ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ
съвместна рубрика на Българското национално радио и
Фондацията за реформа в местното самоуправление
28 октомври 2004 година
на тема: ТРУДНИЯТ ДИАЛОГ ЗА ЗЕЛЕНИТЕ ЗОНИ В СОФИЯ
Водеща: Борислава БорисоваБорислава Борисова: Както ви обещахме, уважаеми слушатели, започва поредното издание на Общинския радиофорум. Знаете, че това е съвместно предаване на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българското национално радио. Днес ще посветим този един час, за да поговорим за резултатите от работата на Кръглата маса за зелените площи в София , която се проведе в началото на този месец в София, под патронажа на Американския посланик Джеймс Пардю. Тази Кръгла маса беше инициирана от гражданската инициатива Граждани за зелена София . Припомням ви, че тази гражданска инициатива обхваща 35 сдружения и инициативни комитети, а Американската агенция за международно развитие и ФРМС бяха организатори на това събитие.
В този час ще се опитаме (може би ще зададем повече въпроси, отколкото ще дадем отговори), но все пак, ще се опитаме да си отговорим на въпросите, които си задаваме, всекидневно, всички ние:
Защо Столичната община с известно нежелание се вслушва в исканията на гражданските сдружения по въпросите на зелената система в града? Също така и дали участниците в този диалог, пък се стремят да намерят и най-подходящите начини, готови са да направят и компромиси в името на благото на жителите на София? Възможно ли е да бъдат поправени някои доста необмислени решения на общинската администрация от последните години; необходимо ли е приемането на нови законови разпоредби, за да може да бъде опазена зелената система на града?
Ще обърнем внимание и на конкретните предложения, направени на Кръглата маса.
Гост в нашето студио ще бъде госпожа Анелия Атанасова от Инициатива Местно самоуправление към Американската агенция за международно развитие. Ще имаме и телефонна връзка с омбудсмана през последните четири години на град София - госпожа Антоанета Цонева. Очаквайте и мненията на Нели Манова, общински съветник, председател на Постоянната комисия към Столичният Общински съвет по опазване на околната среда, и на представител на тези граждански организации - г-жа Боряна Шивачева от Инициативния комитет Бели брези .
Преди да започнем разговора, още малко съвсем конкретни цифри, които илюстрират града, в който живеем и непрекъснатото намаляване на зеленото в него. През последните 15 години от зеленината на столицата са откъснати почти девет хиляди декара, уличните насаждения от 120 хиляди дървета са останали не повече от 75 хиляди. А един специален доклад, възложен от Американската агенция за международно развитие, изследва причините, довели до това състояние.
Повече подробности и максимално точна информация може да ни даде госпожа Анелия Атанасова от Инициатива Местно самоуправление към Американската агенция за международно развитие. Добър ден, госпожо Атанасова!
Анелия Атанасова: Добър ден! Добър ден и на слушателите на програма Хоризонт !
Борислава Борисова: Всъщност, този конкретен доклад като че ли стана основа освен конкретните проблеми, които имаха гражданските организации, които в крайна сметка ги бяха обединили, стана основа за разговорите, за конкретните изводи и за много въпроси, които бяха поставени на тази Кръгла маса, инициирана от американския посланик и посветена на намаляващата зеленина в нашата столица...
Анелия Атанасова: Това беше и целта на този доклад. Идеята на организаторите на Кръглата маса, на участниците, на Гражданските сдружения и на хората, които фасилитираха този процес от Фондацията за реформа в местното самоуправление, беше да бъде подготвен един независим, експертен доклад, който да анализира проблемите, да анализира факторите, които са довели до състоянието на зелените площи в столицата, такова, каквото е сега то и да стане основа за дискусия. Така че нашият доклад в крайна сметка изпълни своята роля и наистина породи дискусия, в която се включиха всички, но в никакъв случай не трябва да приемаме, че това трябва да бъде центърът за дебат, защото Гражданските сдружения, с трите работни групи и всички предложения, които направиха, смятам, че трябва да бъдат наистина във фокуса на общественото внимание и най-вече във фокуса на тези, които са избрани представители на гражданите на София - общинските съветници в Столичен общински съвет и кмета на София, и администрацията.
