ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ
Съвместна рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и
Програма 'Хоризонт' на Българското национално радио
1 февруари 2007 г., четвъртък, 11.00 - 12.00 часа
На тема:
НАТУРА 2000 – ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА МЕСТНО И ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ
Водеща: ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА
ВОДЕЩАТА ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: В 'Хоризонт до обед; звучи 'Общински радиофорум' - съвместна поредица на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Днес ще говорим за екологичната мрежа Натура 2000 и възможностите за местно и личностно развитие. Много въпросителни стоят все още около тази екологична мрежа, съмнения, че зад протестите на хората стоят икономически интереси, неяснота за това как бяха определени съответните терени, дали пък някои, които трябваше да са вътре, в екологичната мрежа, по неясни или подозируеми причини, останаха извън…
Наши събеседници в студиото на "Хоризонт" са: г-н Тома Белев, председател на Асоциация на парковете в България и директор на Природен парк “Витоша”, и Зорица Ставрева от Българската асоциация за алтернативен туризъм. Добър ден!
ГОСТИТЕ В СТУДИОТО: Добър ден!
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Нека да започнем с кратък преглед на всичко онова, което се случи до този момент и до каква фаза са доведени нещата сега, в един разкрач. Разбира се, все още много въпроси има за решаване, много неясноти от страна на протестиращите хора, които се вдигат на не едно място в страната. Кой - "за", кой - "против", включването на негови земи в екологичната мрежа…
ТОМА БЕЛЕВ: Случи се нещо, което трябва да се случва в България. Това са ангажименти, свързани с присъединяването ни към Европейския съюз. България няма как да не ги изпълни, за съжаление, разбира се, ние просто започнахме прекалено късно. Няма държава в Европейския съюз, която да е успяла за две години да си изгради мрежата, тъй че тепърва, мрежата Натура 2000 в България ще се развива.
Това, което имаме към настоящия момент, са предложения за създаване на над 350 защитени зони, по реда на двете Европейски директиви за птиците и за местообитанията, които са на фаза приемане на националната мрежа от Министерския съвет. Очаква се в близките две седмици Министерският съвет да се произнесе за кои защитени зони към настоящия момент има достатъчно добра научна информация, за да бъдат включени в мрежата. Но трябва да знаем, че това не е еднократен процес, а през май месец се очакват още допълнителни анализи за около 30 защитени зони, които бяха отложени от предишния Национален съвет за биологично разнообразие, които касаят още към 10-12% от територията на страната, тъй че мрежата ще се развива и занапред.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Кога виждате нейното окончателно приключване и изясняване?
ТОМА БЕЛЕВ: Окончателно приключване няма, тъй или иначе мрежата е един динамичен инструмент, който се развива във времето. Очаквам в рамките на следващите три години да е ясна около 90% от нейната площ и, съответно, границите на защитените зони, но тя, тъй или иначе, ще се развива. Това не е нещо, което веднъж завинаги се обявява и не се променя.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Казвате, времето беше твърде малко. За две години трябваше специалистите да преценят кои са тези зони, кои са тези терени, колко са онези проценти, които България трябва да представи пред Европейския съюз като защитени в екологичната мрежа?… Вероятно и времето е било твърде малко.
Но така или иначе, има и много съмнения в това - дали пък не останаха едни земи, едни области, които би трябвало да са в мрежата, извън нея, поради неясни причини? Знаете, от известно време насам се говори за горите на Симеон Сакскобургготски. Има ли и други такива прецеденти? Вие как смятате - доколко коректно към този момент бяха определяни тези контури?
