Foundation for Local Government Reform
Европейска рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество

Европейска рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти

Преамбюл

Държавите членки на Съвета на Европа, подписали настоящата Конвенция,

Имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите членове и се поощри сътрудничество между тях;

Имайки предвид, че както е определено в чл. 1 от Статута на Съвета на Европа, тази цел ще бъде преследвана по-специално чрез споразумения в административната област;

Имайки предвид, че Съветът на Европа осигурява участието на териториалните общности или власти на Европа в постигането на своята цел;

Имайки предвид потенциалната значимост на сътрудничеството между териториалните общности или власти в граничните райони в области като регионално, градско и селско развитие, опазване на околната среда, подобряване на обществената инфраструктура и услуги и взаимопомощ, при бедствия за преследването на тази цел;

Отчитайки придобития опит, който показва, че сътрудничеството между местните и регионални власти в Европа спомага за ефективното изпълнение на техните задачи и допринася по-специално за подобряването и развитието на граничните райони;

Решени да поощрят, доколкото е възможно, такова сътрудничество и по този начин да допринесат за икономическия и социален прогрес на граничните региони и за установяване на дух на сътрудничество, обединяващ европейските народи,

Се договориха за следното:

Член 1

Всяка Договаряща страна се ангажира да улеснява и поощрява трансграничното сътрудничество между териториалните общности или власти под нейна юрисдикция и териториалните общности или власти под юрисдикцията на други Договарящи страни. Тя полага усилия да подпомага сключването на всякакви споразумения и договорености, които могат да се окажат необходими за тази цел при отчитане на съответните конституционни разпоредби на всяка Договаряща страна.

Член 2

1. За целите на настоящата Конвенция, трансгранично сътрудничество означава всяко съгласувано действие, насочено към укрепване и поощряване на съседските отношения между териториални общности или власти под юрисдикцията на две или повече Договарящи се страни и сключването на споразумения иди договорености, необходими за тази цел. Трансграничното сътрудничество се осъществява в рамките на компетенциите на териториалните общности или власти, както са определени във вътрешното законодателство. Обхватът и естеството на тези компетенции не се изменят с настоящата Конвенция.

2. За целите на настоящата Конвенция, изразът териториални общности или власти" означава общности, власти или органи, които изпълняват местни и регионални функции и които се разглеждат като такива съгласно вътрешното законодателство на всяка държава. При все това всяка Договаряща страна може, при подписване на настоящата Конвенция или чрез последващо уведомяване на Генералния секретар на Съвета на Европа, да посочи общностите, властите или органите, до които тя смята да ограничи обхвата на Конвенцията или които тя смята да изключи от този обхват.

Член З

1. За целите на настоящата Конвенция, Договарящите се страни, при спазване на разпоредбите на чл. 2 ал. 2, поощряват всяка инициатива на териториалните общности и власти, породена от рамковите договорености между териториалните общности и власти, изготвени в Съвета на Европа. Ако преценят за необходимо, те могат да вземат предвид примерните модели на двустранни или многостранни междудържавни споразумения, подготвени в Съвета на Европа, имащи за цел да улеснят сътрудничеството между териториалните общности и власти.
Сключените договорености и споразумения могат да се базират на моделите и схемите на споразумения, статути и договори, приложени към настоящата Конвенция, номерирани от 1.1 до 1.5 и от 2.1 до 2.6, с всякакви изменения, които се налагат от конкретната ситуация на всяка Договаряща страна. Тези модели и схеми на споразумения, статути и договори имат само насочващ характер и нямат силата на договор.

2. Ако Договарящите се страни сметнат за необходимо сключването на междудържавни споразумения, те могат наред с другото да установят контекста, формите и границите, в които действат териториалните общности и власти, участващи в трансграничното сътрудничество. Всяко споразумение може също така да определи властите или органите, за които то се отнася.

3. Горните разпоредби не са пречка при наличие на общо съгласие Договарящите страни да използват други форми на трансгранично сътрудничество. Също така разпоредбите на настоящата Конвенция не трябва да се разглеждат като обезсилващи съществуващи вече споразумения за сътрудничество.