Борислава Борисова: Може би част от решаването на проблема е да разберем защо се е стигнало до тука. В Общината нееднократно и в медиите, в публичното пространство, обясняваха, че причината за намаляването, рязкото намаляване на зелените площи и строежите в хубавите ни паркове, са всъщност несъвършено законодателство и липсата на средства. Дали вие достигнахте до този извод или това е интерпретацията на общинската администрация?
Анелия Атанасова: Това е гледната точка на администрацията. Това, което ние направихме, беше да направим един сериозен анализ на правоприлагането от страна на Столична община и на различните институции, включително министъра на регионалното развитие и благоустройството, областния управител и всички институции, които са ангажирани, първо, със съхраняването, опазването на зелената система и също така с управлението на общинската собственост. А това, което ние констатирахме, беше, от една страна, наистина съществуване на една противоречива и непоследователна нормативна уредба, но това, което е по-същественият проблем и това, което наистина се оказа, основен фактор за проблемите, които са породени, това е неприлагането на съществуващите нормативни актове и също така проблемите, свързани с реституиране и разпореждане, излишно казвам, не само реституиране, но и разпореждането с имоти - общинска или държавна собственост, на територията на парковете и вътрешно кварталните пространства в столицата.
Борислава Борисова: Тоест все пак тези неща не биха могли и не са станали без разрешението, без знанието на Общините?
Анелия Атанасова: Да, да, определено, защото това е повече свързано с дейността на местната администрация и във всички случаи това е ставало със знанието и съдействието на администрацията и на Столичен Общински съвет. Ние много ясно в доклада посочихме какви са проблемите и най-важно и това, около което, смятам, всички трябва да се обединим и да подкрепяме като граждани на столицата, преди всичко това е какво правим от сега нататък. Целта на доклада беше да насочи мисленето, да насочи дебата върху това - какво всяка една институция от тук нататък може да направи, за да съхраним парковете и градините на столицата.
Борислава Борисова: А можем ли, госпожо Атанасова, да кажем, че на базата на този ваш доклад, на това конкретно проучване би могло да се види какви са необходимите конкретни законодателни промени, които биха могли да подпомогнат този процес на съхраняване на зелените системи на територията на столицата?
Анелия Атанасова: Да, има такива препоръки, с оглед на бъдещи законодателни промени и мога най-общо да ги формулирам в две насоки. Първо - подготвяне проект на Закон за одобряване и прилагане на общия градоустройствен план на Столична община. Законопроект, който много от общинските съветници твърдяха, че не са виждали, а са приели общия устройствен план на столицата. За нас е изключително важно да бъде спазен принципът за публичност, за прозрачност и мисля, че в ръководството на Столичния общински съвет има нагласа за това, което беше декларирано и на самата Кръгла маса от председателя на Столичен общински съвет г-н Кисьов, че ще има публично обсъждане на всички проблеми, свързани с устройството на столицата и планирането.
Друг проблем, с оглед на бъдещето законодателство, съвсем конкретни препоръки сме направили, с оглед изменения в Закона за устройство на територията. Подробно сме посочили в доклада кои текстове се нуждаят от промяна, но пак искам да подчертая, това е от значение, но много по-важно е да бъде прилагано съществуващото законодателство, свързано с устройството на територията и свързано с управлението на общинската и държавната собственост. Това е ключовият момент, според мен, и там няма нужда от кой знае какви законодателни промени. Просто трябва да се спазва съществуващото законодателство и да бъдат приети изискуемите от него подзаконови нормативни актове, определени наредби от Столичния общински съвет, които изрично сме посочили в препоръките си в доклада.
Борислава Борисова: Така е. А след малко, след една песен време, ще имаме възможност да чуем и двете страни в този диалог: представител на гражданските организации и от друга страна - представител на Столичния общински съвет.