ТОМА БЕЛЕВ: Предложението, което беше направено от всички досегашни вносители на предложения за защитените зони (това са няколко неправителствени организации) беше коректно и е коректно към датата на неговото внасяне. Тоест, това е най-доброто, което може да се направи за това време. И в самото предложение беше казано, че мрежата е недостатъчна. Един пример само. В Европейската директива за местообитанията има един вид, който се нарича Сибирски див тютюн, който се среща само на едно място в България и за него трябва да има защитена зона. Това място е в разложкото поле. Но се оказа, че никой не го е предложил и там има недостатък на мрежата. Когато обаче коментираме дали е определена коректно, трябва да знаем, че информацията, която касае собствеността на хората, е защитена от закона. И нито един от вносителите не е разполагал с информация върху чия територия се работи към съответната дата. Не е използвана такава информация, за да може да окаже влияние върху това дали съответните имоти са вътре или не и затова сме свидетели на различни отношения. Част от собствениците настояват да влязат в “Натура 2000”, друга част от собствениците категорично желаят да излязат. Ето това е доказателство, че никой не е съобразявал имотите. Трябва да знаем, че по критериите на Европейската екологична мрежа България води в европейски мащаб, по простата причина, че над 60% от нейната територия може да влезе в Натура 2000.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Дали обаче има някакви промени след внасянето и обсъждането в Министерския съвет?
ТОМА БЕЛЕВ: След като бяха внесени предложенията за мрежата, така както я виждат всички вносители, имаше заседание на Националния съвет за биологично разнообразие. Там бяха отложени или отхвърлени няколко защитени зони при птиците и бяха отложени към 30 защитени зони за местообитанията.
Това, което трябва да знаем, е, че със сигурност всички отхвърлени защитени зони при птиците ще влязат в мрежата по простата причина, че има решение, мисля, двукратно или трикратно, на Европейския съд, който казва, че когато се използват критериите на орнитологично важните места, тези определени орнитологично важни места са минимумът, който отговаря на целите на Европейската директива за птиците.
Когато коментираме 30-те отложени защитени зони, според Министерството на земеделието и горите там трябва да има допълнително прецизиране и не става въпрос априори за принципното им отхвърляне. Защото към настоящия момент в това, което се очаква да приеме Министерският съвет в следващите две седмици, има явни недостатъци.
В Европейския съюз има едно елементарно правило "20-60", когато коментираме мрежата Натура 2000. Тоест, 20% от площта на съответните територии, които се обитават от видове птици, животни, растения или гори и пасища, когато те не са приоритетни, трябва да влязат минимум 20% в мрежата, а когато са с приоритетни видове, те са 60%. Оттук нататък имаме де факто една елементарна преценка как да напаснем всички предложения,тоест кои територии да влязат и кои да не влязат. Като цяло идеята на вносителите беше да влезнат територии, които имат високо биологично разнообразие: не просто да обявяваме за защитена една територия, която опазва един вид, а да се опитаме да опазим този вид в едни територии, в които има и други видове, и други местообитания. И според мен към ноември месец това сравнително добре беше направено. Тоест, не може да се очаква, че има значима научна информация към настоящия момент която да не е отчетена.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Споменахме вече за протестите. Да, действително, бяха шумни, неведнъж отразени по всички медии, твърде масови, на определени места. Какви са техните основания? На онези хора, които, от една страна, твърдят, че нямат достатъчно информация, не знаят за какво става дума, може би, причината е в това, че както Вие споменахте, всичко се прави, малко или повече, в последния момент…
ТОМА БЕЛЕВ: Според мен, незнанието поражда страх, а страхът поражда омраза. В случая, когато хората не са запознати с нещо, те винаги се страхуват и винаги протестират. Проблемът, според мен, е малко преекспониран, доколкото, ако реално говорим за тези 23%, които в момента ще се гледат в Министерския съвет, тези, които протестират като собственици, едва ли надхвърлят половин процент от реалните собственици на имоти, тъй че не можем да твърдим за масови протести, защото масови протести биха били, ако поне 10% от тези собственици протестират - става въпрос за поне два милиона и половина граждани, които са собственици в момента на имоти, които подлежат на включване в Натура 2000. Другият проблем е, че протестираха хора, които имат определени интереси. Тоест, не можем да коментираме, че това са само стопани на земеделски земи. Защото, ако ти си стопанин на земеделска земя, за тебе е изгодно да си в Натура 2000.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Освен ако нямаш намерение да използваш по друг начин съответната земя.
