ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ
съвместна рубрика на Фондацията за реформа
в местното самоуправление и програма
Хоризонт на Българското национално радио
23 декември 2004 година, четвъртък
на тема:
РАВНОСМЕТКАТА ЗА ИЗМИНАЛАТА 2004 ГОДИНА
НА ФОНДАЦИЯТА ЗА РЕФОРМА В МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ
Водеща: Снежана Иванова
Водеща: Уважаеми слушатели, минутите от времето до обедния ни осведомителен бюлетин на Хоризонт до обед са за редовната ни рубрика Общински радиофорум . Както знаете, това е съвместна инициатива на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление, с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. Вече трета година в тази рубрика, всеки месец, представяме и се опитваме да коментираме въпросите на местното самоуправление в България. Днес, обаче, ще се опитаме да направим една равносметка, така както това се прави в края на всяка календарна година. Затова в студиото са представители на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Това са: Гинка Капитанова - изпълнителен директор на ФРМС, Николета Ефремова - ръководител на екип Обучителни програми , Тодор Младенов - ръководител екип Финансиращи програми и Ина Райчева - ръководител екип Техническо побратимяване . Добър ден!
И, да започнем с Вас, госпожо Капитанова, кои бяха опорните точки и основните акценти в работата на Фондацията за реформа в местното самоуправление през изтичащата вече календарна година?
Гинка Капитанова: Може би трябва да започна с това, че Фондацията за реформа в местното самоуправление работи вече девет години. Тя се очерта като една организация, която много добре познава проблемите на общините, има натрупан експертен потенциал и е ефективна както във формиране на нови политики, така и в оказване на съвсем практическа помощ за тях. Акцентът за 2004-та година беше основно върху подобряване на управленските умения и капацитета на местните власти да предлагат навременни и качествени услуги на гражданите, да подготвят проекти, които отговарят на приоритетите на развитие, да водят активна политика в подкрепа на бизнеса. Също голямо внимание бе отделено и на стимулиране на гражданското участие в местното самоуправление, както и върху обмена на положителни практики между самите общини: така че да няма водещи и изоставащи, а по-скоро общините да се придвижват напред пакетно и да се ползва това, което общини, които участват по различни проекти или пък са амбицирани да постигнат нещо в конкретна сфера, могат да споделят с останалите. И в резултат, разбира се, на тази готовност на общините, всяка година или вече за трети, пореден път, Фондацията организира Национален конкурс Община новатор .
Водеща: Тази година наградата взе Община Добрич. Защо? С какво тя е по-различна от останалите?
Гинка Капитанова: Община Добрич - те и през другите години са били изключително активни, миналата година бяха на второ място, сега са на първо място Това, което отличава Община Добрич, е действително тяхната екипна работа, едно добро партньорство между Общинския съвет и общинската администрация и многото практики в посока на обслужване на гражданите, непрекъснато развиване на техния Център за информация и услуги, както и изключително много инициативи в посока работа с бизнеса и работа с различни неправителствени организации. Така че оценката за Община Добрич е комплексна.
Водеща: В края на годината, все пак, как оценявате идеите Ви като замисъл в началото, как се справихте, може би?
Гинка Капитанова: Ние не можем да не бъдем удовлетворени от това, което постигнахме. Трябва да подчертая, че Фондацията има един чудесен екип, с много добре подготвени хора, които имат много идеи. Но това, което ни отличава от другите организации, е, че ние не работим сами, ние работим с една широка мрежа от експерти, които са от самите общини, от водещите общини, от други организации. Работим в партньорство и с Регионални асоциации на общините и с Националното сдружение, с Отворено общество , Болкан асист Вече имаме една чудесно изградена практика и процес - от генериране на идеята, начина, по който тази идея ще бъде реализирана, с тези, които ще я реализираме и разбира се, заедно накрая да честваме и успеха. Всичките тези конкурси са точно затова - след положени усилия действително тези, които са първи, да получат своето морално удовлетворение на този етап, защото действително тези награди са само морални.
