Foundation for Local Government Reform
РЕВИЗИРАНА ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА УЧАСТИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В ЖИВОТА НА ОБЩИНИТЕ И РЕГИОНИТЕ
РЕВИЗИРАНА ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА УЧАСТИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В ЖИВОТА НА ОБЩИНИТЕ И РЕГИОНИТЕ

Харта без статут на конвенция

Приета от Конгреса на местните и регионалните власти в Европа

(10-та сесия, 21 май 2003 г., Приложение към Препоръка 128)

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Преамбюл

Принципи

Част I: Секторни политики

І.1. Политика за спорт, свободно време и съвместен живот

І.2. Политика за насърчаването на младежката заетост и борба с безработицата

І.3. Градоустройство, жилищна политика и транспорт

І.4. Образователна и квалификационна политика, насърчаваща младежкото участие

І.5. Политика за мобилност и обмени

І.6. Здравна политика

І.7. Политика за равноправие между половете

І.8. Специфична политика за селските райони

І.9. Политика за достъп до културата

І.10. Политика за устойчиво развитие и околната среда

І.11. Политика за борба с насилието и престъпността

І.12. Анти-дискриминационна политика

І.13. Политика за сексуалността

І.14. Политика за достъп до права и закон

Част II: Инструменти за младежко участие

ІІ.1. Обучение в младежко участие

ІІ.2. Информиране на младите хора

ІІ.3. Насърчаване на младежкото участие чрез информационните и комуникационните технологии

ІІ.4. Насърчаване на участие на младите хора в медиите

ІІ.5. Насърчаване на младите хора да се занимават с доброволческа работа и да се посвещават на обществени каузи

ІІ.6. Подкрепа на проекти и инициативи на младите хора

ІІ.7. Насърчаване на организациите на младите хора

ІІ.8. Младежко участие в неправителствени организации (НПО) и политически партии

Част III: Институционално участие на младите хора в местни и регионални дела

ІІІ.1. Младежки съвети, младежки парламенти, младежки форуми

ІІІ.2. Подкрепа на структури за младежко участие

ВЪВЕДЕНИЕ

Основата на това, което щеше да се превърне в ревизираната Европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, беше представена на първата и втората конференция за младежки политики, организирани от Постоянната конференция на местните и регионалните власти в Европа, съответно в Лузана (юни 1988 г.) и в Ланголен (септември 1991 г.). Малко по-късно, през март 1992 г., Постоянната конференция прие Резолюция 237 и Член 22 от нея за приемане на Хартата.

По случай 10-та годишнина на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите Конгресът на местните и регионалните власти в Европа (CLRAE) към Съвета на Европа в партньорство с Дирекцията за младежта и спорта на Съвета на Европа организираха конференция на тема "Младите хора - фактор в своите градове и региони". Основната цел на конференцията, проведена в Краков на 7 и 8 март 2002 г., беше да даде оценка на напредъка, направен в областта на младежкото участие за 10 години съществуване на Хартата, като се обсъдят нови начини за насърчаване на младежкото участие посредством разпространяване на добри практики и др. Участниците в конференцията приеха Краковската Декларация, в която потвърждават, че младите хора са граждани в общините и регионите, в които живеят, като всяка друга възрастова група и следователно следва да имат достъп до всички форми на участие в обществото и, че утвърждаването и популяризирането на ролята на младите хора в развитието на демократичното общество, най-вече - в местния и регионалния обществен живот, е подкрепено и възстановено. Нещо повече - конференцията подкрепи интегрирания проект на Съвета на Европа "Да направим демократичните институции работещи".

Участниците по-нататък призоваха за отговор на новите предизвикателства, пред които са изправени младите хора в съвременното общество. Затова те поискаха от CLRAE и Консултативния съвет по младежките въпроси на Съвета на Европа да назначи експерти, които да подготвят предложение за изменение на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите с цел тя също да отговаря на новите предизвикателства на XXI век като информационното общество и градската несигурност.