ТОМА БЕЛЕВ: Л този случай ти си собственик на имот, който желаеш да влезе в регулация и да бъде застроен. Това са две различни неща. Казвам, че земеделските производители, производителите на земеделска продукция, независимо дали са фирми, арендатори или са собственици, или са горски собственици, са заинтересовани техните имоти да влязат в Натура 2000 по простата причина, че субсидията на европейско ниво по отношение на тези имоти е два до три пъти по-голяма. Към настоящия момент е още малко рано да говорим колко точно ще бъде тази субсидия по простата причина, че като цяло имаме едно допълнително съгласуване с Европейската комисия на Националния план за развитие на земеделските райони, за да се утвърдят всички мерки, заедно с техните параметри, но реално можем да кажем, че един собственик може да получи от два до три пъти повече субсидия за своята земя...
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Кои ще бъдат ощетени от влизането на техните терени в Натура 2000 като бизнес-интереси?
ТОМА БЕЛЕВ: Това са фирми, извършили покупка на земи с цел застрояване и последваща продажба, които са в природно ценни територии, които са считали, че ще могат да ги продадат или застроят. Сега, попадайки в Натура 2000, те се опасяват, че ще има ограничения в това застрояване. И това е основно по черноморското крайбрежие и в териториите, които са в така наречените ски курорти. Ето, там вече, където собственикът, било то фирма или гражданин, не разчита на земята като средство на производство, независимо дали е гора или земеделска земя, а разчита да стане рентиер, се притесняват.
Според мен и техните притеснения не би трябвало да са толкова сериозни. Например в парка "Витоша" около 60% от местообитанията в площите са местообитания на Натура 2000 - видова. Останалите 40% не носят характеристиката за ценни в европейски мащаб и примерно, ако не беше парк, а беше една обикновена територия, най-вероятно върху тях нямаше да има ограничения.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Преди да продължим този разговор, ми се иска да Ви попитам и за компенсациите. Вие казахте, че собствениците не би следвало да се притесняват чак до такава степен, освен заради това, за което говорите и заради компенсациите, които обаче засега имат твърде неясни контури и параметри. И все пак, могат ли да разчитат, че точно по този начин проблемът им може да бъде решен и това да доведе до спад на недоволството? Или това не може да бъде решение?
ТОМА БЕЛЕВ: Не можем да говорим за философия като компенсация. Можем да говорим за философия като субсидия. Тоест, никой не компенсира затова, че имотът ти е в Натура 2000. Теб те субсидират за твоята дейност вътре. Тоест, ако към настоящия момент имаш една ливада, която ти косиш, затова, че ще бъде в Натура 2000 и затова, че ще се съобразиш, затова че ще има примерно орхидеи и ще трябва да отложиш, примерно, коситбата с една седмица, за да могат те да прецъфтят и да дадат семена и да се размножат, ти гарантира възможността, след като си деклариран земеделски производител си, да получиш до три пъти повече субсидия. Но това зависи от теб. Тоест даже и в Натура 2000 място, ако ти не желаеш да спазваш добрата практика, която предвижда по-високото субсидиране, ти можеш да разчиташ на общата субсидия по линия на ОС 1-субсидирането, тоест, там където се субсидират на единица на декар.
Това, което е по-добре за собствениците в Натура 2000я е, че ако по ОС-1, където е общата субсидия за повишаване на конкурентноспособността, имаме по-големи изисквания за парцелите и те трябва да са над един хектар, за да имаш подобна субсидия, то в Натура 2000- местата, изискванията са от един до три декара, в зависимост от това за какво говорим, за земеделски земи, гори или тъй нататък. Тъй че със сигурност собствениците и земеделските производители ще имат интерес. Но, не можем да говорим, че всеки собственик ще бъде компенсиран за това, че земята му ще е в Натура 2000.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Например рентиерите, за които споменахте, те могат ли да разчитат на нещо такова и в какъв случай?
