ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ

съвместна рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и програма Хоризонт на Българското национално радио

26 януари 2006 година

Гражданите и общинския бюджет: аритметика или висша математика

Водеща:

Борислава Борисова

В разговора участват:

Светлин Ганков, експерт и обучител в сферата на местното самоуправление

Ралица Вълкова, Фондация за реформа в местното самоуправление

доц. Андрей Захариев, председател на Общински съвет Свищов, председател на Асоциацията на председателите на общински съвети

Людмил Иванов, председател на Общински съвет - Трявна

Водещата: Минутите до 12 в Хоризонт до обед днес са посветени на Общинския радиофорум . С нашите събеседници в студиото ще се опитаме да отговорим на един важен въпрос: проста аритметика или пък висша математика са общинските бюджети за всички нас като граждани? Разбира се, ще стане дума и за това как българските общини провеждат обществените обсъждания на бюджетите си. Провеждат ли ги, изобщо? Или казано другояче представят ли общинските съвети информация за проекта за бюджет пред хората и правят ли го по този начин по-разбираем? Добър ден сега казвам на Светлин Ганков, експерт и обучител в сферата на местното самоуправление, и на Ралица Вълкова от Фондацията за реформа в местното самоуправление.

Гостите в студиото: Здравейте! Добър ден!

Водещата: Нека започнем с факта и с повече разяснение, свързано с това, че общественото обсъждане на общинските бюджети е всъщност законово изискване

Ралица Вълкова: Може би преди това да кажем, че правото на всеки гражданин да търси и да получава информация от държавни органи и агенции е разписано в Конституцията. По-подробно това му право е регламентирано в Закона за достъп до обществена информация. И вече по-конкретно в Закона за общинските бюджети в член 11 проектобюджетът на общината се съставя не само въз основа на анализи, стратегии и общински план за развитие, но и въз основа на предложения от местната общност, чрез консултации, срещи, обсъждания. И по-нататък в Закона се казва, че общината е длъжна седем дни преди публичното обсъждане на бюджета да предостави информация за това събитие. На самото публично обсъждане се разписва и протокол, който е неизменна част от проекта за бюджет, който се предоставя на Общинския съвет.

Водещата: Има ли някаква специфика процедурата по обществено обсъждане на бюджетите на общините или това е такова, каквото с каквото вече свикнахме като че ли и което се прави и за много други неща ?

Ралица Вълкова: Самото обществено обсъждане минава по ред, определен от общината. Право на всяка община е да разработи методология за самото обществено обсъждане, в различните етапи - преди, по време и след обсъждането, чрез информация, предоставена чрез брошури, дипляни в съответния Център за услуги и информация на граждани; може да направи мултимедийно представяне на проекта за бюджет, за да даде по-ясна представа за информацията и да я направи по-разбираема за хората, които ще участват на общественото обсъждане.

Светлин Ганков: Аз бих се включил с тезата, че публичното обсъждане е финалът или би следвало да бъде законово определен финал на един доста по-дълъг процес. Реално, за да може гражданите да участват в разработването, в съставянето на общинския бюджет, те би трябвало да бъдат включени много по-рано, на един ранен етап. Като в масовия случай спазването на Закона от общините, провеждането на подобно публично обсъждане се прави тогава, когато бюджетът е факт.

Водещата: Тоест, би имало една голяма степен на формалност, един окончателно готов бюджет, който просто е подлаган формално на една такава процедура на обществено обсъждане, без реално, мненията и предложенията на гражданите да могат да бъдат взети предвид

Светлин Ганков: Много трудно в такъв вид биха могли да бъдат взети предвид новите предложения на гражданите. Разбира се, това също си има смисъл и ползи, тъй като една от характеристиките на добрата община е управлението на местните финанси да става с участието на гражданите, на местната общност. Така че и самото информиране за какво ще се харчат парите на данъкоплатците, на гражданите, също си има своя смисъл. Разбира се, ако процесът, както много общини в България го правят (тъй като както Ралица спомена, те са в правото си да избират) започне много по-рано, реално може да се намерят и много други ползи, освен самото информиране.

Водещата: Да, без съмнение, ясно е, че общините имат интерес да включат гражданите в обсъждането на бюджета, въпросът е, правят ли го Вашият опит какво показва? Какъв процент от общините в България вече реално подлагат на обществено обсъждане и обясняват на хората, които живеят на тяхната територия какво и как ще се харчи?