Продължаваме разговора в студиото на Хоризонт до обед . Сега е време да чуем мнението първо на госпожа Боряна Шивачева от Инициативен комитет Бели брези . Дали гражданските организации, обединени вече в тази по-голяма организация, са склонни да се съгласят с обяснението на общинската администрация, че проблемът с намаляването на зелените площи на територията на София е заради лошото законодателство и също така заради липсата на средства? Чуйте мнението на Боряна Шивачева.
Боряна Шивачева: Донякъде Вярно е, че в Общината, в общинския бюджет се заделят много малко средства за поддържане, опазване и развитие на зелената система. Вярно е ,че законодателството е несъвършено, че през последните 15 години бяха приложени нови рестутиционни закони, които допринесоха да се наруши зелената система, но истината е ,че причините не са само тези, а обстоятелството, че Столична община няма стратегия, няма програма за развитие на зелената система на София. А зелената система, която включва освен парковете, градините с градско значение и локалните градини, включва и междублоковите пространства. Тази зелена система през последните 15 години просто е била извън полезрението и интересите на Столична община, освен като възможности за застрояване. Това показва и самият бюджет. За тази година бюджетът на Столична община за зелените площи е около два милиона, а гражданите и специално Граждани за зелена София считат, че е недопустима такава диспропорция при формирането на бюджета: два милиона за зелена система, 60 или 70 милиона за чистота
Борислава Борисова: А каква, според Вас, трябва да бъде реалната сума в общинския бюджет, предвидена за зелените системи?
Боряна Шивачева: Като начало гражданите смятат, че реалната сума е въпрос на изчисляване, но поне девет-десет милиона. Трябва да се започне с бюджет от поне девет-десет милиона за следващата година, за да може да се правят реално някакви действия. Средства, които да се заделят за създаване на разсадници, за поддържане на това, което съществува, защото парадоксално е, че през последните 15 години не само не е направено нищо ново като зелено, но не е и поддържано съществуващото, в резултат на което са унищожени дървета
Борислава Борисова: А възможно ли е, госпожо Шивачева, според Вас да бъдат поправени някои доста необмислени решения на общинската администрация от последните, да речем, 15 години?
Боряна Шивачева: Да бъдат поправени?
Борислава Борисова: Да.
Боряна Шивачева: Ами, това е въпрос на воля на Общината. Засега ние не виждаме тя да е заявила такава воля - и то не само Общината, а и Столичният Общински съвет, който все пак представлява органа, избран от гражданите и който трябва да транслира в общинска политика и в действия на Общината волята и интересите на гражданите най-вече.
Борислава Борисова: Тоест, не разчитате да има особен ефект възможността, която договорихте на Кръглата маса, посветена на тези проблеми?
Боряна Шивачева: Ами, ако Ви кажа, че сме оптимисти, ще Ви излъжа. Но все пак това, което се договорихме на Кръглата маса, е нещо уникално в практиката на управлението на София. И ние ще се опитаме то да не бъде единственият резултат от Кръглата маса, а да се реализира в действие.
Борислава Борисова: А как бихте могли, имам предвид гражданските сдружения, да работят за конкретни законодателни промени, които според Вас са необходими, за да може да се решава проблемът с намаляването на зелените площи?
Боряна Шивачева: По време на провеждането на самата Кръгла маса ние направихме някои предложения, които, разбира се, не са формулирани експертно и предстои експертите да ги формулират точно, за изменение в законодателството. А нашата идея е, чрез контакти с представителите на законодателната власт да внесем тези наши предложения на вниманието на законодателите. А оттам насетне нещата пак са в техни ръце. Ние нямаме партия в Народното събрание, нямаме мнозинство, но ни се иска, тъй като темата може да обедини всички партии. Темата - защитата на живота, на здравето, на отдиха на гражданите в един голям град - може да бъде и е надпартийна, тя няма цвят и би трябвало около нея да могат да се обединят всички законодатели и да предприемат необходимите промени.