Работните срещи бяха свикани в края на 2002 г. и началото на 2003 г. Разискванията на тези работни срещи дадоха основата на настоящата версия на Хартата. Тази версия на Хартата е съставена от три части. Първата предоставя на местни и регионални власти насока за това как да провеждат политики, засягащи младите хора в различни области. Втората част представя инструментите за задълбочаване на участието на младите хора. И накрая, третата част съдържа съвети за това как да се осигурят институционални условия за участието на младите хора.

ПРЕАМБЮЛ

Активното участие на младите хора в решенията и действията на местно и регионално ниво е крайно необходимо в стремежа да се изгради по-демократично, интегрирано и проспериращо общество. Участието в демократичния живот на всяка общност е повече от гласуване и кандидатиране за избори, макар това да са важни елементи. Участието и активното гражданство се изразява в това да имаш правото, средствата, пространството и възможността, а когато се налага - и подкрепата да участваш и влияеш в процеса на вземане на решения и да се включваш в действия и дейности, с които да допринесеш за изграждането на по-добро общество.

Местните и регионалните власти, като власти, стоящи най-близо до младия човек, имат много важна роля в насърчаването на младежкото участие. Изпълнявайки тази своя роля, местните и регионалните власти могат да осигурят младите хора не само да чуват и учат за демокрацията и гражданското съзнание, но и да ги прилагат. И все пак младежкото участие не е свързано само с възпитаването на активни граждани или изграждането на демокрация за бъдещето. За да бъде участието пълноценно за младите хора, жизненоважно е те да могат да влияят и оформят решения и действия докато са млади, а не само на по-късен етап от живота си.

Когато местните и регионалните власти подкрепят и насърчават младежкото участие, те допринасят и за социалната интеграция на младите хора, като им помагат да се справят не само с предизвикателствата и трудностите на младостта, но и с предизвикателствата на съвременното общество, в което анонимността и индивидуализмът често са доминиращи. Но, за да бъде младежкото участие в живота на общините и регионите успешно, трайно и пълноценно, е нужно повече от развитие или преструктуриране на политическите или административните системи. Всяка политика или дейност, създадена с цел насърчаване на младежкото участие, следва да осигури културна среда на зачитане на младите хора и също така следва да вземе под внимание разнообразните нужди, условия и стремежи на младите хора. И също така следва да включва някакъв елемент на развлечение и удоволствие.

ПРИНЦИПИ

1. Участието на младите хора в живота на общините и регионите следва да е съставна част от една глобална политика за гражданско участие в обществения живот, описана в Препоръка Rес (2001) 19 на съвета на министрите на страните членки за участието на гражданите в местния обществен живот.

2. Местните и регионалните власти са убедени, че всички секторни политики следва да имат младежко измерение. Затова те поемат задължението да се придържат към клаузите на тази харта и да прилагат различните форми на участие, като се консултират и си сътрудничат с младите хора и техните представители.

3. Принципите и различните форми на участие, препоръчани в тази Харта, се отнасят за всички млади хора без изключение. За да се постигне това, следва да бъде отделено специално внимание на насърчаването на участието в местния и регионалния живот на млади хора в неравностойно положение и от етнически, национални, социални, сексуални, културни. религиозни и езикови малцинства.

ЧАСТ I: СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ

І.1 Политика за спорт, свободно време и съвместен живот

4. Местните и регионалните власти следва да подкрепят организирани социокултурни дейности - ръководени от младежки асоциации и организации, младежки групи и общностни центрове, които заедно със семейството, училището или работата са един от стълбовете на социалното включване в общината или региона; те са идеален канал за младежко участие и прилагане на младежки политики в областта на спорта, културата, занаятите и търговията, художествени и други форми на творчество и изразяване, както и в областта на социалните дейности.

5. За да развият местния и регионалния сектор на младежките асоциации, местните и регионалните власти следва чрез подходящи мерки да предоставят своята подкрепа, най-вече на организации, които обучават фасилитатори и лидери на младежки клубове и организации, както и на млади работници, които имат важна роля в живота на местно и регионално ниво.

6. Местните и регионалните власти следва да окуражават асоциациите да насърчават активното участие на младите хора в своите органи.