Ралица Вълкова: По принцип общините законово вече са задължени да правят такова публично обсъждане, така че по един или друг начин, може да е формално или не, те трябва да го правят. Доколко самите граждани се включват в този процес, е различно. Зависи от самата община, как тя подхожда към този процес. Дали наистина е заинтересована от предложенията на гражданите, които би могла да получи по време на едно такова публично обсъждане. И ако го направи по лесно достъпен начин за тях, съответно и резултатът ще е друг.

Водещата: Ще бъде друг Аз предлагам след малко да продължим нашия разговор. Ще имаме възможност да чуем и какво показва опитът на една община в сферата на обществените обсъждания. Това е Община Свищов.

...Говорим в минутите на Общинския радиофорум за това правят ли обществените обсъждания на общинските бюджети по-разбираеми тези бюджети за гражданите. Сега ще имаме възможност да чуем какво показва опитът на една община в сферата на обществените обсъждания на бюджета. Общината е Свищов. Разговорът ми е с доцент Андрей Захариев. Той е председател на Общинския съвет в града и председател на Асоциацията на председателите на общински съвети.

Доц. Андрей Захариев: Законът за местното самоуправление и местна администрация и Законът за общинските бюджети определят законовата рамка, която местната власт трябва да отчита и да се съобразява с нея и най-вече, да спазва. Именно в Закона е вменено нашето задължение, преди да вземем най-важното разпоредително решение, да проведем обществено обсъждане. За съжаление Законът не дава изрична рамка какъв трябва да е форматът на общественото обсъждане. Има различни практики. Обичайната, която и ние спазваме и в община Свищов е осведомяването на обществеността чрез медиите, за конкретна дата и час на обсъждането, при предварително осигуряване и достъпност на материалите, свързани с бюджета.

Но това, което може би не добре се разбира от гражданите, е, че в голямата си част, общинският бюджет покрива, след въвеждането на финансова децентрализация, така наречените делегирани държавни дейности , където и приходната и разходната компонента, са строго дефинирани. Това, което ние трябва да обсъждаме, да приоритизираме и да гласуваме, касае може би най-вече инвестиционната програма или това е харченето на всички наши спестени пари, или такива, акумулирани с дълг, за промяна в облика и подобряване на жизнената среда на всички живеещи на територията на съответната община.

Водещата: Това е нещо, което няма как да не интересува хората и няма как да нямат отношение и мнение. Въпросът е дали са активни, дали участват и дали лесно успяват да се ориентират в тази материя?

Доц. Андрей Захариев: Често се налага те да бъдат преведени на един по-достъпен език и това се постига чрез тяхното съпоставяне с отчета за изминалата бюджетна година.

Гражданите често се интересуват от проблеми, свързани с правомощия на държавата, като си мислят, че общинският бюджет на практика трябва да осигурява финансов ресурс за всичко - и за републиканската пътна мрежа, и за противодействия на процеси и явления, които попадат под щриха аварийни ситуации, природни бедствия.

И в тази насока е необходимо сериозно усилие от страна на администрацията и общинските съвети за придаване на достъпност на такива решения. Не само бюджетите трябва да бъдат обсъдени и да минат през филтъра на обществения дебат, а това са приетите миналата година общински планове за развитие за периода 2007 - 2013 година. Разположени са в три мандата на местната власт и представляват най-дългосрочното решение, което ние по закон имахме ангажимент да приемем и да гласуваме. И в това решение за общинските планове за развитие на практика сме утвърдили голяма част от бъдещите бюджетни решения.

Затова опитът, натрупан в общинските съвети в България, при подготовката на общинските планове за развитие и тяхното обсъждане, смея да твърдя, че трябва да бъде рационално привнесен на територията на всяка една от българските общини и да бъде модел, който да следваме и при тазгодишната бюджетна процедура.

Водещата: Ваши колеги и от общинската администрация, и от общинските съвети много по-често като че ли се налага да обясняват на хората защо не могат да бъдат изпълнени качествено услугите и защо не могат да бъдат предоставени в необходимия размер, отколкото да бъде обсъдено с хората какво да бъде заложено и по какъв начин в общинските бюджети

Доц. Андрей Захариев: Прибирането на таксата за битови отпадъци съгласно законодателните промени е решение на Общинския съвет, което се изтегля преди бюджета. Може би това е за добро. Защото много от местните политически представени сили в отделните общински съвети, с цел демонстриране на провеждане на социална политика, искат да се намали размерът на таксата, който да плащат гражданите и юридическите лица.