4. Договорености и споразумения се сключват в съгласие с правомощията, предвидени във вътрешното законодателство на всяка от Договарящите се страни по отношение на международните отношения и цялостната политика на правила за контрол или надзор, субект на които са териториалните общности или власти.

5. За тази цел при подписване на настоящата Конвенция или при последващо уведомяване на Генералния секретар на Съвета на Европа всяка Договаряща страна може да посочи компетентните съгласно вътрешното й законодателство власти, които да упражняват контрол или надзор по отношение на заинтересованите териториални общности или власти.

Член 4

Всяка Договаряща страна полага усилия за разрешаването на всички правни, административни или технически затруднения, които могат да попречат на развитието на нормалното протичане на трансграничното сътрудничество и се консултира с другата Договаряща страна или страни, доколкото е необходимо.

Член 5

Договарящите се страни разглеждат целесъобразността от предоставяне на териториалните общности или власти, участващи в трансграничното сътрудничество, в съответствие с разпоредбите на настоящата Конвенция, на същите улеснения, каквито те биха имали, ако сътрудничат на национално ниво.

Член 6

Всяка Договаряща страна предоставя в максимална степен всяка информация, изисквана от друга Договаряща страна, с цел да улесни изпълнението от страна на последната на нейните задължения по настоящата Конвенция.

Член 7

Всяка Договаряща страна полага грижи всички заинтересовани териториални общности или власти да са информирани за начините на действие, които са достъпни за тях по настоящата Конвенция.

Член 8

1. Договарящите се страни предоставят на Генералния секретар на Съвета на Европа съответната информация, засягаща споразуменията и договореностите в чл. 3.
2. Генералният секретар на Съвета на Европа бива информиран за всяко предложение, направено от една иди повече Договарящи се страни с оглед допълване или разширяване на настоящата Конвенция, или на примерните модели на споразумения и договорености. Генералният секретар впоследствие предоставя тази информация на Комисията на министрите към СЕ, която, от своя страна, взема решение за предстоящите действия.

Член 9

1. Настоящата Конвенция е отворена за присъединяване за Държавите членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация, приемане и одобрение. Документите за ратификация, приемане и одобрение се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Конвенцията влиза в сила три месеца от датата на депозиране на документ за ратификация, приемане или одобрение от четвърта поред държава, при условие, че най-малко две от държавите, изпълнили тези изисквания, имат обща граница.

3. По отношение на всяка подписала държава, която ратифицира, приеме или одобри по-късно, Конвенцията влиза в сила три месеца след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или одобрение.

Член 10

1. След влизането в сила на настоящата Конвенция, Комисията на министрите към Съвета на Европа може да реши единодушно да покани всяка европейска държава не-членка да се присъедини към нея. Тази покана трябва да получи изричното съгласие на всяка от държавите, ратифицирали настоящата Конвенция.

2. Такова присъединяване ще се извърши чрез депозиране при Генералния секретар на Съвета на Европа на документ за присъединяване, който влиза в сила три месеца след датата на неговото депозиране.

Член 11

1. Всяка Договаряща страна може, доколкото това е в интереса й, да денонсира настоящата Конвенция чрез уведомление на Генералния секретар на СЕ.

2. Денонсирането влиза в сила 6 месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.

Член 12

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите членки на Съвета на Европа, както и всяка страна, присъединила се към настоящата Конвенция, относно:

а) всяко подписване;

б) всяко депозиране на документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;

в) всяка дата на влизане в сила на настоящата Конвенция в съответствие с чл. 9 от нея;

г) всяка декларация, получена в изпълнение на разпоредбите на чл. 2 ал. 2 или чл. 3 ал. 5;

л) всяко уведомление, получено в изпълнение на разпоредбите на чл. 11, както и датата, на която денонсирането влиза в сила.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха настоящата Конвенция в Мадрид, на 21 май 1980 г., на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща писмено заверени копия на всяка от страните членки на Съвета на Европа и на всяка държава, поканена да се присъедини към настоящата Конвенция.

