
Антоанета Станева
Кмет на Община Ново село, Видинско
Красимир Джонев
Кмет на Община Летница
Емил Найденов
Кмет на Община Горна Малина
Водеща: Започва традиционната за всеки последен четвъртък от месеца рубрика Общински радиофорум - съвместно издание на Българското национално радио програма Хоризонт и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Целта ни е да се опитаме да направим по-разбираема и по-близка ролята на местните власти в България, да назовем проблемите, които стоят пред тях и съответно да покажем адекватните начини за включване на гражданите във вземането на решения на местно ниво.
Днес ще обърнем поглед към проблемите на малките общини в България и възможните стъпки за тяхното решаване. След поредицата от природни бедствия, които ни сполетяха през това лято като вероятността за справяне с проблема като че ли изглежда все по-малко... Затова ще говорим с гостите в студиото на Хоризонт до обед днес. Това са: Антоанета Станева - кмет на Община Ново село, Видинско, Емил Найденов - кмет на Община Горна Малина и Красимир Джонев кмет на Община Летница. Добър ден!
Гостите: Добър ден!
Водеща: Може би, в началото, господин Найденов, да започнем с Вас. Горна Малина пострада от наводненията това лято. Как успяхте да се справите и какво още Ви предстои да направите?
Емил Найденов: Добър ден на всички слушатели на Хоризонт ! Да, наистина, на 4-ти август Община Горна Малина мащабно пострада от наводненията. Веднага взехме адекватни мерки за преодоляване на щетите от бедствието. Кризисният щаб в общината работеше почти денонощно и в началото се занимавахме с животоспасяващи мероприятия...
Водеща: Какво обаче в периода от 4-ти август до този момент не успяхте да свършите?
Емил Найденов: Не можахме да възстановим тези мащабни разрушения, които нанесе водната стихия. В общината имаме 19 разрушени моста, имаме активизирани седем свлачища, имаме 600 наводнени къщи, десет семейства останаха без покрив... И Вие сама разбирате, че това са инженерни съоръжения, за които е необходимо проектиране и това все още не сме го направили... Не сме възстановили тези мостове и свлачищата. По останалото, що се отнася до инженерната инфраструктура, ние работим много интензивно. Няма село без ток, без вода, без телефон. Възстановяваме пътните връзки и започнахме възстановяването на къщите, които са конструктивно нарушени от водната стихия.
Водеща: Има ли хора, за които се чудите къде все още да ги настаните?
Емил Найденов: Трябва да Ви кажа, че в началото имахме хора, които останаха без покрив и ги настанявахме в обществени сгради в читалища, в училища... Но сега, в момента, сме помогнали на тези хора да намерят подслон, общински жилища сме им дали за ползване и смятаме, че до 15-ти ноември ще изградим първите пет къщи, които са необходими, за да могат тези семейства да посрещнат нормално зимата.
Водеща: Адекватно ли, според Вас, се справиха общините в България, включително и вие с това бедствие, което ни сполетя това лято и което, може би, няма да бъде последно?...
Емил Найденов: Трябва да Ви призная, че нямахме готовност за толкова мащабно бедствие. Ще ми се да мисля, че сме действали адекватно, че сме се справили в основни линии с основните нужди на населението. Но имахме и доста проблеми...Искам да кажа тук, че институциите, които ни помогнаха, реагираха адекватно: и Гражданска защита , и Агенция Социално подпомагане , и Противопожарна и аварийна безопасност. Аз лично съм удовлетворен от взаимодействието, и от резултатите, които постигнахме...
Водеща: Имаше много хора, обаче, съвсем обикновени, на много места в страната. Ние ги пускахме в репортажи, пускаха ги и телевизиите, които твърдяха: О.К. Представителите на институциите идваха при нас, но какво от това, просто виждаха какво се е случило и си заминаваха... А Вие казвате, че комуникацията ви е била адекватна с тях?
