Foundation for Local Government Reform
Рамкова конвенция за защита на националните малцинства

Рамкова конвенция за защита на националните малцинства

Съвет на Европа

Страсбург, 1 февруари 1995

Държавите - членки на Съвета на Европа и другите държави, подписали настоящата рамкова Конвенция;

Считайки, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-тясно единство между своите членове с оглед съхраняването и осъществяването на принципите и идеалите, които са тяхно общо наследство;

Считайки, че един от начините, чрез които тази цел трябва да бъде преследвана, е защитата и по-пълното осъществяване на правата на човека и основните освободи;

Желаейки да предприеме по-нататъшни стъпки за изпълнението на Декларацията на държавите и правителствените ръководители на държавите - членки на Съвета на Европа, приета във Виена на 9 октомври 1993 година;

Решени да защитят в рамките на своите съответни територии съществуването на национални малцинства;

Считайки, че превратностите на европейската история са показали, че защитата на националните малцинства е от съществено значение за стабилността, демократичната сигурност и мира на този континент;

Считайки, че едно плуралистично и действително демократично общество трябва не само да уважава етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, но също така и да създава подходящи условия, даващи им възможност да изразяват, съхраняват и развиват тази идентичност;

Считайки, че създаването на климат на търпимост и диалог е необходимо, за да се даде възможност културното многообразие да бъде източник и фактор не за разделение, а за обогатяване за всяко общество;

Считайки, че осъществяването на толерантна и благоденстваща Европа не зависи само от сътрудничеството между държавите, но се основава също на трансгранично сътрудничество между местните и регионалните власти, без това да накърнява устройството и териториалната цялост на всяка държава;

Имайки предвид Конвенцията за защита правата на човека и на основните свободи и протоколите към нея;

Имайки предвид ангажиментите по отношение защитата на националните малцинства в конвенциите и декларациите на Организацията на обединените нации и в документите на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, особено в Копенхагенския документ от 29 юни 1990 година;

Решени да определят принципите, които трябва да се спазват, и задълженията, които произтичат от тях, за да осигурят в държавите-членки и в други държави,които могат да станат страни по настоящия документ, ефективната защита на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, в рамките на върховенството на правото, зачитането на териториалната цялост и националния суверенитет на държавите;

Решени да приложат принципите, прокламирани в тази рамкова Конвенция, чрез национално законодателство и подходяща правителствена политика,

Се споразумяха следното:

РАЗДЕЛ I

Член 1

Защитата на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, е съставна част от международната защита на правата на човека, и като такава представлява област на международно сътрудничество.

Член 2

Разпоредбите на тази рамкова Конвенция следва да бъдат прилагани добросъвестно, в дух на разбирателство и търпимост и в съответствие с принципите на добросъседство, приятелски отношения и сътрудничеството между държавите.

Член 3

1. Всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право свободно до избере да бъде разглеждано или да не бъде разглеждано като такова и никакви неблагоприятни последици не произтичат от този избор или от упражняването на правата, които са свързани с този избор.

2. Лицата, принадлежащи към национални малцинства, могат да упражняват правата и да се ползват от свободите произтичащи от принципите провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция, самостоятелно и съвместно с други лица.

РАЗДЕЛ II

Член 4

1. Страните се задължават да гарантират на лицата, принадлежащи към национални малцинства, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение, всяка дискриминация, основаваща се на принадлежност към национално малцинство, е забранена.

2. Страните се задължават да приемат, където е необходимо, подходящи мерки с оглед поощряването във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към мнозинството. В това отношение, те надлежно отчитат специфичните условия на лицата, принадлежащи към национални малцинства.

3. Мерките, приети в съответствие с алинея2, не се разглеждат като акт на дискриминация.

Член 5

1. Страните се задължават да поощряват условията, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, за да поддържат и развиват своята култура, и да съхраняват съществените елементи на своята идентичност, а именно своята религия, език, традиции и културно наследство.

2. Без това да накърнява мерките, предприети в осъществяване на своята обща интеграционна политика, Страните се въздържат от политики или практики, целящи асимилирането на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.

Член 6

1. Страните насърчават дух на търпимост и междукултурен диалог и предприемат ефективни мерки за поощряване на взаимно уважение и разбирателство и сътрудничество между всички лица, живеещи на тяхна територия, независимо от етническата, културна, езикова или религиозна идентичност на тези лица, особено в областта на образованието, културата и средствата за масово осведомяване.

2. Страните се задължават да предприемат подходящи мерки за защита на лицата, които могат да бъдат подложени на заплахи или дискриминационни действия, враждебност или насилие в резултат на своята етническа, културна, езикова или религиозна идентичност.

Член 7

Сраните осигуряват уважение за правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаването, свобода на изразяването и свобода на мисълта, съвестта и религията.

Член 8

Сраните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да изповядва своята религия или убеждения и да създава религиозни институции, организации и сдружения.