І.2 Политика за насърчаването на младежката заетост и борба с безработицата

7. Икономическите и социалните условия, в които живеят младите хора, оказват влияние върху тяхното желание и възможност да участват в своите местни общности. Когато младите хора са безработни или живеят в бедност, е по-малко вероятно те да имат желание, ресурси и социална подкрепа да бъдат активни граждани в местния и регионалния живот. Безработните младежи най-вероятно са сред най-изолираните в обществото и затова местните и регионалните власти следва да разработват политики и да насърчават инициативи, които намаляват младежката безработица.

8. Следователно местните и регионалните власти следва:

i. да разработват политики и програми, съгласувани с младите хора (включително тези, които са безработни или има риск да останат без работа), местните работодатели, синдикатите, отговорните за образованието, обучението и заетостта институции и младежките организации, които влияят върху причините за младежката безработица, и да насърчават възможностите за заетост на младите хора;

ii. да създадат местни центрове по заетостта, където да се предоставя експертна помощ и подкрепа на безработни млади хора за намиране на пълноценна и стабилна работа. Безработните млади хора следва да имат правото да участват в управлението на тази центрове, ако имат желание;

iii. да подкрепят създаването на бизнеси, предприятия и кооперации от млади хора или групи от млади хора, като предоставят финансова и друга подкрепа като помещения, оборудване, обучение и професионална консултация;

iv. да насърчават опитите на млади хора в социалната икономика, местните инициативи за взаимопомощ или кооперациите.

І.3 Градоустройство, жилищна политика и транспорт

9. Заедно с представители на младежките организации, местните и регионалните власти следва да създадат условия за развитието на политиката за градската среда, основана на по-интегрирана, не толкова фрагментарна среда на живот, която благоприятства за общественото взаимодействие и развитието на висококачествени обществени пространства.

10. Местните и регионалните власти следва да провеждат жилищна политика и политика на градската среда, която пряко да въвлича младите хора в консултативни органи, които включват представители на местно или регионално ниво на изборна длъжност, хора, отговорни за взимане на решения в областта на икономиката, лидери на сдружения и архитекти. Тяхната цел е:

i. да съставят програми за по-хармонична среда, която благоприятства личностната реализация и развитието на истинска сплотеност между поколенията;

ii. да провеждат съгласувана политика за градската среда, която се съобразява със социалните и междукултурни обстоятелства на жителите при изготвянето на програми за жилищно строителство и/или жилищно обновяване;

11. В близко сътрудничество с младежки организации, арендаторски и/или потребителски организации, социални жилищни агенции и социални работници, местните и регионалните власти следва да подпомагат развитието или да развиват в рамките на съществуващите социални структури:

i. местни информационни услуги за жилища за млади хора;

ii. местни схеми (напр. нисколихвени заеми, системи за гаранции на наемите), които да улесняват достъпа на младите хора до жилища.

12. Мобилността на младите хора е възможна чрез лесен достъп до обществения транспорт, на който те са главни потребители. Тази мобилност е належаща за участието в социалния живот и пълноценното гражданство.

13. Следователно младите хора следва да са въвлечени в организацията на обществения транспорт, както на местно, така и на регионално ниво. Специално съобразени цени следва да дават възможност да пътуват и на младите хора в най-неравностойно положение.

14. В селските райони мобилността и транспортът са от първа необходимост за качеството на живот, а не само условие за улесняване на участието. Следователно местните и регионалните власти следва да подкрепят инициативи за транспорт в селските райони, които имат за цел да предоставят транспортни услуги (обществени или частни, индивидуални или групови) и да увеличат мобилността в селските райони на групи като млади хора, които в момента са изключени поради липса на транспортни средства.

