ОБЩИНСКИ РАДИО-ФОРУМ

6 март, 2003 година, четвъртък, 11.00 часа

програма Хоризонт - Б Н Р

Съвместно предаване на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българско национално радио

НА ТЕМА:

ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ,

ГРАЖДАНИТЕ И МЕСТНАТА ВЛАСТ

ВОДЕЩА Биляна Върбанова:

Хоризонт до обед продължава със съвместната рубрика на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление Общински радиофорум . Днешното предаване е посветено на темата за електронното управление и как то променя взаимоотношението между гражданите и общината. Поставяме дискусията ни в контекста на проведената преди три седмици в София конференция Електронни местни власти , която срещна гледните точки на кметове, специалисти и представители на държавната администрация. В предаването днес ще добавим още коментари по темата.

Наши събеседници ще бъдат: Тодор Младенов - ръководител на екип Финансиращи програми във Фондацията за реформа в местното самоуправление ; Лъчезар Росенов - кмет на Добрич, Екатерина Кехайова - кмет на столичния район Възраждане ; ще чуем и споделеният опит на експерти от Румъния и Холандия.

И така, най-напред, приятно ми е да кажа - добър ден - в студиото на Общинския радиофорум на господин Тодор Младенов - ръководител на екип Финансиращи програми към Фондацията за реформа в местното самоуправление. Здравейте!

Тодор Младенов: Добър ден!

Биляна Върбанова: Да се опитаме в началото на този разговор да дефинираме най-разбираемо, за широката аудитория понятието електронно управление.

Тодор Младенов: Ами, ако мога така, с няколко думи, да обобщя какво е това електронно управление, аз бих го синтезирал по следния начин: електронно управление - това са средствата и начините за осъществяване на директна връзка между гражданите и местната, и национална администрация посредством използване на съвременни информационни и комуникационни технологии.

Биляна Върбанова: Да кажем, че България има вече приета стратегия за електронно правителство, която бе приета в края на миналата година - през декември 2002 година - и този документ, всъщност, отчита едни сериозни липси, липса включително и на нормативна уредба, която да регулира тази област. На какво можем да стъпим, за да как да кажем, за да развиваме и за да върви работата напред в тази посока?

Тодор Младенов: Действително, в края на миналата година беше приета стратегията за изграждане на електронно правителство в България. Това е един сериозен политически документ, чрез който правителството на България показва своята воля за изграждане на електронно правителство - за предоставяне на електронни услуги и информация към гражданите. Действително това, което трябва да отчетем на този етап, е, че това е една малка част от цялата работа, която трябва да се извърши в целия този процес. От тук нататък предстои разработването и реализацията на програмата за изграждане на електронно правителство и немаловажна част от нея, това е фиксирането и локализирането на финансови средства за реализация на тази стратегия. Защото вие сами можете да предположите, че това е един процес, който изисква значителни финансови усилия и така, усилия на хората, които са въвлечени в този процес и тя трябва да е максимално обезпечена.

Биляна Върбанова: Освен финансови усилия, така, очевидно, проблем ще бъде и липсата на технологична координация между отделните ведомства. Всъщност, това става видно и от разговора ни с г-н Росенов, кмета на Добрич, който казва, че основният проблем в България е липсата на междуинстутиционални връзки - между общините, банките, министерствата въобще институциите, които поддържат отделните регистри.

Тодор Младенов: Да, за съжаление, това е, наистина е факт това нещо. Дори на конференцията, която се проведе преди три седмици, конференцията, която организира Фондацията с помощта на Американската агенция за международно развитие, това бе многократно отчетено и в изказванията на участниците, че действително много институции и на местно, и на национално ниво полагат достатъчно усилия. Наистина има сериозен напредък върху работата по изграждане на електронно управление. Но за съжаление, все още я няма тази добра координация и тази чуваемост между участниците в този процес. И аз лично мисля, че е необходимо държавата в лицето на водещите си институции и министерства, действително, да стане един истински лидер в този процес.