Съгласно Закона за местните данъци и такси, таксите трябва да бъдат с такъв размер, че да осигуряват покриване на съответния разход. Това са услуги, които са с разходнопокривен характер. И тук, ако някой си позволи да редуцира прихода, то това автоматично ще окаже редукция и върху разходите, респективно и върху качеството на услугата. А таксата за битови отпадъци засяга най-вече хигиената и здравословната жизнена среда.

Друг тип такси, които много често търпят социална редукция надолу, това са таксите за ползване на детски ясли и градини. И тук всички общински съвети, вероятно без изключение прилагаме социална политика на кофинансиране или дофинансиране на тази услуга със средства от общинските бюджети и от облагането с данъци и такси на всички живеещи на територията на съответната община.

Водещата: Какво искаха хората, вашите съграждани от Свищов, да бъде заложено в бюджета за миналата година и общинската администрация, и вие, и вашите колеги от Общинския съвет, се съобразихте и то е факт ?

Доц. Андрей Захариев: В нашата община, която е 50-хилядна и която на практика има и още 10 хиляди студенти, за които осигуряваме среда, в която, в този академичен град, те да се развиват и да се обучават качествено.

Ние гласуваме още 100 хиляди лева в специална позиция, в инвестиционната програма Граждански инициативи , която разделяме по равно: 50 хиляди лева - за селата и 50 хиляди лева - за града. Това е една изключително популярна практика, която позволява на гражданите сами, с техен труд, но със средства на общината за материалите, които трябва да се използват в съответните проекти, да реализират своите малки, но значими за местната общност, проектоинициативи. Началото на тази инициатива беше поставена преди четири години, с по-малък бюджет - от около 20 хиляди лева. В момента достигна 100 хиляди. И нашето намерение е да затвърдим тази практика и тя да продължи напред, за да може гражданите да чувстват, че те диктуват, те определят, те приоритизират това, което желаят и искат да бъде сторено чрез ресурс на бюджета на една община. 

Водещата: Чухте какво каза доцент Андрей Захариев, председателят на Общинския съвет в град Свищов. Надявам се да допълним изводите от практическия опит на общините в обществените дебати по общинските бюджети и в следващите минути, в които наш събеседник ще бъде още един председател на Общински съвет, господин Людмил Иванов председател на Общинския съвет в Трявна. Добър ден, господин Иванов!

Людмил Иванов: Добър ден!

Водещата: Не зная дали имахте възможност да чуете това, което каза вашият колега от Свищов

Людмил Иванов: Да, чух го. Беше ми приятно. Искам да го поздравя, той е председател на Асоциацията на председателите на общинските съвети.

Водещата: Точно така, да. И ние съобщихме това. Аз мисля, че е важно да бъдем конкретни в тези разговори, г-н Иванов, и затова си позволих и в разговора с г-н Захариев да го попитам за да бъдем максимално конкретни Например, във вашия град, в Трявна, какви бяха желанията на жителите? Знаем, че Трявна не е голям град. Вие си говорите, често, предполагам. Знаете какви желания имат гражданите, какво искат още да бъде направено за техния град и какво от тези желания, в крайна сметка, е било заложено в общинския бюджет?

Людмил Иванов: Трявна се управлява в момента от една почти гражданска формация Коалиция за Трявна . Тя така е получила гражданственост. Но тя спечели и последните избори. Ние смятаме, че сме много близко до желанията и намеренията на гражданите на общината. Така че, по принцип, в по-голямата си част, техните желания и намерения бяха заложени и в програмата, с която спечелихме изборите, това е кметската програма. Когато миналата година за първи път направихме обществено обсъждане на бюджета, горе-долу в 90 на сто от желанията на гражданите се препокриха с тази програма. Появиха се няколко нови идеи, които в мащабите си, позволиха да им бъде обърнато внимание и да бъдат финансирани през бюджетната година.

Водещата: Какви конкретно проекти? Какво искат жителите на Трявна? 

Людмил Иванов: Ами, едната беше за младежката шах-площадка, със специални шахматни фигури, а другата, за която отделихме повече внимание, бе създаването на керамично ателие. Ние искаме да създадем една нова пешеходна зона в старинен тип, където ще оборудваме такова керамично ателие, с цел развитие на занаятите. Знаете, че ние държим Трявна да стане постоянна туристическа дестинация, така че, занаятите са наша основна цел.

Водещата: Ако трябва да кажем, г-н Иванов, плюсовете като че станаха ясни от това да бъдат подлагани на обсъждане с обществеността намеренията на общинската администрация и на общинските съветници. Има ли минуси от това, че така свободно и 100-процентово се позволява на хората да участват със свои идеи, със свои виждания и мнения в изработването на тези документи?