Емил Найденов: Аз говоря за Община Горна Малина и смятам, че наистина беше така, ние не оставихме нито едно семейство без хляб, без вода. Горна Малина беше откъсната три дни и не можеше да има нормално снабдяване, раздадохме над 20 тона вода, над 16 000 хляба, одеала, хранителни пакети... Разбира се, ще има, има и недоволни. Не можахме сигурно да отговорим на всичките очаквания и изисквания на населението. Но смятам, че в основни линии, покрихме очакванията на хората.
Водеща: Казахте, че все пак в началото сте били неподготвени, а успяхте ли да си извадите поуки и да кажете не, това никога вече няма да се случи в Горна Малина! или най-малкото да дадете съвет на общините, на които би могло да им се случи подобно бедствие?
Емил Найденов: Знаете ли, вече се разбра от всички, че такова бедствие не се е случвало повече от 100 години, поне в нашата област, в нашата община. И разбира се, при такова мащабно бедствие ние не можахме с нашия си ресурс, на една малка община, ние не можахме да реагираме веднага и по начин, по който да предотвратим незабавно нанесените щети, но смятам, че в този случай поуки си направихме не само ние като община, а въобще държавата би трябвало да си направи поуки. Защото и бедствието беше по-мащабно и заради това, че години наред не са почиствани коритата на реките. Те са обрасли, замърсени са с боклуци. Изсичането на горите допринесе за по-бързото слизане на водата в населените места и тяхното заливане. Дано да не се случва, разбира се, но имаме по-голяма готовност сега, а и вече мероприятията, които ние сме извършили досега, ни дават основания да считаме, че една висока вълна би преминала по-безопасно и безпроблемно през поречието на река Макоцевска, например, за да не нанесе такива щети, каквито нанесе в тези дни.
Водеща: Нека да включим и другите събеседници в студиото. Вие кои проблеми открихте след наводненията в собствените си общини, например?
Антоанета Станева: Община Ново село не е застрашена от такъв род проблеми.
Водеща: ...Най-малкото сте си направили изводи какво трябва да направите...
Антоанета Станева: ...Да. Макар че при нас три от населените места са на брега на река Дунав и имаме своите притеснения по време на високите черешови води, но в действителност, след като видяхме какво може да се случи от нещо много дребно като това, че някой не е обърнал внимание на това, което му е било задължение в продължение на години, то взехме съответните мерки. И имаме вече няколко проекта, с които кандидатстваме пред Комисията за борба с бедствията и авариите, пред Министерството на регионалното развитие... А именно такива проекти в областта на инфраструктурата като примерно изграждането на защитна стена над брега при Ново село, където е възможно при високи води на Дунава да бъдат залети домовете на хора... И други такива. Едно свлачище имаме във Флорентин, което се активизира когато обикновено са високите води на Дунава и с тези неща ние ставаме малко по-активни, по-настоятелни пред институциите.
А другото, което се научихме от това, което сполетя колегите, то това е съпричастността на обикновения човек към болката и тревогите на другите хора. Много показателно е за нашата община, населена предимно от възрастни хора, че те непрекъснато се обаждаха в общината и питаха как могат да помогнат, с какво обаждане, на кой телефон и така нататък. Имаше много сериозна акция при нас от Български червен кръст, говоря на местно ниво, на общинско ниво, за събиране на дрехи, одеала, за изпращане на общини, където те са нужни, по преценка на Окръжното представителство на Червения кръст. Така че ние също станахме съпричастни към целият тоя проблем на колегите.
Водеща: Както и всички други хора, може би... А, Вие, господин Джонев, какви поуки си извадихте? Община Летница не пострада от наводненията, но въпреки това...