І.4 Образователна и квалификационна политика, насърчаваща младежкото участие

15. Училището е институция, в която младите хора не само прекарват значителна част от живота си и където следват програма за формално обучение; то също така е място, където се формират много от техните възгледи и перспективи за живота. Крайно необходимо е младите хора да се обучават на ангажираност и демокрация още в училище, като курсовете по демокрация, участие и гражданство следва да са достъпни и добре осигурени. Но освен това училището следва да бъде място, където младите хора виждат демокрацията в действие и където тяхното участие във вземането на решения е подкрепяно, насърчавано и смятано за ефективно. Следователно:

i. местните и регионалните власти следва активно да насърчават участието на младите хора в живота на училищата. Те следва да предоставят финансова и други видове подкрепа, като например помещения за срещи, за да дадат възможност на младите хора да създадат демократични образователни сдружения. Тези сдружения следва да бъдат независими и самоуправляващи се и, ако искат, следва да имат право да участват в решенията, свързани с управлението на училището, в партньорство с учителите и училищните власти.

ii. там, където местните и регионалните власти са отговорни за учебните планове, те следва да се консултират периодично с учениците и ученическите съвети във връзка с учебните планове и тяхното развитие. Те също така следва да осигурят включването на гражданско и политическо образование в учебните планове, като му отредят нужната тежест и ресурси в образователната програма на всички ученици.

І.5 Политика за мобилност и обмени

16. Местните и регионалните власти следва да подкрепят тези асоциации или групи, които подпомагат мобилността на младите хора (млади работници, ученици или доброволци) чрез политики за обмен и да развиват мрежови политики и съзнание за европейско гражданство.

17. Местните и регионалните власти следва да насърчават младите хора, техните организации и техните училища да участват активно в международни дейности за побратимяване, всички видове обмени и европейски мрежи. Тези власти следва да са готови да им предоставят финансова подкрепа, за да подпомогнат изучаването на чужди езици и междукултурните обмени, както и обмени на опит.

18. Те следва да включват млади хора и/или техни представители в комитетите по побратимяване и други органи, отговорни за осъществяването на тези обмени.

І.6 Здравна политика

19. С цел подкрепа на инициирането и осъществяването на проекти, породени от млади хора и подкрепящи както развитието на идеята за всестранно здраве, така и динамиката на обществения живот, местните и регионалните власти следва да създадат и утвърдят институционален апарат за консултации между младежките организации, представителите на изборна длъжност и всички обществени и професионални групи, ангажирани със социалните грижи и здравеопазването.

20. Изправени пред опустошителното действие на злоупотребата с тютюн, алкохол и наркотици сред младите хора, местните и регионалните власти следва да въведат, развият или популяризират, заедно с представители на младежки организации и здравни служители, местни информационни политики и консултантски центрове, където младите хора, засегнати от тези проблеми, да могат да получат съвети, както и политики за специално обучение за млади социални работници и за доброволци и лидери на организации, прилагащи стратегии за превенция и рехабилитация на засегнатите млади хора.

21. Предвид растящото разпространение на болестите, предавани по полов път, местните и регионалните власти следва да засилят информационните кампании и превантивните мерки, насочени към младите хора, и по този начин да внедрят в общността дух на солидарност, пораждащ обществени връзки, в които моралното осъждане и разделението нямат място. Младите хора, представителите на местните младежки организации и здравните служители следва да бъдат пряко въвлечени в изработването и прилагането на тези информационни програми и планове за действие.

І.7 Политика за равноправие между половете

22. Като част от политиките за създаване на оптимални условия за равно участие на жени и мъже в местните и регионалните дела, местните и регионалните власти следва да предприемат действия за подпомагане на достъпа на младите мъже и жени до отговорни длъжности в професионалния живот, асоциациите, политиката и местните и регионалните власти.

23. В рамките на правомощията им, местните и регионалните власти следва да провеждат образователна политика на равноправие между жените и мъжете, почвайки от периода на ранното детство.

24. За да провеждат политика на равноправие между жените и мъжете, местните и регионалните власти следва:

i. да съставят средносрочен план с цел елиминиране на неравенствата между младите мъже и младите жени;

ii. да приложат и дадат оценка на мерки, които насърчават равноправните възможности за момичетата и младите жени.

25. За да постигнат тази цел, тези политики следва по-специално да дадат възможност на момичетата и младите жени:

i. да получават конкретна информация за обучителни курсове за професионална квалификация;

ii. да усвояват професионални умения чрез отпускане на помощи и учебни курсове по професии, включително тези, което по принцип са заемани от мъже;

iii. да бъдат обучени в управлението на обществените дела, като им се поверяват отговорности на най-високо ниво, на базата на квота места, определени за жени;

iv. да се въведат финансови мерки за социални услуги в подкрепа на момичетата и младите жени.

