Foundation for Local Government Reform
Харта на европейските градове

СЪВЕТ НА ЕВРОПА

КОНГРЕС НА МЕСТНИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ ВЛАСТИ В ЕВРОПА

Страсбург, 30 март, 1992 г. Резолюция 234

Приложение

XXVII СЕСИЯ

(Страсбург, 17-19 март, 1992 г.)

ХАРТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГРАДОВЕ

А.ЕВРОПЕЙСКА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ГРАДСКИТЕ ЖИТЕЛИ

ОТЧИТАЙКИ, че упражняването на следните права следва да бъде основано на солидарността и гражданското чувство за отговорност, предполагащи равностойно поемане на задължения, гражданите на европейските градове имат право на:

1. СИГУРНОСТ: сигурен и безопасен град, свободен доколкото е възможно от престъпления, антисоциални прояви и прояви на агресивност;

2. НЕЗАМЪСЕНА И ЗДРАВОСЛОВНА ОКОЛНА СРЕДА: околна среда, свободна от въздушно, шумово, водно и почвено замърсяване, опазваща природата и природните ресурси;

3. ЗАЕТОСТ: достатъчно възможности за трудова заетост; дял в икономическото развитие и постигане посредством това на лична финансова самостоятелност;

4. ЖИЛИЩЕ: достатъчно предлагане и избор на достъпни, хигиенични жилища, гарантиращи личната неприкосновеност и спокойствие;

5. МОБИЛНОСТ: безпрепятствена мобилност и свобода на пътуванията; хармонично равновесие на всички улични ползватели - обществен транспорт, частни МПС, пешеходци и велосипедисти;

6. ЗДРАВЕ: околна среда и разнообразни обекти, благоприятстващи физическото и психическо здраве;

7. СПОРТ И СВОБОДНО ВРЕМЕ: достъп на всички, без разлика на възраст, способности или имуществено състояние, до широк кръг обекти за спорт и прекарване на свободното време;

8. КУЛТУРА: достъп и участие в широк кръг културни и творчески прояви и дейности;

9. МЕЖДУКУЛТУРНА ИНТЕГРАЦИЯ: общности с различна културна, етническа и религиозна принадлежност съжителстват в мир;

10. АРХИТЕКТУРА И МАТЕРИАЛНА СРЕДА ОТ ВИСОКО КАЧЕСТВО: приятен, стимулиращ физически облик, постиган чрез средствата на съвременната висококачествена архитектура, и запазване и внимателна реставрация на историческото сградно наследство;

11. ХАРМОНИЗАЦИЯ НА ФУНКЦИИТЕ: обитаването, трудът, пътуването и провеждането на социални дейности са максимално тясно свързани;

12. УЧАСТИЕ: в плуралистични демократични структури и градското управление, характеризиращо се със сътрудничество между всички партньори, принципа на субсидиарност, информираността и свободата от свръх-регулиране;

13. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ: местните власти по решителен и просветен начин поемат отговорността да създават, пряко или косвено, икономически растеж;

14. УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ: местните власти правят опити да примирят икономическото развитие с опазването на околната среда;

15. СТОКИ И УСЛУГИ: богата гама от широко предлагани стоки и услуги с необходимото качество, осигурявани от местните власти, частния сектор или от съдружието помежду им;

16. ПРИРОДНИ БОГАТСТВА И РЕСУРСИ: управление и стопанисване на местните ресурси и преимущества от страна на местните власти по рационален, внимателен, ефикасен и справедлив начин за благото на всички граждани;

17. ЛИЧНОСТНА РЕАЛИЗАЦИЯ: градски условия, благоприятстващи постигането на личностно благосъстояние и индивидуално социално, културно, нравствено и духовно развитие;

18. МЕЖДУОБЩИНСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ: гражданите са свободни и биват насърчавани да участват пряко в международните отношения на своята общност;

19. ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ И СТРУКТУРИ: даващи възможност на местните власти да осигуряват финансовите средства, необходими за упражняването на определените в настоящата Декларация права;

20. РАВЕНСТВО: местните власти правят необходимото, щото предходните права да бъдат приложими за всички граждани без разлика на пол, възраст, произход, вероизповедание, социално, икономическо или политическо положение, физическо или психическа обремененост.