Красимир Джонев: Добър ден на слушателите на Хоризонт и от мен! Община Летница действително не пострада по някакъв сериозен начин от наводненията, но не можем да не отбележим, че те не подминаха и нас. През територията на общината минава една от големите български реки - река Осъм и населението на общината направи сериозна равносметка от какво огромно значение са качествено направените хидромелиоративни съоръжения, каквато в случая е корекцията на река Осъм и добре изпълнените диги на територията на общината, които не позволяваха на практика реката да прелее и да залее град Летница, така, както това се е случвало до 60-те години на ХХ-ти век. В същото време капризите на природата направиха сюрприз с това, че трите съставни селища на общината, които на практика се намират в Предбалкана, така че подпочвените води достигнаха такова ниво, че много от партерните етажи и подземни съоръжения на сградите на гражданите бяха залети с води. Общината, разбира се, реагира адекватно, като закупи мощни помпи. И едва след като подпочвените води спаднаха, изпомпихме водата от мазетата на гражданите, така че, макар и малки, причинените щети на територията на общината доведоха до това, че общинската администрация се мобилизира. Кризисният щаб добре комуникира помежду си и с обществото. И всичко това доведе до мобилизация и до готовност за действия в извънредна ситуация.
Водеща: Вие сте с традиционния за всеки последен четвъртък от месеца Общински радиофорум . Ще продължим след малко, след песен време...
...В Хоризонт до обед говорим за проблемите на малките общини. Гости в студиото са: Антоанета Станева кмет на Община Ново село, Красимир Джонев кмет на Община Летница и Емил Найденов кмет на Община Горна Малина. Нека да продължим с това: какви са проблемите, които вие откривате пред малките общини? Или, може би, да направите един паралел - между малката община и голямата?
Антоанета Станева: Проблемите и на малката, и на голямата община са почти еднакви. Разликата е в техния обем. Но тук истината е, че големите общини, поради много обективни и субективни фактори, са обект на ухажване от всички институции, от инвеститори, от кандидат-инвеститори... Докато малките общини, също поради доста обективни и не малко субективни фактори, са оставени малко встрани от вниманието на всякакъв вид институции, даже, ако щете, и на официалните институции, като имам предвид и досега действащото законодателство, което в никакъв случай не даваше каквито и да било облекчения. Имаше някои неща, които бяха повече в сферата на пожеланията или в сферата на това, какво би могло да се случи... Докато конкретни стъпки не предприе нито нашият законодателен орган - Народното събрание, нито пък правителството... Да се надяваме, че нещата ще се променят...
Водеща: Кажете все пак, как рефлектира това, че големите общини се ухажват или са по-ухажвани, върху Вашата община, например?
Антоанета Станева: Най-елементарният пример е с миграцията. Ясно е, че София стана вече мегаполис. Ясно е, че големите градове като Варна, Бургас са привлекателни с това, че предлагат работа, предлагат по-добри условия за живот и оттам дойде първото обезлюдяване. Второто обезлюдяване на малките общини, или поне на моята, която е гранична община, дойде от липсата на каквато и да било трудова заетост и моите съселяни или съграждани заминаха в Италия, в Испания, където има вече компактна маса от цели региони.
Водеща: Вие какви изходи откривате?
Антоанета Станева: Откривам изходи в това, че наистина трябва да се дадат преференции в посока на данъчни облекчения на инвеститорите, които биха искали да създават работни места в малките общини, да се дават облекчения, ако щете, и на общините като работодатели за да могат те сами в свои имоти, в свои сгради да създават производство при определен облекчен режим, а да не бъдат третирани като икономически субект. Виждам шанс в това, да могат да останат младите хора в общината, като се предложат възможности за тяхната реализация, без оглед на това, че те имат по-ниска квалификация. Безработните в по-голямата си част са нискоквалифицирани - сигурно е така. Защото 15 години нищо не се прави за тяхната квалификация и преквалификация...
Водеща: Ще продължим след малко за младите хора. Иска ми се само да ми кажете според Вас, кой и какъв инвеститор би инвестирал в едно малко населено място, където населението е наистина застаряващо? Тоест, Вие, за да убедите младите хора да останат при вас, те трябва да имат работа. Обаче за да имат работа, някой трябва да инвестира в конкретното населено място... И не се ли получава по този начин един омагьосан кръг?
Антоанета Станева: Да, така е. Защото на този етап един инвеститор не иска да рискува, тъй като на него, пак казвам, не му се предлагат никакви облекчения, зада не предпочете София, а не Ново село, например. А не му се предлагат и никакви, нека да кажем, по-добри условия, ако щете и на реализацията на неговата продукция. Ако той произведе даден нов продукт в Ново село, то той да бъде при облекчен режим, за да не го произведе в София. Ясно е, че това няма да се случи, поне в скоро време.