Примерни споразумения, статути и договори, предназначени за местните власти в сферата на трансграничното сътрудничество

Примерен модел на междудържавно споразумение за договорно трансгранично сътрудничество между местните власти

(1.4.)

Уводна бележка: Това споразумение може да се сключи или отделно, или заедно с един или повече от примерните модели за междудържавни споразумения (1.1. -1.5.)

ЧЛЕН 1

Трансграничното сътрудничество между местните власти се провежда наред, с другото и посредством административни, икономически или технически договори.

ЧЛЕН 2

Договорите за трансгранично сътрудничество се сключват от местните власти в рамките на техните правомощия съгласно вътрешното законодателство на съответните държави - страни по договора.

Договорите, наред с другото, трябва да са съобразени и с правилата за осигуряване на стоки и услуги, предприемане на съвместни действия, създаване на сдружения на базата на гражданското и търговско право на една от страните, или на вече съществуващите сдружения, ако някоя от страните по Договора е член на такова.

ЧЛЕН З

Страните по такъв договор указват прилаганото по отношение на договорите законодателство (както от публичното, така и от частното право) на една от държавите - страни по настоящото споразумение.

Те също така указват, доколкото е необходимо, онези отклонения, които могат да бъдат направени от такива законодателни разпоредби, в случаите, когато те не са задължителни.

При неизпълнение на някое от условията на договора се прилага законодателството на държавата, чиито местни власти, по силата на настоящото споразумение, са отговорни за изпълнение основните действия по договора, или, при отсъствие на такива, на държавата, чиито местни власти са с най-голямо финансово участие.

При всички случаи гражданите, представени от всяка от местните власти - страни по договора, запазват правото си да предприемат действия срещу или да потърсят от същите компенсации за пропуснати ползи, дължащи се на тези власти, ако последните изпълняват задълженията си по обезпечаване на гражданите с въпросните стоки или услуги. Местните власти, срещу които са предприети такива действия или от които се търсят такива компенсации, са овластени да предприемат действия срещу онези местни власти, които са поели отговорността по предоставянето на стоките или услугите.

ЧЛЕН 4

Предложенията за сключване или изменение на договорите са предмет на обичайните законови норми, определящи намесата от страна на по-висши власти. Не се изисква одобрение от властите - страни по договора. Всяко решение, прието от по-висши власти, което може да попречи на сключването или изпълнението, или което може да предизвика прекратяване на договор за трансгранично сътрудничество, трябва да включва предварителни консултации със съответните по-висши власти на другите заинтересовани държави.

ЧЛЕН 5

В случай на спор компетентният съдебен орган се определя от прилаганото законодателство. Договорите за трансгранично сътрудничество могат да съдържат арбитражни клаузи. Потребителите и трети страни трябва да запазят всички съществуващи законни компенсации срещу местните власти на държавата, към която принадлежат, като тези власти са задължени да търсят компенсации от виновната страна по договора.

Висшите власти предприемат всички мерки, които са в техните правомощия, за да осигурят точното изпълнение на съдебните решения, независимо от националността на съда, който ги е издал.

ЧЛЕН 6

Договорите, сключени по силата на настоящото споразумение, остават в сила и след тяхното денонсиране. И все пак договорите трябва да включват клауза, упълномощаваща страните да прекратяват такива договори в петгодишен срок, в случай на денонсиране на настоящото споразумение. Държавите - страни по споразумението имат право да приведат в изпълнение настоящата клауза.

Примерен модел на междудържавно споразумение за органите на трансгранично сътрудничество между местните власти

(1.5.)

Уводна бележка: Настоящото споразумение може да се сключи или отделно, или заедно с един или повече от примерните модели на междудържавни споразумения.

ЧЛЕН 1

За целите, разрешени от съответното национално законодателство, които се постигат чрез асоциация или консорциум, местните власти и други публично-правни органи могат да участват в асоциации или консорциуми на местните власти, формирани на територията на друга страна в съответствие с нейното законодателство.