Б. ХАРТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГРАДОВЕ

1. ОСНОВИ

В основата на Хартата на европейските градове лежи работата на Съвета на Европа по въпросите на градската политика - работа, вдъхновена от Европейската кампания на градско възраждане, организирана от Съвета през периода 1980 - 1982 г.

Кампанията - общоевропейско дело на обществените органи и обществеността по някои ключови подходи към подобряването на живота в нашите градове - съсредоточи вниманието върху четири главни широкообхватни области, а именно:

- подобряване на материалната градска среда;

- реновация на съществуващия жилищен фонд;

- създаване на социални и културни възможности в градовете;

- развитие на местните общности и гражданско участие.

В съответствие с призванието на Съвета на Европа да работи в защита на човешките права в рамките на Кампанията ударението беше поставено върху качествените, а не толкова върху количествените аспекти на градското развитие. Мотото на кампанията гласеше: За по-добър живот в градовете (A better life in towns/Des villes pour vivre/Stadte zum Leben).

В последствие Кампанията породи в рамките на Съвета на Европа програма за разработване на политика по проблемите на градовете, дело на междуправителствена комисия (т. е. съставена от представители на съответните национални министерства), която заседава през периода 1982 - 1986 г.

През 1986 г. програмата беше прехвърлена към Конгреса на местните и регионални власти в Европа (CLRAE) към Съвета в съответствие със съществуващите в редица страни членки практика, според която решенията, засягащи градските общности, се вземат главно от местните обществени ръководства, както и в съответствие с политиката на децентрализация в други страни членки, в изпълнение на която все по-голяма отговорност за проблемите на градовете се възлага на местното равнище в държавната йерархия.

От 1986 г. и до днес програмата придобива устойчивост и се характеризира с провеждането на значителен брой ad hoc конференции и симпозиуми; изготвянето на доклади и въз основа на тях на Резолюции, адресирани към общините в Европа, по различни въпроси на градското развитие (между които: здравеопазването в градовете; възраждането на промишлените градове; мерки по отношение на градската сигурност, профилактиката на престъпността и наркоманията; архитектурното развитие и историческите градове; взаимопомощта и развитието на местните общности в градовете; и т. н.). Подробностите са в приложение към Хартата.

Тези прояви, насочени към насърчаване на опит и информация между политиците, специалистите и широката общественост, наред с други дейности на Конгреса на местните и регионални власти по въпросите на местната демокрация, децентрализацията и общественото участие (напр. Европейската харта за местно самоуправление), съставляват основите и основанията на Хартата.

2. ПРЕДМЕТ, КОНЦЕПЦИЯ И СТРУКТУРА НА ХАРТАТА

Събирайки в един текст поредица от принципи за доброто градско управление на местно равнище, Хартата има за свой ПРЕДМЕТ:

? да представя практическо средство и ръководство за управление на градовете от местните власти;

? да представя принципни елементи, които да залегнат в една евентуална бъдеща Конвенция за правата на градските жители;

? да представя основа за учредяване на международна награда, присъждана на градовете, които спазват нейните принципи;

? да представлява визитна картичка на Съвета на Европа, що се отнася до въпросите за застроената среда, и същевременно да бъде синтез на изводите от дейността на Съвета на Европа, и по специално на тази на CLRAE, по проблемите на градовете.

Що се отнася до КОНЦЕПЦИЯТА на Хартата, в нея са прокарани редица обособени и ясни основополагащи подходи.

Хартата има подчертано местно измерение, съсредоточено върху специфичните отговорности на местните органи на управление във връзка с градското развитие.

Ударението до голяма степен е поставено върху качествените аспекти на градското развитие и проблемите на качеството на живота в съответствие с цялостната мисия на Съвета на Европа в защита на основните права и свободи на човека. В такъв смисъл дейността на Съвета и на Конгреса на местните и регионални власти по въпросите на градското развитие се отличава от тази на другите правителствени организации, в чиито програми присъства закономерен градоустройствен елемент.