Водеща: Господин Джонев, Вие как се справяте с този проблем?
Красимир Джонев: Проблемът с привличане на инвеститори е основен проблем пред всяка малка община. Разбира се, всяка малка община има шанса си и в много случаи, този шанс е случайността. Но мисля, че на преден план ролята на местната власт по отношение на инвеститорите е значима. Какво имам предвид? Имам предвид отворена, а не капсулирана местна власт, прозрачна, комуникираща с населението. По отношение на местната власт в малката община, тя си има своята специфика.
Как виждам разликата между малката и голямата община? Най-общо казано, общините в България имат една функция и дали те са малки или големи, функцията им е да обслужват административно-правно населението си, но основно разликата между малката и голямата община, това е разликата между града и селото.
Какви са тези основни диференциации? Основната разлика е в качеството на живот. Качеството на живот примерно в големия град е много по-добро. Качеството на живот, отнесено към инфраструктурата, която ползва гражданинът. Инфраструктурата в селската община е почти никаква. И шансът на селската община, с този капацитет като бюджет, да се справи с инфраструктурите си проблеми, е нулев. Но така влизам в една по-сложна тема...
Водеща: Това като че ли никога няма да бъде преодоляно. Винаги ще има такава разлика, такава диференциация...
Красимир Джонев: Не, не, не! Според мен, шансът да бъде преодоляно това нещо предстои. В недалечното минало пред България седеше един основен проблем да се неутрализира разликата между града и селото. Мисля, че този проблем през последните години се задълбочи като диференциация между града и селото. И в същото време аз съм оптимист по отношение на разрешаването на проблема. Защото вече има европейски модели на ликвидиране на този проблем. И аз ще споделя опита на Полша, която съвсем отскоро е член на Европейския съюз.
По покана на Великополска област посетих Полша и няколко малки общини в Полша, където проблемът с инфраструктурата и качеството на живот на хората беше решен чрез регулаторен механизъм, създаден от държавата и равен достъп на всички общини, задължителен достъп поне до два предприсъединителни фонда и един структурен фонд, бяха ползвали малки общини. С тези фондове бяха решили тотално проблемите с инфраструктурата и бяха уеднаквили качеството на живот на хората си.
Водеща: Може би е хубаво да се дискутира това и у нас. Примерът беше на Красимир Джонев кмет на община Летница. Ще продължим след песен...
... Красимир Джонев, Емил Найденов, Антоанета Станева са гости в студиото на Хоризонт до обед . Говорим за проблемите на малките общини в редовната ни рубрика Общински радиофорум . Господин Найденов, като че ли Горна Малина няма проблема град-село, за които говорихме преди минути. Имайки предвид, че тя е най-близо до София...
Емил Найденов: Да, ако така се погледне, да. Но искам да кажа, че малките общини наистина имат същите проблеми, които имат и големите общини. Само че те са и по мащаб по-малки. Ние в най-близкото обкръжение на столицата изпитваме както положителното й въздействие, така и отрицателното. Надяваме се, че отрицателното въздействие вече почти е приключило и сега ще берем плодовете на положителното.
Водеща: Какви са плюсовете и минусите от тази близост със столицата?
Емил Найденов: Ами, плюсовете са тези, че нашето население може да ползва това, което предлага столицата, а минусите са такива, че инвеститорите се задържат все още в големите градове и в столицата основно, а не поглеждат към възможностите, които предлага една малка община като нашата.
Говори се много за финансовата децентрализация, но аз считам, че тя е основна и важна, но също така трябва да се помисли и за функционалната децентрализация. Хората виждат държавата в лицето на общината и когато не можеш да решиш основно въпросите по здравеопазването, по образованието, по електроснабдяването, по водоснабдяването, значи държавата е виновна, респективно и общината. Мисля, че е време да се помисли как при тези функционални звена, които опират ежедневно до проблемите на хората, общината да има тези лостове за въздействие върху тях. И оттука подобряването на живота на хората в малката община и перспективата за тяхното понататъшно развиване.