ЧЛЕН 2

В рамките на правомощията на своите членове, асоциациите или консорциумите, цитирани в чл. 1, имат право да реализират своите дейности, произтичащи от заложената в устава им цел, на територията на всяка от заинтересованите страни. При извършването на това, те се подчиняват на правилата, установени от тази държава, освен ако държавата не е определила друго.

ЧЛЕН З

1. Учредителният договор на асоциацията или консорциума, уставът, както и всякакви изменения на устава подлежат на одобрение от висшите власти на всички участващи местни власти, Същото се прилага при приемане във вече съществуваща асоциация или консорциум.

2. Заинтересованото население следва да бъде уведомено за такива документи и за одобряването им, в съответствие с общоприетите правила на публичност на действията на всяка страна. Същото се отнася и за всяка промяна на официалното седалище и за всички решения, засягащи лицата, упълномощени да действат от името на асоциацията или консорциума и за обхвата на техните права.

3. Горните документи трябва да бъдат написани на официално използваните във всяка държава езици, на територията, на която те са в сила. Всяка версия на текста трябва да бъде автентична.

ЧЛЕН 4

1. Уставът указва правилата, определящи отношенията на асоциацията или консорциума в рамките на закона. Той трябва да включва субектите, изисквани от съответното законодателство, в съответствие с чл. 1. В него се посочват членовете, името на организацията и седалището й. В устава се определя целта на асоциацията или консорциума и, където е подходящо, функциите и мястото на техните органи и седалищата им. Уставът определя начина на назначаване на ръководните и административни органи, обхвата на задълженията на членовете и тяхното участие в общите разходи. Ръководните органи трябва да включват поне по един представител на членуващите местни власти от всяка страна. Уставът определя състава на Общото събрание и процедурите за провеждане на обсъждане, формата на протоколите от заседанията, начина на разпускане и ликвидация, както и правилата за управление на бюджетите и сметките.

2. Уставът включва и разпоредби, по силата на които асоциираните членове могат да се оттеглят, след уреждане на дълговете им към асоциацията и след изплащане на асоциацията на компенсация, по преценка на експертите, по отношение на осъществени инвестиции или направени разходи от асоциацията в полза или за сметка на засегнатите членове. Той също така урежда правилата за уволнение или отстраняване на членове при отказ да спазват своите задължения.

ЧЛЕН 5

Страните приемат да предоставят необходимите правомощия на асоциация или консорциум да изпълнява на тяхна територия задачите си, в съответствие с изискванията на обществения ред и сигурност.

ЧЛЕН 6

Когато, при спазване на националното законодателство, асоциацията или консорциумът не могат да упражняват определени права, прерогативи или преимущества, необходими за изпълнението на задачата в полза на местните власти от тази държава, на територията на държавата, последните трябва да имат правото и задължението да действат в полза или от името на асоциацията или консорциума за целите на упражняването или на осигуряването на тези права, прерогативи или преимущества.

ЧЛЕН 7

1. Правомощията за наблюдение и контрол на асоциацията или консорциума се упражняват, в съответствие с вътрешното законодателство, от отговорните власти на държавата, на територията, на която е разположено седалището им. Тези власти осигуряват защита на интересите на местните власти на другите държави.

2. Отговорните органи на другите държави имат право на информация за дейността и решенията на асоциацията или консорциума, както и за действията, предприети за упражняване на надзор и контрол. Те, при поискване, имат право да получат приетите текстове и протоколи от съвещанията на органите на асоциацията или консорциума, годишните счетоводни отчети и проектобюджета, ако има такъв, доколкото националният закон изисква те да бъдат представени на органите, отговарящи за наблюдението и контрола. Те могат да се обръщат пряко към органите на асоциацията или консорциума, както и с надзорните и контролни органи, да предоставят вижданията си или да бъдат консултирани пряко в определени случаи по-конкретни въпроси,

3. Отговорните власти на другите държави трябва също така да имат право да уведомяват асоциацията или консорциума, че отказват на властите, намиращи се под тяхна юрисдикция, да продължат участието си в асоциацията или консорциума. Такова уведомление, ясно обосновано, се разглежда като основание за изключване и трябва да бъде посочено като такова в устава. Властите, цитирани в алинеи 1 и 2 на настоящия член, също трябва да получат правото да бъдат представяни от делегат в ръководните органи на асоциацията или консорциума; такъв делегат трябва да има право да присъства на всички заседания на тези органи и да получава техния дневен ред и протоколи.