Борислава Борисова: Сега ще имаме възможност да чуем председателката на Общинската екокомисия Нели Манова. Общината, като че ли, с половин уста си призна като грешка връщането на терени, например, на зелени площи в реални граници, а не чрез компенсация. От Нели Манова ще чуем има ли идея как това да бъде поправено...
Нели Манова: Има ли възможност за поправяне на тази грешка? Тя, всъщност, по някакъв начин със Закона се реши как трябва да се поправи. Тоест, възможността за момента е една. И това е отчуждаването. Отчуждаването, за което трябва да намерим средства, затова пледираме и към държавата да поеме функциите, които ни вменява. В момента, в който решим проблема с отчуждаването на реституираните имоти, ние ще можем да започнем да правим подобни устройства и на парковете, което се опитваме и сега да направим. Едно след друго или почти едновременно Резервираме местата си. Тоест, стигаме до публично-общинска собственост и да не може да става промяна на предназначението.
Борислава Борисова: А как ще коментирате данните, които бяха изнесени в едно конкретно изследване, че, например, в един от най-засегнатите от реституцията паркове, Южният, около една пета от парка е сменила предназначението си с административни актове. Тоест или Общината, или Областната управа сами са поискали зеленото да престане да бъде зелено, ако можем така да се изразим?
Нели Манова: Не мога да коментирам как сами са поискали зеленото да не стане зелено и не мисля, че това се е случило с една трета от парковете Това, което Вие визирате е това, което се изнесе след Кръглата маса като представителна извадка. Точно знам за къде се говори, говори се за Южен парк-2 . И Южен парк-2 , за съжаление, не е показателен за цяла София и за зелените площи на цяла София, които са 40 хиляди декара, докато Южен парк-2 е 400 декара. За него, за съжаление, трябва да призная, че това е истина. В смисъл, че там се включват имотите на Софийски имоти , предвидени за строежи от Софийски имоти . В този смисъл Южен парк-2 не е показателен, веднъж, и, второ - Южен парк-2 няма реституции. Няма реституции, за разлика от Южен парк-3 , в който има 30% реституция, а в Южен парк-4 пък има 99% реституция. Казвам тези неща, защото казвам, че не може една извадка, от която са добити конкретни данни за Южен парк-2 , да се взема като представителна извадка за зелената система на цяла София.
Разбира се, нарушения има. В Южен парк-2 те са в тези части, които основно касаят Софийски имоти и те са коментирани много пъти.
Борислава Борисова: Да, и понеже стана дума за това какво искат гражданските организации, които се обединиха в една по-голяма организация, те настояват и за мораториум и върху текущото строителство върху зелените площи
Нели Манова: Това е добра идея.
Борислава Борисова: Би ли могла да стане на практика, обаче
Нели Манова: За текущото строителство не знам до каква степен би могло да стане, защото много зависи от това, всеки конкретен обект е различен, в смисъл Общината, тогава ще подлежи на съд Ще ни изпратят веднага на съд собствениците, които строят и не знам в каква степен ще успеем с тези процеси, дали те са изобщо успеваеми докрай. Би могло да се помисли. Но е добра идея да не се строи за в бъдеще върху зелените площи. Да се постави един мораториум, докато не се изработи един ясен и точен регламент за намаляване на параметрите на строежите на зелените площи.
Борислава Борисова: Каква, според Вас, е възможната реална сума, която може да бъде отделена за зелената система на столицата в бюджета за следващата година?
Нели Манова: За зелената система на София и бюджетът за зелената система на София, се чака бюджетът на столицата. Сега, в момента, се разглежда бюджетът на държавата и затова на мене много ми се иска да коментирам и затова на миналия Общински съвет се обърнах към съветниците да не пропуснем разглеждането на бюджет-2005, държавния, който касае бюджета на всички общини, не само на столицата, но респективно и на столицата, ние сме Столичен общински съвет, така че трябва да се погрижим за бюджета на столицата. Ние искаме едно поне 10-процентно увеличение на данък общ доход да се връща към София. Това, всъщност, са данъците, които фирмите, работещи на територията на общината, плащат на Общината. Тоест, те плащат на държавата, но държавата миналата година, например, върна около 40% към София. Има общини, в които се връщат около 110%. Така че ние се надяваме поне 50% да се върнат към София. Това веднъж, като увеличаване на бюджета. От друга страна, държавата, ако наистина поеме функциите си да отчужди тези имоти в зелените площи, където всъщност тя забранява и нарежда такова отчуждаване, с неин акт, държавен акт. И по Хартата за местно самоуправление, тя е длъжна да обезщети общината или поне да извърши сама този акт, тогава от нашия гръб ще падне страхотно бреме, ангажимент, който ние не можем да изпълним сами. Тогава ние бихме могли да се справим и да заделим и по-голяма сума и за зелената система.