Какво бих предложил в тази посока? Бик казал, че държавата също трябва да се освободи от държавната собственост, която не представлява стратегически интерес за нея и да предостави възможност на общините да се разпореждат с нея. Ще ви дам един пример. В Община Горна Малина има държавна собственост, от която държавата не се интересува, но същевременно тя отказва да я деактува като общинска и по този начин ни връзва ръцете да можем да я предложим на инвеститорите и по този начин по-интензивно да развиваме територията. Мисля, че този въпрос трябва да бъде решително, еднозначно решен в полза на общините.
Водещата: А по отношение на младите хора?
Емил Найденов: Младите хора търсят по-добрия живот. Те търсят както трудовата реализация, така и да могат да общуват в една среда, която считат за нормална. И затова те избягват малките населени места и затова те се обезлюдиха и тук мисля, че има какво да се мисли. Имаме и конкретни мероприятия в това направление и смятам, че имаме и първите резултати: възстановихме спортния комплекс, дискотеката, която беше занемарена, въведохме я в експлоатация отново... И считам, че това се възприема много добре от младите хора и има някои елементи, които ни дават основания да считаме, че ще променим в близко бъдеще тези тенденции.
Водещата: А Вие, господин Джонев, имате ли някакви неща, които биха могли да привлекат младите хора при вас?
Красимир Джонев: Определено да. Но считам, че не само работата е тази, която може да привлече младите хора и която би предопределила техният живот на село. Считам, че младите хора определено се нуждаят от организация и реализация на своето свободно време. И в тази връзка ще дам един пример. Община Летница спечели от Корпуса на мира проект, по който в общинската администрация работи едно американско момиче, на 25 години. И трябва да ви кажа, че като дойде петък, момичето отлита от общината като космически кораб, по най-бързия начин се изнася към големия град, където ползва удоволствието и разнообразието, което предлага градът. И в тази връзка общината спечели пред швейцарското Правителство и пред Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество проект на стойност 80 000 лева. Проектът е озаглавен Реализация на младите хора в общината . И аз съм истински щастлив, че младите хора ще могат да моделират чрез тези 80 000 лева своето разнообразие в селската община.
Водещата: Смятате ли, че по този начин ще можете да ги привлечете да дойдат в Летница?
Красимир Джонев: Мисля, че това ще е допълнение към основния начин. Тоест, основното, което би ги привлякло, безспорно е работата и приличните доходи. Но считам, че организацията на свободното време на младите хора е допълнителният фактор, който ще ги задържи в селската малка община.
Водещата: Казахте проект... Като че ли един от проблемите, за който се оплакват малките общини, в повечето случаи е проблемът с проектите, в тяхното спечелване. Повечето хора, като че ли са демотивирани да участват заради факта, че те като че ли предварително си знаят че нямат достатъчно шансове...
Антоанета Станева: Проектите... Категорично съм изразявала своето становище и на официални места, че условията, които е договорирала някога нашата държава по отношение на участието ни и по отношение на усвояване на средства от предприсъединителните и след това вече и от структурните фондове, са крайно неизгодни за нашата страна. Или, ако мога по-меко да се изразя, те не отговарят и на действителността в България.
Водещата: Конкретно можете ли да посочите нещо?
Антоанета Станева: Да, разбира се. Значи, конкретно, нека да е първо по програмата САПАРД. Значи, ние сме селски район. Но тя е за богати хора. Не можеш да искаш от един човек, който няма с какво да се храни, да изпълни проект, който първо той сам да си финансира, да го реализирана 100% и в рамките на шест месеца да му върнеш половината. Това е пълно безумие.
