Фондация за реформа в местното самоуправление
ЕКАТТЕ - новият стар класификатор

ЕКАТТЕ - новият стар класификатор

С Решение 565 от 10 август 1999 г. (обн. ДВ, бр. 73 от 17.08.1999 г.) Министерският съвет утвърди съдържанието на Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ). Възниква въпросът: какво представлява този класификатор и кое предизвика неговата поява?

Класификаторът ЕКАТТЕ не е нов - създаден е през 1995 година по силата на чл. 37 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ - обн. ДВ, бр. 63/1995 г.). От друга страна, той не възникна на празно място - класификаторът е наследник и продължител на създадения през 1972 - 1974 г. Единен класификатор на населените места (ЕКНМ), който служи вярно на информационните системи у нас повече от 20 години. Популярността на ЕКНМ е толкова голяма, че и днес, 4 години след заменянето му с ЕКАТТЕ, продължават да се публикуват нормативни и други документи, позоваващи се на кодове по ЕКНМ или просто изискващи вписването на ЕКНМ на населеното място .

Класификаторът ЕКНМ беше най-широко и повсеместно използваният класификатор у нас. Тази широка известност задължи неговия наследник да поеме щафетата с възможно най-малко сътресения за различните информационни системи. Ето защо при прехода от ЕКНМ към ЕКАТТЕ, извършен през 1995 г., бяха запазени кодовете на населените места, областите и общините. Бяха въведени кодове за новите обекти в класификатора кметствата и селищните образувания. Всичко това беше отразено в Решение 497 на Министерския съвет от 1995 г. за утвърждаване на Структурата и съдържанието на Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в Република България .

Приетият в края на 1998 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обн. ДВ, бр. 154/18.12.1998 г.), както и новото административно-териториално разпределение на Република България наложиха съществени изменения в ЕКАТТЕ. Именно тези изменения бяха утвърдени с цитираното Решение 565 на Министерския съвет.

Принципи на изграждане и поддържане на ЕКАТТЕ

Класификаторът ЕКАТТЕ се поддържа на основата на документи и при спазване на процедурите, предвидени в закона. Това означава, например, че ново кметство се включва в ЕКАТТЕ не веднага, след като общинският съвет вземе решение за неговото създаване, а едва след като решението влезе в сила - след публикуването му в Държавен вестник . Забавянето на публикацията понякога довежда до разминаване между ЕКАТТЕ и желанията на общините да видят промяната отразена най-бързо.

Друг източник на разминаване между ЕКАТТЕ и практиката са промените в наименованията на населените места. За съжаление, не са редки случаите, когато официалното име, името по документи , не отговаря на променената практика. В този случай проблемът не може да се реши с изчакване. Необходим е указ за наименуване, даже и в случаите, когато в предишния документ е допусната грешка.

Съдържание на ЕКАТТЕ

ЕКАТТЕ включва всички административно-териториални и териториални единици, дефинирани в ЗАТУРБ: области, общини, райони, кметства, населени места и селищни образувания. Всяка единица притежава идентификационен код, позволяващ еднозначното й идентифициране сред останалите единици от същия тип. От друга страна, тези кодове се използват като класификационни кодове, дефиниращи принадлежността на единицата към административно-териториална единица от по-висок ранг. Това означава, че за всяко населено място е ясно в състава на кое кметство, община и област влиза, за всяко кметство в състава на коя община и област е и т. н. Самите кодове са композитни и включват в себе си кода на по-висшата единица в йерархията.

Присвояването на идентификационни кодове на единиците в ЕКАТТЕ следва определени стриктни правила. ЕКАТТЕ-кодовете на населените места и селищните образувания се присвояват с тяхното образуване и не се променят през цялото време на тяхното съществуване. Ако населеното място бъде заличено от списъка на населените места, съответният запис се изважда от ЕКАТТЕ, но идентификационният му код не се използва повторно.

Аналогична е практиката и с кодовете на кметствата и общините - техният код се запазва, докато не бъдат закрити. Трябва обаче да се има предвид следното обстоятелство - ако една община премине (като цяло) от една област към друга, това се тълкува като закриване на община в първата област и откриване на нова община във втората област и общината получава нов идентификационен код (включващ в себе си кода на новата област).