Нашето желание е да имаме поне 20 милиона на година. Като искам да Ви кажа, че в момента бяха два милиона, тази година.
Борислава Борисова: Продължаваме разговора в студиото с госпожа Анелия Атанасова от Инициатива Местно самоуправление към Американската агенция за международно развитие. Госпожо Атаснасова, да започнем с коментар на това, което чухме. Чухме представител, госпожа Мариана Шивачева, на гражданските организации. От друга страна - чухме председателката на столичната Общинска комисия по околна среда, госпожа Нели Манова. Всеки със своята гледна точка. Като че ли гражданските организации все пак не са прекалени оптимисти по отношение на поетото като ангажименти от страна на местната администрация. От друга страна, госпожа Нели Манова смята, че малко неща са в ръцете на Общинската администрация, за да могат да бъдат спасени зелените площи, които са останали на територията на София. Склонна ли сте да приемете и тези две гледни точки към проблема?
Анелия Атанасова: Абсолютно. И двете гледни точки имат своето основание, и двете гледни точки са продиктувани от грижа за опазване на парковете и градините на София. И смятам, че това е оптимистичната нотка, която ни дава възможност да мислим, че в случая и двете страни имат общ интерес да работят заедно за съхраняването на зелената система на столицата. И мисля, че има и възможности. Всеки един проблем е и възможност.
Какво могат да направят? Страните на тази Кръгла маса постигнаха едно сериозно съгласие, че заедно ще работят и ще направят всичко възможно да бъдат изпълнени изискванията на закона и да бъде съставен регистър на зелените площи. Сега, с последните изменения на Закона за устройство на територията това задължение е задължение на кмета на общината, който е длъжен да организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи. И този регистър е публична информация по смисъла на Закона за обществена информация. Гражданите и всички сдружения, които участваха, декларираха своето желание абсолютно доброволно да съдействат на Общината - с експертна помощ, с лично участие за съставянето на този регистър. Така че ето нещо, което веднага може да бъде направено, незабавно.
И вторият момент е подготовката на бюджета на Столична община. За 2004-та година общият бюджет на Столична община е 394 милиона лева, което по изчисление на моите колеги, които са специалисти по публични финанси, е 19% от размера на всички общински бюджети, на всички общини в България. Т.е. говорим за един сериозен бюджет, от който, както се разбра, два милиона лева са били отделени за опазване на парковете и съхраняване на парковете и градините.
Възниква един много сериозен проблем. Това е участието на гражданите при формиране на бюджетната политика. Законодателят направи една изключително важна промяна в Закона за общинските бюджети през 2003-та година, като задължи гражданското участие да бъде елемент от бюджетната процедура. Кметът на общината е задължен да представи проект на бюджета за публично обсъждане в местната общност, като оповести датата на обсъждането най-малко седем дни предварително в местните средства за масово осведомяване и проведе такова публично обсъждане на бюджета, което е елемент от цялата процедура по внасяне на проекта за бюджет, за гласуване, приемане от Общинския съвет. За съжаление, през 2004-та година, може би поради това, че имаше кратко време след приемането на това изменение в Закона за общинските бюджети, Столична община не проведе такова публично обсъждане. Въпреки че това е задължителен елемент изобщо, за да бъде приет един законосъобразен бюджет.