Биляна Върбанова: И понеже нашият разговор ще бъде фокусиран основно върху електронните местни власти, да кажем, колко близо са българските общини до електронното управление, в сравнение, да кажем, с европейските страни и въобще с това, което се случва в Европа в областта на електронното управление.

Тодор Младенов: Мисля, че са достатъчно близо. За радост, голяма част от българските общини, дотолкова, доколкото те могат да си го позволят като финансови ресурси и капацитет на техните специалисти, полагат изключително много усилия, за автоматизиране на дейностите в тяхната общинска администрация. Не е тайна, че голяма част от услугите и на практика, контактите, които българските граждани имат с администрацията, се осъществяват именно на местно ниво. И този факт е достатъчно показателен за това, че общините не могат да изостават и те наистина не изостават в този процес. Разбира се, те, аз споменах и преди малко, имат огромни трудности откъм страна на финансови ресурси, на капацитет, на специалисти и така нататък, но все пак, с техните възможности те правят всичко възможно. Фондацията за реформа в местното самоуправление също се стреми като донорска организация да предоставя помощи на всички общини, които са решени и имат достатъчно голям ангажимент в този процес.

Биляна Върбанова: Дали имате информация, колко от българските общини имат създадена своя уеб-страница и предлагат услуги в техния електронен вариант?

Тодор Младенов: Ами, мога да кажа, че над 60% от българските общини имат вече собствени интернет- страници и имат достъп до електронна поща и други, съвременни комуникационни форми. Разбира се, това не означава, че тези Интернет-страници са на достатъчно добро ниво. Има още много неща, които трябва да се свършат, в това отношение. И понеже, принципно, този процес преминава, изграждането на техните уеб-страници е така, един значителен принос към изграждането на електронното правителство и то е, бих го обобщил така, в четири основни стъпки. Като първата стъпка е създаване на уеб-страници и само публикуване на информация, която касае общински дейности, общински услуги и всякаква такава, съпътстваща информация относно работата на общинската администрация. Вторият етап е- тогава, когато може да се заявява услуга по Интернет. Третият етап е- когато може да се плаща по интернет. И четвъртият етап е - когато вече може реално да се получи услугата по Интернет, но затова има и ред други необходими условия, за да може да се осъществи.

Биляна Върбанова: Ще продължим този разговор след една песен като преди това ще чуем положителни практики от България и чужбина.

Биляна Върбанова: Никога няма да имате втори шанс, за да направите добро първо впечатление - това е водещата идея на проект за уеб-страница на Община Добрич. Проект, спечелил наскоро наградата Електронна община на Фондацията за реформа в местното самоуправление, в конкуренция с 24 други иновационни практики от цялата страна. За проблемите пред електронните местни власти - интервю с кмета на Добрич г-н Лъчезар Росенов:

Лъчезар Росенов: Преди всичко трябва да се каже, че електронното управление, е една нова технология за предоставяне на услуги на гражданите. И тя е свързана с доста революционна техническа промяна, технологична промяна и управленска промяна. До идеята за електронно управление други страни стигнаха доста отдавна и са доста напред. И ако бъде географски погледнато електронното управление, то е силно развито в някои страни, за които бихме казали, че е доста неочаквано. Например в Бразилия, една държава с огромно население - около 50% от населението си плаща данъците по електронен път или това представлява един вид електронна услуга; Нова Зеландия или Сингапур са постигнали изключително високи резултати. В Европа може би Англия, Германия, Австрия са много напред Така че тука става дума за промяна на много неща - на манталитет, на мислене, на технология, на комуникации, на връзки между институциите. Европейският съюз е определил около 20 електронни услуги, които до края на 2005-та година трябва да могат да бъдат предоставени, както от страните - членки, така и от страните - кандидатки. Така че, нямаме много време и трябва да го правим това.

Биляна Върбанова: Споменахте 20 услуги, които трябва да бъдат достъпни. Каква част от тях са вече такива за жителите на Добрич?