Водеща: А по-инициативни ли станаха общините, представителите на общините? Питам Ви, защото в повечето случаи като че ли сме свикнали да чакаме на държавата, а не да поемем нещата в свои ръце
Гинка Капитанова: Аз определено считам, че този период вече отмина. Дори обикновените граждани разбраха, че местните власти отговарят много по-бързо и по-актуално на техните проблеми, а самите местни власти, притиснати от тези очаквания и може би вече от натрупването и на доста опит в местното самоуправление в България, са много активни. Това, което правеше впечатление през тази година, е активността на малки общини, защото в предходни години по-активни бяха средно големи и големи общини, а сега вече има и малки общини. Например, в Конкурса за прозрачна община наградените общини са малки. Разбира се, Община Плевен, която получи първо място, е голяма, но на второ място бе класирана Община Струмяни, а на трето място Община Берковица и тези две общини са по-малки.
Водеща: Гинка Капитанова - изпълнителен директор на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Ще продължим след минути.
Вие сте с месечната ни рубрика Общински радиофорум . В студиото наши гости са: Гинка Капитанова, Николета Ефремова, Тодор Младенов и Ина Райчева от Фондацията за реформа в местното самоуправление. Госпожо Капитанова, през 2004-та година Фондацията се опита и реализира една Кампания за прозрачност в общините, която беше насочена към всички общини. Какви са резултатите от нея?
Гинка Капитанова: В Кампанията за прозрачност се включиха може би една трета от всички общини, като 20 от тях бяха изключително активни и участваха в самия Конкурс за прозрачна община. Всъщност, целта на тази кампания беше гражданите да получават предварителна информация за всичко онова, което се случва в общината и общините да имат изградени и много ясни управленски процедури, така че да се намали до минимум презумпцията за корупция, особено в рискови области като управление на общинска собственост, управление на финанси и други. Всички тези общини, разбира се, залагат на Центровете за информация и обслужване на гражданите - за тях може би Тодор Младенов би могъл да каже повече.
Тодор Младенов: Благодаря. Действително, говорейки на темата прозрачност, е необходимо да маркираме още нещо, което е много видимо и много приятно усещане от страна на гражданите, а именно, срещата им с местната администрация, там, където тя можеше да стане в Центровете за услуги и информация. През последните няколко години ние се постарахме и не бих казал финансирахме , а по-скоро инвестирахме в общините. Инвестирахме в техните възможности да предоставят качествени услуги, инвестирахме в служителите, които работят със своите съграждани, така че, надявам се, този инструмент на работа с гражданите на предоставяне на услуги в годините да продължи да се развива. Ние се стараем. И през тази година също имахме възможност и работихме с всичките тези, вече близо 60 общини, така че това е една наша много успешна инициатива и съм убеден и то се вижда и при срещите ни с хората по места и с общинарите в тези общини, че хората го приемат действително много положително и това облекчава тяхната комуникация с администрацията.
Водеща: Казахте при срещите ни с гражданите . Това означава, че вие имате и обратна връзка. Какво сочи тя, тази обратна връзка, в по-голямата си част?
Тодор Младенов: Да, аз споменах, че тази обратна връзка е действително положителна и по-интересното е, че хората много бързо свикват с добрите неща и искат все повече и повече. И това мотивира голяма част от общинските администрации да развиват нещата, които досега са направили, вкарвайки повече технология в своята работа, вкарвайки много повече човешки елементи и много повече внимание към своите съграждани, по-скоро наричайки ги вече и клиенти.
Водеща: А самата администрация как се отнасяше към тези инициативи?
Тодор Младенов: Това е една много дълга и интересна тема на разговор. В никакъв случай не бих искал да прозвучи, че това е много лесен процес, даже самото начало беше много трудно и то до момента, в който хората осъзнаят, имам предвид и в самата администрация, и в ръководството на общините, че това действително е един добър практически модел. Проблемът беше в това, че се налагаше една действително много голяма промяна и във вътрешната организация на работа, и в начина на предоставяне и изработване на общинските услуги, а те са страшно много услугите, насочени към гражданите и бизнеса. Изискваше се много работа, както знаете, хората, не винаги усещат промяната
Водеща: Доколко, все пак, представителите на общинската власт са склонни да се обучават, склонни са да учат постоянно? Госпожо Ефремова, Вие сте ръководител на екип Обучителни програми , какво показват Вашите наблюдения?
