Що е устойчиво развитие ?
д-р Тинка Попова,
арх. Белин Моллов
Устойчивото развитие е философия, която приема като основополагаща насока на мисленето и поведението на обществото, държавните институции, ръководителите от различен ранг и обикновените хора:
- Хармонично развитие и използване на природните (естествените) фактори на производството и средата (земя, вода, минерални ресурси, гори и др.), от една страна, и човешките ресурси, от друга страна;
- Повишаване на благосъстоянието на сегашните поколения, без да се накърнява правото на бъдещите поколения за здравословни условия на живот, труд и обитаване;
- Съчетаване на целите на икономическото и социалното развитие с изискването за запазване и подобряване качеството на околната среда;
- Съхраняване на историческите и културни традиции на нацията като цяло и на териториалните общности в частност и осигуряване на приемственост между поколенията в тази насока;
- Съхраняване и доразвиване на всички положителни, благоприятни за устойчивото развитие процеси и тенденции.
Устойчивото развитие е:
- понятие с глобален и комплексен характер и с дългосрочен обхват във времето;
- развитие, което обезпечава нуждите на сегашното поколение, без да прави компромиси с възможността на бъдещите поколения да посрещнат своите нужди;
- постижимо само посредством съвкупните усилия и действия на правителството, местните органи на управление, стопанските субекти и населението,
Устойчивото развитие е:
- философия на осъзнатото и разумно съчетание между рационалното и емоционалното в нашите решения.
- философия, която цени икономическата изгода само тогава, когато тя не ощетява природата, историческото наследство и човешкото развитие.
Преминаването то неустойчиво, нехармонично, небалансирано развитие към устойчиво развитие е процес на осъзнато и последователно следване на изискванията и принципите на устойчивостта. Следването на тези принципи и изисквания в териториалните общности (общините) налага по необходимост формулирането на последователна, вътрешно обвързана политика и стратегия за устойчиво развитие.
Общовалидните принципи за следването на политика за устойчиво развитие са:
- Балансирано отношение между естествената и изкуствената среда;
- Интегриране и взаимно проникване на икономическите, социалните и екологичните измерения на развитието;
- Икономично използване на природните ресурси и опазване на биоразнообразието;
- Постигане на справедлива равнопоставеност между хората от различни поколения и социални групи;
- Гражданско участие и партньорство на всички равнища;
- Отказ от централизиран подход и политически диктат и прилагане на принципа на субсидиарността, което означава решенията да се вземат на възможно най-ниско ниво - най-близо до хората.
Устойчиво развитие може да се постигне посредством:
- Прекъсване и пренасочване на неблагоприятни тенденции и процеси.
- Запазване, доразвиване и обогатяване на доброто в развитието.
Необходимо е да се обръща внимание не само на това, което трябва да се промени в положителна посока, но също и това, което трябва да се съхрани или развива в същата положителна посока. В противен случай може да се наруши хармонията, равновесието и балансираността в развитието.
В процеса на развитието по посока на устойчивостта могат да бъдат обособени няколко етапа:
- Формулиране на визия;
- Анализ на съществуващото положение;
- Разработване на стратегия за устойчиво развитие;
- Разработване на програма (план) за действие;
- Изпълнение на програмата;
- Мониторинг и контрол;
- Обратна връзка, оценка на резултатите и корекции на програмата.
- Пестете водата в стратегията!
- Освобождавайте се навреме от изкушението да изложите всичко, което знаете, и всичко, което искате да кажете, особено ако то е несъществено и поради това - ненужно, объркващо, подвеждащо!
- Не правете количество, а качество! По този начин ще си спестите усилията и загубата на време да отсявате по-нататък същественото от несъщественото, възможното от невъможното, реалното от фикцията.
През 1983 г. ООН създава Световна комисия по околната среда и развитието, известна още като "Комисия Брунтланд", по името на своята председателка г-жа Брунтланд, министър-председател на Норвегия.
През 1987 г. в отчета на Световната комисия по околната среда и развитието, озаглавен "Нашето общо бъдеще", се призовава към нова ера на икономическото развитие, безопасно за околната среда.
През м. юни 1992 г. В Рио де Жанейро, Бразилия, се провежда Конференцията на ООН за околна среда и развитие, която приема няколко знаменателни документа, основните от които са:
Декларация за околната среда и развитието", съдържаща 27 основополагащи принципа, от които държавите следва да се ръководят в дейността си по осигуряване на развитието на благосъстоянието на хората;
Дневен ред 21 - програма за постигане на устойчиво развитие от социална, икономическа и екологична гледна точка.