Хартата очертава редица общовалидни принципи с непосредствена приложимост в различните европейски страни, където проблемите на градовете са твърде еднородни по характер - ако не по мащаби. Тази общовалидност е особено важна, като се има предвид, че Съветът на Европа е разрастваща се организация поради вливането в нея на все повече страни от Централна и Източна Европа, тръгнали по пътя на демократичните реформи. За градовете на тези страни принципите, изложени в Хартата, могат да се окажат от значителна полза, доколкото се коренят в опита на градовете от страни с по-стабилна демократична традиция.

Силно застъпена в цялата Харта е идеята за сътрудничество и солидарност:

- между местните власти в отделните страни членки - за осигуряване на по-добро качество на живота в градовете, отчитайки също допълнителните преимущества, отговорности и възможности, които разкрива участието на страните от Централна и Източна Европа;

- между централните и местните органи на управление - за осигуряване и подсилване посредством политически и финансови мерки на делегирането на правомощия за вземане на решения от центъра към градовете и местните градски общности;

- между местните органи за управление и съответните местни общности - за изучаване и по-дълбоко разбиране на разнообразните нужди на градската територия и за привличане на местните жители в процеса на вземане на решения; и

- с особено значение, между градовете в цяла Европа и отвъд нейните рамки - отвъд държавните граници.

Ръководен принцип в хартата е становището, че гражданите имат основни права на градски жители (urban rights) - право на защита от посегателство, от замърсяване на околната среда, от създаваща трудности и нарушаваща спокойствието градска среда; право да упражняват демократичен контрол върху местната общност, в която членуват; право на нормално жилище, нормално здраве, нормални културни възможности и нормална мобилност.

Нещо повече, в Хартата се твърди настоятелно, че тези права се разпростират върху всички градски жители без дискриминация по пол, възраст, произход, расова принадлежност, религиозна и идейна принадлежност, социално-икономическо или политическо състояние, физическа или психическа обремененост.

Ето защо една от отговорностите на местните и регионални органи на управление е да защитават тези права посредством разработването на целесъобразни подходи.

Що се отнася до нейната СТРУКТУРА, Хартата представлява поредица от кратко и ясно изложени принципи, отнасящи се до различни аспекти на градското развитие, които са съпроводени от пространни пояснителни пасажи.

3.ГРАДЪТ В ЕВРОПА

3.1. Развитие на представата за град

Градът - или общината - винаги е бил най-доброто средище, мястото, което позволява разгръщането на общностен и обществен живот, без който животът на човека по думите на Томас Хобс е отвратителен, беден, самотен, скотски и кратък .

По-малки или по-големи, градовете привличат хората, които искат да живеят в тях, да работят в тях, да ги посещават като туристи или за да удовлетворят културните си потребности. Градовете по традиция са средоточие на значителни ресурси и сфери на влияние.

В етимологичния произход на думата citta (итал.), cite (фр.), ciudad (исп.) (коренящ се в латинското civitas ) са залегнали два фундаментални смислови компонента - градът като материално, археологическо, топографско и градоустройствено понятие - като човешко средище, и градът според италианската енциклопедия Treccani като историческо и правно явление, обособило се като характерно основно ядро на живота в обществото .

Гръцката дума полис също съдържа две понятия - и средновековния териториален смисъл на сбор от сгради и пространства, и правния смисъл на човешка общност, организирана политически за постигане на общи цели.

Понастоящем градът все повече бива отъждествяван с общината (municipality, commune, municipio, Gemeinde, comune), разбирана като автономна териториална формация, обхващаща общност на жители с определени интереси , населен център с организирано застрояване, комунални услуги и собствена администрация .

Градовете обаче са комплексни образувания. Те се различават значително по своето развитие и големина. Тяхната идентичност, макар и вкоренена в историята, непрекъснато се мени. С течение на времето повечето градове са претърпели еволюция, обусловена от новите потребности, идеали, бит, жизнен стандарт и качество на живота.

В някои случаи промяната е била за добро - там, където градските управници, политиците и обществеността са били достатъчно просветени или са сътрудничили помежду си; и напротив - там, където усилията са били непросветени и разнопосочни.

Урбанизацията и разрастването на градовете пораждат нови проблеми. Като се започне от началото на 19 в. и благодарение на промишлената революция милиони хора се стичат в градовете, примамени от възможността да намерят работа и да натрупат богатство, загърбвайки нищетата си.