Николета Ефремова: Все повече са склонни да се обучават в новите, модерни тенденции за учене през целият живот. Т.е. това е така добре забравеното старо, че човек се учи докато е жив. Хубавото през 2004-та година за екип Обучение , а тя беше доста динамична, е че проведохме наистина много обучения и то по заявка на общини, което показва, че самите общини вече осъзнават нуждата от обучение на всички нива, освен специалистите, също така и ръководният състав. Като, както каза Гинка, много малки общини вече започнаха да се обръщат към нас за обучение. През тази година сме провели 74 обучения с 1709 участника - това са само числата. Стартирахме със семинари в цялата страна с партньорството на регионалните асоциации, Националното сдружение на общините и Инициатива Местно самоуправление на Американската агенция за международно развитие. Това бяха въвеждащи семинари за новоизбраните общински управи. Така че успяхме да обхванем почти всички общини в страната.
Водеща: Кажете все пак какво стои зад тези числа? Какво научи администрацията? По какви, конкретно, проекти, кое беше хубавото, кое беше лошото, ако има такова
Николета Ефремова: Новото при нас, първо, е, че от април месец стартира работата на Центъра за обучение и квалификация към Фондацията за реформа в местното самоуправление, който беше създаден през 2003-та година и в който първоначално предложихме десет курса за обучение и квалификация съвместно със Софийския университет Свети Климент Охридски по различни теми в сферата на управлението на администрацията, управлението на човешките ресурси, управлението на общинската собственост, социалните дейности в общините и други. Хубавото при тези курсове е, че всички, преминали успешно през тях, получиха удостоверения за професионална квалификация от Софийския университет. А отделно са семинарите и обученията, които екип Обучение към Фондацията провежда, най-вече по предприсъединителните фондове на Европейския съюз и по разработване на проекти. Много обучения имаме по местно икономическо развитие в най-различни сфери, които касаят местните администрации.
Водеща: Знаят ли вече представителите на общинската власт как се пишат проекти?
Николета Ефремова: Ако погледнем резултатите от последните програми, знаят.
Водеща: Николета Ефремова - ръководител екип Обучителни програми . Ще продължим след минути.
Вие сте с Общинския радиофорум . В студиото са Гинка Капитанова, Николета Ефремова, Тодор Младенов и Ина Райчева от Фондацията за реформа в местното самоуправление. Опитваме се да направим равносметка за изминалата 2004-та година. И нека се върнем отново към обучителните програми. Кои бяха основните курсове през които минаха общинските служители?
Николета Ефремова: С поменах вече някои от тях:: общински социални дейности, управление на човешки ресурси, управление на общинска собственост, устройство на територията, административен мениджмънт. Поради големия интерес тези курсове бяха разширени. От другата - 2005-та година с това ще стартираме, ще се предлагат и още. Мисля, че вече са над 20 теми, които могат нашите слушатели да видят на Интернет-страницата на Фондацията
Водеща: Кажете някои от основните, тези, които ще могат да преминат през следващата година представителите на общините.
Николета Ефремова: Голям интерес има към управленските курсове, така че те ще бъдат разширени с теми като Маркетинг в общините , Местно икономическо развитие и други.
Водеща: Госпожо Райчева, Вие сте ръководител на екип Техническо побратимяване , а Фондацията за реформа в местното самоуправление работи така отдавна за икономическото развитие, за местното икономическо развитие. Бихте ли ни разказали, Вие, за резултатите от работата през 2004-та година?
Ина Райчева: Бих искала да кажа, че през 2004-та година местното икономическо развитие се очертава като един от най-важните приоритети в българските общини. Обаче практиката показва, че независимо от инициативите в много общини активната им роля и взаимодействие с бизнеса, има недостатъчно подготвени и квалифицирани кадри в общинските администрации, които биха могли на професионално ниво да водят активни програми, да разработват планирани и целенасочени действия в подкрепа на бизнеса, както и да осъществяват активен маркетинг на техните ресурси. Бих искала да кажа, че през последната година се направи една изцяло нова, качествена стъпка по отношение на изграждане на капацитета на общините в областта на местното икономическо развитие чрез реализацията на един проект, който се казва Местно икономическо развитие и маркетинг на българските общини - това е съвместна инициатива с Международната асоциация на градските управи, САЩ, по Програма за техническо побратимяване, която е спонсорирана от Американската агенция за международно развитие. В 14 български общини, членове на българското партньорство за местно икономическо развитие, се създадоха специализирани длъжности за специалисти по местно икономическо развитие, а в някои от тези общини се обособиха и звена по местно икономическо развитие. Тяхната цел е именно да водят проактивна икономическа политика. Във връзка с изграждането на капацитета на тези звена ние проведохме осем специализирани курса на обучение. И за да бъда по-конкретна - на какво учим специалистите по местно икономическо развитие? Например: Как да се подготви и как да се реализира една общинска програма за разширяване и запазване на съществуващия бизнес? Как може да се прави маркетинг на съществуващи сгради и терени? Как може да бъде разработена активна маркетингова стратегия на общината? и Как може да се стимулира бизнесът? Това са специализирани курсове, които всичките представители на тези общини, около 20 човека, преминаха. Днес една голяма част от тях са сертифицирани специалисти по местно икономическо развитие.