Класификаторът ЕКАТТЕ съдържа и друга полезна информация. Така например, за всяко населено място и всяко община е посочена съответната категория (функционалният тип). Но най-важното е, че повсеместното използване на ЕКАТТЕ-кодовете за идентифицирането на административно-териториалните и териториалните единици осигурява на всеки възможност за достъп до информация, събирана от друг. Идентификационните кодове са основата на обмен на информацията, използват се широко - от изборни книжа до големи информационни системи. Ето защо е важно да се знае как се формират и как могат да бъдат използвани за идентифициране на административно-териториалните и териториалните единици.

Идентификационни кодове на:

Области

Идентификационният код на областта е 3-буквен. Той съвпада с кода на административния център на областта според класификацията на Обединените нации UN/LOCODE международна класификация на пристанищата и другите локации. Кодовете на 28-те области са показани в Таблица 1.

Тази таблица се нуждае от малък коментар. Съгласно чл. 4 ал. 3 от ЗАТУРБ наименованието на областта е наименованието на населеното място - неин административен център . Това означава, между другото, че правилното е област Бургас, област Монтана, област Търговище, а не Бургаска област, Монтанска или Търговищка област. От друга страна обаче, спазването на нормата на чл. 7 ал. 3 води до две области с наименование София. В ЕКАТТЕ двете области са разграничени, като едната, включваща областния център гр. София и околните селища, има код SOF, а другата, невключваща административния си център код SFO. Това решение прави двете области напълно различими от гледна точка на ЕКАТТЕ и използващите го информационни системи, но едва ли компенсира в достатъчна степен неудобствата, породени от приличащите си наименования.

Общини

Идентификационният код на общината е 5-значен и е съставен от трибуквения код на областта, от която общината е част, следван от двуцифрен номер на общината. Този номер е число между 01 и 99, различен за всяка община в рамките на областта (т. е. в няма две общини с един и същи номер в рамките на една област). Петразрядният код е уникален в рамките на Република България няма две общини с един и същи идентификационен код.

Трябва да се отбележи, че номерата на общините в областта може да не започват от 01 и не винаги са последователни числа! Така например, област Сливен [SLV] има 4 общини, чиито идентификационни кодове са:

SLV11 - Община Котел

SLV16 - Община Нова Загора

SLV20 - Община Сливен

SLV24 - Община Твърдица

Естествен е въпросът защо общините не са номерирани последователно в рамките на новите области, започвайки от 01. Отговорът е: за облекчаване на прехода на някои информационни системи с национален обхват (като ЕСГРАОН) от старото към новото областно деление бяха запазени номерата, които общините носеха в рамките на старите 9 области.

Друг проблем при идентифицирането на общините създава, аналогично на случая с областите, наличието на две или повече общини с един и същи административен център. Съгласно чл. 7 ал. 3 ЗАТУРБ тези общини трябва да носят едно и също наименование: община Пловдив (за общините Пловдив, Марица и Родопи), община Ямбол (за общините Ямбол и Тунджа) и община Добрич (за двете общини с едно и също име Добрич, от които едната включва само гр. Добрич, а другата селата от бившия Толбухински район). За да се излезе от затруднението, в нарушение на закона в ЕКАТТЕ, са оставени старите от преди 1995 г., наименования на тези общини. Разбира се, идентификационните кодове на общините са различни, независимо че административният им център е един и същ.

В Таблица 2 са посочени кодовете на всички общини в Република България.

Райони и кметства

В качеството си на съставни административно-териториални единици районите и кметствата имат кодове, които, от една страна, позволяват тяхното еднозначно идентифициране, а от друга показват ясно на територията на коя единица са образувани.

Идентификационният код на района е 8-разряден, съставен от идентификационния код на населеното място, на чиято територия е създаден района, и пореден номер на района според акта за създаването му. Двуцифреният пореден номер е свързан с 5-цифрения код по ЕКАТТЕ на населеното място с тире. Кодовете на районите са показани в Таблица 3.