Лъчезар Росенов: Първо трябва да кажа, че в Добрич предлагаме, в нашия Център за услуги и информация, над 100 вида услуги, които са концентрирани в този Център и част от тях са достъпни по електронен път. Тоест в Интернет-страницата на Общината има формулярите, могат да бъдат изтеглени или могат да бъдат попълнени. Това е, ако видим фазите за развитие на електронното управление, всъщност това е вторият етап, когато могат да бъдат теглени формуляри. Не е това проблема, ние сме доста напред в това отношение. Проблемът е, че клиента, тоест, гражданите, които получават услуги, нямат навика и познанията, за да ползват този вид услуга

Ние сме се насочили в Община Добрич, към подготовка на учениците, тъй като смятаме, че хората, които стъпват в живота, първо - трябва да бъдат 100% научени как да ползват електронни услуги и второ - смятаме, че те са точно тези, които ще научат и по-възрастните от тях. Тъй като децата изключително активно се включват в работата с компютър, имат електронна поща, ровят се в Интернет, за тях е най-естествено да почнат да получават услугите си, вместо да идват в Общината да ги ползват от компютъра в дома си или в Интернет-кафето, или в библиотеката

Биляна Върбанова: И да насърчат родителите си да сторят същото

Лъчезар Росенов: И да насърчат родителите си, да не висят по опашки, а да направят това в къщи, в удобно за тях време.

Биляна Върбанова: Нека да кажем, все пак, какво липсва и какво е нужно, за да има реално електронно управление на ниво местни власти

Лъчезар Росенов: Ако гледаме етажите на властта в България, колко са готови за електронно управление, трябва да кажем, че българските местни власти са доста напред и вече около 100 общини от 263 имат добре развити Центрове за услуги и информация, които са една много сериозна предпоставка за предоставяне на електронни услуги на гражданите. Но тоест, от техническа гледна точка и от гледна точка на знания на кадрите, в общините вече доста сме напреднали. Но за да може една община да предлага добре организирани електронни услуги, тя трябва да има достъп, примерно, до регистъра на фирмите, който се намира в съда, до данъчното и до редица други институции, както и те да могат да ползват базите данни, които се намират в местните власти. Тоест, единият от нерешените проблеми е взаимното ползване на базите данни, а иначе

Биляна Върбанова: тоест, институционалните връзки

Лъчезар Росенов: Точно, институционалните връзки, защото иначе е безсмислено да правиш електронна услуга, до някъде да стигнеш, след това да препратиш гражданина да ти донесе бележка за актуална съдебна регистрация на фирмата му или свидетелство за съдимост като не можеш да го получиш по електронен път...

Биляна Върбанова: Скептичността на българина ли е причината, той да започне да говори за появата на една нова корупция, именно електронната корупция ?

Лъчезар Росенов: Това е изключително трудно да бъде направено, за разлика от ежедневния подкуп или рушвет, който не е проблем за който и да е чиновник.

Биляна Върбанова: Вероятно тук се има предвид злоупотребата с информация?

Лъчезар Росенов: Не, опитът на страните, които са напред в това отношение, показва, че далеч не е така Злоупотреба с информация може да бъде правена по най-различен начин. Никой не пречи, в момента, например, да бъдат подправени документи във ведомствата и организациите, но когато архива е електронен, всяко бъркане в този архив, всяка промяна на документите, се фиксира и може да бъде установена.

Биляна Върбанова: Нека да кажем и причините, мотивите, за да спечелите наградата Електронна община в този конкурс на Фондацията за реформа в местното самоуправление. И всъщност в каква конкуренция бе избран именно вашият проект?

Лъчезар Росенов: Бяха представени 24 успешни практики, седем, от които, бяха представени от Община Добрич. По принцип, трябваше да бъде дадена една награда, но бяха дадени две награди, две първи награди. И двете взема Община Добрич, мисля с основание. Едната беше затова, че за първи път в страната е въведен така нареченият тач-скрийн . Това е едно техническо средство, което позволява, без клавиатура, само с едно докосване с пръст на екрана, да бъде намирана съответната информация. Такъв е монтиран в Община Добрич от миналата година. А другата награда получихме заради програмата, тя е много амбициозна, тя има за задача, в рамките до края на 2003-та година, 100% от училищата в Добрич да имат свои компютърни кабинети и 100% от децата да са обхванати във форми на обучение.