Член 9

1. Страните са задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да отстоява мнение и да получава и разпространява информация и идеи на малцинствения език, без намеса на държавните власти и независимо от границите. Сраните осигуряват, в рамките на своите правни системи, лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани в своя достъп до средствата за масово осведомяване.

2. Алинея 1 не препятства Страните да изискват лицензиране, без дискриминация и основано на обективни критерии, на звуковото радиоизлъчване и телевизионните предавания или кинематографията.

3. Сраните не препятстват създаването и използването на печатни средства за масово осведомяване от лица, принадлежещи към национални малцинства. В правните рамки на звуковото радиоизлъчване и телевизионното предаване те осигуряват, доколкото това е възможно и вземайки предвид разпоредбите на алинея 1, лицата, принадлежащи към национални малцинства, да имат възможност да създават и използват свои средства за масово осведомяване.

4. В рамките на своите правни системи, Страните предприемат подходящи мерки, за да улеснят достъпа до средствата за масово осведомяване на лицата, принадлежащи към национални малцинства, и за да поощряват търпимостта и да допускат културен плурализъм.

Член 10

1. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да използва свободно и без намеса своя малцинствен език в личния живот и публично, както устно, така и писмено.

2. В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако тези лица желаят, и където това желание съответства на действителна необходимост, Страните се стремят да осигурят, доколкото е възможно, условията, които биха създали възможност да се използва малцинственият език в отношенията между тези лица и държавната власт.

3. Страните се задължават да гарантират правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, да бъде своевременно информирано на разбираем за него език за причините за неговото арестуване и за естеството и причината за всяко обвинение, което му е предявено, и да се защитава на този език, като ползва при необходимост безплатните услуги на преводач.

Член 11

1. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото да използва своето фамилно (бащино) име и лични имена на малцинствения език и правото на тяхното официално признаване, според възможностите, предвидени в тяхната правна система.

2. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото да излага публично на показ на своя малцинство, има правото да излага публично на показ на своя малцинствен език знаци, надписи и друга информация от личен характер.

3. В области, традиционно населени със значителен брой лица, принадлежащи към национално малцинство, Страните се стремят, в рамките на своите правни системи, включително, където е подходящо, и на споразумения с други държави, и вземайки предвид своите специфични условия, да разполагат традиционни местни названия, имена на улици и други топографски обозначения с обществено предназначение, също и на малцинствения език, когато е налице достатъчна потребност от такива обозначения.

Член 12

1. Страните, където това е подходящо, предприемат мерки в областта на образованието и изследванията, за да поощряват знания за културата, историята, езика и религията на техните национални малцинства и на мнозинството.

2. В този контекст, страните осигуряват inter alia съответни възможности за обучение на преподаватели и достъп до учебници и улесняват контактите между ученици и учители от различни общности.

3. Страните се задължават да поощряват равни възможности за достъп до образование на всички равнища за лицата, принадлежащи към национални малцинства.

Член13

1. В рамките на своите образователни системи, Страните признават, че лицата, принадлежащи към национално малцинство, имат право да създават и управляват свои частни заведения за образование и квалификация.

2. Упражняването на това право не предполага каквото и да е финансово задължение за страните.

Член 14

1. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да изучава своя малцинствен език.

2. В области, традиционно или в значителна степен населени с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако съществува достатъчна потребност, Страните се стремят да осигурят, доколкото е възможно и в рамките на своите образователни системи, лицата, принадлежащи към тези малцинства, да имат съответни възможности да изучават малцинствения език или да бъдат обучавани на този език.

3. Алинея 2 на този член се прилага без това да накърнява изучаването на официалния език или преподаването на този език.

Член 15

Страните създават условията, необходими за ефективно участие на лицата, принадлежащи към национални малцинства, в културния, социалния и икономическия живот и в държавните дела, особено в тези, които ги засягат.

Член 16

Страните са въздържат от мерки, които променят съотношението на населението в области, населени с лиза, принадлежащи към национални малцинства, и целят ограничаване на правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция.

Член 17

1. Страните се задължават да не нарушават правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да установяват и поддържат свободни и мирни контакти през границите с лица, законно пребиваващи в други държави, особено с тези, с които те споделят обща етническа, културна, езикова или религиозна идентичност или общи културно наследство.

2. Страните се задължават да не нарушават правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да участват в дейността на неправителствени организации както на национално, така и на международно равнище.

Член 18

1. Страните се стремят да сключат, където е необходимо, двустранни и многостранни споразумения с други държави, особено съседни държави, за да осигурят защитата на лицата, принадлежащи към съответните национални малцинства.

2. Където това е подходящо, Страните предприемат мерки за поощряване на трансграничното сътрудничество.

Член 19

Страните се задължават да уважават и прилагат принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция, като правят, където е необходимо, само тези ограничения, рестрикции или дерогации, предвидени в международни правни документи, особено в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото те се отнасят до правата и свободите, произтичащи от споменатите принципи.