Надявам се, че СОС ще направи всичко възможно да приеме реда и процедурите за такова едно обсъждане, за което е задължен от закона за общинските бюджети. И тази процедура трябва да стартира.
Борислава Борисова: Малко е късно, като че ли, обаче, госпожо Атанасова, дори за този бюджет за следващата година. Ако тези процедури и правила, по които едно такова публично обсъждане трябва да стане факт, имайки предвид, че времето напредва, едва ли ще стане за този бюджет за догодина, което е важно Чухме вече и гражданските организации, ето и представителката на Общинската екокомисия, горе-долу едни и същи цифри споменаха, около 10-20 милиона се върти цифрата, която според тях е необходима, за да могат да бъдат поддържани зелените системи на столицата
Анелия Атанасова: Аз мисля, че това не е въпрос на време или на добра воля, или на желание, това е въпрос на спазване на принципа за върховенство на закона. След като законодателят задължава публична институция да извършва определено действие, мисля, че изобщо не може да бъде поставено това под съмнение. И трябва да бъде изпълнено. И затова гражданските организации са в своето право да изискват спазването на тези процедури.
Борислава Борисова: Аз предлагам, след малко, да чуем един човек, който в практиката си, четиригодишната си практика на столичен омбудсман се е сблъскал точно с тези проблеми, госпожа Антоанета Цонева. Ще я чуем след малко
За да се включи в разговора, вече е на линия и госпожа Антоанета Цонева. Знаете, тя беше омбудсман или както е по-популярно - обществен посредник на София от 2001 до 2004-та година. Добър ден, госпожо Цонева!
Антоанета Цонева: Добър ден!
Борислава Борисова: Предполагам, че във Вашата тригодишна практика сте имали не малко случаи, когато е трябвало да търсите отговори на въпроси, свързани със строителство на зелени площи, с различни проблеми със собствеността на определени терени, намиращи се в паркове, градини и междублокови пространства също така. Според Вас - ползата от тази Кръгла маса, която беше посветена и беше много представителна на проблемите със зелената система на София
Антоанета Цонева: Аз смятам, че ползите тепърва би трябвало да ги отчитаме. За мен е очевидно ясно, че това са стъпки в правилна посока. Този процес, който продължи около три месеца и завърши, по-скоро не искам да казвам, че завърши, а част от него беше тази Кръгла маса на 5-ти октомври под егидата на посланика на САЩ, всъщност доказа следното: имало е нужда и една неотклонна необходимост е било стартирането и осигуряването на условия на този диалог между гражданското общество и администрацията . Онова, което в рамките на тези три месеца, в резултат на много големи усилия, администрацията и отговорните институции по проблема, от една страна, и гражданските организации - от друга, постигнаха като консенсус, бяха множество предложения, които ще дадат възможност за подобряване като цяло на средата, на диалога - от една страна, и в същото време на предприемане мерки по опазване и гарантиране на зелената система на София. Аз смятам, че този процес беше безпрецедентен. Аз не мога да се сетя подобно нещо досега да се е случвало. Няма аналог. Толкова много институции - от национално ниво до общинско ниво, включително с участие на Върховна касационна прокуратура и представители на българския съд и в същото време - толкова много граждански сдружения - да седнат около масата и да се споразумеят за това какво правим оттук нататък за нашия град.
Борислава Борисова: Оптимист ли сте, госпожо Цонева, че ще бъде осъществена тази възможност, която беше договорена на Кръглата маса - гражданските организации да осъществяват контрол над общинската администрация? Като човек, който така или иначе доста години е посветил на посредничеството между Община и граждани
Антоанета Цонева: Това, в каква степен такъв мониторинг е възможен, зависи и от желанието и готовността да преодолеят различни пречки самите граждански сдружения, но разбира се, зависи и от условията, които може да гарантира самата администрация.