Този процес все още продължава в много европейски страни. В други, особено през последните години, се наблюдават децентрализация и обратна миграция от града към предградията - и то не само през почивните дни, а и за по-дълго - в търсене на по-здравословна, по-слабо замърсена среда, нова работа или повече уют.

За щастие могат да бъдат посочени много градове, които функционират добре и които осигуряват на своите жители удовлетворяващи качество на живота и начин на живот; където е постигнато равновесие между икономическото развитие и запазването на висококачествена околна среда; където са налице висока обществена активност, динамично развитие на кварталите и общностите, чувство на съпричастност и гордост.

Много други градове не са така щастливи и тяхното състояние е огледало на широк кръг социални проблеми и болезнени адаптации: западане на централните градски части, пораждащо низходяща спирала на бедността; влошено състояние на историческите центрове; прекомерна гъстота на уличното движение; шум, замърсеност на въздуха и почвите; недостиг на доброкачествени и достъпни жилища; социални и здравни проблеми; противоречия между поколенията и етническите групи; високо ниво на безработицата - особено сред младежите; отчужденост и враждебност на средата; липса на безопасност и сигурност поради големите размери на престъпността и антисоциалните прояви, свързани най-вече със злоупотребата с наркотици.

Някои градове не отговарят вече и на най-елементарните изисквания за обитаемост.

3.2. Градът и неговите околности

Границите на града никога не са били граници на градското общество. Градът се нуждае от прилежащата си територия за развиване на функции, които нерядко поглъщат значително количество земя, като летищата например; за разнообразно по характер заселване от страна на градските жители; за отдих на открито.

И обратно - провинцията се нуждае от града заради предлаганите от него услуги (културни, медицински, търговски) и работни места.

Прекаленият местен патриотизъм в управлението съответно на града и предградията води до:

? дебалансираност: така например скъпоструващите градски услуги, достъпни по принцип за всички в рамките на мрежата градски общности, биват заплащани най-вече от града, който нерядко е по-беден от предградията;

? ниска себестойност на устройството (инфраструктура и строеж) в предградската територия не дава възможност на града да развие собствения си потенциал;

? градът използва природни ресурси (енергоносители, вода) от прилежащия регион, а му връща отпадъци и общо замърсяване.

Необходимо е балансирано развитие на града и прилежащия му регион, осъществявано посредством регионалното (териториално) планиране, активното взаимодействие между градовете и местните власти в рамките на региона и съвместното вземане на решения. В резултат от това съответният потенциал на града и региона би бил оползотворен в името на общото благо, избягването на ненужната мобилност и по-рационалното използване на природните ресурси.

3.3. Местната демокрация

Далеч невинаги обществеността е разполагала с достатъчно възможности да поставя своите изисквания посредством съществуващите институции и по право да участва в демократичния процес на градско развитие.

Този недостатък е особено сериозен, тъй като това как функционират градовете обуславя ефикасността на усилията в защита на демокрацията и правата. Ако градовете функционират добре, те са гаранция за правата на човека; ако функционират зле, тези права са застрашени.

В основата на градското развитие трябва да стои участието на гражданите - в рамките на местна власт, която на свой ред разполага с максимално възможните автономност и бюджетна независимост.

3.4. Основания за разработване и провеждане на градска политика

Привеждането на едно незадоволително градско положение в максимално задоволително за максимален брой хора се постига посредством спойка от настойчива местна политическа воля и градско планиране, разработвано от квалифицирани професионални екипи.

Този именно двояк политико-професионален подход съставлява градската политика.

Животът в градовете е подложен на редица многообразни фактори на влияние, които следва да бъдат отчитани в своята цялост: икономика, технология, социално-културни фактори, правна уредба. Следователно всяко предприемано в градовете действие изисква солиден анализ, проучване, познания и чувство за отговорност.

Градската политика се отнася до изследването на взаимовръзката между ресурси, продукти и движения, предназначено за формулирането на цели и осигуряването на услуги, стимулиращи развитието на общината, сдруженията и отделните личности в нея в рамките на цялостна концепция за устойчиво развитие (Рене Паранто).

Градската политика засяга както общността като цяло, така и отделните нейни членове в редица аспекти на техния живот. Тя е крупен акт на обществена намеса и обществено ръководство и следователно трябва да бъде плод на постоянно и редовно подновявано сътрудничество между избраните представители и избралата ги общественост. Тя е неразделна част от демократичното институционално наследство на градовете.