ЧЛЕН 8

Стоките или услугите, които ще бъдат предоставени на асоциацията или консорциума, в съответствие с устава, на територията на техните членове, ще бъдат предоставяни на тяхна отговорност, като с това се освобождават напълно асоциираните членове от задълженията им в указания аспект. По този начин асоциацията или консорциумът ще бъдат отговорни пред потребители или трети страни. Последните обаче запазват всичките си правомощия за действие и правомерно полагащите им се компенсации, насочени срещу местните власти, за които или в полза на които се обезпечават стоките и услугите, ако самите власти са запазили задължението да ги обезпечат с упоменатите стоки и услуги. Властите, към които е насочено едно такова действие или обръщение, могат сами да предприемат действие срещу асоциацията.

ЧЛЕН 9

1. При липса на съгласие, споровете между асоциацията и нейните членове, или между няколко члена относно функционирането й се поставят пред административните и съдебни власти на държавата, на територията на която е разположено седалището на асоциацията или консорциума.

2. Всички спорове, освен цитираните в алинея 1, могат да се представят пред административните и съдебни власти в съответствие с обичайните правила, действащи на територията на държавите - страни по споразумението, освен ако заинтересованите решат да отнесат такива спорове пред съд, който те определят по друг начин.

ЧЛЕН 10

1. Асоциациите или консорциумите, създадени съгласно настоящото споразумение, продължават да съществуват и след денонсирането на настоящото споразумение, без обаче да се нарушават условията на чл. 7 ал. 3.

Схеми на споразумения, статути и договори, предназначени за местните власти

Както на държавите, така и на местните власти може да бъде предложен набор от споразумения и договори. Фактически такъв набор вече съществува в редица страни, което се вижда от натрупания значителен обмен документация за сключените споразумения.

Предложената система съдържа шест схеми на споразумения, договори и статути, съответстващи на различните степени и формули за трансгранично сътрудничество. Според обхвата и състоянието на националното законодателство, тези схеми на споразумения могат или да се използват непосредствено, или да бъдат подчинени на приемането на междудържавното споразумение, управляващо неговото използване.

В общи линии сключването на междудържавни споразумения, дори когато те не изглеждат абсолютно важни, може да помогне за изясняване на условията, при които тези споразумения могат да се използват от местните власти. При всички случаи сключването на междудържавно споразумение изглежда, че трябва да бъде предварително условие за обръщане към споразумението под номер 2.6. (органи за трансгранично сътрудничество).

Тази система от схеми на споразумения, предназначена за местните власти, съответства на схемите на междудържавни споразумения. Съответните междудържавни споразумения се цитират в уводната бележка към всяка схема на споразумение.

Освен това е възможно споразуменията и органите, създадени на местно ниво, да се интегрират в структурите за трансгранични консултации, които ще бъдат създадени на регионално и национално ниво. Например, местните комитети за връзка могат да бъдат интегрирани в структурите на Комисиите, Комитетите и работните групи, предвидени в схемата на междудържавно споразумение за регионални трансгранични консултации.

Също така тези схеми на споразумения са проектирани на схематична основа, тъй като е невъзможно да се получи общ поглед върху всички проблеми, които могат да възникнат във всеки конкретен случай. Тези схеми на споразумения представляват ценно ръководство, но могат да бъдат променяни според конкретните нужди на местните власти, които ги използват.

По аналогичен начин, местните власти трябва да определят средства за поощряване участието на гражданите в трансграничните консултации в социалната и културната сфера. Такова участие сигурно ще преодолее психологическите бариери, които понякога сериозно препятстват трансграничното сътрудничество. Консултациите, подпомагани от обществения интерес, ще спечелят също така и от солидната основа. Един начин за поощряване на общественото участие ще бъде да се организира една асоциация. Така една от схемите на споразумения засяга създаването на частно-правна асоциация.