Бяха направени множество важни предложения, част от които виждам, че вече започнаха да се изпълняват. Например, дневният ред на постоянните комисии, ако отворите сайта на Общинския съвет, вече е достъпен. Това е в резултат и на самата Кръгла маса, това беше едно от многото предложения и очевидно вече се е случило. От тук нататък предстои да се въведат и технологизират останалите предложения, свързани със средата за осъществяване на граждански контрол. А именно - достъпът до материалите, които общинските съветници внасят, в тяхната абсолютна изчерпателност. Това да бъде както в електроннен вид, така и да е възможно да се придобива като информация на хартиен и технически носител, което е гаранция затова, че представителите на гражданското общество ще могат да се запознаят с необходимата им релевантна информация, за да реагират на време, да направят своите алтернативни предложения, да подкрепят, ако е необходимо, дадени политически представители, за да придвижат напред процеса.
Смятам и от разговорите, които междувременно, след Кръглата маса аз лично съм водила и са от съвсем отстрани, от неофициален порядък, пък индикират, че Общинският съвет и администрацията е започнала да мисли в посоката на структурирането на този план за действие. А този план за действие, всъщност, операционализира тези предложения - кога и как те ще се преведат в практиката, какви нормативни, подзаконови актове трябва да бъдат коригирани, за да могат тези предложения да станат факт. Мисля, че инерцията, която се даде на процеса на 5-ти октомври, в момента още не е изгубена и се правят съответните стъпки. Разбира се, всички се надяваме това да става по-бързо, но в крайна сметка това е продукт на общи усилия.
Колкото повече гражданското общество настоява, толкова повече администрацията няма да има възможност да не се съобразява с неговите искания.
Борислава Борисова: Остава да се надяваме, че това ще стане.
Антоанета Цонева: Едно от предложенията, за които много държа да отбележа и което, всъщност, включително и в доклада, който беше предоставен, подготвен и възложен от Американската агенция за международно развитие, визира възможността да бъдат публично обсъждани регулационните и строителните планове на големите софийски паркове.
Ето, Борисовата градина е на дневен ред в момента. Очевидно днес медиите пишат за това.
Борислава Борисова: Точно така е. Благодаря Ви за този разговор - Антоанета Цонева омбудсман на София от 2001-ва до 2004-та година. Съвсем накратко, госпожо Атанасова, като че ли стигнахме до съществения въпрос. Гражданските организации, които постигнаха тази договореност с общинската администрация да продължат да отстояват правата си на достъп до информация, да отстояват правото си да имат мнение и виждане за това как да бъде решено каквото и да било, свързано със зелените системи на територията на София.
Анелия Атанасова: Да, права е госпожа Цонева, че това беше един изключителен, уникален процес и като процес за нас беше изключително интересен, защото видяхме как от едни съвсем индивидуални казуси, случаи, как от случай на бензиностанция в Белите брези , случай на бензиностанция в Дружба , изграждане на сграда, която засяга основите на лична сграда на определени хора, изведнъж натрупаната критична маса от случаи се превърна в една организирана енергия, едно организирано говорене на групи хора, които успяха да отстояват определен обществен интерес. И искам да кажа, че това е в интерес не само на гражданите, а това е в интерес и на управлението на столицата и за всяко управление.
За да има отговорно и ефективно управление гражданският контрол е важен. Не само прозрачността, това е не самодостатъчно и единствено условие за изграждане на доверие в институциите. Гражданското общество се организира, успяха да формулират проблемите тези групи от хора и да говорят с един глас. Това доказва, че трябва да има и така се изгражда култура на диалог и за институциите, и за гражданите. Гражданите да успяват да натрупват определени умения и изграждат култура на участие. Не само да критикуваме, не само да сме недоволни, но и да предлагаме решения и да помагаме тези решения да станат факт.
Борислава Борисова: Да, да се надяваме, че това ще се случи скоро. Благодаря Ви за този разговор. Анелия Атанасова от Инициативата Местно самоуправление към Американската агенция за международно развитие. През последния час на Хоризонт до обед говорихме за проблема за зелените зони на София, един диалог, който започна между гражданските организации и общинската администрация. Това е краят и на предаването днес, за което работихме заедно: Илонка Христова, Боряна Кирилова, Яна Боянова, Христина Янкова и Борислава Борисова.