Людмил Иванов: Не смятам, че има някакви категорични минуси. Напротив, демократизацията на всяка една страна го изисква. Вие знаете, че такива утвърдени демокрации като швейцарската например - те подлагат дори общинският бюджет на референдум, всяка година. Така че ние трябва да се учим на демокрация все още. И това е нормално. Могат да се появят търкания тук и там, при решаването на конкретни проблеми, при решаването на кое да се даде приоритет, защото знаете, че по принцип желанията са много, но общинските бюджети са ограничени. Така че, даването на приоритет определено може да породи съответно търкания, но смятам, че в края на краищата методиката и намеренията са в правилна посока и смятам, че така трябва да продължим и занапред.

Трябва да има дискусия, трябва да има прозрачност, трябва да има яснота къде отиват общинските средства. Но трябва да има и желание на държавата да се оттегли постепенно от финансирането на общините, да им даде по-голяма финансова самостоятелност.

Водещата: Да и като че ли, между другото и в разговора с вас се потвърждава това, стана дума и в разговора с г-н Захариев, че като че ли голяма част от нас не правим разлика между това, което е задължение на държавата, и това, което са чисто общински задължения. И от там едни свръх-очаквания има към общинските администрации Не мислите ли?

Людмил Иванов: Да има го и това, има го. И затова е моята препоръка държавата полека-лека, постепенно, да се оттегли и да даде по-големи пълномощия на общините, които да вземат своите самостоятелни решения.

Мога да дам пример - преди малко стана въпрос за такса смет. При нас по отношение на фирмите приложихме нова методика, чисто наше изобретение и обхванахме доста по-голям процент от фирмите да плащат тази такса И така, има известно напрежение в това отношение на територията на нашата община, но смятам, че всичко това е преодолимо и не е нищо фатално.

Водещата: Да, с времето ще отшуми, може би

Людмил Иванов: Да, абсолютно. Сигурен съм.

Водещата: А, какво бихте казали, г-н Иванов, на вашите колеги, понеже си позволих все пак да задам и въпроса - доколко общините спазват това законово изискване - да подлагат на обществено обсъждане бюджетите и своите намерения

Людмил Иванов: Смятам, че няма от какво да се плашат колегите. Но да подхождат много търпеливо към обществените обсъждания. Много търпеливо да разясняват на хората. Колкото по-информирани са хората, толкова по-добри резултати ще се постигат.

Водещата: Благодаря ви за този разговор. Председателят на Общинския съвет в Трявна Людмил Иванов в ефира на Хоризонт до обед .

След малко ще продължим да говорим за обществените обсъждания на общинските бюджети. Правят ли ги те по-разбираеми за всички нас ? Ще продължим с гостите ни в студиото: Светлин Ганков, експерт и обучител в сферата на местното самоуправление, и Ралица Вълкова от Фондацията за реформа в местното самоуправление.

Господин Ганков, да започнем с един коментар. Докато слушахме председателя на Общинския съвет - Трявна, вие се сетихте за едни съвсем конкретни примери, които илюстрират това, че общественото обсъждане на общинските бюджети не е един еднократен акт, продължаващ два часа, в някоя зала, а е един процес, който продължава с месеци

Светлин Ганков: Специално в Трявна се случи наистина като процес. Той започна още през юли месец миналата година и започна с нещо, което силно помага да не се стига до констатацията, както някои общини споменават: ние обявяваме обсъждане, но не идва нито един гражданин или идват граждани и не могат да направят нито едно предложение Та през юли месец се започна коментар по нормално обясняване на бюджетната терминология. Така че гражданите да се чувстват комфортно и наистина да могат да участват в процеса на разработване и обсъждане на общинския бюджет.

След което имаше няколко сесии, които се правят по така наречената форум-методология, която, сигурен съм, не е панацеята за тези обсъждания, но е един, бих казал, доста добър начин те да се случат с участието на гражданите. Като обикновено една такава форум-методология по отношение на бюджета включва три - четири сесии или събирания на граждани.

Първото, от което се започва, е коментарът на приходната част на общинския бюджет, която често ние като граждани забравяме. А в крайна сметка бюджетът е равенство между приходната и разходната част. За да има разходи, от някъде трябва да получим приходи.

След това се разглежда частта на бюджета, която най-много вълнува гражданите - за разходите. Всичко това се прави съобразено с така наречения бюджетен календар на една община.

Той пък, с няколко думи, започва още в средата на годината, с бюджетна прогноза. През август месец Министерството на финансите изисква подобна информация, която съставлява рамката за тази дискусия. През месец декември обикновено се гласува държавният бюджет и тогава общините разбират тази, така наречена изравнителна субсидия , която е за финансиране за делегираните от държавата дейности.