Схема на споразумение за създаване на консултативна група между местните власти

(2.1.)

Уводна бележка: Обикновено създаването на такава група е възможно без наличието на междудържавни споразумения. Съществуват многобройни примери за такава възможност. И все пак, ако съществуват правни или други съмнения, едно междудържавно споразумение ще осигури условия, при които такива консултации могат да бъдат използвани.

Цел и седалище на групата

Член 1

Местните власти - страни по настоящото споразумение, приемат да координират своите усилия в следните области в рамките на техните пълномощия (указаните области на отговорности или местните проблеми"). За тази цел те учредяват с настоящото Консултативна група, наричана по-нататък Групата", със седалище в ....

Групата осигурява обмен на информация, координация и консултации между нейните членове в областите, указани в предходния подраздел. Местните власти членки приемат да я снабдяват с необходимата информация за изпълнение на нейните функции и за взаимни консултации чрез Групата, преди вземането на решения или мерки, засягащи указаните по-горе области.

Членство

Член 2

Всяка участваща местна власт ще бъде представена в Групата с делегация от... члена, назначени от нея. Всяка делегация може, със съгласието на Групата, да бъде съпроводена от представители на частни социално-икономически органи и от експерти (тази алтернатива изключва от членство други участници освен местните власти, което отличава това споразумение от частно-правната асоциация, разглеждана в 2.3.).

Възможен вариант: Броят на членовете на всяка делегация може да варира. Членството ще бъде открито за регионални и местни власти, социално-икономически групи и частни лица, подписали настоящото споразумение. Групата взема решение за приемането на нови членове. Всяка делегация може, по споразумение на Групата, да бъде съпровождана от представители на частни организации и от експерти.

Условия за споразумението

Член 3

Групата може да обсъжда всички въпроси, указани в чл. 1. Всички въпроси, по които е достигнато съгласие, и препоръки, които Групата решава да отправи към съответните власти или групи, трябва да бъдат записани в протоколите на заседанията.

Член 4

Членовете на Групата могат да се договорят да натоварят Групата с точно дефинирани практически задължения. Групата може също така да изпълнява задачи, възложени й от други агенции.

Функциониране

Член 5

Групата създава свои собствени правила за работа.

Член 6

Групата се събира, като общо правило, два пъти годишно или по искане на една трета от нейните членове, предлагащи включването на точка в дневния й ред.

Уведомление за заседанието трябва да бъде изпратено заедно с дневния ред най-малко 15 дни предварително с оглед подготовката на мнения от всички представени институции.

Член 7

Групата назначава измежду своите членове постоянно бюро, чиито членове и пълномощия тя ще определи.

Председателството й се заема в съответствие с правилата за дейност или, където не са приложими, от най-възрастния присъстващ член.

Отношения с външни лица и висши власти

Член 8

В отношенията си с външни лица Групата се представлява от своя Председател, освен ако не е определено друго в правилата на дейността й. Висшите власти, към които принадлежат членове на Групата, могат да получат от Групата такава информация, каквато могат да поискат за работата на Групата и трябва да бъдат упълномощени да изпращат наблюдател на нейните заседания.

Секретариат и финанси

Член 9

Секретарските услуги трябва да бъдат осигурени от една от членуващите институции (с или без система за годишно циклично редуване).

Всяка от властите участва в разходите за секретарските услуги, както е указано по-долу: .....

Информация и документация се разпространяват обикновено на езика, на който са написани първоначално.

Приемане и оттегляне

Член 10

Членството в Групата е открито за всички местни и регионални власти, които желаят да подпишат споразумението. Групата взема решение за приемането на нови членове.

Член 11

Всеки член може да се оттегли от Групата чрез уведомяване на Председателя за това си действие, Оттеглянето на член от Групата не трябва да засяга нейното функциониране, освен ако Групата не реши друго .

Страните информират Генералния секретар на Съвета на Европа за сключването на настоящото споразумение и му предоставят текста.

Схема на споразумение за координация в управлението на трансгранични проекти в местното самоуправление

(2.2.)