ТОМА БЕЛЕВ: Тези рентиери, те не се интересуват от това нещо. Ако ти не си земеделски производител, както твърдят хората в Разлог и в Банско - ние не произвеждаме нищо, ние искаме да продадем земята си, за да получим високите суми на квадратен метър - тях тази субсидия не ги интересува.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: А, този, който евентуално би купил тази земя, все пак за него това би било важно…
ТОМА БЕЛЕВ: Цената на тази земя вече не предполага земеделско или селскостопанско използване. Тя предполага застрояване. Това е, което се очаква. Много лошо, че работлива България, която се славеше със своя работлив народ, в момента на определени места се превърна в рентиерска България, която иска да получава пари, без да работи.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Явно, имаме един от разбитите на пух и прах митове. Благодаря Ви, ние ще продължим този разговор.
…Вие сте с минутите на "Общинския радиофорум". Със събеседниците в студиото на "Хоризонт": Тома Белев - председател на Асоциацията на парковете в България и директор на Природен парк "Витоша" и Зорица Ставрева от Българската асоциация за алтернативен туризъм, говорим отново за екологичната мрежа Натура 2000 и възможностите за местно и личностно развитие. Преди малко с господин Белев говорихме за негативните настроения от страна на мнозина протестиращи, особено в разложкия край, нещо, за което медиите надълго и нашироко информираха обществеността. Нека уточним, всъщност, какви точно забрани за дейности ще има върху земите, попадащи в Натура 2000.
ТОМА БЕЛЕВ: Законът предвижда, че е възможно да се наложат забрани със самата заповед. Но самата европейска директива не изисква забраните да са предварително наложени. Тоест, законът дава тая възможност, за да може малко да се опрости процедурата за по-прости, бих казал, защитени зони, там, където имаме един вид или едно-две местообитания, където е ясно какви са целите. Но най-вероятно, при такива сложни обекти, както например Националния парк “Пирин” има 30 вида местообитания, 70 вида, които имат различни цели и режими, най-вероятно за този обект няма да има изрични забрани, по простата причина, че е трудно да се опише многообразието от въздействия, които би трябвало да се ограничат и да се спрат направо.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Тоест, тези ограничения ще бъдат различни за различните терени?
ТОВА БЕЛЕВ: Да. Даже в една зона.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Даже в една зона. Което означава, на практика, че някой трябва да отиде, все пак, при тези хора и да говори с тях на място, за всеки един индивидуален случай, защото няма как иначе те да разберат какво ще се изисква от тях и какво би трябвало да знаят…
ТОМА БЕЛЕВ: Да, със сигурност това ще се случи, по простата причина, че се предвиждат така наречените “Планове за управление”. Това е европейски инструмент на Натура 2000 зони, които имат един дълъг консултативен процес и съгласуване със собствениците...
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Във времето, какво ще рече това?
ТОМА БЕЛЕВ: Много консултации със собствениците и обяснения, защото това е философията като цяло на европейското екологично законодателство, тоест, широко участие на обществеността, за да могат и собствениците по-лесно да разберат за какво могат и да получат пари, защото тези "Планове за управление" ще бъдат един от инструментите…
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: А кога ще започне това? Кой ще оня, който ще започне този процес, от страна на кои институции да го очакват тези хора?
ТОМА БЕЛЕВ: Законът е ясен. Министерството на околната среда и водите одобрява заданията за тези планове, той одобрява и самите планове. Всеки собственик или община или област, в зависимост от характера, може да инициира създаването на план за управление, ако е заинтересован, за да може да са по-добре финансирани неговите дейности. То отговаря на философията, че "Господ дава, но в кошара не вкарва".