Биляна Върбанова: В конференцията Електронни местни власти бе представен и успешният опит на няколко източно-европейски страни. Поглед сега на север от нас, към съседна Румъния. През февруари, миналата година, румънското правителство е приело специален закон, който задължава всички общини да предоставят възможност на гражданите да плащат дължимите от тях местни данъци и такси, по електронен път. Важно е да уточним, че съществуващият стандартен метод за плащане, в брой или с чек, не е премахнат. Електронното разплащане се явява негова алтернатива. Подробности добави Севил Суманариу, президент на Националната асоциация на специалистите по информационни технологии в публичната администрация:

Севил Суманариу: Когато започнахме този проект, основният проблем бе създаването на така наречените, институционални връзки между общините, банките и гражданите. Проблем беше и това, че частните банки още не бяха въвели Интернет-банкирането, електронните плащания бяха новост и за тях. Вероятно това ще бъде проблем и в България. А що се отнася до сигурността на личните данни, в Румъния имаме специален закон, в който са установени нормите за това - каква точно информация подлежи на вписване в електронните регистри и как да се подсигурят гаранции за това, че гражданите ще имат достъп само до своята лична информация, а не до информацията на трети лица.

Биляна Върбанова: Вече трета година в Румъния работи Асоциация, обединяваща усилията на Ай Ти специалистите в публичната администрация. Подобно обединение в българската практика няма. Затова беше любопитно да научим повече за правомощията и функциите на тази организация.

Севил Суманариу: Преди три години у нас ситуацията беше сходна с тази, която е сега в България. Софтуерните специалисти, от една страна, и общинските чиновници, от друга, споделяха проблемите си, обсъждаха ги, но от това не произтичаха реални решения. Това беше и мотивът ни да създадем организация, в която да работим заедно. С времето Асоциацията ни се утвърди като посредник в диалога между общините и Ай Ти специалистите. Преди месец правителството ни прие закон, с който даде право на нашата Асоциация да одобрява, да сертифицира всички софтуерни решения, да оценява тяхната приложимост и доколко те са в съответствие със заложените стандарти за публичен софтуер.

Биляна Върбанова: Това бяха думи на Севил Суманариу, президент на Националната асоциация на специалистите по информационни технологии в публичната администрация - Румъния.

И още чужд опит и поуки от него. Андре Ван дер Миър, съветник на кмета на Хага, чиято презентация на конференцията бе озаглавена: Всеки гражданин - с достъп до Интернет!

Андре Ван дер Миър: Когато започнахме този проект през 1997 година, едва 10-12% от гражданите имаха компютри в къщи. А сега това съотношение е 70-80% от всички граждани - те ползват услугата както от домовете си, така и от работните си места, обществените терминали, Интернет-кафетата. Основният въпрос, на който трябваше да си отговорим и дискусиите за това ни отнеха близо десет години, бе кой да води и да съхранява регистърът за гражданското състояние. Дали това да бъде ангажимент на общините или на националните институции. В крайна сметка стигнахме до решението, че е разумно това да бъде грижа на местната администрация, а отделно да има списък на институциите, които да имат правото да ползват информацията от тези регистри. Например Статистическия институт, социалните служби и други. И в Холандия, както и в България, имаме специален Закон за защита на личните данни и съответно имаме институция, която да следи за спазването на този закон, както и за евентуални неуредици в тази област.