След което общините започват и изработват истинския, реалния бюджет.

Ако гражданите са участвали на по-ранен етап, ако те са наясно в какво точно могат да правят предложения, ако наистина се е случил и процесът с разработването на общинските планове за развитие, то тогава бюджетът, ще си позволя да цитирам едно определение, което е в наръчника за кметове и общински съветници на сегашния мандат: бюджетът е израз на интересите и влиянието на заинтересованите страни .

Между другото, подобно нещо при използването на методологията се случи и при бюджет 2005 и в Севлиево, и в Троян. А в момента тече процесът за разработване на бюджет 2006, започнал е през юли месец - в Казанлък и в Копривщица.

Водещата: Възможно ли е да се получи един такъв добър разговор между общинските администрации и обществеността в по-големите градове? Или там, все пак, по-голяма роля биха могли да имат и да играят неправителствени организации, които да представляват гражданите в едни такива срещи и обсъждания, представяне на мнения, желания ?

Светлин Ганков: Самата методология, всъщност, е представителство на отделни заинтересовани страни. Не може, както в Швейцария сме чували, че става, бюджетът да се приема с референдум или всички реално да участват. Така че и в малките общини, ако правилно съм разбрал въпроса, и в големите общини, в по-големите общности винаги има този елемент на репрезентативност.

Някой отделя време, ресурс и е припознат от останалите да защищава интересите на отделна, заинтересована, страна.

В интерес на истината, специално при общественото обсъждане на проектобюджета форум-методологията, тази методология е работила и в по-големи общини, например Община Разград, която е 70-хилядна община. В София е работила на районно ниво, в район Изгрев .

Аз пак казвам, форум-методологията не е панацея. Има много други възможности и техники, които биха могли да бъдат комбинирани. Зависи от нагласите на съответната общност, от опита, който имат, от неправителствените организации и те по какъв начин биха могли да подпомогнат процесът.

Водещата: Въпреки, че според мен в по-малките общини много по-лесно някой би могъл да бъде припознат като изразител на нашето мнение. Независимо дали е представител на неправителствена организация или не, отколкото в големия град, където и броят на неправителствените организации е по-голям, и съществува битка кой да бъде представен там и защо точно той, а не другият.

Ралица Вълкова: Мисля, че всички тези организации, които и вие изброихте, те са младежки организации, съответно, всички свързани институции с бюджетните средства като директори на училища, детски градини и болници, имат право да участват на едно такова обсъждане, независимо от различията. От там произтичат и добрите решения. Така че ако участват всички и съответно са добре информирани, както и Светлин каза, се получава една добра дискусия и съответно - излизат различни предложения.

Водещата: И ако мога да си позволя, в края на нашия разговор да обобщим българската практика до този момент по отношение на осъществяване на такива обществени дебати, разговори по бюджетите, по това - какво общините и как ще изхарчат. Какво можем да кажем?

Светлин Ганков: Връщам се отново към предишните си думи - има най-разнообразни техники, използването на които зависи контекста, от нагласите, от това дали има развит неправителствен сектор и организации, които да представляват и интересите... По най-различен начин би могло да се случи общественото обсъждане. Бих казал, дори и да е само като обсъждане, дори и само като информиране - това също има своят смисъл.

Силно защищавам тезата, че форум-методологията, дори и не за всички общини, е един много добър метод за съставяне на общински бюджет и за реално, демократично управление в една община. И сигурно има и още много други начини

Най-важното е в крайна сметка, общините да не се притесняват. Ползите са много повече от минусите. Г-н Иванов се притесни да каже за минусите.

Разбира се, има минуси. Първо, това са усилия и енергия да убеждаваш, да обясняваш на някого и понякога това е изключително дразнещо.

Второ, това е един дълъг процес, в който доста хора, организации и институции отделят ресурси.

Трето, има противопоставяне, разбира се, в малките общности, понякога се скарват Пък и не само в малките.

Но плюсовете са далеч повече от минусите.

Водещата: И да кажем, че българската практика по отношение на обществени обсъждания и на активно гражданско участие в изработването на общинските бюджети тепърва ще се обогатява

Ралица Вълкова: Да, тя съществува, но е въпрос вече на вграждане на техники и методи ....

Водещата: Благодаря ви за тези разяснения. Не зная кога ще станат общинските бюджети проста аритметика за всички нас като граждани. Надявам се това да стане по-скоро. Благодаря ви за участието!