Министерството на земеделието и горите е предвидило една възможност за тези собственици, които са в защитени зони, които все още не са обявени, както ще бъдат зоните по директивата за местообитанията, които ще чакаме за съгласуване с Европейската комисия или които са с неясни режими, да могат да получават същите субсидии по някои от другите мерки, които са за територии с високо биологично разнообразие, но не са по Натура 2000 зони.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Значи ще трябва една доста добра информираност и ориентация за цялата тая многопосочна и непроста материя. Нека поговорим, обаче, и с Вас, госпожо Ставрева, малко за туризъм, за това какви са предпочитанията на българския турист, от една страна, на чужденеца, който идва тук, за да прекара почивката си? Говорим от много време и за застрояването на Черноморието, и не само на Черноморието - и на някои планински курорти. Всъщност харесват ли се така, както те изглеждат, по този начин застроени, тези места и на българските и на чуждестранните туристи. Какво сочат Вашите наблюдения?
ЗОРИЦА СТАВРЕВА: Не бих разделяла туристите на български и на чуждестранни. Защото мотивът за туризъм е един и същ, независимо в коя страна се намира човекът и къде иска да пътува. Международните изследвания по въпроса сочат, че над 50% от туристите търсят места, които да не са урбанизирани, или отсядат в обекти за настаняване, които са в хармония с природната среда. От тази гледна точка мисля, че нашите черноморски курорти отдавна са избягали от точно този изглед и от тази визия за спокойствие, тишина и разпускане от стреса, която в момента е и основната причина, заради която хората да искат да почиват.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Е, да, но тук веднага пък идва въпросът - каква е гледната точка, позицията и отношението на самите бизнесмени, ангажирани с този туристически бранш и сектор?
ЗОРИЦА СТАВРЕВА: Мисля, че има голяма разлика между бизнесмените и хората, които правят бизнес и туризъм по морето, и тези, които се опитват да развиват туризъм във вътрешността на страната. За съжаление в България представата за туризъм е сведена само до масовия туризъм, този, който е по морето и в ски-курортите. Извън нашия фокус и внимание остават всички тези малки собственици, които сумарно представляват десетки пъти повече хора и повече ползи за тези хора, във вътрешността на страната, които…
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Какво е отношението на тези малки собственици към екологичната мрежа на страната, за която говорим? Имат ли те своите притеснения? Вливат ли се и те в редиците на протестиращите, или…?
ЗОРИЦА СТАВРЕВА: Мисля, че за момента е трудно да се каже, че те имат някакво конкретно отношение. Тоест, цялата тази обемна и неясна информация им пречи да разберат в някои случаи в какво са точно ползите. Там, където има защитени територии, има съхранена природа и пейзаж, има и много добри възможности за развитие на туризъм.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Да поговорим и за инвестиционните намерения. Няма как, след като стигнахме и до бизнеса, отново да повторим, ширещи се не само по крайбрежието, но и в много планински зони. Излишно е да Ви питам доколко това е здравословно за природата, но пък, ако трябва да говорим за икономиката, отговорите биха били различни. Разбира се, с оглед на това доколко е стратегическо мисленето в тази посока. И все пак, и преди малко Ви споменах, попаднах в един от форумите в Интернет на следната теза: да, но по какъв начин ние ще обезщетим бизнеса, всъщност, ще направим възможен бизнеса на, примерно бай Генчо, който живее някъде там, по южното Черноморие и единствената му възможност да използва земята, с която разполага, е строейки там хотел или нещо такова… Този човек, разбира се, би се притеснявал да попаднат земите му в екологичната мрежа и защо той трябва да се съобразява с шепата софиянци или налудно изглеждащи чужденци, които предпочитат усамотението или да се шляят голи и сами по плажа ?…
ЗОРИЦА СТАВРЕВА: Мисля, че е редно да погледнем икономиката и икономическия ефект от гледна точка на социалната дейност, също. Защото те не могат да се разглеждат разделени. Тези, които имат бизнес интерес да застроят това място, са големи фирми. И бих казала, че икономическият ефект ще си остане само и единствено за тях. Почти не е сигурно, че те ще оставят тези пари в България. Понякога говорим за чуждестранни инвеститори, на които дори им е трудно да кажат от коя страна идват. А бай Генчо, както не можем да си представим, че той утре ще направи програма за наблюдение на птиците, между които се намира терена му, така и не си представяме как той строи хотел. Той е от позицията само и единствено да продаде това място и да вземе една, видна, бих казала, печалба. Но това е нещо, което ще се реши в краткосрочен план.