Биляна Върбанова: Това каза пред екипа ни Андре Ван дер Миър, който коментира като неоснователни опасенията, че по този начин правителството ще натрупа твърде много нови данни за гражданите:

Андре Ван дер Миър: Реално погледнато, правителството вече разполага с много информация за гражданите, но когато има прозрачност в дейността на институциите, тогава гражданите ще знаят каква информация имат за тях в държавните ведомства и как тя бива използвана. Изключително важно е и това, че гражданите ще могат да правят корекции в данните на съответния регистър. С други думи, гражданите ще имат по-голям контрол. Електронните системи за данни имат автоматично запазване на всички извършени операции. Всичко се запазва в архива на съответните устройства или носители и по този начин много лесно може да бъде подложено на ревизия от Сметната палата или от друг компетентен орган. С две думи, много по-лесно е да се унищожи един хартиен носител, отколкото операции данни от електронен тип.

Биляна Върбанова:Андре Ван дер Миър не спести някои критики по отношение на интерактивността на системата.

Андре Ван дер Миър:Проблемът е в това, че към момента, в мрежата има пълен, изчерпателен списък на услугите, достъпни по електронен път, пълна информация за самата услуга, за работното време, на съответната служба, към която трябва гражданина да се обърне, какви документи трябва да подготви. Но често казано, не са много услугите, които могат да се ползват интерактивно. Тоест, има много формуляри, които трябва да бъдат попълнени и след това занесени лично в общинските служби. Например формулярите за смяна на документ. И още нещо, което е много важно - да се изготви каталог на услугите като основното и най-важното нещо е да се спре практиката всяка община да създава собствен уеб-сайт и едва ли не да изобретява колелото поотделно, отново и отново Това, което е необходимо, независимо дали говорим за Интернет-услуги или не, е да има общоприет формат. Разбира се, може да има множество дребни детайли, които всяка община може да направи според собствения си вкус, но като цяло, достъпът до електронни услуги трябва да бъде унифициран и това е една област, в която Националното сдружение на общините и Фондацията за реформа в местното самоуправление могат да изиграят роля, като стимулират и подпомагат постигането на такъв единен подход.

Биляна Върбанова: Приятно ми е да кажа Добър ден! на Екатерина Кехайова - кмет на столичния район Възраждане . Здравейте, госпожо Кехайова!

Екатерина Кехайова: Здравейте!

Биляна Върбанова: Най-напред, да започнем този разговор, казвайки с какво район Възраждане е по-различен от останалите районни администрации в София при предоставянето на административни услуги на гражданите?

Екатерина Кехайова: Това, с което район Възраждане е по-различен от останалите райони на София и от останалите градове, бих казала, с районно деление (това са София, Пловдив и Варна) е с открития и действащ Център за информация и обслужване на гражданите, който Център ние изградихме чрез финансиране по спечелен проект чрез Фондация за реформа в местното самоуправление, финансиран от Американската Агенция за международно развитие, по една програма за подобряване ефективността на местното самоуправление в България.

Биляна Върбанова: Нека да кажем какви услуги предоставя този Център и колко от тях, кои от тях са достъпни по електронен път?

Екатерина Кехайова: По проекта, който спечелихме, ние открихме на първия етаж в районната администрация шест гишета на принципа Обслужване на едно гише . Това са шест гишета, в които се предлагат административни услуги по гражданското състояние, свързани с адресната регистрация, издаването на удостоверения, документи, справки от регистъра на населението. Вторият такъв център, или второто гише, бих казала, това са услугите по общинската собственост. Третият - за услугите, свързани със стопанската дейност, това са регистрациите по стопанските дейности, лицензиране и категоризация на търговските обекти Друго гише е свързано с управление и устройство на територията. Това са всичките услуги, които предлага техническата служба на района. И едно гише-каса. Имаме също така, по проекта, едно работно място, където гражданите сами могат да имат достъп до системата, да правят справки чрез Интернет в нормативните документи по АПИС И с това мисля, че така добре, поне засега, функционира Центърът и отзивите от гражданите са много добри.

Биляна Върбанова: Да кажем ли какво възпрепятства в момента районните администрации да автоматизират максимално услугите и да ги направят достъпни и чрез Интернет?