Водеща: Доколкото знам, част от общините са участвали на панаири в чужбина
Ина Райчева: Да, една от големите инициативи в тази насока беше и подпомагане на тези общини от Партньорството за местно икономическо развитие за разширен маркетинг на техните възможности, техните ресурси и техния потенциал. Първо, през април месец тази година ние създадохме общ маркетингов уеб-сайт www.invest.bg , който е специализиран маркетингов уеб-сайт, насочен към инвеститорите. През същия месец април и се състоя и първото участие на българските общини на щанд на Техническия панаир в Хановер, където беше направена специална презентация за България и за българските общини и бяха маркетирани техните ресурси, възможности за създаване на бизнес-контакти, както и цялостно представяне на България. Искам да подчертая, че тези инициативи продължиха. През есента на 2004-та година ние участвахме също така с щанд на Пловдивския панаир. И мога да кажа, че не закъсняха и резултатите от тези активни действия. От контактите на Техническия панаир в Хановер немската фирма Бит Аналитикум беше заинтересована до такава степен, че посети Община Габрово и подписа договор за производство на CNC-системи, свързани с производството на техническо оборудване за медицински серии. На есенния Пловдивски панаир нашите експерти от Община Пазарджик установиха контакт отново германска фирма - Албомекс , специализирана в производството на кабелни, груби и електронни компоненти, която е взела решение за изграждане на фабрика в Община Пазарджик с разкриване първоначално на 25 работни места, а впоследствие - до 100 работни места. Фирмата вече е наела голямо помещение от 1000 квадратни метра и нейната производствена дейност стартира.
Водеща: Кое беше най-трудното за вас през 2004-а година?
Ина Райчева: М ислейки по отношение на програмата и проекта с местно икономическо развитие, беше много важно да се докаже, че наистина тези усилия, които се полагат за проактивна маркетингова политика, за специализирани звена, създаването на тези звена в общините, беше необходимо да мине време, за да се покажат конкретните резултати и че от тези дейности, активни и проактивни дейности на общините, има резултат. Беше необходимо да се докажат и нашите експерти по местно икономическо развитие, че това е правилната насока, в която общината трябва да върви.
Водеща: Предполагам, че тази програма ще продължи да съществува и през следващата година?
Ина Райчева: Да, разбира се. Ние ще разширим обхвата и искам със задоволство да кажа, че има много голям интерес от страна на българските общини за включване в програмата и тези дни на конкурсен принцип ние одобрихме 15 нови български общини, които ще бъдат включени в партньорството за местно икономическо развитие.
Водеща: Да кажем най-големите от тях
Ита Райчева: Това са общините Бургас, Русе, Търговище, Ловеч, Казанлък, Смолян. Но също така, искам да подчертая, че ние, подкрепяйки инициативите и на малките общини, което е много важно, в тази група от нови 15 български общини, са включени и общините Раковски, Бяла, Аксаково и Кнежа, където ние считаме, че има голям потенциал за развитие и ще подкрепим техните инициативи.
Водеща: Ина Райчева, ръководител екип Техническо побратимяване . Вие сте със съвместната рубрика на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление Общински радиофорум . Ще продължим след минути.
Гинка Капитанова, Николета Ефремова, Тодор Младенов, Ина Райчева - гости в студиото, представители на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Вие сте с рубриката Общински радиофорум . Иска ми се да изясним, само с общините ли работите, госпожо Капитанова, или и с гражданите?