Знаем, че поведението на инвеститорите в страната е по-скоро да притискат собствениците и всички тези слухове за големи пари, за невероятни суми на квадратен метър са възможни на много малко места. Бих казала, че кумулативният ефект от това да не бъде продадена и застроена земята ще се разпредели върху много повече хора, отколкото бай Генчо. Тоест, налудничавите чужденци, които идват да наблюдават една или друга птичка или цветенце, носят на тази държава или на хората, които се занимават със специализирани видове туризъм, три или четири пъти повече приходи на единица човек, отколкото…
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: А, както спомена и преди малко господин Белев, за да се занимават изобщо те с туризъм и да печелят, има и редица други условия, които са свързани не само с вложенията, които правят те, най-малкото инфраструктура и прочее неща.
ТОМА БЕЛЕВ: Да, това е доста странно, защото в момента се видяха протестиращи от общини и фирми, които се възползват много активно от европейските средства.
Ние знаем, че и в момента канализацията на град Банско се плаща от европейския данъкоплатец, водоснабдяването на Шкорпиловци идва от българския данъкоплатец вече седма година и сега се предвижда отново да идва от европейския данъкоплатец… Тоест, тези собственици, фирми или граждани са готови да получават облагите, които дава Европейският съюз и нашето членство в него, но не са готови да споделят ограниченията.
Това, според мен, е нарушение на цялата философия на една държава, защото в една държава всеки е длъжен да спазва законите и да споделя общите ограничения. Не можем да считаме, че Разлог, Банско, Царево, Каварна или някой друг няма да спазват законите, а ще си правят каквото си знаят. Или Кочериново, защото в момента това, което направи кметът в Кочериново, е абсолютно нарушение на присъединителния договор на България в Европейския съюз - разораването на пасища и ливади, собственост на общината - и това е подсъдно… Като същевременно разчитаме на европейски средства. Няма как да се случи един да получава меда, а друг да държи жилото, всичко трябва да се споделя.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Безспорно е така. Нека да Ви върна отново към алтернативния туризъм, госпожо Ставрева, със следния въпрос: напоследък в България се заговори за превръщането на някои наши китни курорти и места като Трявна, например, в ски курорти. Може би е излишно да споменаваме колко е средната годишна температура там, доколко удачно е според Вас всичко това, доколко реалистично е?
ЗОРИЦА СТАВРЕВА: Бих казала, че в повечето случаи това е смешно като решение и като инвестиции. Всички знаем, че инвеститорският интерес от морето, където възможностите са повече или по-малко изчерпани, трябва да се насочи към друга дейност и към други терени.
Нито капацитетът на Трявна, нито на повечето други малки градчета към Стара планина, може да поеме дори понятието “ски курорт”. Няма да говорим за средната годишна температура, но може би трябва да споменем и каква е средната надморска височина на тези писти и каква ще бъде и тяхната дължина. Специално за Трявна, едно място, което има чудесна архитектура, много приветливо и с чудесни възможности да развива други видове туризъм…
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Може би другите видове туризъм не са чак толкова доходоносни в сравнение с това, което се случва в Банско например и предполагам, това е провокирало подобни търсения и решения, и интерес. Мисля, че всичко това е пречупено през призмата на местните избори, на това, че думата “инвеститор” в България е със златна табелка и липсата на размисъл върху това, че има много други видове туризъм. А и липсата на въображение вероятно?