3.5. Градът на бъдещето

Изборът по редица въпроси трябва да бъде направен днес, щото утрешния град да бъде обитаем, удобен, красив и здравословен. Съществуващите незадоволителни условия следва да станат стимул за преразглеждане на лежащата в основата на днешните градове концепция.

Този процес следва да почива на координацията между всички заинтересовани слоеве и професионални среди - градски жители, администратори, политици, високопоставени държавни служители, представители на различни професии, хора, които се трудят в градовете, координация, в диаметрална противоположност на редица от постулатите на Атинската харта.

Идеален е онзи град, в който е постигнато мирно съжителство на различните сектори и дейности (пътуване, обитаване, труд и отдих); в който са гарантирани правата на гражданите; в който са осигурени възможно най-добрите условия за живот; който отразява и откликва на бита и нравите на своите жители; в който изцяло се държи сметка за всички, които го използват, произвеждат или тъгуват в него, посещават го, търсят развлечение, култура, информация, знания и които се учат в него.

Градът трябва също да поддържа равновесие между модерното си развитие и съхраняването на историческото си наследство, да вгражда в себе си новото, без да разрушава старото; да следва принципа на устойчиво развитие. Град без минало е като човек без памет. Хората оставят следи от своя живот, своя труд, своята лична съдба в градовете под формата на квартали, сгради, дървета, храмове, библиотеки. Тези следи представляват колективното завещание на миналото, даващо на наследниците чувството за приемственост на собствения им живот и отговорност за бъдещето.

Градовете трябва да функционират и да бъдат управлявани въз основа на възгледа, че градските проблеми не се изчерпват с чисто финансовите механизми, нито пък с традиционните похвати на функционалното планиране. Общините следва да се стремят да използват методи, черпени или от опита на централната власт и/или от опита на частния сектор.

3.6. Междуградско сътрудничество

Като отражение на реалното обстоятелство, че градовете играят фундаментална роля в регионалното, националното и международно равнище чрез побратимявания, договори, членство в международни асоциации и неправителствени организации.

3.7. Права в градовете

Зачитането, пропагандирането и разширяването на правата на човека по отношение на всички хора в градовете - без разлика на пол, възраст, произход, раса, социално, икономическо и политическо състояние, физическа и психическа кондиция - е от съществено значение.

Наред с останалите права, някои от тях са:

- правото на жилищна задоволеност с подходящи, добре разположени и добре осветени жилища с достатъчна жилищна площ, с необходимите удобства, на разумна цена и съобразени с изискванията за незамърсеност на околната среда;

- правото на здравна профилактика; правото на задоволеност със зеленина, свободно пространство;

- правото на взаимообвързаност на различните функции в градския живот;

- правото на културни възможности, съоръжения за спорт и отдих, социално развитие, свободно придвижване, предполагащо хармоничното уравновесяване на интересите на всички улични ползватели (обществен транспорт, водачи на лични моторни превозни средства, пешеходци и велосипедисти);

- правото на обезпечаване дейността на общностите; мерки против бедността; специални грижи за социално слабите;

- правото на сигурност; труд; благоденствие; възможности за образование и професионално квалификация; правото на култура и история.

4. ГЛАВИ НА ХАРТАТА

4.1.ТЕМА: Транспорт и мобилност

Във всички времена на своята история човекът се е стремил да разширява обхвата на своята дейност и този стремеж неотклонно го е подтиквал да усъвършенства начините на транспорт.

Всяка стъпка в развитието на транспорта променя живота на човека; последиците от пешеходния, конния, железопътния и автомобилния пътнически и товарен транспорт могат да бъдат видени, насложени една върху друга в днешните градове.

Измеренията и значенията на мобилността са много. Тя дава на хората възможност да избират средата, в която предпочитат да живеят и да се трудят, с която предпочитат да общуват.

От появата си през 1884 г. и до днес автомобилът нерядко доминира в транспортната политика, водейки след себе си упадъка на системите за обществен транспорт.