І.8 Специфична политика за селските райони

26. Местните и регионалните власти следва да вземат под внимание различните нужди на младите хора в селските райони, когато разработват или утвърждават действия и дейности за насърчаване на младежкото участие. Следователно те следва:

i. да осигурят провеждане на образователна, трудова, жилищна, транспортна и други секторни политики, които да отразяват и да са насочени към специалните нужди на младите хора, живеещи в селските райони. Тези политики следва да помагат на младите хора, които искат да живеят в селски райони, да остават там. Младите хора, които живеят в селските райони, не следва да понасят или да очакват по-ниско ниво на социални услуги и грижи от онези, които живеят в градските райони;

ii. да предоставят финансова и друга помощ на младежки организации и други обществени организации, активни в селските райони. Тези организации могат да стимулират обществения и културен живот в селските общности и могат да бъдат важна форма за обществена изява на младите хора. Младежките и други обществени организации не само играят важна роля в насърчаването на младежкото участие; те също така могат да подобрят качеството на живот и да се борят с проблеми като селската изолация.

І.9 Политика за достъп до културата

27. Изкуството и културата съществуват във форми, които са едновременно многообразни и постоянно изменящи се, в зависимост от вкусове, места и времеви периоди. Те са част от миналото, настоящето и бъдещото лично и колективно наследство, към което допринасят поколение след поколение. Те са в известен смисъл отражението на всяко общество. Младите хора чрез техния опит в културата и способността им за нови начинания, проучване и новаторство изграждат и играят роля в тези културни развития. Следователно е важно да се даде достъп на младите хора до културата във всичките й форми и да се подкрепят и популяризират техните възможности за творческа дейност, включително и в нови области.

28. Следователно местните и регионалните власти следва да приемат, съвместно с младите хора и техните организации, политики, изградени така, че да дадат възможност на младите хора да станат действащи лица в културата чрез достъп до знания, практика и творческа работа по места и като използват методи, създадени за тази цел.

І.10 Политика за устойчиво развитие и околната среда

29. Изправени пред все по-ясното влошаване на околната среда, местните и регионалните власти следва да предоставят финансова подкрепа на образователни проекти в училищата и асоциациите, за да повишат разбирането на екологичните проблеми.

30. Осъзнавайки, че екологичните проблеми са от основно значение за младите хора, на които в бъдеще ще им се наложи да се справят с последствията от минали грешки, местните и регионалните власти следва да подкрепят дейности и проекти, които подпомагат устойчивото развитие и защитата на околната среда и които включват млади хора и техните организации.

І.11 Политика за борба с насилието и престъпността

31. Имайки предвид, че жертвите на престъпността и насилието са често млади хора, и осъзнавайки нуждата от намиране на адекватни реакции срещу престъпността и насилието в съвременното общество, както и нуждата младите хора да бъдат включени пряко в борбата с тези проблеми;

32. Местните и регионалните власти следва:

i. да включват младите хора в съветите за превенция на престъпността там, където такива съществуват;

ii. да работят най-вече с млади хора, за които има риск да бъдат въвлечени в престъпления или които вече са били въвлечени в престъпления;

iii. да се борят с расисткото насилие с всички налични средства;

iv. да се борят с всички форми на насилие в училищата. Това следва да става в сътрудничество с всички заинтересовани страни, като образователни и полицейски власти, учители, родители и самите млади хора;

v. да допринасят за създаването на мрежи от асоциации и проекти, подкрепящи ненасилието и толерантността както в училище така и извън него;

vi. да правят всичко по силите си, за да защитават младите хора от сексуална експлоатация, насилие или други видове малтретиране и да осигурят структури, които да предоставят психологическа и материална подкрепа и поверителни консултации на жертвите.

33. Прилагайки гореспоменатото, местните и регионалните власти допринасят за изграждане на климат на доверие и уважение между младите хора и публичните власти като полицията.