ЗОРИЦА СТАВРЕВА: Да, и това е вярно. Липсва въображение и липсва поглед върху това, че ски туризмът е нещо, което може да храни добре, но малко месеци, а целогодишният ефект от останалите видове туризъм е нещо, което се пренебрегва в момента.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Нека да припомним, господин Белев, че Вие освен представител на Асоциацията на парковете в България, сте и директор на Природен парк "Витоша". Как са настроени, обаче, хората в селата, чиито землища и терени попадат в територията на парка?
ТОМА БЕЛЕВ: Природен парк "Витоша" има плурализъм на собствеността. Около 30% от неговите земи са частна и общинска собственост. Както във всяко нормално човешко действие имаме "за" и "против"…
Примерно вчера завърши една комисия, в която Дирекцията категорично не взе участие, но тя беше предназначена да включи и изключи земи на територията на парка, която завърши с решението за изключването на 879 декара от територията на парк “Витоша”. Имаме собственици, които разчитат, че, изключвайки ги от територията на парка, те ще влязат в застроителните граници, без да са запознати с Общия устройствен план. Виждаме, че визията "бързи пари, на момента, сега!", без да разчитаме на нещо друго, е разпространена - особено сред жителите на населените места, които са на подвитошката река към София, също както на Черноморието или както в Банско или в Разлог…
За хората, които обитават южната част на Витоша, паркът е нещо съвсем различно. В Рударци, в Кладница се създават центрове, които действително помагат планината да носи приходи на местните хора, без да се нарушава, без да се застроява. И техните имоти се повдигнаха значително като цени по простата причина, че са близо до границата на парка. Това, което става, е, че вече се създават бази за много специализиран туризъм и в парка, и извън парка.
Примерно, за Трявна проблемът е същият. Там е парк "Българка". Вместо Трявна да се превърне за няколко години в най-големия център за конферентен туризъм в Северна България - няколко четиризвездни хотели, много тризвездни частни къщи… И се предвижда инвестиция от 40 милиона евро, която, ако се инвестира точно в развитието на културния туризъм, бизнестуризма и конферентния туризъм, според мен, много по-успешно ще бъде за Трявна, отколкото в ски писти на 700-800 метра надморска височина - това е все едно от Копитото да бъде пусната писта за София, колко време ще бъде заета…
Хората имат различно отношение. Вече виждаме и голямото желание да се отглеждат животни, което около 60 години на Витоша го нямаше, в момента има само едно стадо крави в южната част на планината, което съответно ще бъде свързано с получаването на субсидии по отношение на това животновъдство. Вече се говори за собствени марки, свързани със земеделска продукция от Витоша - нещо, което е действително ново за планината.
Паркът е плюс за цяла София. Ако обърнете внимание на бюлетините, в които се продават имоти, ще видите, че не имотът в парка, а имот с изглед към парка носи от 5 до 10% повече върху стойността на съответния имот и това е добре, включително за тези инвеститори, които се занимават със строителство.
ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА: Би било добре, наистина, да има повече въображение при търсенето на нови форми за развитие на бизнес, на така наречения алтернативен туризъм. Изводът, който си правя аз, след нашия разговор, е, че, от една страна, действително е необходима повече информация, реална информация, конкретна и която да достига до хората, които се занимават с туризъм или пък са земеделски стопани на въпросните терени, които така или иначе ще влязат в екологичната мрежа Натура 2000.
А от друга страна - работа по посока на онова съзнание, за което и Вие преди малко споменахте, че не е възможно у единият да е само жилото, а у другият да е само медът. Благодаря Ви за участието! Тома Белев и Зорица Ставрева, гости в днешното издание на нашия "Общински радиофорум" по темата "Натура 2000 - възможности за местно и личностно развитие".