Автомобилът или градът! - един може би твърде опростен поглед към нещата, който обаче не е лишен от основания. Бавно, но сигурно автомобилите унищожават градовете. Към 2000-та година ще бъдем изправени пред необходимостта от неотложен избор: или едното, или другото, в никакъв случай и двете.

Ако не бъде предприето нещо, ако не бъде наложен нов ред, пътният транспорт - особено личните и частните пътнически и товарни превозни средства - не само ще причини гибелта на градовете, но до голяма степен ще допринесе и за разрушаването на околната среда в глобален мащаб поради така наречения парников ефект.

Автомобилите застрашават градовете с причинените от тях шум, дискомфорт, психологическа и физическа несигурност, загуба на благоустроеност и социално пространство, замърсяване на въздуха.

Автомобилният транспорт позволява на по-заможните жители да се заселват извън града, но за сметка на това допринася за допълнителна натовареност на движението поради трудовите пътувания. Нещо повече, организирането на ефикасен и икономически ефективен обществен транспорт в разпростиращите се на голяма територия предградски части нерядко се оказва непосилна задача.

Накратко, автомобилният транспорт нанася културни и социални щети; води до западане на града като място за живот, общуване, работа и култура.

Обръщането с лице към този проблем не е проява на изолационизъм или егоцентризъм от страна на градските жители по отношение на другите видове населени места или по-слабо населените територии. Обратно, това е приносът на градските жители в общите усилия за спасяване на планетата от отрицателните странични ефекти на прекомерния растеж.

ПРИНЦИПИ

1. От съществено значение е да бъде намален обемът на пътуванията - особено пътуванията с лични превозни средства

Ползването на обширни терени и разделението на функциите - двата принципа на планиране, защитавани и прилагани в продължение на последните 40 години, доведоха до сегашното безизходно положение, при което:

а) Градовете са, от една страна, пренаселени, а от друга - напускани от средно заможните слоеве;

б) В простиращите се на огромни площи предградия е на практика невъзможно да бъде организиран ефикасен и икономически ефективен обществен транспорт. Така главното завоевание на 19 и началото на 20 век, доведено до крайност, поражда вредни последици и се превръща от преимущество в недостатък. В своята най-осезаема и очебийна форма то натрапва неизбежни пътувания на гражданите, живеещи на едно място, работещи на друго, търсещи стоки и услуги от първа необходимост на трето, превозващи децата си до и от училище на съвсем различно място.

Ключово решение е да бъде възприет нов подход към планирането на земеползването вътре в града - в посока към по-голяма компактност и извън него - в посока към интегриране и паралелно развитие на обитаване, трудова заетост и други подобни функции.

Нарастването броя на малките и средни предприятия в промишлеността, на третия и четвъртия сектор следва да бъде обвързвано с обитаването и развитието на жилищни райони в непосредствена близост. Компютризираният надомен труд не е добро решение поради отрицателния си десоциализиращ ефект.

2. Мобилността следва да бъде организирана по начин, който допринася за поддържането на градската обитаемост и осигурява съжителството на различните форми на пътуване

Очевидно не е нито възможно, нито желателно да бъдат елиминирани пътуванията, но реорганизацията на различните форми на пътуване би следвало да е осъществима в рамките на общата цел за създаване на град, в който е удоволствие да се живее, вместо да бъдат преследвани специфичните интереси на всеки отделен сектор.

Това означава да бъде отдаван такъв приоритет на обществения и/или колективен транспорт, велосипедите и ходенето пеш, какъвто се отдава на индивидуалното превозване на хора и товари. Това означава ограничаване достъпа на тежкотоварните превозни средства, независимо дали доставят стоки или не. Това означава да бъдат проучени някои новаторски начини за контрол върху ползването на улиците - разпределението му както по време, така и по място, например: частични по време пешеходни зони; почасово, дневно или сезонно редуване на ползването. Това означава създаването на велосипедни алеи; внимателно планирани пешеходни зони; извънградски паркинги в съчетание с чест, евтин, безопасен и надежден обществен транспорт до централните градски части.

3. На улицата трябва да бъде възвърнат статутът й на обществено средище

Изчезването на улицата като социално жизнено пространство допринася за упадъка на града и нарастването на несигурността.