РАЗДЕЛ III

Член 20

При упражняването на правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция, всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, уважава националното законодателство и правата на другите, в частност на лицата, принадлежащи към мнозинството или към други национални малцинства.

Член 21

Нищо в настоящата рамкова Конвенция не може да се тълкува като предоставящо каквото и да е право на участие в каквато и да е дейност или на извършване на каквото и да е действие, противоречащи на основните принципи на международното право и в частност на суверенното равенство, териториалната цялост и политическата независимост на държавите.

Член 22

Нищо в настоящата рамкова Конвенция не може да се тълкува като ограничаване или дерогация от което и да е от правата на човека или основните свободи, които могат да са гарантирани с съответствие със законите на която и да е Договаряща се страна или от каквото и да е друго споразумение, по което тя е страна.

Член 23

Правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция, доколкото те са предмет на съответна разпоредба на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея, се разбират в съответствие с разпоредбите на последната Конвенция.

РАЗДЕЛ IV

Член 24

1. Комитетът на министрите на Съвета на Европа наблюдава прилагането на тази рамкова Конвенция от Договарящите се страни.

2. Страните, които не са членки на Съвета на Европа, участват в имплементационния механизъм съгласно условия, които ще бъдат определени допълнително.

Член 25

1. В срок от една година от влизането в сила на тази рамкова Конвенция по отношение на дадена Договаряща се страна, последната предоставя на генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация за законодателните и други мерки, предприети за осъществяване на принципите, изложени в настоящата рамкова Конвенция.

2. Впоследствие, всяка Страна предоставя на генералния секретар периодично и при поискване от Комитета на министрите по-нататъшна информация, касаеща прилагането на тази рамкова Конвенция.

3. Генералният секретар предава на Комитета на министрите информацията, изпратена по смисъла на този член.

Член 26

1. При оценяването на адекватността на мерките, предприети от Страните за осъществяване на принципите, изложени в тази рамкова Конвенция, Комитетът на министрите се подпомага от консултативен комитет, чиито членове притежават призната квалификация в областта на защитата на националните малцинства.

2. Съставът на този консултативен комитет и неговата процедура се определят от Комитета на министрите в срок от една година след влизането в сила на тази рамкова Конвенция.

РАЗДЕЛ V

Член 27

Тази рамкова Конвенция е открита за подписване от държавите-членки на Съвета на Европа. До датата, на която Конвенцията влезе в сила, тя е открита за подписване също от която и да е друга държава, поканена да направи това от Комитета на министрите. Тя подлежи на ратифициране, приемане или одобрение. Документите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 28

1. Тази рамкова Конвенция влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която дванадесет държави-членки на Съвета на Европа са изразили своето съгласие да се обвържат с Конвенцията в съответствие с разпоредбите на член 27.

2. По отношение на всяка държава-членка, която впоследствие изрази своето съгласие да се обвърже с нея, рамковата Конвенция влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или одобрение.

Член 29

1. След влизането в сила на тази рамкова Конвенция и след консултации с Договарящите се страни Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани за присъединяване към Конвенцията с решение, прието с мнозинството, предвидено в член 20.d от Статута на Съвета на Европа, която и да е държава-нечленка.

2. По отношение на всяка присъединяваща се държава рамковата Конвенция влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозирането на документа за присъединяване при генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 30

1. Всяка държава може в момента на подписването или при депозирането на документа за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, да посочи територията или териториите, за чиито международни отношения та е отговорна, по отношение на която (които) тази рамкова Конвенция ще се прилага.

2. Всяка държава може по-късно по всяко време, с декларация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири приложението на тази рамкова Конвенция върху всяка друга територия, посочена в декларацията. По отношение на такава територия рамковата Конвенция влиза в сила в първия ден на месеца , следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаването на такава декларация от генералния секретар.

3. Всяка декларация, направена в съответствие с двете предходни алинеи, може, по отношение на която и да е територия, посочена в тази декларация, да бъде оттеглена с писмено уведомление, адресирано до генералния секретар. Оттеглянето става ефективно в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такова уведомление от генералния секретар.

Член 31

1. Всяка Страна може по всяко време да денонсира тази рамкова Конвенция, чрез писмено уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Такова денонсиране става ефективно в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.

Член 32

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите-членки на Съвета, другите Страни и всяка държава, която се е присъединила към тази рамкова Конвенция, за:

a. всяко подписване;

b. депозирането на всеки документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;

c. всяка дата на влизане в сила на тази рамкова Конвенция в съответствие с членове 28, 29 и 30;

d. всяко друго действие, уведомление или съобщение, отнасящо се до тази рамкова Конвенция.

В потвърждение на което долуподписаните, надлежно упълномощени, подписаха тази рамкова Конвенция.

Съставена в Страсбург, на 1 февруари 1995, на английски и френски езици, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка държава-членка на Съвета на Европа и на всяка държава, поканена да се присъедини към тази рамкова Конвенция.


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, info@nimasystems.com