Екатерина Кехайова: Това, което не достига на районните администрации, е, първо, липсата на средства. Иначе, моите колеги са склонни и са готови да въведат такива центрове. И много е полезна тази инициатива на Фондация за реформа в местното самоуправление и аз препоръчвам на тях, ако така добре продължи сътрудничеството с Американската агенция за международно развитие, да се финансира откриването на подобни центрове, тъй като просто с тяхната помощ може да се осъществи именно изграждането на един такъв Център. Иначе желанието го има от страна на моите колеги. Финансовата възможност и бариерата е тази, която ги спира

Биляна Върбанова: Благодаря Ви за този разговор! Това беше Екатерина Кехайова - кмет на столичния район Възраждане .

Финансирането е основният проблем пред реализирането на проектите за електронни местни власти - това стана ясно от последния ни разговор. Може би, господин Младенов, да опишем схемата, по която отделните общини или районните администрации могат да кандидатстват за финансиране на техен проект в тази област.

Тодор Младенов: Както на няколко пъти бе споменато и в предаването, възможностите за финансиране, поне доскоро, бяха с помощта на Американската агенция за международно развитие. В края на миналата година изтече и програмата за подобряване обслужването на гражданите, чрез която финансова и техническа помощ получиха 32 български общини. Разбира се, Фондацията продължава да полага изключително много усилия за намиране на нови донорски средства и ще направим всичко възможно в най-скоро време да бъдат осигурени такива средства за подпомагане на общините в техните усилия за изграждане на техните информационни системи и предлагане на Интернет-услуги. Но това ще бъде на един по-следващ етап. Разбира се, общините трябва да търсят всички възможни начини, колкото и да е ограничен техният бюджет, въпреки всичко биха могли да отделят в продължение на няколко години средства, дори стъпка по стъпка, да полагат основите на тези техни усилия и начинания в тази сфера.

Биляна Върбанова: Може би, на финала на този разговор, да кажем, така - кои според Вас, трябва да бъдат следващите стъпки, които предстоят на държавната и местната администрация по реализирането на практика на идеята за електронно управление?

Тодор Младенов: Ами, стъпките са няколко. Може би най-спешната, това е утвърждаване на единен стандарт за обмен на документи между националните и местните власти. Това, може би, е най-важното, за да може да се получи тази възможност за интегрирано общуване между всички институции в България, което значително ще улесни на първия етап тяхната работа. А от друга страна, това значително ще облекчи и комуникацията с българските граждани и съответно предоставянето на информация и услуги към тях. Аз силно се надявам, че в съвсем близко време правителството ще успее да направи този план за реализация на електронното правителство в България. И по този начин да бъдат отделени и бюджетни средства за неговата реализация. Това е пътят. И другият път - това са обединяване на усилията на големите международни донори, които, поне на този етап, са отворени и с желание подкрепят инициативите на местно и национално ниво. Има достатъчно добри примери затова

Биляна Върбанова: Вие ще продължите да подкрепяте на експертно ниво тези усилия в този процес, нали?

Тодор Младенов: Разбира се. Дори и в този момент, ние работим с няколко общини на територията на страната, които са изявили желание и имат готовността и възможностите да реализират автоматизация в тяхната работа и ние им помагаме по всякакъв начин.

Биляна Върбанова: Благодаря Ви за този разговор: Тодор Младенов - ръководител на екип Финансиращи програми във Фондацията за реформа в местното самоуправление Да ви кажа, че следващото издание на Общинския радиофорум ще бъде на 27 март, по същото време, а тогава ви каним да проследите, както и досега, в последния четвъртък на месеца, дискусията за това как общините решават проблемите на хората с увреждания заедно с тях? Междувременно своите въпроси и мнения по днешната тема можете да поставяте в електронния форум на Интернет-страницата на Фондацията за реформа в местното самоуправление, на адрес www.flgr.bg Там дискусията продължава.

Така, завършва и днешното издание на Хоризонт до обед , за което работихме: Кремена Пръвчева, Жени Манева, Севелина Савова и аз, Биляна Върбанова. Хубав ден, уважаеми слушатели!