Гинка Капитанова: Нашите усилия са насочени основно към общините, така че те да предлагат по-добри услуги на гражданите. Или фокусът са гражданите. Но самата Фондация също има инициативи, директно насочени към гражданите. И аз ще цитирам само две от тях, които имаха много широк обществен отзвук. Едната е, че Фондацията разработи и публикува Наръчник на домоуправителя, който се посрещна с изключителен интерес тук, в столицата, както и по-големите общини, в който са очертани дори и взаимоотношенията между представителите на етажната собственост и доставчиците на обществени услуги като Топлофикация , Електроснабдяване и други. И другата ни инициатива, която искам да спомена, е, че в рамките на три месеца ние фасилитирахме един доста труден консултативен процес между 35 граждански организации, най-вече Граждани за зелена София , и различни институции, най-вече Столична община, за опазване и развитие на зелените площи и паркове в София. Това е много чувствителен проблем за всички столичани. Разбира се, ние също сме прозрачни не само към общините, но и към гражданите. Нашият сайт, www. flgr .bg, както и инвестиционният ни сайт www.invest.bg, предлагат изключително много информация и тази информация се ползва и от студенти, и от ученици, и от граждани, защото тя е не само насочена към самите общини, така че ние самите като организация демонстрираме прозрачност, на която учим всички останали.
Фондацията е ангажирана и в реализацията на програма Форум , която тече в цялата страна и около 30 общини са включени в нея. Всички обучителни модули, за които говорим, също са достъпни за всички, които желаят да се възползват от тях. Изключително много материали по отношение на управление на общинската собственост, стимулиране на гражданското участие, много материали за това как да бъде изграден Център за информация и обслужване на гражданите, техническа информация. Така че, всичко това е достъпно. И може би, да очертая един основен акцент през 2004-та година, който е изключително важен. Това е обучение и консултантска помощ за разработване на общински планове за развитие. Или целият този процес, който сега стартира в нашата страна във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз, реализация на принципа на партньорството в подготовката на планове, които отговарят на истинските приоритети на общностите, респективно, след това, подготовка на проекти, които ще посрещнат тези потребности, а не просто упражнение за целта на планирането.
Водеща: Какви са другите Ви амбиции за следващата година?
Гинка Капитанова: Ние ще продължим всичките дейности, които реализираме и досега с акцент на информация: месечния ни информационен бюлетин, седмичния електронен бюлетин, много публикации като например Управление цикъла на проекти , която също намери много добър отзвук, обучителните семинари. Ще продължим да предоставяме техническа помощ за изграждане на центрове за информация и обслужване на гражданите, както и отваряне на тази възможност към свързване на тези центрове с други институции, които съвместно се налага да предоставят информация и услуги, и, разбира се, стимулирането на нови практики и разширяване на инициативите за прозрачност в общините.
Водеща: Иска ми се за тези, които все още не знаят, как могат да се свържат с вас, да им кажем. Тоест, по какъв начин, ако иска да участва някой във вашите проекти
Николета Ефремова: Освен чрез страницата на Фондацията, където са публикувани всички наши телефони, можете да се свързвате на директния телефон (02) 976-89-89 или чрез електронна поща [email protected]
Всеки от нас има отделен e-mail адрес, който също можете да откриете на нашата страница.
Водеща: Може би, последни амбиции от всички, последни пожелания за следващата година?
Тодор Младенов: Ние ще продължим да работим с още по-голямо желание и ентусиазъм и през следващата година, имаме страшно много идеи, надяваме се, те също така добре да бъдат приети и от нашите партньори, така че ще има за какво да си говорим и другата година.
Гинка Капитанова: Аз също искам да благодаря на всички, с които сме работили през тази година и на тези, които изпращаха непрекъснато своите отзиви за наши издания, обучения, електронни бюлетини, които ни окуражаваха и ни даваха надежди, че това, което правим, е полезно, необходимо и най-вече очаквано, както от общините, така и от гражданите. И, разбира се, понеже сме в навечерието и на Коледните и Новогодишни празници, искам всички да си пожелаем повече здраве, късмет и реализация на мечтите си. Ще цитирам думите на Елизабет Рузвелт, че бъдещето принадлежи на тези, които вярват в мечтите си . И ние вярваме в своите мечти и сме амбицирани да убедим в техния смисъл и всичките ни партньори и тези, с които работим. И разбира се, повече толерантност, уважение и обич един към друг.
Водеща: Аз Ви го пожелавам и на Вас! Гинка Капитанова - изпълнителен директор на Фондацията за реформа в местното самоуправление, Николета Ефремова - ръководител екип Обучителни програми , Тодор Младенов - ръководител екип Финансиращи програми и Ина Райчева - ръководител екип на Техническо побратимяване - гости в студиото на съвместната рубрика на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление Общински радиофорум .