На второ място, въобще не беше ясно - кой ще плаща ДДС-то, кой ще съфинансира, тъй като по национално ниво програмата е 75/25. 75% осигурява програмата САПАРД, а 25% се финансира от държавния бюджет. Тези 25%, които ги финансира държавата, не беше ясно от къде ще дойдат. И как Община Ново село, с проект, с който кандидатстваме, и за който имаме предварително 80 точки, пред всички останали кандидатстващи сме, е трудно да намерим собствено съфинансиране от 800 хиляди. Значи нещата са просто обречени, още в самото начало...
Водещата: А има ли достатъчно информация за проектите?
Антоанета Станева: Ако направим една дисекция, с риск да настроя някои от колегите срещу себе си, искам да кажа, че в зависимост от това, кой е донорът на съответния проект, като се направи един разрез на общините, се вижда: ако е Министерството на земеделието, лесно ще се сетят нашите слушатели къде отиват парите. Ако е Министерството на регионалното развитие - ще са в друга посока. Ето защо аз считам, че това, което тука колегата сподели - че трябва да се даде първо равни шансове на общините, крайно наложително е да се даде възможност общината директно да кандидатства пред съответния фонд с проекта. Сега ситуацията е друга. Ние кандидатстваме пред определено министерство и то представя одобрени проекти пред съответните донори.
Красимир Джонев: Между другото още малко за САПАРД. САПАРД е една болна тема за българското общество, отделна тема е и за малките общини.
До момента няма българска община, която да е започнала да работи реален проект по САПАРД. Темата САПАРД в българското общество беше лансирана през 1999 година. Малката община, със собствен капацитет, в случая - моята, успя да разработи проект по публична мярка 8 (междуселищна инфраструктура) на стойност 3,5 милиона лева. Обърнете внимание! Министерството на регионалното развитие е подредило общините в един списък, според който списък едни общини са изостанали селски общини, а други са развити общини. Община Летница се смята за развита община. А община Велинград е изостанала селска община.Това е само един прост пример, за да видите за каква диспропорция става дума. И в същото време, обърнете внимание, изостаналата селска община, независимо коя и да е тя, получава бонус от 50 точки, при общо 100-точкова система. И в същото време, общината, малката община, която със собствен ресурс, въпреки ограничения брой служители и въпреки ограниченото им качество, въпреки всичко е успяла да разработи собствена социално-икономическа обосновка, за която е предвидено да се платят 10 000 евро, тя не получава никакъв бонус, нито точка, когато тя не е изхарчила нито лев по програма САПАРД за изработване на тази социално-икономическа обосновка, когато сама е разработила проекта, а не е изхарчила 10 или 12% от общата стойност на проекта, за да се заплати на външна фирма, а общината сама го е направила, в това число и работния проект, отново не получаваме нито точка бонус...
Водещата: Означава ли това, че вие сте малко демотивирани да участвате?...
Красимир Джонев: Да, може да се каже, че малките общини са малко демотивирани да участват от гледна точка на това, че шансовете да получат инвестиции за разработваните проекти, е наистина много малък.
Емил Найденов: Ресурсно малката община не може да се състезава с голямата. И ние участваме, разбира се, по съизмерими с нашите мащаби проекти и пак не получаваме нужната подкрепа, за да можем, както говорихме, да изравним начина, качеството на живота между малките и големите общини. И това, мисля, че ще реши перспективно проблемите на хармонично развитие на страната ни. И така мястото на малката община да се окаже наистина едно достойно място, което тя да заеме. Там живеят много трудолюбиви хора, да не говорим, че тази територия е обезлюдена, да не говорим в областта на селското стопанство, икономиката, културата.... Смятам, че в близките години това трябва да намери своето решение, да има някакви приоритети - за изравняване, за стимулиране на малките общини, за тяхното развитие.
Водещата: Очевидно е, че за един час няма да можем да изчерпим темата. Затова това е една от темите в програма Хоризонт до обед , които остават с продължение. Антоанета Станева, Красимир Джонев, Емил Найденов, кметове на общините Ново село, Летница и Горна Малина, бяха гости в студиото на Хоризонт до обед във времето на съвместната рубрика на Националното радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление Общински радиофорум в последния септемврийски четвъртък. Говорихме за проблемите и предизвикателствата пред малките общини....