По-голямата безопасност, сигурност и социална хармония предполагат материалното възстановяване на улицата чрез разширяване на тротоарите; създаването на пешеходни проходи; контролиране на уличното движение посредством подходящо планиране и разполагане на улиците; внимателно прилагане на еднопосочно движение.

Това означава опазване и подобряване на откритите пространства чрез висококачествено и трайно преустройство; висококачествен уличен инвентар, обществени и търговски указателни табели; регулиране на фасадите; осигуряване на дървесна и тревна растителност, водни площи, фонтани, монументална пластика с мемориално и декоративно предназначение.

Това означава развиване на привлекателни, качествено издържани индивидуални, търговски или обществени дейности по тротоарите, терасите и лицевата част на заведенията за обществено хранене.

Това означава да бъде сведена до минимум непривичната зашуменост.

4. Необходими са неотклонни усилия за образоване и информиране на обществеността

Значителни промени не могат да бъдат постигнати, без да бъдат преразгледани стереотипите на поведение на отделните граждани, чиято растяща загриженост за околната среда не винаги е съчетана със същата готовност да променят собствените си закостенели навици.

Местните власти носят несъмнената отговорност да поддържат и предприемат образователни и пропагандни кампании с двояката цел да бъдат разклатени стереотипите на поведение и да се възпитава у жителите съзнанието, че улицата им принадлежи, тя е обща собственост, но че като следствие от това улицата трябва да бъде използвана хармонично и да се ползва от тяхното уважение.

4.2. ТЕМА: Околната среса и природата в градовете

Твърде често в наши дни градовете представляват грамади от камък, бетон, стомана, стъкло, асфалт и (ако изобщо ги има) като цяло монотонни зелени площи или пустеещи, за нищо непригодни терени.

Въздухът и земята са замърсени с вредни елементи, изпускани от промишлените предприятия, енергопроизводството, моторните превозни средства и отделните домакинства. Дивата природа е изтласкана извън градовете, далеч от жилищните райони.

Никога досега не е било така наложително както днес да бъдат създадени защитени природни територии и озеленяването да се включи като елемент в планирането на откритите пространства и районите на градовете. Зелените територии придават на всеки град неповторима характерност, необичайно измерение, имат решаващо и осезаемо въздействие върху целия градски пейзаж, върху всичко, без което градът би загубил своята индивидуалност.

Градовете трябва да имат бели дробове , които да позволяват на хората да напускат застроената среда и да общуват с природата. Растенията и животните са част от развитието на човешкия индивид и дават възможност на подрастващите, родени в градовете, да опознаят природата.

Местните власти следва да бъдат добри стопани на природното наследство. Тяхна е отговорността да управляват управлението на ресурсите, да осигуряват качеството на околната среда, да опазват природните системи, като стимулират чисти и безвредни за здравето местни производства, транспорт и потребление.

Преди всичко трябва да се осъзнае, че Природата и Градът не са взаимоизключващи се понятия.

ПРИНЦИПИ

1. Държавните и обществени органи са отговорни да стопанисват и управляват природните и енергийни ресурси по последователен и рационален начин

Принципът на устойчивото развитие изисква местните и регионални власти изцяло да поемат своите отговорности във връзка с ползването на ограничените ресурси (енергия, вода, въздух, почва, суровини, храни) и същевременно - отговорността за управлението в границите на тяхната територия на замърсяването, битовите и токсични отпадъци, отлагани на тяхната територия, вместо да ги прехвърлят другаде или да ги оставят в наследство на идните поколения.

Все повече градове търсят ресурсите си другаде, което нерядко предизвиква смущения при източника. При възможност всеки град следва да разчита на собствените си вътрешни ресурси - градът да се разглежда като завършена екосистема. За разумното стопанисване на ресурсите и намаляване на бремето върху общинския бюджет могат да бъдат използвани като технически, така и административни нововъведения, например: предоставяне на места за лично градинарство и производство на компост, въвеждане на домашни топло- и електроагрегати, използване на слънчева и вятърна енергия.

2. Местните власти следва да се възприемат политика за предотвратяване на замърсяването

Зелените територии, програмите за опазване на природата и ландшафта са фундаментални елементи на градската среда, допринасящи за качеството на въздуха и нормалния градски климат.

Дивите растения, биоградинарството, подборът на подходящи видове, повтор


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, info@nimasystems.com