Уводна бележка: В много страни този тип споразумение за трансгранично сътрудничество вече е възможно в няколко държави. В останалите случаи условията, при които може да бъде използвано такова споразумение, ще бъдат определени в рамките на междудържавно споразумение.

Предмет на споразумението

Член 1

Член 1 указва предмета на споразумението (например устойчиво развитие на граничните райони) и засегнатите области на действие.

Територия, обхваната от споразумението

Член 2

Член 2 трябва да укаже териториите, обхванати от споразумението от всяка страна на границата (или от трети страни на границата).

Поети задължения

Член З

Член 3 трябва да определя средствата за достигане на целите на споразумението (Чл. 1). Съгласно материалната цел на споразумението могат да бъдат указани следните приемани задължения:

- Страните приемат да спазват процедурата на предшестващи консултации, преди да достигнат до решения за мерки, които те ще предприемат в рамките на своите пълномощия и на територията, управлявана от тях;

- Страните приемат, на своя територия и в рамките на своите пълномощия, да осъществят необходимите мерки за достигане на целите на споразумението;

- Страните приемат да не извършват нищо, което е в ущърб на целите на настоящото споразумение.

Координация

Член 4

Член 4 трябва да укаже, в съответствие с конкретните обстоятелства и изисквания на всяко споразумение, договореностите за координация:

- или чрез създаване за целите на координацията на група с общо предназначение, цитирана в примерно споразумение 2.1.;

- или чрез осигуряване на специална група за консултации за целите на настоящото споразумение;

- или чрез преки двустранни преговори между засегнатите власти.

Помирително производство

Член 5

Всеки член на Групата (всяка страна, ако не съществува Група) може да постави пред Групата (друга страна, ако не съществува Група) всеки случай, при който счита, че споразумението не се спазва, за следното:

- ако не е имало предварителни консултации;

- ако предприетите мерки не съответстват на споразумението;

- ако не са взети необходимите мерки за достигане на целите на споразумението.

В случай, че страните не постигнат съгласие, спорът може да се отнесе пред Помирителен съд, на който е поверено осигуряването на съгласие по внесените случаи.

Контролен орган

Член 6

Страните могат да създадат специален Контролен орган за осигуряване на съгласие по внесените въпроси, съставен от равен брой експерти, назначени от всяка страна и един неутрален експерт, чието назначаване или начин на такова назначение трябва да бъде предварително определено.

Контролният орган дава мнение, което той е упълномощен да направи публично достояние, относно това дали споразумението е било спазено.

Член 7

Страните информират Генералния секретар на СЕ за сключването на настоящото споразумение и му предоставят текста.

Схема на споразумение за създаване на частноправни трансгранични асоциации

(2.3.)

Уводна бележка: Приема се, че местната власт на една държава може да участва в частноправна асоциация на друга държава съгласно същите правила и условия, които се отнасят за членството на същата местна власт в частноправна асоциация на нейната собствена държава. Ако случаят не е такъв в момента, тази възможност ще трябва да бъде предоставена чрез междудържавно споразумение между заинтересованите държави.

От частноправните асоциации обикновено се изисква да спазват правилата, установени в националното законодателство на страната, в която се намират техните седалища. Списъкът по-долу показва разпоредбите, които трябва да се включат в тях там, където това не е определено от закона. Разпоредбите, управляващи консултативните групи, могат също да бъдат приложени, като се внасят необходимите изменения при асоциации от този тип.

Членовете на споразумението за асоциацията трябва да укажат:

1. Нейните членове основатели и условията за приемане на нови членове.

2. Нейните име, седалище и правна форма (с оглед на съответното национално законодателство).

3. Нейната цел, начин на достигането на тази цел и ресурсите, с които разполага асоциацията.

4. Нейните органи и по-конкретно функциите и начина на работа на нейното Общо събрание (представителство и гласуване).

5. Назначаването на администратори или оперативни служители и техните правомощия.

6. Обхвата на отговорностите на членовете й към трети страни.

7. Условията за изменение на споразумението и за закриване на асоциацията.

8. Ангажимента на страните д


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, info@nimasystems.com