І.12 Анти-дискриминационна политика

34. Местните и регионалните власти следва активно да популяризират човешките права и мерки за противопоставяне на дискриминацията на малцинствата (в това число и младите им членове) или на млади хора с увреждания и други групи от населението, които могат да бъдат засегнати от дискриминация, и следва да подкрепят развитието на мултикултурните общности чрез интеграция на малцинствата, вземайки под внимание разнообразните им нужди и обичаи, култура и начин на живот.

35. В тази връзка местните и регионалните власти следва:

i. да приемат или подсилят анти-дискримнационни закони, с които да осигурят равен достъп на всички граждани до обществени места, професионално обучение, образование, жилища, културни дейности и други сфери на живота. Този достъп следва да се наблюдава и гарантира от институции, обединяващи представители на местната власт и на малцинствата и самите млади хора;

ii. да насърчават междурелигиозния диалог, мултикултурното, анти-расистко образование и образованието срещу дискриминацията като част от учебния план.

І.13 Политика за сексуалността

36. По време на прехода им от детската зависимост от семейство, училище, религиозна общност или други "авторитети" към автономен живот като възрастни, младите хора могат да срещнат най-различни въпроси, свързани с техните лични връзки (в семейството или близкото обкръжение, с техните връстници, с техния приятел или партньор). Появата и проявата на тяхната сексуалност не винаги е лесна, дори и те да не са готови да признаят това. Същестува също така упорито невежество по темите за сексуалното здраве и недоверие към официалните становища за рисковете от някои видове сексуално поведение.

37. За да помогнат на младите хора да намерят своя път в тази област - към здравословен и пълноценен емоционален живот, местните и регионалните власти, заедно с родители, училища и организации, специализирани в тази област, следва да насърчават и подкрепят:

i. неназидателното сексуално образование в училищата;

ii. организации и услуги, предоставящи информация за взаимоотношения, сексуални методи и семейно планиране;

iii. работа в областта по метода връстници обучават връстници .

38. Младите хора следва да бъдат активно включени в планирането, реализирането и оценката на информационни и други услуги, насочени към младите хора, в тази област.

І.14 Политика за достъп до права и закон

39. За да живеят заедно, обществата са основани на правила, които следва да бъдат спазвани от всички. В демократичните общества тези правила се дискутират и приемат от представители, избрани от гражданите, и на правилата се дава конкретен израз, а именно - в законодателните текстове, които разпределят правилата и задълженията върху всички лица.

40. С увеличаването на броя тези текстове става все по трудно човек да ги познава, спазва и прилага и по този начин се създава неравенство между гражданите. Младите хора са най-засегнати от този феномен.

41. Следователно местните и регионалните власти следва да улеснят достъпа на младите хора до техните права:

i. като разширяват техните знания чрез разпространение на информация, по-специално в училища, групи от връстници и информационни услуги;

ii. чрез прилагането на правата им, подкрепяйки служби, създадени, за да работят с млади хора, които имат желаят да го правят.

iii. като позволяват на младите хора да участват в определянето на нови правила.

ЧАСТ II: ИНСТРУМЕНТИ ЗА МЛАДЕЖКО УЧАСТИЕ

42. За да се постигне реално младежко участие, определен брой инструменти следва да бъдат предоставени в услуга на младите хора. Това налага да се разработват обучения за участие на младите хора, да се поддържа информираността им, да им се осигуряват средства за общуване, да се подкрепят проектите им и да се отдава по-голямо признание на посвещаването на младите хора на обществени каузи и доброволческа работа. Участието става пълноценно само там, където ролята на младите хора в политическите партии, синдикатите и асоциациите е призната и, преди всичко, където се полагат усилия за насърчаването на младежки сдружения, сформирани с и от самите младите хора.

ІІ.1 Обучение в младежко участие

43. Местните и регионалните власти, съзнавайки доминиращата роля, която училището играе в живота на младите хора, следва да осигуряват в училищната среда подкрепа и обучение по младежко участие, образование по човешките права и неформално обучение в училищата. Те също така следва да предоставят обучение и подкрепа за участието на младите хора в съвместния живот и в местната общност чрез насърчаване на:

i. професионално обучение на учители и младежки работници в практиката на младежкото участие;

Прикрепени файлове


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, info@nimasystems.com