Аналогично е конструиран идентификационният код на кметствата. Разликата е само в това, че първите 5 знака идват от кода на общината, на чиято територия е създадено кметството. Примери за кодиране на кметства са дадени в Таблица 4.

Трябва да отбележим, че не всички населени места влизат в състава на кметства. Такъв е случаят с населеното място административен център на общината, управляван от кмета на общината в качеството му на кмет на населеното място (чл. 40 от Закона за местното самоуправление и местната администрация). За да се създаде стройна и удобна система за кодиране, в която за всяко населено място да може да се укаже код на кметство, към което то принадлежи, в ЕКАТТЕ е прието, че населеното място общински център е в състава на кметство с пореден номер 00 . В състава на същото кметство влизат и евентуални населени места около общинския център, които не влизат в състава на някое кметство и се управляват от кмета на общината. В посочения пример (Таблица 4) селата, както и общинският център се управляват от кмета на общината и формират кметство с код SSS01-00.

Номерата на останалите кметства са числа между 01 и 99. Номерата са уникални в рамките на общината, но и тук, както при общините, не е задължително да започват от 01 и да са строго последователни. В този случай причината обикновено е ликвидирането на едно или друго кметство.

Населени места и селищни образувания

Законът за административно-териториалното устройство на Република България дефинира два вида териториални единици населени места и селищни образувания. Докато населените места са традиционни обекти, то селищните образувания са нещо ново, поне от гледна точка на класификатора ЕКАТТЕ. От друга страна, анализирайки приликите и отликите между двата вида териториални обекти, стигаме до извода, че населените места и селищните образувания могат да бъдат третирани еднообразно. Така е постъпено при изграждането на ЕКАТТЕ. И тъй като до момента са създадени твърде малко селищни образувания, по-нататък ще говорим само за населени места, като всичко, казано за тях, ще се отнася и за селищните образувания.

Всяко населено място се идентифицира еднозначно с 5-разряден цифров код. (В действителност кодът е 4-разряден 5-тият разряд е защитна цифра по модул 11). За всички населени места, съществували при въвеждането на ЕКАТТЕ през 1995 година, този код съвпада с тогавашния им код по ЕКНМ.

Кодовете по ЕКАТТЕ (по ЕКНМ) на населените места са единствените кодове, запазили се без промяна през цялото време на съществуване на ЕКНМ и ЕКАТТЕ. Въпреки това и за тях въвеждането на ЕКАТТЕ не мина без проблеми. Съгласно ЗАТУРБ населените места се делят на градове и села (чл. 3 ал. 3). По този начин бяха пропуснати два манастира Рилският и Клисурският получили статут на населени места (Клисурският манастир - от 1922 година, а Рилският манастир - още при възстановяването на Третата българска държава). Създаде се деликатна ситуация. От една страна, такъв вид населени места няма. От друга не са изпълнени процедурите по чл. 20 ЗАТУРБ и липсва указ за тяхното заличаване от списъка на населените места. ЕКАТЕ решава дилемата, като наруши закона, остави Рилския и Клисурския манастири в списъка на населените места и посочи манастир като тип на населеното място.

Другият проблем при прехода от ЕКНМ към ЕКАТТЕ е свързан с 7 ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби: Съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села . Превръщането на гарите в села доведе до две села Бов, две Лъкатник и две Орешец. При това всяка двойка е в една и съща община, което прави различаването им много трудно. Разбира се, всяко село има отделен код по ЕКАТТЕ, но това едва ли улеснява много потребителя. Решението, за съжаление, може да се търси единствено в преименуването на едно от селищата във всяка двойка.

Достъп до ЕКАТТЕ

Единният класификатор на административно-териториалните и териториалните единици се поддържа от Националния статистически институт съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По правило нова версия на класификатора се издава веднъж месечно, при условие, че през последния месец е настъпила поне една промяна. Актуално копие на ЕКАТТЕ може да бъде заявено в Националния статистически институт, отдел Информационно обслужване и маркетинг , ул. 6-ти септември 10, телефони: (02) 9857-2333, (02) 9857-2331, (02) 9857-2835, e-mail: btodorova@nsi.bg, bparvanov@nsi.bg


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, info@nimasystems.com